О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Габрово 13.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд в закрито заседание на тринадесети
август през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:В.Топалова
Членове: В. Генжова
Г.Косева
като разгледа докладваното от съдия
Топалова В. ч.гр.д. № 259 по описа за
2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Кредит
инс” АД София против разпореждане № 193 /1.06.2020г. по ч.гр.д. № 109/2020г. по описа на РС- Дряново.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, същата е с правно основание чл. 413, ал.
2 от ГПК и е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна поради следното:
Производството пред Районен съд– Дряново е
образувано по заявление по
чл.410 ГПК от Кредит
инс” АД София срещу И.В.Ш. *** за парични вземания по договор за предоставяне
на паричен кредит от разстояние № 86746/3.05.2019г.
С
обжалваното разпореждане е отхвърлено
заявлението за сумата 162 лв. договорна лихва, 509.28 лв. договорна такса
„Гарант”и 42.91 лв. лихва за забава върху нея.
В частната
жалба се заявява, че по аналогия следва да бъдат приложени правилата на
банковата гаранция по отношение на договорената такса „Гарант”, дължима на
самостоятелно основание. Поради това тя не следва да бъде включвана в разходите
по потребителския кредит. Твърди се, че неправилно съдът приел за нищожна
уговорката за заплащане на възнаградителна лихва и охвърлил претенцията за тази
сума от 162 лв. отношенията между страните се уреждали от специалния ЗПК. Размерът
на акцесорните задължения бил съобразен с действащите към момента на сключване
на договора изисквания на ЗПК относно годишния процент на разходите по кредита
и не надвишавал размера, посочен в чл.19 ал.4 от ЗПК.
Въззивният съд намира, че не е
налице хипотезата на чл. 411 ал.2 т.2
ГПК и заявлението следва да бъде уважено в частта за сумата от 162 лв.,
договорна възнаградителна лихва за периода 3.08.2019 г. до 3.01.2020 г.
Налице е сключен чрез
средствата за комуникация от разстояние договор за предоставяне на кредит,
съобразно Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние - ЗПФУР. Видно от
представеният договор, дадената в заем сума е 900 лева, а срока на договора,
сключен на 3.05.2019 г., е 7 месеца. ГПР е
съобразен с разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК и е в размер на 49.7%. Посочени са
размерите на месечните вноски и падежните дати. Договорната възнаградителна
лихва, при която е подписан договора не е едностранно изменяна от страната, предоставила
кредита, същата се включва в договорените 49.7% ГПР. Не е нарушена забраната,
установена в разпоредбата на чл.19 ал.5 ЗПК. На длъжника е предоставена
законовата възможност да защити интересите си, като подаде пред заповедния съд
възражение и в исково производство съдът вече ще разполага с възможността да
преценява точно и подробно договора и
клаузите от същия, включително и размера на договорната лихва.
Неоснователна е жалбата в частта си относно
претенцията за заплащане на сумата от 561.78 лв. за такса „Гарант”. Въззивният
съд намира, че клаузата, установяваща дължимост на такса "Гарант",
заобикаля закона – чл. 21, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и противоречи на
добрите нрави, доколкото целта, за която същата е уговорена, излиза извън
естеството на нейните обезпечителни и обезщетителни функции. В случая таксата
"Гарант", посочена като глобална сума
се кумулира към погасителните вноски, което води до скрито оскъпяване на
кредита и дава възможност за неоснователно обогатяване на на търговеца за
сметка на потребителя,
както правилно е приел и първоинстанционния съд. Поради изложеното не се дължи и
сумата от 42.91 лв. лихва за забава върху тази такса.
Дължат се и разноски,
съобразно уважената част на заявлението в размер на 35.73 лв., държавна такса и
адв. възнаграждение.
Поради изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 193
/1.06.2020г. по ч.гр.д. № 109/2020г. по описа на РС- Дряново в частта, в
която е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И.В.Ш. *** за сумата от
162 лв. договорна лихва за периода от3.08.2019 г. до 3.01.2020 г., вместо което
ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на "Кредит инс” АД София ЕИК:***********,
срещу И.В.Ш. ЕГН ********** *** за сумата 162 лв. договорна лихва за периода от
3.08.2019 г. до 3.01.2020 г., на основание договор за предоставяне на паричен кредит от
разстояние № 86746/3.05.2019г., както и за
направените разноски в размер на 35.73 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждането в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: