МОТИВИ:След
съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен
материал по делото, съдът прие за установено следното:
Старши лейтенант Д.С.Г.
е роден на *** година в гр.Пазарджик, с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и
настоящ адрес ***, българин, с българско гражданство, с висше образование,
неженен, неосъждан.
Обвиняемият Д.Г. е
постъпил на военна служба в Българската армия на 01.10.2009 година. Към
настоящия момент заемал длъжността „Командир на група” във в.ф.22580–Варна. По
време на службата си в Българската армия, старши лейтенант Г. изпълнявал добре
професионалните си задължения, организирал правилно работата си и проявявал
постоянство при изпълнение на поставените му задачи. Бил взискателен към себе
си, добре се ориентирал в обстановката и се стараел да взема целесъобразни
решения. Не е бил наказван и не е бил поощряван. Обвиняемият не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
На 23.02.2016 година около 20.00 ч. в гр.Варна,
на детска площадка, намираща се на ул.„Панагюрище” в близост до жилищен блок
№10, гр.л. Я.Г.Л. ***, която живеела в гр.Варна, разхождала своето куче, порода
„чихуа-хуа”. Заедно с нея била приятелката й гр.л. Г.И.И. ***. Двете решили да
си тръгват и отишли до паркирания върху тротоара на площадката лек автомобил
Пежо с ДКН СH2922КА, бял на цвят, собственост
на Л.. Свидетелката И. влязла в колата и седнала на предната дясна седалка. Л.
била до лекия автомобил, до вратата на водача на МПС и държала в дясната си
ръка своето куче. В този момент срещу нея се приближило куче от породата
„питбул”. Било без повод и намордник на муцуната. „Питбулът” се хвърлил към нея
и я захапал за дясната ръка, в областта на китката. Пострадалата паднала на
земята и кучето започнало да я дърпа без да отпуска захапката си. Обвиняемият
старши лейтенант Д.Г. отишъл до автомобила започнал да дърпа кучето, с цел да
го отстрани от жената. Кучето не се подчинило и продължило да дърпа Л. за
дясната ръка. Свидетелката И. също се опитала да помогне на приятелката си,
като удряла кучето. Обвиняемият продължил да дърпа кучето с цел да освободи
пострадалата. Непосредствено след това, кучето пуснало ръката на жената и
подсъдимият Г. го отвел. След известно време се върнал при пострадалата до
автомобила. Я.Л. попитала, чие е кучето и тогава обвиняемият и казал, че кучето
е на негов приятел, който е в чужбина и той се грижи за него. Пострадалата Л.
помолила Г. да донесе някакъв алкохол, за да дезинфекцират раната. Обвиняемият Г.
отишъл до квартирата и донесъл алкохол, като част от него изсипал върху
разкъсната рана на дясната ръка на Л.. Свидетелите гр.лице В.И.Г. и Г.И.И. се
обадили на единния европейски телефон за спешни и аварийни обаждания номер 112
за помощ. На място пристигнал екип на бърза помощ и полицейски служители.
Лекарският екип отвел пострадалата в спешен медицински център, МБАЛ „Света
Анна-Варна„ АД, където и била оказана медицинска помощ. На пострадалата била
зашита раната и същата по собствено желание напуснала лечебното заведение. На
25.02.2016 година пострадалата Л. постъпила във МБАЛ „Света Марина”-Варна и
била изписана на 07.03.2016 година.
Видно от експертното заключение на вещото лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза, която се поддържа в съдебно
заседание и се кредитира от съда гр.л.Я.Г.Л., на 23.02.2016 година, вследствие
на ухапване от куче, е получила разкъсно-контузни рани в областта на гърба и
дланта на дясната ръка, охлузни рани
/ожулвания/ по дясната предмишница,
многофрагментно счупване в основата на трета и четвърта предкиткови кости на
дясната ръка, травматичен оток и кръвонасядания в същата област.
Многофрагментното счупване в основата на 3 и 4 предкиткови кости е обусловило
трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период не по-малък
от 2,5 месеца и което по своя характер обуславя наличието на причинена средна
телесна повреда, по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
В заключението е посочено, че описаните травматични
увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети с подчертан ръб,
каквито могат да бъдат зъби от куче.
С деянието си
обвиняемият старши лейтенант Д.Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл.325в, ал.1 от НК, тъй като на 23.02.2016 година в гр.Варна, на
детска площадка намираща се на ул.„Панагюрище” в близост до жилищен бл.№10 не
положил достатъчно грижи за гръбначно животно–куче порода „питбул”, което се
намирало под негов надзор, в резултат, на което то причинило средна телесна
повреда на гр.л.Я.Г.Л. ***, изразяваща се в многофрагментно счупване в основата
на трета и четвърта подкиткови кости на дясната ръка, което е обусловило трайно
затруднение в движенията на десния горен крайник за период не по-малък от 2,5
месеца.
Гореизложената фактическа обстановка и правна квалификация
се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите Л.,
И., Г., Т., Т., Т., частично от обясненията на обвиняемия Г., от проведените
очни ставки, от заключението по назначената съдебно медицинска експертиза,
писмените доказателства и материалите по делото
Разпитан в съдебно
заседание обвиняемият старши лейтенант Г. не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение. Обвиняемият не оспорва, че на 23.02.2016 година
около 20.00 се е намирал на мястото на инцидента. Сочи, че въпросната вечер бил
у дома си заедно със свидетеля М.Димитров и отишъл до магазина да си купи храна.
Посочва, че видял как куче тъмно на цвят се нахвърлило върху пострадалата Л. и
я захапало. Приближил се и оказал помощ на Л., като принудил кучето да я пусне.
Посочва, че се прибрал в квартирата си взел алкохол и с него полял ръката на Л..
Обвиняемият Г. категорично отрича да се е грижел за куче през м.февруари 2016
година в квартирата си в гр.Варна, ул„Панагюрище„ 10, ет.1, ап.1 и това куче да
е нападнало свидетелката Л. на 23.02.16 година около 20.00 часа. Твърди, че
казал на пострадалата Л., че кучето е негово, че е на негов познат с цел да я
успокои, че не е улично.
Защитата на обвиняемия, адвокат К. сочи, че обвинението не е
доказано, тъй като не са доказани обективните елементи на престъплението по
чл.325в, ал.1 от НК, както й че обвинението е нелогично и неясно и никъде в
постановлението не е посочено кои са достатъчното грижи, които не е положил
обвиняемият, като не се излагат убедителни доводи в тази насока. Защитата прави
анализ на показанията на свидетелите Л., И., Т., Т., Т.. Прави се искане да не
се кредитират показанията на Т., тъй като същият често отсъствал от квартирата,
да не се кредитират показанията на Л., И. и Т., относно обстоятелството, че
кучето, което я е нападнало е порода „питбул” тъй като имало противоречия в
показанията им, относно цвета на кучето и на свидетеля Т., тъй като не е в
добри отношения с обвиняемият. Посочва, се че показанията на Л., относно
положените от нея подписи с дясната ръка в протоколите за разпит са абсурдни,
тъй като е имала счупване на две кости на ръката й и не следва да се
кредитират. Защитата оспорва експертизата и причинените телесни увреждания на
пострадалата Л., като се навеждат доводи, че не е доказано, че увреждането е
причинено от куче, тъй като няма доказателства в тази насока. Прави се искане
обвиняемият да бъде оправдан, поради липса на съставомерност.
Представителят на Сливенската военноокръжна прокуратура
поддържа предявеното обвинение. След анализ на доказателствата по делото се
прави искане обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба над минимума предвиден в закона.
Съдът счита за безспорно установено, че през месец февруари
2016 година, в квартирата на обвиняемия Г. *** е имало куче порода „питбул”
тъмно на цвят, средно на ръст, за което обвиняемият полагал грижи.
В тази насока са показанията на свидетеля Т.-съквартирант на
обвиняемия Г., който е категоричен, че през този период в квартирата е имало
куче порода „питбул„ тъмно на цвят, средно на ръст, което било на приятел на Г.,
но обвиняемият се е грижел за него. Кучето след инцидента не е живяло в
апартамента. Показанията на този свидетел се подкрепят от показанията на
свидетеля Т. и свидетелката Т.-съседи на обвиняемия, че в апартамента, където
живял ст.лейт. Г. е имало куче „питбул„ за около 10-15 дни, за което се грижел
обвиняемият и след инцидента изчезнало.
Безспорно се установява, че именно кучето, за което се
грижел обвиняемият на 23.02.16 година около 20.00 в гр.Варна на площадката
намираща се на ул. „Панагюрище“ в близост до жилищен бл.10 е нападнало гр.лице Я.Л.,
съборило я на земята, като й захапало китката на дясната ръка и е причинило
средна телесна повреда изразяващо се в многофрагменно счупване в основата на
трета и четвърта подкиткови кости на дясната ръка, което е обусловило трайно
затруднение в движението на десния горен крайник за период не по-малък от 2,5
месеца. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Л., И., Г.-очевидци,
които са били на мястото на инцидента и са наблюдавали непосредствено случилото
се, тъй като показанията им са последователни, логични, кореспондират помежду
си и се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото. Тези
свидетели посочват, че подсъдимият се е намесил, за да отстрани кучето след
нападението му и го е отвел. Пред тях обвиняемият е посочил, че кучето е на
негов приятел, който е в чужбина и той се грижи за него. Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетеля Т., който е категоричен, че обвиняемият в квартирата
си се е грижел за куче черно на цвят, порода „питбул„ и след инцидента кучето не
е било в апартамента на обвиняемия Г.. Съдът изцяло кредитира показанията и на
свидетеля Т., който е съквартирант на подсъдимия и подробно описва кога се е
появило кучето в апартамента, чие е това куче, каква порода е и кой се е грижел
за него в това число и кой го е разхождал в близкия парк. Свидетелят в
показанията си посочва, че обвиняемият Г. е споделил с него за инцидент именно
с кучето, което живяло при тях, като му казал, че е ухапало жена. След анализ
на показанията на свидетелите посочени по-горе може да се направи обоснован
извод, че през м.февруари 2016 година кучето, за което се е грижил обвиняемият
е причинило средната телесна повреда на пострадалата Л.. Видно от показанията на
свидетелката Л. на инкриминираната дата в момента, в който се е прибирала в
автомобила си и е държала кучето си „чихуа– хуа” е била нападната от куче порода
„ питбул”. В тази насока са и показанията на свидетелката И.. Безспорно се
установява от показанията на Л. и И., че когато свидетелката Л. след инцидента
е попитала чие е кучето, обвиняемият отговорил, че кучето е негово и той се
грижел за него. Показанията на тези свидетелки се потвърждават и от показанията
на свидетеля Т.. При проведената очна ставка стр.28, съдебен протокол от НД,
свидетелят заявява „..Вярно е че имаше куче порода „питбул„ Д. се грижеше за
него, той го разхождаше..”. Свидетелят посочва също на стр.28 от съдебен
протокол НД, „…Д. ми разказа за инцидента. Каза ми, че кучето, което беше в
квартирата е нахапало момиче.. „.
По изложените съображения съдът не приема тезата на защитата
и подсъдимия, че кучето, което е нападнало пострадалата, не е куче, за което се
е грижел обвиняемият Г., а е неизвестно такова.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Димитров, че неизвестно
куче е нападнало пострадалата. Съдът счита, че показанията на свидетеля са
изолирани от доказателствения материал по делото и са депозирани единствено с
цел да подкрепят тезата на подсъдимия, че е оказал помощ на пострадалата
нападната от неизвестно куче. Показанията на този свидетел са неубедителни,
противоречиви и нелогични, поради което съдът не им дава вяра. В депозираните
показания свидетелят Димитров заявява, че видял, как обвиняемият пъхнал ръка в
устата на кучето, за да освободи ръката на пострадалата, като твърди, че колата
на пострадалата е тъмна. Видно от показанията на свидетелите разстоянието от
жилищния блок № 10 до мястото на инцидента е около 20 метра и самото място не
е било добре осветено. Свидетелят Т. подробно описва, какво е видял от терасата
на жилището, където живее. Същият е наблюдавал инцидента, но не може да посочи
подробности. Свидетелят на стр.17 от съдебният протокол НД при проведената очна
ставка заявява „…Но къде точно я е захапало не можах да видя. Не може да се види
от такова разстояние, къде я е захапало, дали за ръката дали за кракът …”.
Видно от показанията на св.И., Л. и самият обвиняем кучето е захапало ръката на
пострадалата и я е съборило на земята. Няма как подсъдимият от такова
разстояние да види тази подробност, че обвиняемият е пъхнал ръката си в устата
на кучето, като такова твърдение има само от страна на обвиняемия, а да не
определи правилно цвета на колата на пострадалата. Свидетелят Димитров твърди, че
колата на пострадалата е с тъмен цвят, а тя е бяла. Нещо повече този свидетел
при проведената очна ставка стр.30 от съдебния протокол НД променя показанията
си, като посочва „ ..Не съм обърнал внимание, но щом тя твърди, може да е
бял..”, като накрая заявява, че не е сигурен, какъв е цветът на автомобила.
Свидетелката Т., подробно описва това, което е видяла вечерта от терасата си.
Тя е категорична в показанията си огласени по реда на чл.281, ал.4 вр. с ал.1,
т.2 от НПК, на л.113, т.I от ДП и се
потвърждават от нея че в началото на 2016 година в апартамента на подсъдимия е
имало куче „ питбул„ той се е грижел за него, като го е разхождал с каишка, а след
инцидента кучето е изчезнало. Подсъдимият сочи, че е разхождал бяло куче и свидетелката
потвърждава този факт, но по делото няма доказателства, че бяло куче е
нападнало пострадалата, поради което съдът счита, че обстоятелството, че през
определен период от време обвиняемият се е разхождал с бяло на цвят куче е без
значение за разкриване на обективната истина по делото.
Съдът не споделя становището на защитата, че в
постановлението не е посочено кои са грижите, които обвиняемият не е положил.
В обвинителния акт на стр.2 е посочено „..В този момент
видяла, че срещу нея се приближава едро куче от порода „ питбул „. Същото било
без каишка, нямало повод и намордник на муцуната.”. В конкретния случай, както
беше посочено по-горе е установено, че за кучето се е грижел обвиняемият, и той
е бил длъжен при извеждане на същото от квартирата да полага достатъчно грижи,
да бъде с каишка, повод и намордник, за да може да бъде контролирано и да се
избегнат подобни инциденти. Видно от показанията на свидетелите Т., Т., Т., Г.,
И. и Л. кучето се е намирало под надзор на обвиняемия, като на 23.02.2016
година, вечерта било без намордник и повод и обвиняемият не е положил
достатъчно грижи за него, а то нападнало
свидетелката Л..
Съдът, не приема изложеното от
защитата касаещо заключението по съдебно–медицинската експертиза и причинените
телесни повреди на пострадалата. Видно от материалите по делото, показанията на
пострадалата и на свидетелите-очевидци, безспорно се установява, че средната
телесна повреда на пострадалата е причинена на 23.02.16 година, около 20.00ч на
площадката до ул. „Панагюрище“ бл.10 във гр.Варна от куче, за което се грижел
обвиняемият, като съображения в тази насока са изложени по–горе. Самият ст.
лейт.Г. в обясненията си сочи, че на посочената по-горе, дата, час и място куче
е захапало свидетелката Л., поради което съдът не приема доводите на защитата,
че телесната повреда е причинена по друго време, на друго място и по друг
механизъм. От показанията на свидетелката Л., медицинските документи и
заключението по съдебно–медицинската експертиза безспорно се установява, че в
резултат на захапването на ръката на пострадалата от „ питбула „ на Л. е
причинено „многофрагментно счупване в основата на трета и четвърта подкиткови
кости на дясната ръка, което е обусловило трайно затрудняване в движението на
десния горен крайник за периода не по малък от 2,5 месеца. Съгласно теорията и
практиката такова счупване е средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2
от НК.
Предвид изложеното
съдът счита, че ст.лейт.Г., е осъществил от обективна и субективна страна,
състава на чл.325в ал.1 от НК, като счита изложеното от подсъдимия за защитна
позиция, изолирана от доказателствения материал по делото изразена с цел да
оправдае престъпното си поведение.
Съдът, като взе в
предвид, че за извършено умишлено престъпление по чл.325в, ал 1 от НК, е
предвидено наказание „Лишаване от свобода” до 3 години или пробация и глоба до
пет хиляди лева, ст. лейт. Г. не е осъждан за престъпление от общ характер и не
е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел IV от
НК и в резултат на извършеното престъпление няма причинени имуществени вреди
счита, че са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказания глоба, която с оглед на добрите характеристични данни, чистото
съдебно минало на обвиняемия, материалното и семейно положение следва да бъде
под средния размер, а именно 1500,00 лева.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати на Военноокръжна прокуратура-Сливен 96,60
лева деловодни разноски по банкова сметка *** *** /БНБ централно управлениее, като обвиняемият следва
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Военен съд-Сливен
и 208,00 лева деловодни разноски.
Мотивите се написаха на
14.03.17година.
ВОЕНЕН СЪДИЯ: полк.