№ 859
гр. София, 28.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно частно гражданско
дело № 20221000500809 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274-279 от ГПК.
С определение от 09.12.2021 г. Благоевградски окръжен съд е прекратил
производството по гр.дело №938/21 г. и е оставил без разглеждане жалбата на Л. К. О. и А.
М. О., входящ номер при ЧСИ 08477/28.6.21 г. и идентична на нея по съдържание жалба,
подадена направо в БлОС, вх. № 6115/28.6.21 г., по която е обр. в.гр.д. 610/21 г. /прекратено
и изпратено на ЧСИ за администриране на жалбата/, с които се обжалва извършения на
24.6.2021 г. въвод във владение, по изп.д. 292/2014 г. по описа на ЧСИ А. Ц..
Срещу определението е депозирана частна жалба от Л. К. О. и А. М. О., в която се
излагат твърдения за неговата незаконосъобразност. Частните жалбоподатели навеждат
доводи за необоснованост на извода на съда за недопустимост на жалбата, тъй като същият
не е отчел обстоятелството, че предмет на жалбата е въвод във вълнение на недвижим
имот, който е бил извършен въпреки заявените самостоятелни права върху същия от страна
на трети лица, заверени в имота. Сочат, че горното представлява абсолютна пречка за
извършване на въвода, доколкото третото лице, заварено в имота има процесуалното право
да обжалва въвода по реда на чл. 435 ал. 5 от ГПК, респективно разполага с исковата
защита на владелеца по чл. 75 и чл. 76 от ЗС. Позоват се на разясненията, дадени в
Тълкувателно решение № 3810.07.2107 г. по тлък.дело №382015 г. на ОСГТК на ВКС и
задължителна съдебна практика. Развиват подробни съображения относно допустимостта на
жалбите в хипотезата на чл. 435 ал. 4 и чл. 435 ал. 5 от ГПК. Поддържат, че към датата на
налагане на възбраната, на извършване на описа и на въвод във владение са се намирали в
процесния недвижим имот, поради което разполагат с правото да обжалват извършения
срещу тях въвод. Молят съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба „Алианц Банк“ България АД изразява становище за
неоснователност на същата. Излага, че разпоредбата на чл. 435 ал. 5 от ГПК е неприложима
към процесния случай, доколкото същата регламентира защитата на трети лица при въвод
във владение върху недвижим имот. Излага, че и двамата жалбоподатели имат качеството
на длъжници по изп.дело № 292/2014 г. по описа на ЧСИ А. Ц., като Л. К. О. е посочена
като длъжник в изпълнителният лист, а съпругът й А. М. О. е дал собственият си имот като
обезпечение на задължението, поради което същият има качеството на ипотекарен гарант.
Моли съда да потвърди обжалваното определение.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок от съобщаване на
определението, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна .
Благоевградският окръжен съд правилно е приел, че жалбоподателите нямат
качеството на лица, легитимирани да обжалват въвода във владение , извършен по изп.дело
№ 292/2014 г. по описа на ЧСИ А. Ц., но е извел липсата на активна легитимация от
правни норми, които са неотносими към спора.
Видно от доказателствата по изп.д. 292/2014 г. по описа на ЧСИ А. Ц., приложено
към гр.дело № 808/22г. на САС, 3 състав, по което настоящия състав извърши служебна
справка, производството по същото е образувано въз основа на изпълнителен лист от
03.06.2014 г., издаден по гр.дело № 1128/14 г. на Окръжен съд Благоевград, с който Л. К. О.
е осъдена да заплати на „Алианц Банк България“ АД суми , представляващи незаплатена
главница и договорни лихви по договор за банков кредит № 17222/ 22.06.2006 г. и анекси
към същия. По делото е проведена успешно публична продан на недвижим имот,
собственост на длъжника и предмет на договорна ипотека в полза на взискателя. В
резултата на проданта с постановление за възлагане от 08.10.2020 г. недвижимият имот е
възложен на лицето, обявено за купувач от публичната продан. Видно от доказателствата по
изпълнителното дело, постановлението за възлагане е влязло в законна сила на 10.03.2021 г.
Видно от протокол за въвод във владение от 24.06.2021 г. / лист 703 от изпълнителното
дело/, купувачът е въведен във владение на имота на посочената в протокола дата по реда
на чл. 498 от ГПК , като на въвода са присъствали двамата длъжници. От съдържанието на
протокола се установява, че в същия е намерено трето лице – Ц.К. О..
С оглед на горната фактическа установеност настоящата инстанция намира, че
двамата жалбоподатели имат качеството на длъжници в производството по изп.дело №
292/2014 г. по описа на ЧСИ А. Ц.. Жалбоподателката Л. К. О. е посочена като длъжник в
изпълнителния лист, а жалбоподателят А. М. О. има качеството на ипотекарен гарант по
договора за ипотека, сключен с „Алианц Банк България“ АД. Съгласно разясненията ,
дадени в Тълкувателно решение № 4/11.03.2019 г. по тълк.дело № 4/2017 г. на ОСГТК
„Този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата,
при която изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното качество на
длъжник в изпълнителното производство“.
Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 1 т.3 от ГПК длъжникът може да обжалва
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението. Съобразно разпоредбата на чл. 498 ал. 2 от ГПК обаче,
купувачът се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото
в сила постановление за възлагане. Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира
във владение на имота. То може да се брани само с иск за собственост – ал.3 на същата
разпоредба. Горното обосновава извода, че въводът, по силата на който съдебният
изпълнител предоставя владението на имота на купувача на публична продан, посочен във
влязлото в сила постановление за възлагане не попада сред действията, подлежащи на
съдебен контрол. Същият, по силата на изричната законова регламентация следва да бъде
извършен срещу всяко лице, намерено в имота, включително и срещу длъжника, който би
2
могъл да се брани единствено с иск за собственост. В горния смисъл е и задължителната за
настоящия състав съдебна практика - Определение № 253 от 19.04.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 228/2010 г., IV г. о., ГК. В същото е посочено, че „Отстраняване на длъжника (или на
трето лице) от имот, като подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, е
налице единствено при въвод на кредитора във владение по реда на глава XLVII ГПК. То не
е налице при въвод на купувача от публична продан във владение (чл. 498 ГПК), при
назначаването на различен от длъжника пазач на описания имот (чл. 486 ГПК) или при
други възможни действия на съдебния изпълнител.“
С оглед на горното настоящата инстанция намира, че двамата жалбоподатели не са
активно легитимирани да обжалват отстраняването си от имота, осъществено по силата на
извършения по реда на чл. 498 от ГПК въвод във владение. По тази причина, макар и по
различни от изложените съображения, изводът на първоинстанционния съд за
недопустимост на производството се явява законосъобразен като краен резултат.
От протокола за въвод се установява н, че към датата на извършването му в имота е
намерено третото лице Ц.К. О.. Всички наведени в частната жалба доводи касаят
единствено правото на защита на това трето лице лица срещу въвод във владение, но
същите не са наведени от него, а от длъжниците, които нямат качеството на трети лица в
производството. С оглед на горното същите биха могли да бъдат обсъдени валидно
единствено в производство по жалба срещу процесния въвод, депозирана от третото лице
Ц.К. О., което не е страна в настоящото производство.
Предвид гореизложеното обжалваното определение се явява законосъобразно, поради
което същото следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВРЪЖДАВА определение от 09.12.2021 г. на Благоевградски окръжен съд, с
което е прекратено производството по гр.дело №938/21 г. и е оставена без разглеждане
жалбата на Л. К. О. и А. М. О., входящ номер при ЧСИ 08477/28.6.21 г. и идентична на нея
по съдържание жалба, подадена в Благоевградски окръжен съд , вх. № 6115/28.6.21 г., по
която е обр. в.гр.д. 610/21 г. /прекратено и изпратено на ЧСИ за администриране на
жалбата/, с които се обжалва извършения на 24.6.2021 г. въвод във владение, по изп.д.
292/2014 г. по описа на ЧСИ А. Ц..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4