Р Е Ш Е Н И Е
№ 3122/28.07.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на седемнадесети юли две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3333 по описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявен от П.С.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Т.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание
чл. 127, ал. 2 СК за определяне на режим на лични отношения на бащата с детето.
В исковата си молба ищецът П.С.Х. излага, че двамата с ответницата Т.Г.Г. са живели заедно в дома му в гр. Б., в резултат на което се родила и дъщеря им Ст. Пл. Ст., родена на *** г. Поддържа, че в края на 2016 г. партньорите се разделили,
като майката заедно с детето отишли да живеят при нейните родители в гр. Б..
Твърди, че от този момент няма контакт с детето въпреки многократните разговори
с ответницата за това. Посочва, че след раздялата е заплатил издръжка и има
силно желание да осъществява пълноценни контакти, съответно да полага грижи за
отглеждането и възпитанието на детето. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде уважен.
Ответницата Т.Г.Г.,
редовно уведомена, е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния й представител – адв.
М. П. Поддържа
становище за недопустимост на предявения иск. По същество счита иска за
неоснователен. Твърди, че описаната в исковата молба фактическа обстановка не
отговаря на действителната. Поддържа, че бащата не се интересува и не търси
контакт с детето. Ето защо се противопоставя на предложения с исковата молба
разширен режим на лични отношения и контакти между бащата и детето. Излага, че
ищецът е упражнявал домашно насилие над нея, в присъствието на детето, поради
което счита, че това има значение при определяне на режима на лични контакти с
детето. Посочва, че е подала молба за защита от домашно насилие както в РС – Д., както и жалба в РП – гр. В., но е оттеглила същите, предвид
уверенията на ищеца, че ще се поправи.
В законоустановения срок
ответницата Т.Г.Г. е депозирала насрещна искова
молба, уточнена с молба от 16.05.2017 г., с която предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Ст. Пл. Ст., ЕГН **********, на
майката; определяне местоживеенето на детето при нея; определяне режим на лични
отношения на бащата с детето; ответникът да бъде осъден да заплаща в полза на
детето, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на
300 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.04.2017г.
до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с
падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска; ответникът да бъде осъден да
заплати в полза на детето, чрез неговата майка и законен представител, издръжка
за минало време в общ размер от 3600 лв. за периода 28.04.2016 г. – 27.04.2017
г. /по 300 лв. на месец, считано от една година назад преди подаване на
исковата молба/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 28.04.2017 г. до окончателното й изплащане.
Ответникът по насрещните искове П.С.Х., редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поддържа
становище за допустимост, но частична неоснователност на предявените искове. Не
оспорва искането упражняването на родителските права да бъде предоставено на
майката. По отношение на претендираната издръжка
счита, че същата е завишена и моли да бъде определена такава в размер на 150
лв. Твърди, че през м. ноември 2016 г. е заплатил в полза на детето сумата 150
лв., поради което моли това обстоятелство да бъде отчетено при определяне на дължимата
издръжка за минало време. Посочва, че към настоящия момент е с прекратено
трудово правоотношение. Оспорва предложения от майката режим на лични контакти
между бащата и детето.
В проведеното на 17.07.2017 г. открито съдебно заседание по
делото ищецът лично и с процесуалния си представител – мл. адв. Д.Ст. поддържа
подадената искова молба и моли предявения иск да бъде уважен.
Ответницата се явява лично и с адв.
М. П., която
поддържа становище за частична неоснователност на иска относно определянето на
режима на лични контакти между бащата и детето. Моли да бъде
уважена депозираната насрещна искова молба.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По
отношение на упражняването на родителските права и местоживеенето на детето:
Съобразно
разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК при
произнасяне по сезиралата съда молба относно упражняването на родителските
права и местоживеенето на децата съдът следва да прецени всички обстоятелства с
оглед интересите на децата, като възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности, в който смисъл е и разпоредбата на чл.
59, ал. 4 СК.
Между родителите не е спорно, а и с
оглед събраните по делото доказателства, съдът приема, че е в интерес на детето
родителските права да бъдат упражнявани от майката, при която да бъде
определено и местоживеенето на детето на посочения в насрещната искова молба
адрес, а именно: гр. Б., област В., ул. „Д.
В.” № *.
По
отношение на режима на лични отношения между бащата и детето:
По
делото не е спорно, че между бащата и детето няма изградена емоционална връзка,
като на практика детето дори не познава своя баща, предвид ниската му възраст и
обстоятелството, че след раздялата между родителите през м. май 2016 г. ищецът
няма контакт с момичето, като срещите между двамата са епизодични. Тези
обстоятелства се признават в исковата молба. Потвърждават се и от ответницата в
депозирания от същата отговор.
Видно
от изготвения и приет по делото социален доклад, при извършеното социално
проучване майката и бащата сътрудничат изцяло при проблеми, свързани с детето. Същото
се възпитава от майката и разширения семеен кръг. Момичето бързо се
сприятелява. С бащата се вижда рядко. Предвид липсата на възможност за
наблюдение на емоционална връзка между детето и неговия баща, Отделът за
закрила на детето не е в състояние да изрази становище за наличие на такава.
Съдът
намира, че в настоящото производство не следва да коментира ангажираните от
ответницата доказателства във връзка с осъществено спрямо нея домашно насилие
от ищеца през м. април 2016 г. От една страна, от твърдения акт на насилие е
изминал период по-дълъг от една година, а от друга, както самата ответница
посочва, по нейно искане е оттеглена депозираната молба за налагане на мерки за
защита по реда на ЗЗДН по образуваното гр. д. № * г. по описа на РС – Д.
Действително,
отношенията между родителите са конфликтни и в това се убеди и съда при проведените
открити съдебни заседания по делото. В същото време обаче съдът намира, че в
интерес на детето е да познава и втория си родител. Безспорна е нуждата на
всяко дете от редовен контакт с двамата му родители и в частност с този, на
когото не е предоставено упражняването на родителските права.
Необходимо
и полезно за детето е редовното присъствие на бащата в живота му. Същевременно
обаче трябва да се отчете нуждата контактът да бъде проведен внимателно,
доколкото детето е в много ниска възраст и както се посочи не възприема ищеца
като свой баща поради липсата на контакти между двамата. Ето защо съдът намира
за удачен предложения от майката вариант първоначално режимът да бъде
осъществяван в нейно присъствие, предвид изградената емоционална връзка между
нея и момичето /за първите три месеца от влизане в сила на решението/. По този
начин ще се предостави възможност детето да опознае баща си, като в същото
време няма да бъде травмирано да остава насаме с един към този момент все още
непознат за него човек. През следващите два месеца контактите следва да се
провеждат с по-голяма интензивност с цел подготовката на детето да остане
насаме с бащата, като същите отново следва да бъдат извършени в присъствието на
майката. За следващите три месеца от влизане в сила на решението контактите
следва да бъдат за кратък часови периоду без
присъствието на майката и постепенно след това режимът на лични отношения
следва да бъде определен в по-разширен времеви диапазон, в който смисъл са и
предложенията на страните.
По
отношение на издръжката:
Предмет на настоящия спор е въпросът за
размера на дължимата издръжка, която бащата следва да заплаща в полза на детето
Ст.,
съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 СК.
Размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето,
което я дължи /чл. 142, ал. 1 СК/. В чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният
размер на издръжката на едно дете /1/4 от размера на минималната работна
заплата/.
Според задължителните
разрешения, дадени в ППВС № 5/16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5/ 30.11.1981
г. нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените
условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги
конкретни. Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за
даването й и показател за нейния размер. Те също винаги са обективни и
конкретни. Определят се от доходите, имуществото, квалификацията на задълженото
лице. Неговото обществено положение и размерът на доходите му не следва да
водят до присъждане на издръжка в размери, които стимулират към обществено
неполезен начин на живот, към лукс или за получаване на средства за цели извън
издръжката. При определяне размера на издръжката следва да се определи общата
сума за издръжка на детето, която да се разпредели съобразно възможностите на
родителите. За размера на издръжката е от значение и при кого от родителите
детето е предоставено за отглеждане, като усилията, които се полагат и ангажираността
на родителя във връзка с отглеждане на детето следва да се вземат под внимание
при определяне на издръжката, която той дължи.
От представените по делото служебна бележка и
удостоверение за получени брутни месечни доходи /л. 20 и л. 29/ се установява,
че майката Т.Г.Г. е назначена на трудово
правоотношение на длъжност „секретар” при Община Б., като за периода м.02.2017
г. – м.04.2017 г. е получила брутно възнаграждение в размер на 1068.27 лв. или средномесечно: 356.09 лв. Не е спорно, че след раждането на
Ст.
и преди да започне работа майката е получавала сумата 340 лв. за отглеждане на
малко дете.
Видно от представеното удостоверение
от „Е. А.” АД /л. 47/ и справка от ТД на НАП /л. 69/, бащата П.С.Х. в периода м. 05.2016
г. – м. 04.2017 г. е получил брутно трудово възнаграждение в общ размер от 9413.47
лв. или средномесечно по 784.45 лв.
Представени са доказателства за
извършени от майката разходи във връзка с отглеждането на детето.
След съвкупния анализ на събраните
по делото писмени доказателства относно актуалното имуществено състояние на
двамата родители и получаваните от тях доходи и след като взе предвид възрастта
на детето – на 2 г., обичайните му нужди от храна, лекарства и облекло /изключителни
нужди не се изтъкват, съответно доказват/, както и икономическата обстановка в
страната, съдът приема, че общо дължимата от родителите месечна издръжка следва
да бъде определена в размер на 300 лв., от които бащата следва да заплаща
сумата 180 лв., а майката – 120 лв. Преимущественото парично участие на бащата
е обусловено от обстоятелството, че детето живее при майката, която полага
непосредствени грижи за отглеждането му. Следва да се отбележи още, че бащата
няма други низходящи, към които да има задължения за изплащане на издръжка.
