Определение по дело №19/2025 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 31
Дата: 17 януари 2025 г. (в сила от 25 януари 2025 г.)
Съдия: Ана Божидарова Ангелова-Методиева
Дело: 20251400200019
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31
гр. Враца, 17.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
в присъствието на прокурора К. Н. И.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20251400200019 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
На основание чл.441 от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения К. Н. Л., роден на *** в
гр.Монтана, понастоящем в Затвора - Враца, българин, български гражданин,
осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
неизтърпяната част от наказанието "лишаване от свобода", с остатък 1/един/ месец и
25/двадесет и пет/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес,
по реда на
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Мотиви към определение с рег.№ 31 от 17.01.2025г. постановено по ЧНД
№19/2025г. по описа на Окръжен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба
от К. Н. Л., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с
искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от
наложеното му наказание "лишаване от свобода".
Към молбата са приложени писмени документи, предписани от чл. 155 и
чл. 156 ЗИНЗС - становище от началника на Затвора, доклад за оценка на
риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на Л..
В съдебно заседание, осъденият К. Л. участва лично, като поддържа
молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора – гл. инспектор Р. В. – зам.началник в затвора
– Враца, излага становище за неоснователност на подадената молба. Счита, че
л.св. Л. е изтърпял ½ от наложеното му наказание, съгласно разпоредбата на
чл.70, ал.1, т.1 НК, но не е налице втората предвидена в закона предпоставка, а
именно наличие на доказателства за неговото поправяне. Поддържа, че л.св.
проявява активност, която е избирателна и за неща, които ще му бъдат от
полза за намаляване на срока на присъдата му, при молба за УПО, а не за
неща, които са пряко свързани с неговото поправяне и водене на
законосъобразен начин на живот. Посочва се, че л.св. Л. все още не е изпълнил
всички заложени в плана за изпълнение на присъдата, цели и задачи. В
допълнение излага, че при л.св. Л. се наблюдава затвърждаване на
деструктивното мислене и криминално минало, с оглед на факта, че
изпълняваната ефективна присъда се явява втора, за същото престъпление,
шофиране на МПС след употреба на алкохол. Моли за оставяне без уважение
на молбата за УПО.
Участващият в производството прокурор при Окръжна прокуратура –
Враца моли съда да постанови определение, с което да бъде оставена без
уважение молбата на лишения от свобода Л. за УПО от неизтърпяната част на
наказанието "лишаване от свобода". Поддържа становището на представителя
на Затвора-Враца, че л.св. не е дал убедителни доказателства за своето
поправяне и отбелязва, че е отчетен среден риск от рецидив за обществото,
като следва да се има предвид, че изпълняваната ефективна присъда се явява
втора, за същото престъпление, шофиране на МПС след употреба на алкохол.
Приеха се писмени доказателства, които са относими и допустими по
делото.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за
процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:
1
С определение от 19.09.2024г. по НОХД №752/2024г. по описа на
Районен съд Монтана е одобрено споразумение, по силата на което л.св. К. Л.
е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343б, ал.2 от НК и му е
наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, при
първоначален "строг" режим на изтърпяване.
Л.св. Л. е започнал да търпи наказанието на 25.09.2024г. и към
настоящият момент е изтърпял фактически 3 месеца и 22 дни, от работа му се
зачитат 13 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 1 месец и 25
дни.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че оценка
на риска от рецидив не е изготвяна, с оглед краткия размер на присъдата.
Рискът от вреди е с ниски стойности за служителите и останалите
лишени от свобода. Не декларира дискриминационни нагласи.
Рискът от суицид и автоагресия е с ниски стойности.
Рискът от бягство към настоящия момент е също с ниски стойности.
Рискът от вреди за обществото също е среден и се обуславя от
настоящото правонарушение и криминално минало.
Не е изготвяна междинна оценка, поради краткия размер на присъдата.
Съгласно методиката на лица, изтърпяващи присъда "лишаване от свобода" в
размер до 6 месеца се изготвя само анализ на риска от вреди.
В изготвения план за осмисляне на престоя в затвора като цели и задачи
са заложени: формиране на критично отношение към извършеното деяние и
осъзнаване на нанесените вреди; пълноценно оползотворяване на времето в
МЛС; формиране на способност за адаптивно и просоциално поведение. За
постигането им са предвидени и договорени за изпълнение следните задачи:
преминаване на програма "Подготовка за живот на свобода" и спазване на
ЗИНЗС и недопускане на дисциплинарни нарушения.
По време на престоя в затвора, л. св. Л. е показал добро поведение и
толерантно отношение към останалите лишени от свобода и служителите на
затвора. Не е участвал в конфликтните ситуации. Установява се от доклада по
чл. 155 от ЗИНЗС, че л.св. Л. е спазвал разпорежданията на надзорно
охранителния състав и ограниченията, предвидени в ЗИНЗС. Не е имал
извършени дисциплинарни нарушения и наложени наказания. До момента не
е награждаван, поради липсата на системни положителни прояви.
Л.св. Л. е включен в трудова дейност и е назначен като чистач на сектор
СДВР на основание чл. 80 от ЗИНЗС до 4 часа. Също така след заявено от него
писмено желание със Заповед № 3948/03.12.2024 г. е назначен като чистач в
"Зона за повишена сигурност" на основание чл., 80 от ЗИНЗС до 4 часа. Към
момента продължава да заема гореспоменатите позиции.
Отразено в доклада по чл.155 ЗИНЗС, че л. св. Л. проявява активност,
2
която е избирателна и е за неща, които ще му бъдат от полза за намаляване на
срока на присъдата и при евентуална молба за условно предсрочно
освобождаване, а не за неща, които са пряко свързани с неговото поправяне и
водене на законосъобразен начин на живот. В тази връзка се посочва още, че
Л. все още не е изпълнил всички задачи и цели заложени в плана за осмисляне
на свободното време. В подкрепа на това твърдение може да се посочи, че не е
изпълнена заложената задача за участие в корекционна програма "Подготовка
за живот на свобода". Същата програма е част от организиран цикъл от
корекционни програми, които ще се проведат регулярно през месец Февруари
и Март 2025 година. Л. св. Л. с оглед на остатъка на присъдата си може да се
включи в тази програма.
При л. св. Л. е констатирано, че се наблюдава затвърждаване на
деструктивното мислене и криминално минало и същият не се замисля, че с
поведението си поставя в риск широк кръг от потенциални жертви в
обществото - всички участници в пътното движение, както и че изпълняваната
ефективна присъда се явява втора, за същото престъпление, шофиране на
МПС след употреба на алкохол.
Според ИСДВР, у осъдения не са налице доказателства за
действителното му поправяне, поради което е посочено в доклада, че работата
с него и изпълнението плана на присъдата следва да бъде продължена, в
посока изграждане на устойчива мотивация за законосъобразно поведение и
формиране на гъвкав модел на мислене и поведение.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи: За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е
необходимо кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е
изтърпял фактически в настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си
и да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. първата предпоставка формално е налице.
Не са налице обаче достатъчно доказателства за поправянето на
осъдения. Съгласно чл. 439а НПК доказателства за поправянето са всички
обстоятелства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има поправяне
на осъдения следва да се формира от поведението му по време на цялостния
му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по
делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от
мнението на затворническата администрация.
Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от
които са описани в горното изложение, поведението на л. св. по време на
изтърпяване на наказанието, в изпълнение на набелязаните цели и задачи в
плана за преодоляването им и риска от рецидив и вреди, счита, че няма как да
се приеме наличие на достатъчно доказателства за поправянето му по смисъла
на чл. 70, ал. 1 НК.
3
Констатираните частични положителни промени по отношение
включването му в работния процес, съдът намира, че все още не са достатъчни
за поправянето на осъдения.
В случая са налице източници на информация за поведението на
осъденото лице, от които е видно, че не се е поправил в пълна степен.
Корекционната работа с него не е осъществена в максимална степен, поради
което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на
максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Явно е,
че за осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива
разглеждан само като една потенциална възможност за преждевременно
напускане границите на местата за лишаване от свобода.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които
осъществяват социалната дейност и възпитателната работа в местата за
лишаване от свобода имат най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът
не намира основание да не възприеме мотивираното становище на
затворническата администрация, че процесът на поправяне при лишения от
свобода не е завършен към момента.
Следва да се отбележи, че законодателя ясно е посочил, че УПО от
изтърпяване остатъка от наказание "лишаване от свобода" може да бъде
постановено по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето
поправяне и същевременно е изтърпял съответно 1/2 от наложеното му
наказание "лишаване от свобода". Не случайно на първо място в разпоредбата
на чл. 70, ал. 1 от НК законодателят като условие за постановяване на УПО е
посочил необходимостта осъденият да е дал доказателства за своето
поправяне, след което е поставил като изискване изтърпяването на
съответната част от наказанието "лишаване от свобода".
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се
направи единственият извод, че е налице само една от двете законови
предпоставки за условно предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70,
ал. 1, т. 1 НК - изтърпяване на не по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не
са налице достатъчно убедителни доказателства за трайното поправяне и
превъзпитание на осъденото лице. Необходимо е продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите
на наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да
бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Мотивиран от горното, съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд – Враца:
4
Съобщи за изтекли лични данни