№ 3774
гр. С, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110136276 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т“ ЕАД искова молба
срещу Р. С. Б., И. В. М. и Ц. В. П., с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да
се признае за установено между страните, че ответниците дължат на ищцовото
дружество сумите както следва: 6 590,01 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането; 664,55 лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2021 г. – 20.03.2023 г., 36,47 лева – цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането; 6,32 лева – мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. до 20.03.2023 г., в условията
на разделна отговорност при следните квоти:
Р. С. Б. – 4/6 или сумата от 4 393,34 лева – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането; 443,03 лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2021 г. – 20.03.2023 г., 24,31 лева – цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането; 4,21 лева – мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. до 20.03.2023 г.;
И. В. М. – 1/6 или сумата от 1 098,34 лева – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането; 110,76 лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2021 г. – 20.03.2023 г., 6,08 лева – цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането; 1,05 лева – мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. до 20.03.2023 г.;
Ц. В. П. - 1/6 или сумата от 1 098,34 лева – главница, представляваща стойност
1
на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането; 110,76 лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2021 г. – 20.03.2023 г., 6,08 лева – цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането; 1,05 лева – мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. до 20.03.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 17161/2023 г., по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът „Т” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от
10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в
45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет
страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в
сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от „Т. С.“ Е., съобразно сключения между посоченото дружество и
сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае
за установено, че ответниците дължат на ищеца претендираните суми. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответниците оспорват да са
собственици или ползватели на процесния имот. Сочат, че не е ясно как е изчислена
ТЕ. Твърдят, че липсват доказателства, от които да се установява, че сградата ЕС е
избрала дружеството „Т. С.“ Е., което да извършва дяловото разпределение, като сочат
и още, че срокът на представения от ищеца договор е 3 годишен. Подробно
аргументират, че претендираните от ищеца суми са произволно начислени в разрез с
нормативните изисквания. Оспорват ищецът да е доставил ТЕ на претендираната
стойност. Твърдят, че представения от ищеца акт за граждански брак, касае лица
различни от Р. С. Б. и починалия й съпруг В. И Б. Във връзка с оспорванията си, че не
са собственици на процесния имот сочат още, че ЖСК „К“ не е прекратена и излагат,
че правото на собственост се придобИ. с издаването на нотариални актове за
собственост. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
2
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия и дялово разпределение за недвижим имот – обект с абонатен № ....,
представляващ ап..., находящ се в гр. С...
От представеното на л. 19 по делото копие на окончателен разделителен
протокол приет на Общо събрание на ЖСК „К“ се установява, че процесният
апартамент е предоставен на В. И Б и Р. С. Б., които видно от приложеното на л. 16
копие на удостоверение за наследници са съпрузи. В. И Б, видно от удостоверението е
починал на 25.11.1998г., като е оставил наследници по закон – Р. С. Б. – съпруга и две
деца – И. В. М. и Ц. В. П.. Със смъртта на В. Б е прекратена СИО между него и
съпругата му Р. Б.. След прекратяване на СИО отговорността на ответниците е при
квоти както следва: 4/6 за Р. Б. / 3/6 след прекратяване на СИО и 1/6 на основание чл. 9,
ал. 1 ЗН/ и по 1/6 за другите двама наследници / децата И. М. и Ц. П. /.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, обективирано в
отговора на исковата молба, че с окончателния разделителен протокол не се придобИ.
право на собственост за член кооператорите.
В мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 5/2014г. е прието, че основното
имуществено право, заради което член-кооператорът участва в ЖСК, е правото да
придобие в собственост жилище или друг имот, построен от жилищностроителната
кооперация - чл. 17, т. 1 ЗЖСК. Това имуществено право първоначално е правно
очакване да възникне право на собственост върху определен обект /обекти/ и се
превръща в право на собственост при осъществяване на предвидените в закона
предпоставки. Същевременно ЖСК като юридическо лице, макар и възникващо с
ограничение във времето и с определена цел, не е напълно лишена от възможностите
за равно участие в различните сфери на гражданския оборот - тя може да се разпорежда
с обекти, изградени, но неразпределени на член-кооператори, да ги отдава под наем на
трети лица и да реализира ползи от собствеността на тези обекти.
По отношение на имотите, разпределени по реда на чл. 28, ал. 1, т. 5 ЗЖСК ,
жилищностроителната кооперация не разполага с такИ. правомощия, защото
поради разпределението не може да се противопостави на ползването им от член-
3
кооператорите. Макар с разпределението да не се придобИ. право на собственост, то
съставлява ограничение за ползването на конкретния обект и от външно за ЖСК лице,
ако последното няма основание за това - например сключен договор за наем с член-
кооператора, на когото обектът е разпределен. По правило правното очакване, ако е от
имуществен характер, се включва в имуществото на правния субект, но не може да се
упражнява или защитава, докато не възникне като пълноценно право. В хипотезата на
извършено разпределение, обаче, правото да защитават разпределените им имоти е
предоставено от закона на самите членове на ЖСК като бъдещи собственици.
По аргумент от изложеното следва извода, че ответниците, в качеството им на
наследници на В. Б, отговарят за задълженията за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение на процесния имот през исковия период.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че абонатната станция топлозахранва три
входа, общият топломер се отчита по електронен път в началото на всеки месец, от
отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната
станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между
всички потребители. Видно от заключението в процесния обект е имало 6 броя
отоплителни тела без монтирани ИРРО, като за двата отчетни периода има служебно
начислена ТЕ на база инсталирана мощност за 6 броя отоплителни тела. Експертът е
посочил, че изчисленията са извършени от ФДР в съответствие с действащата Наредба
№ Е-РД.04-1/12.03.2020г. Видно от заключението сумата за доплащане след
изравнителните сметки 6647.62лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
От приложеното на л. 22 по делото копие на Договор №.../02.09.2002г., се
установява, че между процесната ЕС и фирма „Т. С.“ Е., е сключен договор за дялово
разпределение въз основа на взето решение на ЕС / протокол л. 24/.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена ССчЕ, което съдът
кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и
професионална квалификация се установява, че сумите за доставена топлинна енергия
6 590.01лв. и дялово разпределение 36.47лв. не са заплатени, респективно исковите
претенции се явяват изцяло основателни.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена, но незаплатена
4
топлинна енергия се явява частично основателна, поради следните съображения:
По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия,
приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. С оглед изложеното следва извода, че ответниците са в
забава в заплащане на дължимите се суми за топлинна енергия. Видно от заключението
на вещото лице по изготвената ССчЕ дължимата се лихва за забава върху претенцията
за доставена, но незаплатена топлинна енергия е в размер на 631.01лв., като за 4/6 от
тази сума – 420.67лв. – отговаря Р. Б., а за по 1/6 или за по 105.17лв. отговарят И. М. и
Ц. П..
По изложената аргументация следва извода, че акцесорната претенция срещу Р.
Б. се явява частично основателна за сумата от 420.67лв., като над тази сума до
максимално предявения размер от 443.03лв. искът се явява неоснователен.
Частично основателни се явяват и акцесорните претенции срещу И. М. и Ц. П. за
всеки един за сумата от 105.17лв., като над тази сума до максимално претендирания
размер от 110.76лв. исковете следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение за сумата от 4.58лв. се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлената част на исковите
претенции следва да бъдат разпределени разноските по делото. Предявени са искови
претенции в общ размер 7 297.35лв., уважената част е в размер на 7 257.49лв.,
респективно отхвърлената част е в размер на 39.86лв.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 1575.73лв., от които
145.95лв. – държавна такса в заповедното производство, 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 579.78лв. – държавна такса в исковото
производство, 700.00лв. – депозит вещи лица и 100.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
С оглед уважената част на ищеца се дължат разноски в размер на 1567.12лв.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответниците следва да заплатят на
ищеца разноски както следва: Р. Б. 1044.74лв. /4/6 /, И. М. 261.18лв. /1/6 /и Ц. П.
261.18лв. /1/6/
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на всеки един от
ответниците разноски с оглед отхвърлената част на исковете както следва: 5.46лв. на Р.
Б., 1.37лв. на И. М. и 1.37лв. на Ц. П..
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че Р. С. Б.,
ЕГН **********, дължи на „Т“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „Я“ № ..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 4 393,34 лева – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., до обект с
5
абонатен № ...., представляващ ап..., находящ се в гр. С.., ведно със законната лихва от
31.03.2023 г. до изплащане на вземането, 420.67лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. – 20.03.2023 г., 24,31 лева – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
31.03.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17161/2023г., по описа
на СРС, IIIГО, 180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху
доставената топлинна енергия в частта, за сумата от 22.36лв. и иска за сумата от
4.21лв. – мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода 16.07.2020г. –
20.03.2023г., като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че И. В. М.,
ЕГН **********, дължи на „Т“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „Я“ № ..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 1098.34лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., до обект с
абонатен № ...., представляващ ап..., находящ се в гр. С.., ведно със законната лихва от
31.03.2023 г. до изплащане на вземането, 105.17лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. – 20.03.2023 г., 6.08лв. – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
31.03.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17161/2023г., по описа
на СРС, IIIГО, 180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху
доставената топлинна енергия в частта, за сумата от 5.59лв. и иска за сумата от 1.05лв.
– мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода 16.07.2020г. –
20.03.2023г., като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че Ц. В. П.,
ЕГН **********, дължи на „Т“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „Я“ № ..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 1098.34лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., до обект с
абонатен № ...., представляващ ап..., находящ се в гр. С.., ведно със законната лихва от
31.03.2023 г. до изплащане на вземането, 105.17лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. – 20.03.2023 г., 6.08лв. – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
31.03.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17161/2023г., по описа
на СРС, IIIГО, 180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху
доставената топлинна енергия в частта, за сумата от 5.59лв. и иска за сумата от 1.05лв.
– мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода 16.07.2020г. –
20.03.2023г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. С. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК да
заплати на „Т“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1044.74лв. – разноски.
ОСЪЖДА И. В. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК да
заплати на „Т“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 261.18лв. – разноски.
ОСЪЖДА Ц. В. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК да
заплати на „Т“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 261.18лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Т“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на Р. С. Б., ЕГН **********, сумата от 5.46лв. – разноски с оглед
отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА „Т“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на И. В. М., ЕГН **********, сумата от 1.37лв. – разноски с оглед
отхвърлената част на исковете.
6
ОСЪЖДА „Т“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на Ц. В. П., ЕГН **********, сумата от 1.37лв. – разноски с оглед
отхвърлената част на исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т. С.“ Е..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7