МОТИВИ към присъда №15/ 04.07.2018г. по ВНЧХД
№ 209/18г. по описа на Кюстендилския
районен съд
Производството е по реда на част IV,
глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда № 14 от 05.02.2018г. на Дупнишкия районен
съд, постановена по НЧХД № 211/2012г. по описа на същия съд подсъдимата Р.Х.Ш. от гр. Дупница е призната за невиновна в
това, че на
20.09.2016 в сградата на Районен съд- Дупница е казала изрази, унизителни за
честта и достойнството на Р.Б.Ф. в нейно присъствие, като на осн. чл.304 НПК е
оправдана по повдигнатото обвинение по чл.146, ал.1 НК. Със същата присъда
тъжителката Р.Б.Ф. е осъдена да заплати разноските по делото, сторени от
подсъдимата Р.Ш..
Присъдата се обжалва от адв.М.М.-
повереник на тъжителката Р.Ф.. Развити са съображения за неправилност и
необоснованост на постановената присъда, изразяващи се в превратно тълкуване на
доказателствения материал. Иска се отмяна на същата и постановяване нова,
осъдителна присъда с налагане на справедливо наказание.
Повереникът на тъжителката Р.Ф.-
адв.Е.Б. поддържа въззивната жалба и иска
отмяна на присъдата и постановяване на нова, осъдителна такава.
Същото становище се поддържа и
от въззивницата Ф..
Защитникът на подс.Р.Ш.- адв.А.Р.
оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на оправдателната присъда на
ДнРС.
Подсъдимата Р.Х.Ш. твърди, че е
невинна и иска потвъждаване на постановената оправдателна присъда.
Кюстендилският окръжен съд,
след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след
като прецени доводите и становищата на страните, и при пределите на въззивната
проверка, установени от чл. 314 НПК, и като съобрази новите доказателствени
средства, събрани от въззивния съд, намира въззивната жалба за допустима,
доколкото е предявена от надлежна страна
с право и интерес от търсената защита и в срока по чл. 319 НПК.
Разгледана по същество, жалбата на Ф. е основателна по следните съображения:
По делото са събрани в
съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи
съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по
делото, събран в хода на съд. следствие, проверен и приобщен от съда по реда на
НПК, обче е анализиран от първоинстанционния съд незадълбочено, фрагментарно и
превратно, в резултат на което ДнРС е направил незаконосъобразни изводи относно
релевантните за обвинението факти.
От събраните по делото
доказателства се установява следната
Фактическа обстановка
Тъжителката Ф. и подс. Ш. поддържали
приятелски отношения, които през 2015г.
се влошили. Ф. подала тъжба срещу
подсъдимата, по която било образувано НЧХД№ 1452/2015г. по описа на ДнРС.
На 20.09.2016г. от 9,30ч. в сградата на Районен
съд Дупница било насрочено открито съдебно заседание по горното дело. По същото
Ф. посочила като свои свидетели св. Б. и Й.. На уречената дата пред V-та зала на съда
се явили посочените свидетелки заедно с Ф. между 09,15- 09, 20 часа. Появила
се и подс. Ш., която застанала на няколко метра от тях и виждайки Ф., й
отправила думите „курва“, „прошлякина“ и „глупачка“. Ф. я чула, засегнала се, но не реагирала. Ш.
се обадила по телефона и казала на
отсрещната страна „искаш ли да ти покажа тази селска пръчка“, като го насочила
към Ф.. Около посочените лица нямало други, а скоро след това дошла адвокатката
на Ф..
В 09, 30 часа в залата влезли Ф.,
повереника й и Ш.. Делото се отложило за друга дата поради неявяване на
защитника на подс.Ш..
Ф. се почуствала унизена от отправените й думи,
след приключване делото била разстроена и изпитвала безпокойство. На следващия
ден посетила лекуващия си лекар, който й издал амбулаторен лист, в който е
отразено, че е изживяла психотравма; след два дни при повторно посещение било
отразено, че има оплаквания, свързани
неприятни емоции отпреди дни. /Същата страдала и от епилептично
заболяване и болезнено приемала подобни случки/. След няколко дни се
видяла в различно време със св. Б. и Й.
и била подтисната от случилото, плачела и и треперела при този спомен.
ДнРС не е дал вяра на
показанията на св. Б. и Й., тъй като не съответствали на повдигнатото обвинение
и противоречали на писмените доказателства по делото. Позовал се е на
протокола на с.з., проведено на
20.09.2016г. по НЧХД № 1452/15 г., в който не фигурира отбелязването, че
посочените две свидетелки се явяват в с.з. , което опровергавало твърденията им
за нахождението им изобщо в сградата на съда.
Позовал се е на отделни противоречия
в показанията им относно присъствието на бащата на тъжителката, което разколебавало
истинността на показанията им. ДнРС е
кредитирал обясненията на подсъдимата и на св. Я., според които двамата били пред съдебната зала и не били
отправяни посочените по- горе реплики.
Несъменно е, че на посочената
дата пред ДнРС са се явили двете страни. Спорният по делото факт е дали на
същата преди влизането в съдебната зала подс. Ш. е отправила инкриминираните в
тъжбата изрази към тъжителката Ф. и дали на тази случка са присъствали други
лица, които са ги възприели.
КнОС, след внимателна
преценка на събраните гласнидоказателствени средства, след задълбочен анализ на
показанията на св. Б., Й., Я. и М./с която Ш. е провела разговор по
телефона по същото време/ и като съобрази и проведената проведената по реда
на чл.143, ал.5 НПК очна ставка между
първите трима свидетели, за които се оспорва от всяка от насрещните страни, че
са присъствали пред съдебната зала, намира за безспорно устновено, че първите
две свидетелки са се намирали пред залата на ДнРС и съответно- са възприели
отправените от Ш. към Ф. изрази.
На първо място тези
свидетели са персонифицирани още в тъжбата. На второ място техните показания
изцяло кореспондират помежду им относно съществените обстоятелства на деянието-
повода за посещението им в сградата на ДнРС; местонахождението им пред
залата, което същите изключително подробно описват в показанията си;
разстоянието между въззивницата и въззиваемата; начина на отправяне на
инкриминираните изрази и тяхното съдържание; обстоятелството, че те не са влизали
в съдебната зала поради факта, че не са били извикани от страна на съдебния
състав. На единственото противоречие в
показанията им – св.Й. сочи, че въззиваемата Ф. е била с баща си, което не се твърди от св.Б.,
се придава тежест, която е без съществено значение /присъствието на бащата на
Фролошака не е посочено в тъжбата
и това обстоятелство е без значение за обвинението/. Същественото е това, че
показанията на тези свидетелки са напълно последователни и идентични относно
посочените по- горе обстоятелства, поради което съмнението в достоверността на
показанията им, изразено от ДнРС, е напълно несъстоятелно.
На следващо място, следва
изрично да се подчертае, че св. Я., чието присъствие не е било възприето от посочените две свидетелки, /той
сам твърди, че е стоял зад колоната пред съседната зала/, единствено сочи, че
двете- Ф. и Ш. не са се приближавали една към друга /възприятие за подобно
поведение не се съдържат и в пок. на св. Б. и Й., които са категорични, че
двете са се намирали на разстояние няколко метра една от друга/; но пък сочи,
че с Ф. е имало „около трима- четирима човека“. Тези показания косвено
потвърждават извода на съда, че посочените свидетелки са се намирали пред залата
на ДНрС и са възприели отправените към Ф. изрази.
Не на последно по значение място следва да се посочи, че всички свидетели предават възприятия за
проведен по същото време разговор между
подс.Ш. със св. М., която се
намирала извън сградата на съда.
Несъмнено е наличието на такъв, спорно е
неговото съдържание. Доколкото свидетелките Б. и Й. са напълно категорични
относно естеството на израза „......тая селска пръчка Р. е тук....“ и
последващото поведение на Ш.- насочване на телефона към Ф., КнОС дава вяра на
техните показания и ги приема за достоверни в тази част. В заключение- следва
напълно доказания и несъмнен извод за доказност на обвинението.
Не се споделят доводите на
ДнРС, че показанията на посочените свидетели не следва да се кредитират поради
изрично избронените по- горе причини. Доводът, че техните показания не съответствал на повдигнатото обвинение, е
изцяло несъстоятелен. Внимателният прочит на показанията им сочи на наличие на
съвпадане на изразите, описани в тъжбата и възприятията им в тази им част.
Позоваването на протокола от съдебното заседание по НЧХД № 1452/2015 г. е
несъстоятелно. Липсата на отбелязване в него на явяването им, не означава, че
същите не са се намирали пред съдебната зала- обстоятелство, за което същите
изрично свидетелстват и напълно последователно сочат, че не са били извикани
вътре в залата, а са стояли отвън. Това
обстоятелство впрочем е напълно логично и житейски достоверно с оглед предварително
постъпилата молба на защитата на Ш. за
отлагане на делото, за което защитата на Ф. също е била уведомена. Липсата на
споменаване на този случай в последващите показания на св. Б. и Й. в следващо
заседание на 02.11.2016г. по НЧХД
№1452/15 г., не означава, че същия не се състоял, дококото предмет на посочено
дело е бил друг случай в отношенията
между страните.
В този аспект на посочения
съдебен протокол се придава тежест и значение, каквито той не притежава и не
разколебава по никакъв начин показанията на посочените две свидетелки.
По идентичен начин на подаването
на тъжбата няколко месеца след деянието
също се придава значение, каквото то не притежава. Тъжбата е подадена в законоустановения срок
по чл.81, ал.3 НПК, като въпрос на
преценка от страна на пострадалия е кога точно ще предяви претенциите си. От
това поведение на Ф. да се извеждат
напълно произволни изводи, нямащи нищо общо
с доказателствата по делото, е напълно несъстоятелно.
По делото подсъдимата Ш. е дала
кратки обяснения, които по принцип са годно доказателствено средство съгл.
разп. на чл. 115 НПК. От друга страна същите имат двояк характер- от една
страна като предвидено в закона доказателствено средство подлежат на преценка
заедно с останалите доказателства , а от
друга са израз на защитната позиция на подсъдимата и затова следва да бъдат
внимателно преценени. В случая в тях не се съдържат каквито и да е факти относно
процесното деяние, а единствено подс. Ш. сочи, че не поддържа никакви контакти
с Ф.. Ето защо същите не допринасят по никакъв начин за промяна на изводите на
относно гореизложената фактическа обстановка и се преценяват от съда като израз на защитната
позиция на подсъдимата.
С цел опровергаване показанията на св. Я. относно местонахождението му в сградата на ДнРС/, по
делото е представено извлечение от социалната мрежа Фейсбук. От същата се
установява, че от профила на лице с име Р. Я., е направено отбелязване на местонахождението на същото на датата
20.09.2016г.- а именно в гр. София. Поради липсата на отбелязване на часа на
местонахождението на лицето в региона на София, не се приема изразената в
пледоарията на въззивницата теза, че св. Я. изобщо не се намирал в сградата на ДнРС.
По правната квалификация
На базата на възприетите
фактически обстоятелства и въз основа на
логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал, настоящият
съдебен състав прави категоричен извод,
че събраните доказателства установяват
авторството на деянието от страна на подсъдимата Ш.. На първо място на спорния
въпрос- дали подсъдимата Ш. е „...глупачка, прошлякина, курва........Р., тая
селска пръчка е тука“ бе отговорено положително и безспорно установяването на
неговото използуване несъмнено сочи на осъщественост на фактическия състав на
деянието по чл. 146, ал.1 НК. От
безпротиворечивите и последователни показания на св. Б. и Й. се налага
несъмнения извод, че подс. Ш. на 20.09.2016 г. около 9,30 часа е употребила
тези изрази по адрес на Ф. пред зала на Дупнишкия районен съд. /Изводът на ДнРС
за липсата на твърдения за публичния характер на обидата е изцяло
несъстоятелен, тъй като, за да е съставомерно деянието по чл.146, л.1 НК, не е необходимо същото да е
публично място, а само се изисква обидните изрази да са възприети като такива от страна на
пострадалия/. КнОС намира, че обвинението, обективирано в тъжбата на Ф. е доказано, като за това обстоятелство
подробно изложи съображенията си при обсъждането на доказателствения материал.
На следващо място- на
преценка подлежи обстоятелството тези
думи, респ. израз имат обиден характер по см. на чл. 146, ал.1 НК.
Доколкото предмет на
разпространената информация е субективно
мнение, за проверката му не съществува обективен критерий и е невъзможна
проверка относно истинността на обидния израз. КнОС счита, че в настоящия
случай, че отправените думи „глупачка, прошлянина, курва“ съдържат съзнателно,
целенасочено унижаване на чувството за лично достойнство на пострадалата и
противоречат на добрите нрави. Те съставляват
негативна оценка за личността на пострадалата. Употребеното словосъчетание
спрямо личността на Ф. „селска пръчка“ като изразно средство има преносен
смисъл и пряко цели подигравка с личността на пострадалата, засягане на честта и достойнството й. Използаването на посочените
изразни средства и езикови форми, накърнява чувството за лична чест и достойнство на пострадалата, представлява
отрицателна оценка и мнение за същото.
Деянието е извършено устно-
чрез отправяне на думи, отправени в присъствието на свидетелките Б. и Й., в
съдебна институция- факт, който допълнително е накърнил достойнството на
пострадалата. Фактът на узнаването на отправените думи е безспорен, доколкото Ф.
е присъствувала на момента на отправянето им и ги възприела. Възприемането им е
извършено пряко и несъмнено с оглед и на последващите преживявания на
пострадалата, същата се е почувствала унизена с демонстрацията на липса на
уважение към репутацията й и доброто й име. Безспорно деянието е извършено
умишлено, доколкото подсъдимата е съзнавала обидния характер на употребените
думи и съзнателно ги е употребила, с цел да достигнат до адресата си, което е и
сторено, и с намерението да засегне честта и достойнството на пострадалата.
Същевременно Ш. е действувала със
съзнанието, че отправя обидни думи и че обидата се възприема както от адресата,
така и от намиращите се там свидетели. Независимо от това тя, с ясното
съзнание, че отправените думи са унизителниза достойнството на пострадалата и
че съществува възможност същите да са чути от последната, е целяла те да се възприемат от нея, а и от
други лица, и е направила всичко възможно за постигане на този негативна
промяна на обществената оценка за личността на пострадалата.
В заключение- на посочената
по-горе дата и място подс.Ш. е осъществила от обективна и субективна страна
фактическия състав на престъплението по
чл. 146, ал.1 НК.
По наказанието
При определяне на наказанието
съдът счете, че спрямо подс. Ш. следва да се приложи разп. на чл.78а от НК.
Тази разпоредба се прилага при едновременното наличие на определените в същата
предпоставки- за престъплението да се предвижда наказание ЛС до 3 години или
друго по- леко наказание, деецът да не е осъждан за престъпление от общ
характер и причинените умуществни вреди да са възстановени.
В случая Ш. е била
осъждана с влязла в сила присъда по НЧХД № 452/12 г. на ДнРС, в сила от
25.04.2013 г. за престъпления от частен характер по 148, ал.1, т.1 НК, като й е определено общо
наказание „пробация“. Наказанието „пробация“ е изтърпяно на 22.11.2013 г.
Доколкото осъждането по посоченото дела е за престъпление от частен характер,
то случая не попада под ограничението на
чл.78а, ал.1, б. „Б“ НК и няма пречка спрямо подсъдимата да бъде
приложена разп. на чл.78а от НК. При преценка от страна на КнОС за наличието на
основанията в този текст, подс. Ш.
следва да бъде освободена от наказателна отговорност и следва да й се наложи
административно наказание „глоба” в полза на държава. При съобразяване на
нейния размер, КнОС счете, че размера на наложената глоба следва да се определи
в размер на 2 000 лева- над минималния пердвиден в закона, тъй като по
делото са налице данни за осъществяване на обществено полезен труд от страна на
подсъдимата. Този размер на наказанието
в най- пълна степен ще способства
за постигане целите на наказателната репресия.
КнОС констатира, че с тъжбата е бил предявен
граждански иск срещу подс. Ш. за сума в
размер на 5 000 лева, претендирана като обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат от деянието по чл. 146,
ал.1 НК. ДнРС не се е произнесъл по него. КнОС също не дължи произнасяен
въпреки постановения обратен резултат по следните съображения:
Предявеният
гражданския иск не е бил приет от наказателния съд за съвместно разглеждане.
При внимателен прочит на съдебните протоколи, както и на разпореждането за
насрочване на делото, не бе констатирано наличие както на определение за
приемане на съвместно разглеждане на предявения в наказателното производство
граждански иск, така и определение за конституиране на тъжителката като
граждански ищец. В случая обвинението е повдигнато от пострадалата, която по
силата на законово регламентираните й права да повдига частно обвинение, по
силата на закона- от момента на образуване на наказателното производство, е
установена в процеса като частен тъжител. Същата е предявила и граждански иск
по реда на чл.85 НПК, но доколкото това действие е резултат от нейната лична
воля, /то е право, а не задължение/, законът въвежда изискване при наличие на
такова действие, съдът да направи дължима преценка дали са налице
предпоставките за приемането на гражданския иск и конституирането й и като
граждански ищец. Едва след надлежното приемане на гражданския иск в
наказателния процес за разглеждане и конституиране на пострадалия като
граждански ищец, възниква акцесорната фигура на гражданския ищец, претендиращ
вреди от престъплението. Това качество се придобива едва когато
първоинстанционният съд уважи молбата за приемане на иска и конституира
пострадалия като такъв.
Въз основа на тези
общотеоретични положения и като констатира, че в настоящия случая липсва
произнасяне в началото на съдебното следствие както по молбата за приемане на
гражданския иск, така и по искането за установяване на пострадалата като
граждански ищец, КОС счита, че не следва да се произнася по него независимо от
постановения обратен резултат. Същият не е бил надлежно приет, акцесорната
фигура на гражданския ищец не е възникнала, поради което за съда не съществува
задължение да се произнесе по гражданските вреди от деянието. Това може да бъде
сторено от пострадалия по граждански ред пред
гражданския съд.
Подсъдимата съгласно разп. на
чл.189, ал.3 НПК следва да заплати разноските на частната тъжителка за първата
инстанция в размер на 415 лева, както и по сметка на КнОС- 6 лева държав а
такса за необходимостта о внасяне на държавна такса /ДнРС е пропуснал да изиска
внасяне на такава такса от страна на жалбоподателката и доколкото е постановен
обратен резултат, разноските по събираненто на дължимата държавна такса пред
КнОС следва да се възложат на подсъдимата/. Пред въззивната инстаниця Ф. е
сторила разноски, но такива не са претендирани и съгл. разп. на чл.189, ал.3 НПК и не следва да бъдат присъждани.
По тези съображения и на осн.чл. 334 т.2 вр. чл.336 ал.1, т.2 НПК вр. чл.303 НПК КнОС отмени
оправдателната присъда на ДнРС и вместо нея
постановява нова, осъдителна присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.