РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. Монтана, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20221600500304 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение от 15.06.2022година постановено по гр.д№394/2021г.по
описа на Районен съд Монтана е признато ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на И. Ц. с ЕГН ********** от с.*. обл. *, че договор за аренда на земеделска
земя, вписан в СВ при РС *, вх.рег.2103/09.04.2014 година, акт 225, т. 3 с
предмет предоставяне ползването на
-ПИ с идентификатор * с площ от 13.289 дка в местността „*".
представляващ нива
-ПИ с идентификатор * с площ от 3.974 дка в местността „*".
представляващ нива
-ПИ с идентификатор *с площ от 4.000 дка в местността „*",
представляващ нива
-ПИ с идентификатор *с площ от 37.594 дка в местността „*".
представляващ нива
-ПИ с идентификатор *с площ от 6.264 дка в местността „*".
представляващ лозе
-ПИ с идентификатор *с площ от 3.929 дка в местността „*".
представляващ пасище
-ПИ с идентификатор *с площ от 5.343 дка в местността „*"
представляващ пасище-Общо 74.391 дка НЕ Е ПРЕКРАТЕН ЕДНОСТРАННО
поради неизпълнение с изявление в нотариална покана от 16.06.2020 година и
1
на основание чл.537, ал.2 ГПК е ОТМЕНЕНО вписването на едностранното
прекратяване на договор за аренда вх.рег.2/04.01.2021 година, акт 2. т. 1.
Със същото решение е признато ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните Кооперация ,.*", с.*с ЕИК *и И.Ц. с ЕГН ********** от с.*,
обл. *действието на договор за аренда на земеделска земя, сключен на
07.04.2014 година, вписан в СВ при РС Монтана, вх.рег.2103/09.04.2014
година, акт 225, т.З за стопанските 2020/2021. 2021/2022 и 2022/2023 година и
са присъдени направените в производството съдебни разноски.
Това решение е обжалвано от И. Ц. от с.*, обл.*чрез адв.Ц.С. от ОК
Враца с изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност.Жалбата е
изключително подробно мотивирана.Смята, че са налице условията за
прекратяване на арендното правоотношение поради неизпълнение в срок на
дължимо арендно плащане и за И. Ц. се е породило законово основание да
прекрати арендния договор, което е направено по надлежен ред и при
спазване на законовата форма, поради което е породило правни
последици.Моли съда да отмени атакуваното решение като
незаконосъобразно и се произнесе по същество на иска, като вземе впредвид
всички направени в жалбата възражения и присъди разноските в
производството
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява, но е
постъпило писмено становище от адв.Ц. С. , с което подържа жалбата,
изложил е допълнителни доводи в подкрепа на същата и моли съда да я
уважи с произтичащите от това последици.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна Кооперация „*“ с.*, обл.*чрез адв.В. К. от АК Монтана с
изложени доводи за нейната неоснователност.Моли съда да остави жалбата
без уважение по подробно изложени и доводи в отговора и потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.Това
становище подържа и в съдебно заседание .
Пред въззивната инстанция не са събрани нови писмени
доказателства .
Окръжният съд, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на
страните, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от
надлежна страна в процеса-ответник в първоинстанционното производство и
е процесуално допустима.Разгледана по същество е
неоснователна.Съображенията на МОС за това са следните:
Настоящата инстанция при упражняване на въззивен контрол за
2
правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от
въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно
основание чл.124,ал.1 от ГПК , чл.537 от ГПК във вр. с чл.88 от ЗКИР за
установяване по отношение на ответника И. Г. от с.*, че сключения между
арендодателят А. Г. от гр.*чрез пълномощника му Т.Г. и кооперация“*“ с.*,
обл.*чрез председателя, договор за аренда на земеделска земя с нотариална
заверка на подписите от 07.04.2014година, вписан в Агенцията по
вписванията при РС Монтана с вп.рег.№2103/09.04.2014година,акт.№*,том *,
съществува и не е прекратен едностранно от И.Ц. поради неизпълнение на
основание чл.28,ал.1 от ЗАЗ-забавяне плащането на повече от 3 месеца, да се
отмени вписаното едностранно прекратяване и да се приеме, че за
стопанските 2020/2021,2021/2022 и2022/2023година договора за аренда е
валиден.
РС Монтана след подробен анализ на събраните пред него писмени
доказателства е приел,че към 14.07.2020 година, когато ответникът е отправил
едностранно волеизявление за прекратяване на конкретния аренден договор
поради неизпълнение, такова не е било налице. Волеизявлението на
ответника че е налице забава в заплащането на арендна вноска за стопанската
2018/2019 година в размер на 892.69 лева е неоснователно. Тримесечният срок
по чл.28, ал.1 ЗАЗ в случая изтича на 02.02.2020 година. Плащането е
извършено на 17.01.2020 година, т.е. към месец юни- юли 2020 година не е
било налице твърдяното неизпълнение на договора, следователно не са били
налице предпоставки за едностранното му разваляне, в резултат на което е
уважил изцяло исковите претенции.
Така направените изводи от първоинстанционния съд се споделят и от
настоящата инстанция по следните съображения:
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск за да възстанови
правото си когато то е нарушено или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на една право когато има
интерес от това.
Видно от представения договор за аренда от 09.04.2014година ищецът
3
е получил за временно ползване под аренда 74,391дка наследствена
земеделска земя в землището на с.*със срок на договора 5 години, считано от
01.10.2018година.Страните са уговорили арендно плащане в размер на 10% от
реализиран чист доход на декар, получен от средния добив на засятата
земеделска земя , което се извършва в срок от тридесет дни след прибиране
на реколтата.Договорът се прекратява след изтичане на срока или с
едностранно предизвестие в хипотезите уредени в Закона за арендата в
земеделието.Договорът е нотариално заверен и вписан в Службата по
вписванията.Впоследствие правото на собственост върху тези земи са
придобити от настоящия жалбоподател, който е встъпил в договора като
купувач.С нотариална покана, връчена на кооперация „*“ с.*на
16.06.2020година е известил арендатора, че е останал задължен с рентно
плащане по договора за стопанската година 2018/2019година в размер на
892.69лева и е дал едномесечен срок за изпълнение.Установено е също така,
че със заявление за вписване от 04.01.2021година подадено от И. Ц. от с.*,
обл.*е поискано едностранно прекратяване на договора за аренда с
кооперацията на основание чл.27,ал.1,т.2 от ЗАЗ във вр. с чл.87,ал.2 от
ЗЗД.Искането вписване е извършено и при справка в ИКАР това е установено
от ищеца.
По тази фактическа обстановка не се спори.Спорното между страните е
налице ли е забавено неизпълнение на договорното задължение за заплащане
на рента за стопанската година 2018/2019година и от тук налице ли са
условията за едностранно прекратяване на процесния договор за аренда.
От заключението на вещото лице К.Н. по изпълнената съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че за стопанската 2018/2019година
кооперация *е ползвала 59броя имоти собственост на И. Ц. с различни площи
с обща площ на всичките имоти в размер на 328.846дка.Задължението на
кооперацията към жалбоподателя за рента възлиза на 5480.74лева.Вещото
лице е установило, че рентата за спорната година е заплатена с преводно
нареждане от 17.01.2020година като е превела сумата от 5711.39лева, като
преведената сума е по-голяма от задължението за рента.Тъй като в самото
платежно нареждане не е отразено, че плащането е за спорната стопанска
година, в заключението си вещото лице е изследвало и размера за дължимата
рента за предходните години, както и дали същата е заплатена.В табличен вид
на стр.7 от заключението и л.134 от делото вещото лице е отразило
4
задължението за рента и извършеното плащане за предходните стопански
години и в заключение изрично е посочило, че задължението на ищеца към
ответника за арендни плащания за стопанската 2018/2019година е в размер на
5480.74лева и е изплатена на 17.01.2020година като е преведена сумата от
5711.39лева.МОС възприема заключението на вещото лице като обективно и
компетентнодадено.От гореизложеното е видно, че кооперация * няма
задължение за рентно плащане към жалбоподателя за 2018/2019година.
Действително арендодателят може да упражни едностранно
потестативното право да развали извънсъдебно сключения аренден договор
със срок на действие до десет години поради забавяне плащането на
арендните вноски за повече от три месеца по арг.на чл.28, ал.1 от
ЗАЗ.Жалбоподателят твърди, че е налице забава в заплащането на арендна
вноска за стопанската 2018/2019 година в размер на 892.69 лева.От анализа на
събраните по делото доказателства това не се установи.Както се посочи и по-
горе уговореното в арендния договор плащане на рента е в 30дневен срок от
прибиране на реколтата, което се осъществява до първи октомври на
съответната година, доколкото не е установено друго.Това означава, че
крайния срок за плащане на рентата за стопанската 2018/2019година е
01.11.2019година. Тримесечният срок по чл.28, ал.1 ЗАЗ в случая изтича на
02.02.2020 година. Плащането е извършено на 17.01.2020 година, т.е. към
месец юни- юли 2020 година не е било налице твърдяното неизпълнение на
договора, следователно не са били налице предпоставки за едностранното му
разваляне.
По изложените съображения МОС намира, че договорът за аренда не е
бил прекратен валидно и продължава да съществува и обвързва страните, при
което правилно и законсъобразно първоинстанционния съд е уважил изцяло
исковите претенции като основателни.
При този анализ на доказателствата по делото МОС намира, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да остане без уважение.
С оглед изхода на делото жалбоподателя следва да възстанови на
въззиваемата страна сторените разноски в производството в размер на
1300лева за процесуално представителство.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 15.06.2022година постановено по
гр.д№394/2021г.по описа на Районен съд Монтана.
На осн. чл. 78, ал.1 ГПК ОСЪЖДА И. Ц. от с.*, обл.*, ул.“*“ №*с ЕГН
********** да заплати на Кооперациюя „*“ с.*, обл.*с ЕИК *сумата от
1300.00лева представляваща разноски по делото пред въззивната инстанция
за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6