Няма задължения за заплащане на наемни вноски. В трудоспособна възраст е, в
добро здравословно състояние.
Обстоятелството, че трудовото му
правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, видно от заповедта от 02.05.2017
г. /л. 35/ съдът намира, че не може да обуслови извод за определяне на по-нисък
размер на дължимата от него издръжка, доколкото оставането на бащата без работа
съдът приема, че е едно моментно състояние. Още повече, че съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си.
Предвид
горепосоченото, съдът приема, че месечната издръжка от 180 лв. може да бъде
заплащана от бащата, без това да му създава затруднения по смисъла на закона,
както и че с този размер могат да бъдат задоволени доказаните потребности на
детето Ст. До посочения размер искът е основателен и следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. За разликата над 180 лв.
до претендираните 300 лв. претенцията е неоснователна
и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.
Относно претенцията
за присъждане на издръжка за минало време:
Между
страните в производството не е спорно, че са разделени от началото на м. май
2016 г., съответно че за процесния период една година
преди датата на депозиране на насрещната искова молба бащата не е изплащал
издръжка в полза на детето, с изключение на еднократно платената от него сума в
размер на 150 лв. на 22.11.2016 г., видно и от приетото по делото платежно
нареждане /л. 34/. Доколкото през целия този период Пл.С.Х. реално е полагал труд и съответно е реализирал
доходи, съдът приема, че претенцията е основателна до размера на сумата 2010
лв. /180 лв. х 12 месеца – 150 лв./. Основателна е и претенцията за присъждане
на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
насрещната искова молба в съда – 28.04.2017 г. до окончателното й изплащане. За
разликата над 2010 лв. до претендираните 3600 лв.
искът за заплащане на издръжка за минало време е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
На
основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението за присъдената издръжка.
Предвид изхода на спора и с
оглед характера на производството по спорна съдебна администрация съдът приема,
че разноските следва да останат за всяка от страните така, както са ги
направили, в който смисъл са и задължителните разрешения, дадени в постановено
по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и представляващо задължителна практика определение № 385/25.08.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015 г., I г. о.
Тъй
като предявените претенции за заплащане на издръжка са уважени в полза на лице,
освободено от заплащане на държавни такси, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, в общ размер от 339.60 лв. /259.20 лв. – по иска за издръжка за в бъдеще и 80.40
лв. – по иска за издръжка за минало време/,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на детето Ст. Пл. Ст.,
ЕГН **********, на
майката Т.Г.Г., ЕГН **********, на основание чл. 127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Ст. Пл. Ст., ЕГН **********, при майката Т.Г.Г., ЕГН **********, на адрес: ***, на основание чл. 127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения на бащата П.С.Х.,
ЕГН **********, с детето Ст. Пл.Ст.,
ЕГН **********, на основание чл. 127, ал. 2 СК, както следва:
първите три месеца след
влизане в сила на решението: всяка първа и трета събота от
месеца от 10.00 часа до 13.00 часа, в присъствието на майката;
между четвъртия и петия месец от влизане в сила на решението: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 13.00 часа, както и
всяка втора и четвърта неделя от месеца от 10:00 часа до 13:00 часа, в
присъствието на майката;
между шестия и осмия
месец от влизане в сила на решението: всяка първа и трета
събота от месеца от 10.00
часа до 13.00
часа, без присъствието на майката.
след изтичане на осмия
месец от влизане в сила на решението: всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 18:00
часа, без присъствието на майката.
след изтичане на една
година от влизане в сила на решението: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца – от 10:00 часа до 18:00 часа на същия ден – за всеки
от двата дни;
след изтичане на една
година и шест месеца от влизане в сила на решението: всяка първа и трета събота и неделя от месеца – от 10:00 часа в събота до
18.00 часа в неделя, с преспиване; всяка четна година за три дни по време на Коледните
празници /от 10:00 часа на 24.12. до 18:00 часа на 26.12./, всяка нечетна
година за три дни по време на Новогодишните празници /от 10:00 часа на 31.12.
до 18:00 часа на 02.01./, както и десет дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА П.С.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща в полза на детето Ст. Пл.Ст.,
ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Т.Г.Г., ЕГН **********, и двете с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 180 лв. /сто и осемдесет
лева/, с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 28.04.2017 г. до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена вноска, на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143 СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 180 лв. до пълния претендиран размер от 300 лв.
ОСЪЖДА П.С.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на детето Ст. П. Ст.,
ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Т.Г.Г., ЕГН **********, и двете с адрес: ***, сумата 2010
лв. /две хиляди и десет лева/, представляваща дължима издръжка за минало време за периода 28.04.2016 г. – 27.04.2017 г.
/една година назад преди подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
28.04.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 149 СК, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 2010 лв. до пълния претендиран
размер от 3600 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П.С.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, да
заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския районен съд сумата 339.60 лв. /триста
тридесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща дължимата
държавна такса по присъдената издръжка /259.20 лв. – по иска за издръжка
за в бъдеще и 80.40 лв. – по иска за издръжка за минало време/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: