Решение по дело №1538/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1219
Дата: 19 юни 2019 г. (в сила от 6 ноември 2019 г.)
Съдия: Антони Иванов Николов
Дело: 20193110201538
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Е Ш Е Н И Е

 

№ 1219 / 19.6.2019г.

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав, на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав :

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ : Антони Николов

 

като разгледа докладвано от съдията АНД № 1538 / 2019 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното :

    

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от „А.е.д.ф.“ ЕООД, ЕИК : *********, срещу НП № 03 – 009932 / 06. 06. 2018 г. на Директор Д – ИТ – Варна. Със същото на жалбоподателя :

  • за нарушаване разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ и на основание чл. 415, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на две хиляди и петстотин лева.

Жалбоподателят моли съда за отмяна на атакуваното НП, а в условията на евентуалност да намали размера на наложеното, с водов незаконосъобразност, в частност необоснованост.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, в съдебно заседание не се представлява.

Въззиваемата страна, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че същото е законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението.

 

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

 

През м. май 2018 г. свид. М.И.М. *** извършил проверка в обект – магазин, намиращ се в гр. Варна, стопанисван от възз. „А.е.д.ф.“ ЕООД. Установил, че с Протокол № ПР 1810071 / 28. 03. 2018 г., на въззивника били дадени задължителни предписания, в частност под № 6 – „при установено сумирано изчисляване на работното време да се осигурява на работещите в „А.е.д.ф.“ ЕООД, в това число и хранителен магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „*“ № 12, непрекъсната седмична почивка не по – малко от 36 часа, съгласно чл. 153, ал. 2 от КТ“, което следвало да бъде изпълнено до 03. 04. 2018 г. Същевременно проверяващият установил, че работник – Андон Милков Богданов, е полагал труд в периода 30. 03. 2018 г. – 08. 04. 2018 г. вкл., т. е. девет последователни дни, при сумирано изчисляване на работното време, без да му е осигурена непрекъсната седмична почивка не по – малко от 36 часа. Съставен бил АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

Иложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени документи. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото. Следва да се отчете липсата на заинтересованост от страна на свидетеля от изхода на делото.

 

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

 

От обективна страна безспорно се установи, че контролен орган е дал на въззивника задължително предписание за спазване на трудовото законодателство, в частност с Протокол № ПР 1810071 / 28. 03. 2018 г., под № 6 – „при установено сумирано изчисляване на работното време да се осигурява на работещите в „А.е.д.ф.“ ЕООД, в това число и хранителен магазин, находяш се в гр. Варна, ул. „Васил Априлов“ № 12, непрекъсната седмична почивка не по – малко от 36 часа, съгласно чл. 153, ал. 2 от КТ“, което е било обвързано с конкретен срок за изпълнение, а именно до 03. 04. 2018 г. При извършена контролна проверка е установено неосъществяването на това по отношение на работник – Андон Милков Богданов, полагал труд в периода 30. 03. 2018 г. – 08. 04. 2018 г. вкл., т. е. девет последователни дни, при сумирано изчисляване на работното време, без да му е осигурена непрекъсната седмична почивка не по – малко от 36 часа, с което е и осъществен състава. Горното съдът прие въз основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени документи. Доколкото санкционираното лице е юридическо, не следва да се разглежда въпроса относно субективна страна.

Същевременно с оглед задължението на съда за цялостна проверка се констатира, че в хода на административно - наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5, и двата от ЗАНН, АУАН и НП следва задължително да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено. Видно от обстоятелствените части на АУАН и НП, същите съдържат такива, но са налице различни факти, едните относими, а другите неотносими, което води до неяснота кое свое задължение работодателят не е изпълнил. Налице са следните разминавани :

  • в АУАН е конкретизирано, че нарушението е допуснато по отношение на А. М. Б., а в НП относно Б. С. С.. Горното е от съществено значение, доколкото има пряка връзка с преценяване дали въобще е налице осъществяване на състава, а успоредно с това прави впечатление, че във въззивната жалба санкционираното лице навежда доводи относно лицето, посочено в НП, което от една страна няма никаква относимост към разглежданото нарушение, но от друга явно е довело и до невъзможност на въззивника да разбере в какво се обвинява, респективно срещу какво да се защитава
  • в АУАН е посочено неизпълнение на предписание под № 6, а в НП на такова под № 11, като и двете са от един и същ протокол. Освен различна номерация, същите касаят съвсем различни предписания, като следва да бъде отбелязано, че самото предписание също има пряка връзка с преценка дали въобще е налице обективна съставомерност
  • в АУАН е визиран протокол от дата 28. 03. 2018 г., а в НП такъв от дата 26. 03. 2018 г. Освен, че втората дата няма относимост към настоящия случай трябва да се има предвид, че няма как да е налице различие относно един и същ протокол, който от своя страна също има пряка връзка към решаване на въпроса налице ли е осъществяване на състава
  • в АУАН като срок на изпълнение е визиран 03. 04. 2018 г., а в НП такъв до 08. 04. 2018 г. Тука следва да бъде отбелязано, че при срока, посочен в НП, не е възможно към 05. 04. 2018 г. - ден визиран като дата на извършване, да е осъществен състава на твърдяното нарушение, доколкото 05. 04. 2018 г. предхожда 08. 04. 2018 г.
  • в АУАН като разпоредба, регулираща непрекъсната седмична почивка при сумирано изчисляване на работното време е посочен чл. 153, ал. 2 от КТ, а в НП чл. 153 А, ал. 2 от КТ. Следва да бъде отбелязано, че такава разпоредба, каквато е посочена в НП въобще не фигурира в КТ, т. е. налице е пълна неотносимост спрямо този кодекс.

Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, индивидуализират пряко твърдяното, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Санкционираното лице е лишено от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. Следва да се отбележи, че защитата се осъществява срещу факти, а не срещу правна квалификация. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение  е обвинен, същите лишават и съда от възможността да прецени има ли извършено нарушение, правилна ли е неговата квалификация, относима ли е приложената санкционна норма. Съдебният контрол за законосъобразност на НП също е обвързан от фактите, предявени на нарушителя, които трябва да са посочени в обстоятелствената част и да са подкрепени с доказателства. Визираните нарушения на процесуалните правила са съществени и са достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като водят до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

Предвид гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

 

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ НП № 03 – 009932 / 06. 06. 2018 г. на Директор Д – ИТ – Варна, с което на „А.е.д.ф.“ ЕООД, ЕИК : ********* :

·         за нарушаване разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ и на основание чл. 415, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на две хиляди и петстотин лева.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :