Р Е Ш
Е Н И Е
№ 75 20.02.2018 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – Търговище Девети състав
На двадесет и четвърти януари 2018 година
В публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от
Председателя
Гр. дело № 820 по описа за
2017 година,
За да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание – чл.124 ал.1 от ГПК във вр.
чл.79 от ЗС и чл.537 ал.2 от ГПК.
Ищците – Р.Н.А. и Ф.И.А. твърдят в исковата си молба,
подадена на 23.05.2017г., че сключили неформални договори за покупко-продажба
на недвижими имоти, първият от 13.12.1994г.
за 240 кв.м. и втория – от 01.12.1997г. за 1250 кв.м., с които закупили
целия недвижи имот, находящ се в с. Руец, общ. Търговище и представляващ УПИ ІХ-24 в кв.4, с площ от 1526 кв.м., ведно с построените в него сгради. Признати са за собственици на основание давностно
владение с нот.акт № 47, том ХІV, дело № 2618 от 15.09.2015г. на СВ-Търговище.
В условие на евентуалност - независимо от този нот.акт завладели са целия имот
през 1997г., ползвали са го явно и необезпокоявано и до 2007г. и са придобили същия след изтичане на 10-годишната
придобивна давност. През този 10-годишен период нито ответницата, нито трети
лица са оспорвали правата на
ищците. Ответницата се легитимирала пред ищците с нот.акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно
владение и наследство акт № 92, том V, дело № 892 от 09.05.2017г. по описа на
СВ-Търговище , посетила ги и лично
им заявила, че имотът е нейна
собственост и нямат право повече да го ползват.; Ищците молят съдът да
постанови решение, с което да признае по
отношение на ответницата, че те са собственици на недвижим имот находящ се в с.
Руец, общ. Търговище и представляващ УПИ
ІХ-24 в кв.4, с площ от 1526 кв.м.,
ведно с построените в него къща и стопански постройки, при посочените граници и
да бъде отменен нот.акт № 92, том V, дело № 892 от 09.05.2017г. по описа на
СВ-Търговище. С определение № 1247/30.10.2017г. поради
смъртта на 17.07.2017г. , в хода на процеса, на първия ищец - Р.Н.А.,
съдът конституира на осн. чл.227 предлож.1-во неговите наследници и правоприемници – Н.Р.Н., Б.Р.Н. и
В.Р.А.. Четиримата ищци, всички от с. Руец, общ. Търговище , в открито
заседание се представляват от упълномощения от тях процесуален представител-а..***,
който поддържа иска. С представена в
хода на устните състезания по делото писмена защита пълномощникът на ищците
поддържа иска за установяване право на собственост върху процесния имот до размера от 1244 кв.м. , представляваща
незастроената част от дворното място от цялото, което е с площ 1526 кв.м. и
съответно да бъде изменен нот.акт за собственост на недвижим имот, придобит
по давностно владение и наследство акт №
92, том V, дело № 892 от 09.05.2017г., като бъде отменен до размера от 1244
кв.м. Молят да им се присъдят разноските
по делото.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответницата – И.С.И.
***, съгласно който предявеният иск е
неоснователен и моли да бъде
отхвърлен. Двата договора от 1994г. и
от 1997г. дори и да се разглеждат като
предварителни договори, искът за обявяване на предварителен договор за
окончателен / чл.19 ал.3 ЗЗД/ се погасява с изтичането на 5-годишна давност от
сключването. Не са обявени за окончателни. Имотът се е владеел от наследодателя
-бащата на ответницата от1961г. до смъртта му през 2008г. явно, спокойно и
непрекъснато. След неговата смърт владението е продължила неговата
дъщеря-ответницата. Ответницата никога не е спирала да владее имота, да живее там
от раждането си и до момента. Тя е
правила подобрения в имота. Ищците
ползват една малка част от двора, въпреки нейното противопоставяне и
несъгласие. Моли иска да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен. Ответницата,
редовно призована се яви лично в открито заседание и с упълномощен процесуален представител
– мл.а.. Р.Е. Р., който с представена в хода на устните състезания писмена
защита поддържа писмения отговор.
С определение № 718/15.06.2017г. по гр.д. № 832/2017г. по описа на РС-Търговище
е прекратено производството по гр.д. №
832/2017г. по описа на РС-Търговище и е
присъединено към гр.д. № 820/2017г. по
описа на РС-Търговище, за разглеждане в едно производство, на осн. чл.213 от ГПК, като присъединеното дело ще се
разглежда под номера на гр.д. № 820/2017г.
Исковото производство по гр.д. № 832/2017г. по описа на РСТ е било образувано по подадена на 25.05.2017г.
искова молба от ищцата -И.С.И. против ответници - Р.Н.А. и Ф.И.А., с която е предявен иск за
установяване право на собственост на ищцата по отношение на ответниците върху
същия недвижим имот, находящ се в с. Руец,
общ. Търговище, представляващ дворно място, за което е отреден УПИ ІХ-24 по плана на селото, ведно с
построените в него сгради, на осн. чл.124 ал.1 ГПК и вр. чл.79 ЗС. Ищцата твърди,
че тя е собственик на същия процесен имот, който е владян от наследодателя и и нейн
баща С.И.М.явно, необезпокоявано и непрекъснато от 1961г. когато е построил
къщата в имота , в която е живял до смъртта си
на 07.01.2008г., а след това и до
момента владението е продължила
тя-неговата дъщеря. Партидата за водата в къщата е на името на ищцата, а партидата за ел.ток в къщата е на името на баща и С.И.М.. Ответниците са се легитимирали
за собственици на имота с нотариален акт, съставен след обстоятелствена проверка от 2015г., но
те не са владяли имота, а ищцата И. С.И.
е живяла там от построяването на
къщата от 1961г. и до момента. И през цялото време е извършвала подобрения в
него, ремонти. Ищцата моли съдът да
постанови решение, с което да я
признае по отношение на ответниците
за собственик на недвижим имот находящ се в с. Руец, общ. Търговище и
представляващ УПИ ІХ-24 в кв.4, с площ
от 1526 кв.м., ведно с построените в
него къща и стопански постройки, на осн.-п чл.124 ал.1 ГПК във вр. чл.79 и
чл.82 ЗС и да бъде отменен нот.акт № 33,
том ХІІІ, рег.№ 12998, дело № 1616 от 15.09.2015г. по описа на нотариус П.А./съответно - нот.акт
№ 47, том ХІV, дело №2628 от 15.09.2015г. по описа на СВ-Търговище/, на осн.
чл.537 ал.2 ГПК. Моли да и се присъдят
разноските по делото.
Ответниците – Ф.И.А., Н.Р.Н.,
Б.Р.Н. и В.Р.А., представлявани
от пълномощник а.. Ст. М., както с писмения отговор, така и в писмена защита,
представена в хода на устните състезания по гр.д. № 820/2017г. на РСТ, оспорват
предявения иск, позовавайки се на
установено владение от праводателя им Р.Н.А.
в имота по силата на
предварителните договори от 1994 и 1997г. Владението на имота е било явно,
спокойно и непрекъснато за целия имот от 1997г. до 2017г. когато Р.Н.А. е починал и неговите
правоприемници продължават владението. Бащата на ответницата С.М.е починал през 2008г. и до тогава той никога не се е противопоставил
на владението на Р.А., който обработвал двора, засадил овощни дръвчета. След
смъртта на баща си през 2008г. и до завеждане на иска през 2017г. ищцата И.С.И.
не е предявявала претенции за имота и не се е противопоставила на владението му.
Ищцата не е придобила имота по давностно владение и след смъртта на баща си, тъй като не е
изтекъл 10-годишния давностен срок от смъртта му през 2008г. до нот.акт от
09.05.2017г. Представените фактури и фискални бонове за платена вода и ел.ток в
къщата не я правят собственик по давност на дворното място.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Съгласно удостоверение за наследници изх.№
8649/20.07.2017г., изд. от Община Търговище,
Р.Н.А., ЕГН ********** е починал на 17.07.2017г. и след смъртта си е
оставил следните законни наследници: 1. Ф.И.А.-съпруга; 2. Н.Р.Н.-син; 3. Б.Р.Н.-син
и 4. В.Р.А.-дъщеря. Съгласно
удостоверение за наследници изх.№
3249/29.03.2017г., изд. от Община Търговище, С.И.М., род. 1928г. е починал на
07.10.2008г. и след смъртта си е оставил един законен наследник: И.С.И.-дъщеря.
Видно от
предварителен писмен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен на 13.12.1994г. в с. Руец., общ. Търговище, С.И.М.и Й. С.И., от една
страна – като продавачи, продават на Р.Н.А.,
от друга страна – като купувач, 240
кв.м. от собствения си недвижим имот, а именно парцел ІХ-24 в кв.4 по плана на
с. Руец, със застроената в него къща и стопански постройки, които 240 кв.м.
представляват в реални граници ивицата в югоизточния край, в непосредствено
съседство с парцел VІІІ-23- на купувача, имаща размери 6 по 40 метра, с
граници: улица, парцел VІІІ-23 на Р. А., парцел ІV21 и останалата част от имота
на продавачите, за сумата от 15000 лв., която е изплатена напълно и в брой от купувача на продавачите и срещу която сума
последните дават съгласието си купувачът Р.Н. да застрои полумасивна постройка
за магазин /дюкян/ в продаденото дворно място.
Също така видно от предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен на 01.12.1997г. С.И.М.и
Й. С.И., от една страна – като продавачи, продават на Р.Н.А., от друга страна – като купувач, 1.250
/един дка и двеста и петдесет кв.м./ от собствения си недвижи мито, а
именно парцел ІХ-24 в кв.4 по плана на с. Руец, със застроена в него къща и
стопански постройки, които 1250 кв.м. представляват в реални граници празно
дворно място от към парцела на купувача VІІІ-23 и парцели ІІІ-19 и ІV-19 и останалата
част от имота на продавачите с намиращите се в него къща и стопански
постройки , за сумата от 125000 лв.,
която сума е платена напълно и в брой от
купувача на продавачите, срещу която сума последните дават съгласие на
продавача да застрои полумасивна постройка за жилище и магазин /дюкян/ в продаденото му дворно място. Съгласно т.4
от предварителния договор от 01.12.1997г., владението и ползването на купения
имот се предава от продавачите на купувача
в деня на подписването на същия договор.
И в двата договора е посочено, че са съставени в два еднообразни екземпляра –
по един за всяка страна. В първия предварителен договор – от 13.12.1994г.
фигурират подписите и на двамата продавачи и на купувача, във втория
предварителен договор от 01.12.1997г. фигурират подписа на първия продавач и на купувача.
Ответницата не е оспорвала истинността на двата частни документа, представени
от ищците по делото, досежно автентичността на подписите на продавачите. От представените от ищците 2 бр. - декларации
по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти се установи
следното: 1. С декларация Вх.№ 25863/31.03.1998г. Р.Н.А. е декларирал придобиване на недвижим имот на 01.12.1997г. земя с площ
1250 кв.м. в с. Руец, представляващ кад.№ 24 УПИ 9 в кв.4 по плана от 1984 г.,
като начин на придобиване е посочено – покупка и вид на документа за
собственост – договор и след това - 2. С декларация Вх.№
**********/19.10.2015г. Р.Н.А. е декларирал придобиване на
01.12.1997г. / промяна на обстоятелствата – на 19.10.2015г. за същия
недвижим имот земя, но с площ
1256 кв.м. в с. Руец, представляващ кад.№ 24 УПИ 9 в кв.4 по плана от 1984 г.,
като начин на придобиване е посочено – давност
и вид на документа за собственост – нот.акт № 47. И в
двете декларации като собственици са посочени Р.Н.А. и съпругата му Ф.И.А.. Видно от нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 33, том ХІІІ, рег.№ 12998, дело № 1616 от 15.09.2015г. по описа
на нотариус П.А.–рег.№ 496 на НК /съответно
акт № 47, том ХІV, дело №2628, парт.книга № 71274, Дв.вх.0 4678, вписан
на 15.09.2015г. в Служба по вписванията – Търговище/ , Р.Н.А. и Ф.И.А. са признати за собственици на
основание давностно владение на описания недвижи имот , находящ се в с. Руец,
общ. Търговище, а именно: Поземлен имот – дворище, с пл.сн.№ 24, кв.4 по плана на с. Руец с площ
1512 кв.м., за който е отреден УПИ ІХ-24 с площ 1526 кв.м., ведно с построените
в имота
сгради, при граници /съседи/: улица, УПИ Х-25 на А. А.Х., УПИ ІІІ-19 и
УПИ ІV-19 на Д.А.и Бисер М. Христов, УПИ VІІІ на Р.Н.А.. Описаният недвижим
имот с пл.сн.№ 24 в кв.4 по плана
от 1984г. на с. Руец е показан на
скица изх. № СК-ТСУ-463/31.05.2017г. Съгласно представеното от ищците удостоверение №
УО-ТСУ-156/31.05.2017г., изд. от Община Търговище, имотът отразен на скица с
изх. № СК-ТСУ-463/31.05.2017г. като
имот пл.№ 24 , за който е отреден УПИ ІХ-24 от кв.4 по ПУП на с. Руец е идентичен
с имота, описан в нотариален акт № 47, том ХІV, дело № 2628 от 2015г., като
имот с пл.№ 24, за който е отреден УПИ ІХ-24 от кв.4 по плана на с. Руец, в договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 13.12.1994г. и в договор за
покупко-продажба на недвижи имот от 01.12.1997г. като парцел ІХ-24 от кв.4 по
плана на с. Руец.
Съгласно нотариален акт за собственост на недвижим
имот придобит по давностно владение и наследство № 121, том ІІ, рег.№ 1806, дело № 186 от
09.05.2017г. по описа на нотариус Г.Г.- -рег.№ 223 на
НК /съответно акт № 92, том V, дело №
892, парт.книга № 78607, дв.вх.№ 1685, вписан на 09.05.2017г. по описа на
Служба по вписванията – Търговище/ , И.С.И. е призната за собственик по
давностно владение и наследство на следния недвижим имот, находящ се в с. Руец,
общ. Търговище, а именно: Дворно
място-дворище с пл.№ 24 в кв.4 по плана на с. Руец, с площ от 1515 кв.м., за
което е отредено УПИ ІХ-24 в кв.4 по плана на с. Руец, ведно с построената къща
и стопански постройки, при граници: улица, УПИ VІІІ-23 на Б.Р.Н. и А.Н.Н., УПИ Х-25, УПИ ІІІ-19 и УПИ ІV-19. Безспорно се установи от писмените
доказателства по приложеното гр.д. № 832/2017г. по описа на РС-Търговище, че в
периода от 2012 до 2017г. партидата за
„ВиК“ за къщата в процесния имот в с. Руец, с административен адрес ул. „Г.С. Раковски“
0 12 се води на името на И.С.И., а партидата за доставка на ел.енергия се води
на името на баща и – С.И.М.. Няма представяни писмени доказателства за обстоятелствата – от кога е деклариран
процесния имот на името на И.С.И. или на името на праводателя
и – С.И.М.. От представения от ищците
по гр.д. № 820/2017г. по описа на РСТ нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 138, том ІІ, рег.№ 1914, дело № 200 от 17.05.2017г. по описа на
нотариус Г.Г.–
рег.№ 223 на НК /съответно акт № 173,
том V, парт. № 78607 , вписан на 17.05.2017г. по описа на Служба по вписванията-Търговище/ се установи, че И.С.И. продава на сина си С.И.С.процесния
недвижим имот, за който тя се легитимира за собственик с посочения по-горе
нотариален акт от 09.05.2017г. С.И.С.е декларирал придобиване на имота с декларация Вх.№ **********/19.05.2017г. По делото няма направено процесуално искане за встъпване на
последния по чл.218 ГПК, нито от страна на ответницата по чл.219 ал.1
предлог.2-ро ГПК за привличането му, ако има интерес да встъпи, за да и помага.
За изясняване на делото от фактическа страна в първото
открито заседание , съдът разпита общо шест свидетели, всички живущи в с. Руец, разделени в две групи: посочени от
ищците: И.Х.А.; Х.А.Х.; Д.Н.С., и посочени
от ответниците: Г.Д.Д.; Т.П.Н.и
И.Ю.А.. Св. И.А.разказа как след като се
е оженил през 1997г. ходили на гости у дядо Р. и тогава той започнал да им се
хвали, че е взел дворното място – двора на И. с пари, тя го продала и им
показал документите – договора. Дядо Р. им казал, че през 1994 г. взел мястото
– половината и след това-те като били на гости - другата половина и с пари е
взел мястото. Св. И.А.им е съсед и каза, че дядо Р. оградил мястото; обработвал
го – сеел домати, пипер, даже овощни
дръвчета засял, има и вода. Цялото място е около декар и половина и от 1994
г. и докато е бил жив все дядо Р. го
работи мястото свободно през всичките тези години и цялото село знае, че двора
го работи Р. и че го е купил. Същевременно първият свидетел каза, че той е на
41 г. и откакто се помни дядо С. и И. живеят в къщата, дето е в двора, който е
взел Р.. Там отвън има пътека 3-4 метра ширина
и около 10 метра дълга дето влизат в къщата. Св. И.А.си спомня, че когато дядо Р. му казал
през 1997г. , че взел двора му казал още, че за сега няма да ги закача, да си
стоят в къщата /дядо С. и И./, но не
разбрал до кога точно. А за двора никой
никога не е спорил и сега като е заведено делото за първи път чул, че има
проблем. Двора винаги са го работили от 1994г. дядо Р., а и децата му- Б., Н. –
заедно работили. Св. Х.А.е съсед на
дядо Р. и баба Ф.. Вторият свидетел
заедно със сина си и снахата им ходили
на гости някъде през 1994-997г. когато Р. им показал документи и им казал, че
купил тези места от С., „дъртия“ – бащата на И.. Р. оградил мястото и
обработвал двора – сеел домати, пипер, зеле, засадил фиданки, а в това място има и чешма. Р. викал снахата на св. Х.А.да помага
в работата в двора и и заплащал за труда. В този двор има къща и там
живеела И. с баща си, а след като той починал останала да живее тя със сина си.
И те живеят още там. От пътя има десетина
метра и по тази пътечка те си влизат в къщата. Но цялото село знае, че Р. е
купил дворното място, той го обработвал и на работниците, които му помагали им
заплащал. През всичките тези години от 1997г. до сега св. Х.А.не е чул от
никого, не е чул дори от И. да имат спор
за мястото, сега като са завели делата разбрал, че има някакъв скандал и според
него може да е за къщата. Св. Д. С.мова е снахата на
втория свидетел Х.А.. Тя също каза , че някъде през 1997г. когато ходили с мъжа
и и свекъра и на гости у дядо Р. той
показал договорите от 1994 и 1997г. и от тогава тя знае, че той е купил двора.
След това той оградил мястото, което е
купил и засял дръвчета, боб, картофи и други
неща. Р. ги викал да помагат – да сеят, да копаят в двора на И., който е купил и им плащал. Св. С.мова
каза, че цялото село знае за Р., че е купил двора от дядо С., който е баща на И..
Докато почине през лятото на 2017г. дядо Р. е работил двора и не е имало спорове,
скандали, а след като починал чула за
спорове. Тази свидетелка от 1997г.
докато е бил жив дядо Р. до 2017г. ходила да помага да се работи двора и той е
заплащал и никой не му е спорил за това дворно място. Същата свидетелка каза, че в двора има къща и
откакто се помни там живели дядо С. и И.. Дядо Р. като им се похвалил, че е
купил двора и показал договорите , казал, че ще остави в къщата да живеят дядо С.
и И.. От пътя има пътека към къщата,
през която И. си влиза в къщата. Къщата
на дядо Р. и къщата на И. са съседни –
една мрежа ги дели. Св. С.мова каза още, че не знае
като е ограждал Р. дали е оградена
къщата, защото къщата е на И.. Св. Г. Д.
каза, че за двора не знае, а за къщата знае, че И. е собственик – откакто се
помни те си живеят там и никой не ги е гонил. Св. Т.Н.също знае, че в къщата са живели И. и
баща и, а сега живеят И. и сина и и тя никога не чула някой да ги гони. От
показанията на св. Николова се установи също, че И. има много малко дворно
място – отпред колкото да си влезе в къщата, но никой нищо не и е казвал, че
има друго място. Последният свидетел – И.А.от
2014г. е кмет на с. Руец и през 2015г. когато сина на Р. – Б. и майка му отишли при него разбрал, че има спор – казали
му , че са купили къщата на И. – отдавна, даже се скарали с нея. Но св. А. откакто се помни в къщата е живял дядо
С. с дъщеря си И. и сина и С., а след смъртта на дядото И. останала със сина
си. Никога в тази къща не е живял друг, чужд човек. Според св. А. не е възможно къщата да е сина на Р., къщата , в която живее И. не е продадена и не е купена. Къщата има двор
около декар и Р. като бил жив там сеели зеленчуци, а И. ползва само мястото отпред
пред къщата. През 2015-2016г. И. искала
да си вземе двора и да го обработва, но
те не и го отстъпили. Допреди две години
не са се карали, защото И. нямала
възможности, сина и бил в чужбина, но като събрал пари се върнал и направили
ремонт на къщата, гараж и ограда пред къщата,
те до 2015г. нямали ограда на къщата т.е. откъм улицата. Св. А. каза, че той от 2000г. до 2014г. е
излязъл от селото, не е живял там, но като си идвал през 2005-2006г. Р. с жена си работил двора зад къщата-мястото
от около декар. Свидетелят не знае нито
за пари, нито за договори, но според него щом ги пускат в двора, значи са се
разбрали. Дворното място е оградено. Около къщата има пет-шест метра, С. и И.
ползват мястото отпред, за да си влизат в къщата, а мястото зад къщата те не са
го работили. Той е виждал двора да го работят дядо Р., двамата му сина и снаха.
От писменото
заключение по съдебна техническа експертиза, приложена скица и копие от
разписен лист и допълнително дадените от вещото лице инж. Д. разяснения в
открито заседание се установи следното: 1. Процесният поземлен имот № 24 в кв.4
представлява дворно място в северозападния край на с. Руец, общ. Търговище.
Имотът е застроен с къща, пристройка към нея, външна тоалетна и гараж. Те са
отделени от останалата част от имота с ограда от мрежа на бетонови колове. В
северозападния и североизточния ъгъл на останалата част от имота са засадени
различни овощни дървета.; 2.В разписния лист по новия план е бил записан Никола
П. Курдов. Името е задраскано и като собственик е записан Р.Н.А. с договор от
13.12.1994г. и договор от 01.12.1997г. След това имотът е записан на Р.Н.А. и Ф.И.А.
с Н.А. № 47, том ХІV, д. № 2628/15.09.2015г.
Същият имот е записан и на С.И.С.с Н.А. № 173, т. V, д. №
969/2017г..; 3.Процесният имот е ПИ № 24
в кв.4 по действащия план на с. Руец и е идентичен с имотите, описани в двата
предварителни договора.; 4. Поземлен
имот № 24 в кв.4 по плана на с. Руец е с площ
1513 кв.м.; 5. Частта, която се
владее от ищците е с площ 1244 кв.м.. Частта,
която се владее от ответницата е с площ от 269 кв.м.; 6. В изготвената скица на имота е посочена
частта, която се владее от ищците-оцветена в червено и частта, която се владее
от ответницата – оцветена в синьо.;
7.Двете части от имота са с отделни входове. Входът за частта на ищците
от процесния имот с № 24 е откъм ПИ № 23 – между двата имота няма ограда
и те се ползват общо. Ищците имот вход за своята част от имота и от
улицата-откъм ПИ № 25 и частта на ответницата, а ответницата има самостоятелен вход за своята част от
улицата, който е метална врата на масивната ограда.
Съдът, при така установената фактическа обстановка
прави следните правни изводи:
Предявеният от ищците против ответницата иск е за
установяване правото им на собственост, основано на давностно владение и впоследствие
наследство, с правно основание чл.124
ал.1 предлож.2-ро ГПК. Съгласно цитираната разпоредба всеки може да
предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на една правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това. Несъмнено ищците имат правен
интерес от завеждане на настоящия иск, за да бъде установено по отношение на ответницата
правото им на собственост, което тя оспорва, основавайки се също на давностно
владение и наследство. От всички
писмени и гласни доказателства /с изключение на показанията на св.Г. Д., която
каза, че не знае/ и заключението по
съдебна техническа експертиза, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност се установи несъмнено, че Р.Н.А.-праводателят на ищците е сключил предварителни договори с
бащата на ответницата и с нея, като първият е от 1994г. за една част от
процесното дворно място – 240 кв.м. и само с бащата на ответницата -
вторият от 1997г. – за останалата част
от дворното място -1250 кв.м. , като е заплатил
определената цена и без никакви спорове и без никакво противопоставяне е
допуснат и от 1997г. цялото дворно място зад къщата го е обработвал само той, подпомаган от семейството си,
двамата му синове , като е викал и други хора, на които е заплащал за труда им.
На 31.03.1998г. е декларирал по втория
предварителен договор 1250 кв.м. от
дворно място за облагане с данък, а на19.10.2015г. е декларирал цялото
дворно място от 1526 кв.м.; в разписния
лист към плана на с. Руец е записан за собственик , като са посочени двата
предварителни договора от 1994г. и от 1997г.
От гласните доказателства
безспорно се установи, че най-късно от 1997г. праводателят на ищците е
установил явно, спокойно и непрекъснато
владение на цялото дворно място зад
къщата, като го е оградил, засаждал го
със зеленчуци и трайни насаждения – овощни дръвчета. Р.А. открито е демонстрирал владението си, всеки в
селото е знаел, че той купил двора от И.
и баща и С., хвалил се и показвал на близки, които са го посещавали
предварителните договори, само той се е разпореждал в двора какво да се сее и е
викал хора да помагат. Никой не е чувал от свидетелите и не е виждал в периода от 1997г. до 2015г. /св. А./ и до започване на делото през 2017г. да са имали спорове и скандали
страните по делото за собствеността на дворното място, никой не е възпрепятствал и не е пречил – нито ответницата И., нито баща и С., за това праводателят на ищците
да огражда двора зад къщата, да влиза в него и да го работи, да копае,
сее и да изнася плодовете; да го ползва както той си реши. От установяването
на владението най-късно на 01.12.1997г.,
когато както е записано и в договора се предава в деня на подписването му, до 01.12.2007г. е изтекла 10-годишната
придобивна давност в полза на праводателя на ищците. Достатъчно е изтичането на 10-годишния срок
на непрекъснатото владение за придобиването на собствеността по давност, на
осн. чл.79 ЗС, като е без значение, че
констативният нотариален акт е съставен по-късно - през 2015г.
Бащата на ответницата С.И.М.е бил жив в този 10-годишен период, починал
е на 07.10.2008г., но никога не се е противопоставил на явно демонстрираното,
непрекъснато и необезпокоявано владение на цялото дворно място зад къщата
от Р.А., което съгласно заключението на експертизата е с
площ 1244 кв.м., а и както се установи също от заключението на експертизата
нито той, нито ответницата не са имали достъп да дворното място зад къщата ,
защото те са ползвали само това, което е
застроено и пред къщата, то е с площ 269 кв.м. Двете части от дворното място са
отделени и са с два отделни входа. Същевременно категорично се установи от
свидетелските показания на всички
разпитани по делото свидетели, че те откакто се помнят къщата в процесното дворно място винаги се е
владяла само от ответницата заедно с
баща и до смъртта му, и със сина и; само те тримата са живели там и са я
ползвали. Никой никога не ги е гонил от къщата и дворното място пред къщата,
което ползват. В предварителните договори не се споменава къщата и постройките
като обект на прехвърляне, а единствено при описание на граници. Освен това от
показанията на св. И.А.и св. Д. С.мова се установи, че Р.А. им казал, че е взел двора, но за момента няма да ги закача
/дядо С. и И./, да си стоят в къщата; че ще ги остави да си живеят в къщата.
Съобразявайки така изложеното , съдът счита, че
предявеният иск от ищците Ф.И.А., Н.Р.Н.,
Б.Р.Н. и В.Р.А. против И.С.И. за
установяване право на собственост въз основа на давностно владение и наследство
по чл.124 ал.1 ГПК и във вр.чл.79 ЗС е
доказан и следва да бъде уважен само за 1244 кв.м. незастроена част от дворно
място /оцветено в червено на скицата към
заключението по СТЕ/, цялото с площ 1513 кв.м., представляващо поземлен имот-дворище с пл.№ 24 в кв.4 по плана
на с. Руец, за който е отреден УПИ ІХ-24
с площ 1526 кв.м., при граници за целия имот: улица; УПИ Х-25 на А. М.Х.; УПИ
ІІІ-19 и УПИ ІV-19 на Д.А.и Б.Х.и УПИ
ІІІ-23 на Б.Р.Н. и А.Н.Н., като иска в останалата
част не е доказан и следва да се отхвърли като неоснователен. Следва на осн. чл.537 ал.2 ГПК да се отмени
констативния нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давностно владение и наследство № 121, том ІІ, рег.№ 1806, дело № 186 от
09.05.2017г. по описа на нотариус Г.Г.- -рег.№ 223 на
НК /съответно акт № 92, том V, дело №
892, парт.книга № 78607, дв.вх.№ 1685, вписан на 09.05.2017г. по описа на
Служба по вписванията – Търговище/ , с който И.С.И. е призната за собственик по
давностно владение и наследство, само в частта за въпросните 1244 кв.м. незастроена част от
дворно място.
Досежно предявеният от И.С.И. против Ф.И.А., Н.Р.Н., Б.Р.Н. и
В.Р.А., които са правоприемници на
Р.Н.А. иск – да бъде призната
тя по отношение на ответниците за
собственик на недвижим имот находящ се в с. Руец, общ. Търговище и
представляващ УПИ ІХ-24 в кв.4, с площ
от 1526 кв.м., ведно с построените в
него къща и стопански постройки, на осн. чл.124 ал.1 ГПК във вр. чл.79 и чл.82
ЗС и
респективно да бъде отменен нот.акт № 33, том ХІІІ, рег.№ 12998, дело №
1616 от 15.09.2015г. по описа на
нотариус П.А./съответно - нот.акт № 47, том ХІV, дело №2628 от
15.09.2015г. по описа на СВ-Търговище/, на осн. чл.537 ал.2 ГПК, съдът счита
същите за недопустими. Ищцата претендира, че тя е собственик на имота, въз основа на давностно владение и
наследство и иска правото и на собственост да бъде признато в отношенията и с
ответниците. Съдът счита, че искът и е предявен при липса на правен интерес, за
който съдът следи служебно и който следва да е налице, както към момента на
предявяване на иска, така и във всеки един момент на разглеждане на спора и към момента на приключване на съдебното
дирене. Ищцата е предявила иска си на 25.05.2017г. по присъединеното гр.д.
№ 832/2017г. към настоящото гр.д.
Едва в хода на разглеждане на гр.д. № 820/2017г. от събраните писмени доказателства се установи,
че на 17.05.2017г. още преди да предяви
иска си против ответниците, ищцата И.С.И. е прехвърлила собствеността си на своя син С.И.С.с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 138, том ІІ, рег.№ 1914,
дело № 200 от 17.05.2017г. по описа на нотариус
Г.Г.– рег.№ 223 на НК /съответно акт № 173, том V, парт. № 78607 , вписан на
17.05.2017г. по описа на Служба по
вписванията-Търговище/. Съдът счита, че по-скоро правен интерес за установяване
право на собственост против ответниците има нейния син.
С оглед изхода на спора, представените писмени
доказателства за направени разходи по
делото и приложения списък /л.131/, съдът счита, че ответницата следва да
заплати на ищците направените разноски по делото съразмерно уважената част от
иска, на осн. чл.78 ал.1 и ал.4 ГПК /и във
вр. с иска по гр.д. № 832/2017г./ в
размер на общо 1500.32 лв. На ответницата по гр.д. № 820/2017г. съразмерно
отхвърлената част от иска и се дължи сумата от 88.89 лв. , представляваща действително
направени разноски, като с оглед прекратяването на производството по предявения
от нея иск по присъединеното гр.д. № 832/2017г. разноски не и се дължат. Ответницата следва да заплати на ищците по компенсация
сумата от 1411.43 лв.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на И.С.И., ЕГН **********,***, че Ф.И.А.,
ЕГН **********, Н.Р.Н., ЕГН **********, Б.Р.Н., ЕГН ********** И В.Р.А.,
ЕГН **********, четиримата с постоянен адрес ***, са собственици по давностно
владение и наследство на незастроената
част от дворно място , която е с площ 1244 кв.м. /оцветено в червено на скицата
към заключението по СТЕ/, цялото с площ
1513 кв.м., представляващо поземлен
имот-дворище с пл.№ 24 в кв.4 по плана на с. Руец, за който е отреден УПИ ІХ-24 с площ 1526 кв.м., при граници за
целия имот: улица; УПИ Х-25 на А. М.Х.; УПИ ІІІ-19 и УПИ ІV-19 на Д.А.и Б.Х.и УПИ ІІІ-23 на Б.Р.Н. и А.Н.Н., на осн. чл.124 ал.1 ГПК във вр. чл.79 ЗС, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част – за застроената част от дворното място, която е с площ 269
кв.м. ведно с къща и постройки /оцветена в синьо на скицата към заключението
по СТЕ/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по давностно владение и наследство № 121, том ІІ, рег.№ 1806, дело № 186 от
09.05.2017г. по описа на нотариус Г.Г.- рег.№ 223 на
НК /съответно акт № 92, том V, дело №
892, парт.книга № 78607, дв.вх.№ 1685, вписан на 09.05.2017г. по описа на Служба
по вписванията – Търговище/, само за незастроената част от дворно място , която
е с площ 1244 кв.м. /оцветено в червено на скицата към заключението по СТЕ/, цялото с площ 1513
кв.м., представляващо поземлен
имот-дворище с пл.№ 24 в кв.4 по плана на с. Руец, за който е отреден УПИ ІХ-24 с площ 1526 кв.м., при граници за
целия имот: улица; УПИ Х-25 на А. М.Х.; УПИ ІІІ-19 и УПИ ІV-19 на Д.А.и Б.Х.и УПИ ІІІ-23 на Б.Р.Н. и А.Н.Н., на осн. чл.537 ал.2 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявен от И.С.И., ЕГН **********,***,
иск да бъде призната по отношение на Ф.И.А.,
ЕГН **********, Н.Р.Н., ЕГН **********, Б.Р.Н., ЕГН ********** И В.Р.А.,
ЕГН **********, четиримата с постоянен адрес ***, за собственик по давностно владение и наследство на недвижим
имот находящ се в с. Руец, общ. Търговище и представляващ УПИ ІХ-24 в кв.4, с площ от 1526 кв.м., ведно с построените в него къща и
стопански постройки, на осн. чл.124 ал.1 ГПК във вр. чл.79 и чл.82 ЗС, като
НЕДОПУСТИМ.
ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Ф.И.А., ЕГН **********, Н.Р.Н., ЕГН **********, Б.Р.Н., ЕГН ********** И В.Р.А.,
ЕГН **********, четиримата с постоянен адрес ***, по компенсация сумата от
1411.43 лв., представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78 ал.1 и
ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище , като само относно частта за прекратяване на производството – в
едноседмичен срок от връчването му на страните - пред Окръжен съд – Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: