Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 07.04.2021г. гр.Димитровград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Димитровградският Районен
Съд, наказателна колегия, в публичното заседание на двадесет и шести февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов
с участието на секретаря В.Господинова и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия Ив.Маринов АНД №572 по
описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е на
основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – В.Г.Р. ***,
ЕГН **********, е депозирала жалба против Наказателно Постановление №254р-433/18.09.2020г.
на Началника на РУ-МВР-Димитровград, с което за това, че на 04.07.2020г. около
00:05 часа в гр.Димитровград, в кв.“Черноконево“, на ул.“Камчия“- до „Клуб на
пенсионера“, е установено, че г-жа Р., в качеството си на родител на В.В.П.,
който не е навършил 18-годишна възраст, която полага грижи за него, не го е
придружила на горепосоченото обществено място, както и не му е осигурила
пълнолетно дееспособно лице с него след 22:00ч., с което за виновното нарушение
на чл.8, ал.3 и чл.8, ал.4 от ЗЗакр.Детето,
на основание чл.45, ал.3 от ЗЗакр.Дет. й
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева
и на основание чл.45,
ал.3 от ЗЗакр.Дет. – също „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
Излага доводи за необоснованост
на наказателното постановление, неустановеност на нарушението, моли същото да
бъде отменено.
В съдебно заседание
жалбоподателя- редовно призован, не се явява. Упълномощеният му процесуален
представител поддържа жалбата, счита, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, доколкото не ставало ясно за какво нарушение конкретно
каква глоба е наложена и защо същата е наложена в размер като за повторно
нарушение. Счита наказателното постановление за незаконосъобразно, пледира за
отмяната му. Алтернативно пледира за приемане на хипотезата на маловажен случай
по чл.28 от ЗАНН, или намаляване на размера на административното наказание до
законовия минимум.
ОТВЕТНИКА по жалбата- РУ-МВР-Хасково-
редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната
жалба.
Районна Прокуратура- Димитровград
– също редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по
депозираната жалба.
С оглед представените по
делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира
следното:
На 03 срещу 04.07.2020г. около полунощ, св.Х.Х.-
на 32 години, се прибирал пеша към дома си в кв.Черноконево, гр.Димитровград. Минавайки
през района около местното читалище, същият забелязал две лица, като ги
разпознал като Венко и Любчо (непълнотелните В.В.П. и Л.И.И.),
които макар и рядко виждал в квартала. В.П.- на 16г. извикал към св.Х., като
при проведения разговор същият обвинил св.Х., че бил заплашвал сестра му. Стигнало
се до нанасяне на юмручни удари и ритници от страна на В.П. по св.Хр.Х..
Свидетел на ставащото станала св.Т.Н.- майка на св.Х., която работела до късно
в градината, след което се отправила към дома на родителите си и пътьом видяла
ставащото пред нея.
Били уведомени органите на полицията, както и
Детска Педагогическа Стая.
След проведено разследване, уведомяване и
произнасяне от прокурор, на 12.08.2020г. М.Г.М.– младши полицейски инспектор
при РУ-МВР-Димитровград, в присъствието на свидетелите Х.Х. ***, съставил акт
за установяване на административно нарушение АУАН №527376, като описал, че на
04.07.2020г. около 00.05 часа в гр.Димитровград, кв.Черноконево, на ул.“Камчия“
до „Клуб па пенсионера“, лицето В.Р., като родител па В.В.П., която полага
грижи за него, не е придружила па обществено място, както и не му е осигурила
пълнолетно дееспособно лице, след 22.00 часа. Описал също, че с действието си В.Р.
виновно е нарушила чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила па детето (ЗЗД). Актът
бил връчен на настоящия жалбоподател В.Р., която описала като възражения, че
посоченото категорично не отговаря на истината и синът й е под постоянен
родителски контрол.
Въз основа на така съставения акт адм.-наказващият
орган е пристъпил към издаването на процесното наказателно постановление
№254р-433/18.09.2020г., с което за описано нарушение на чл.8, ал.3 и чл.8, ал.4
от ЗЗакр.Детето, на основание чл.45, ал.3 от ЗЗакр.Дет. на жалб.Р. е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева и на
основание чл.45, ал.3 от ЗЗакр.Дет. – също „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/
лева.
Постановлението било връчено на жалбоподателя на 25.11.2020г.,
видно от неразделна разписка към него, а жалбата против постановлението е изпратено
на 30.11.2020г.- видно от пощенското клеймо - т.е. в законоустановения 7-дневен
срок.
Горните факти се установяват
от акта за установяване на административно нарушение № 527376/12.08.2020г., НП №254р-433/18.09.2020г.
на Началника на РУ-МВР-Димитровград, показанията на актосъставителя М.М. и
свидетелите по установяване на нарушението и по съставянето на акта Т.Н. и Х.Х.,
както и от приетите като доказателства писмени документи- приложени по делото,
които доказателства са кредитирани от съда по начин и в обем- описан по-долу.
Производството е по
чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН
е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е
подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания
на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на
процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и
законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с
материалните норми, съдът намира:
- При съставяне на акт
за установяване на административно нарушение №527376/12.08.2020г., като цяло са
спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.
В случая описанието на
извършеното нарушение е достатъчно ясно и конкретно, съдържащо всички изискуеми
елементи, за да бъде конкретизирано едно административно нарушение. Също така
описанието на нарушението в АУАН дава възможност за конкретното му разбиране,
без възможност за объркване или неразбиране. Текста като цяло е относим с
текста на нарушената законова разпоредба.
Съдът намира за
установено и доказано по безспорен начин, че непълнолетния В.М. е бил в нощта
на 3 срещу 4 юли 2020г. на обществено място, след 22,00ч., без родител или
пълнолетен придружител. Показанията на разпитаните свидетели Х. и Н. са
показателни за тези обстоятелства, същите се явяват очевидци, а един от тях и
пострадал от действията на непълнолетния П.. В показанията си тези свидетели са
категорични, че времето е било около полунощ на посочената дата, като в района
на читалището в кв.Черноконево са били само двамата непълнолетни, без да е
имало други хора наоколо. Категорични са и за това, че един от непълнолетните,
който е нанесъл и удари по св.Х., е именно В.П., който познават при идванията
му в квартала. Тези показания на очевидци се подкрепят и от показанията на
полицейския служител М., който работейки по случая е установил станалото.
Поради тяхната взаимна подкрепеност, безпротиворечивост и обективност, съда
възприе и кредитира като достоверни показанията на така описаните свидетели.
Съобразно разпоредбата
на чл.8, ал.3 и на ал.4 от ЗЗакр.Детето, законът задължава и двамата родители
(солидарно в общия случай) да положат грижа детето им, навършило 14-годишна
възраст, но ненавършило 18 години, да е придружено на обществени места след
22:00 часа от тях или от осигурен от тях придружител.
Безспорно се установи по
делото, че жалб.В.Р. е родител на 16-годишния В.В.П., намиращ се на процесната
дата без родител или пълнолетен придружител на обществено място след 22,00часа.
Срещу кого от родителите на непълнолетно лице, заварено на обществено място
след 22,00ч. да бъде образувано административно-наказателно производство, ЗЗДет.
не сочи. Разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗАНН регламентира, че административно-наказателната
отговорност е лична. В този смисъл и двамата родители самостоятелно са
административно-наказателно отговорни. Дали да бъде ангажирана отговорността и
на двамата родители или само на единия от тях, на кой от двамата, и дали такова
решение е съответно на целите по чл.12 от ЗАНН, е оставено в преценката на
компетентния наказващ орган и зависи от спецификата на всеки отделен случай. В
рамките на проверяваното административно-наказателно производство за съда е
достатъчно, че лицето притежава изискваното от закона качество - на лице, което
по закон полага грижи за това дете, в случая родител. Това го прави адресат на
процесното задължение, респективно субект на административно-наказателна
отговорност в случай на неговото неизпълнение.
Правилна е и дадената от
контролния и наказващия орган материалноправна квалификация на извършеното
нарушение. Задълженията по чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗДетето не се намират в
отношение на алтернативност, а на отрицателна връзка на евентуалност. Това е
така, доколкото дори и хронологично е въведено от законодателя като основно
задължение на родителя/настойника това по чл.8, ал.3 от ЗЗДетето. Едва ако
изпълнението на това задължение по отношение на непълнолетно лице е невъзможно
(законодателят не ограничава източника на невъзможността до обективни причини),
негов сурогат е задължението по чл.8, ал.4 от ЗЗДетето за осигуряване на
пълнолетен дееспособен придружител на детето. Т.е. предпоставка за отговорността на родителя
на непълнолетния е неизпълнението на задължението както по чл.8, ал.3 така и по
ал.4 от ЗЗДетето. Основното задължение по ал.3 и съпътстващото такова по ал.4
на чл.8, са отграничени от законодателя не само хронологически, но са и
въведени като отделни задължения. При изпълнение на едно от тези две
задължения, не би възникнала адм.-наказателната отговорност на родителя. Но в
случая е налице неизпълнение и на двете задължения- непълнолетното дете е било
на обществено място след 22,00ч. без да е било придружено от родителите си
(ал.3) и без да му е бил осигурен пълнолетен придружител (ал.4). Въпреки, че целта
на тези задължения е една и съща и изпълнението й може да се осъществи с всяко
едно от тях, неизпълнението им е въведено от законодателя като две отделни
нарушения. Това е така поради отграничаването им в различни алинеи, макар на
един и същи член, както и обстоятелството, че разпоредбата на чл.45, ал.3 от
ЗЗДетето предвижда алтернативна наказеумост за нарушение по чл.8, ал.3 и по ал.4
от закона чрез използвания от законодателя съюз "или".
Законовите разпоредби не
предвиждат правомерна възможност за придружаване на обществени места на
непълнолетно лице от дееспособно пълнолетно лице- различно от родител,
настойник или друго лице, полагащо грижа за него. Вторичното задължение,
установено в чл.8, ал.4 от ЗЗДетето възниква за родителя само ако той не може
да изпълни основното си задължение, което се установява в ал.3 на чл.8. В
случая не се установиха дори и данни за наличието на някакви пречки жалб.Р. да
може да придружи непълнолетния си син на процесните дата и място. В случая при
описание на всяко едно от двете нарушения са описани правилно обективните
признаци на двете отделни разпоредби на ал.3 и на ал.4, цифрово също са описани
като отделни нарушения, наложени са и две отделни наказания, без да съществува
вероятност от объркване или превратно тълкуване.
С оглед горното и след
извършената служебна проверка, съдът намира, че в производството материалният и
процесуалният закон са приложени правилно. По делото е безспорно установено и
доказано, че на посочените дата и място и към описания час, жалб.Р. не е
придружила, нито е осигурила придружител на непълнолетното си дете, навършило
14 години, но ненавършило 18-годишна възраст, на обществено място. Осъществен е
състав на административно нарушение както на основното задължение по чл.8, ал.3,
така и на съпътстващото такова по чл.8, ал.4 от ЗЗДетето, за което са наложени
предвидените по вид и размер административни наказания.
Санкционната норма, на
основание на която са наложени административните наказания- чл.45, ал.3 от
ЗЗДетето предвижда: „Родител, настойник,
попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал.
3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не
осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция
от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция
от 500 до 1000лв.“.
В случая размерът на
наложените адм.наказания е максималния предвиден, като същия не се явява
адекватен на извършените нарушения. В случая не е налице допуснато нарушение на
материалния закон с прилагането на санкционна норма за повторност, доколкото
въпреки представеното друго наказателно постановление – издадено срещу другия
родител на същия непълнолетен отново за същите нарушения в предходен период,
правилно адм.-наказващият орган не е приложил разпоредбата за извършено при
условията на повторност адм.нарушение. Видно е, че предходното наказване е било
за другия родител на същия непълнолетен, поради което и не може да се явява
повторно. Размера на наказанието също не е определен като такъв за повторност,
а в максималния предвиден за случаите без повторност съобразно разпоредбата на
чл.45, ал.3 от ЗЗдетето. Този размер обаче се явява завишен, доколкото не са
налице множество отегчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо, размерът на и
на двете наложени наказания следва да бъде намален, но не до законовия минимум,
доколкото са налице отегчаващи отговорността обстоятелства- а именно, в
следствие на неизпълнение на задълженията по чл.8, ал.3 и по ал.4 от ЗЗДетето,
непълнолетния В.П. не само е бил след 22ч. на обществено място без родител, но
е и извършил противообществена проява, нанесъл е телесни наранявания на св.Хр.Х..
Ето защо, Съдът намира, че адекватен размер на всяко едно от наложените
наказания се явява размер на по 350лева за всяко едно от двете нарушения.
В останалата част на адм.-наказателно
производство, Съдът
намира, че същото законосъобразно е протекло, като не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да
са нарушили правото на защита на жалбоподателя и да са довели до невъзможност
същия да реализира правата си по един адекватен начин.
Доколкото по проведеното
съдебно производство, с предмет обжалваното наказателно постановление, са били
направени разноски от жалбоподателя- за адвокатско възнаграждение в размер на 300
(триста) лева, на основание разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН всяка една от
страните има право да иска да й бъдат възстановени разноските, които е направила
по съдебното производство. В случая е направено искане от страна на
жалбоподателя за възстановяване на направените по делото разноски. Налице са доказателства
за размера на така направените разноски- представен договор за правна защита и
съдействие с описана сумата от 300 лева като заплатена. С оглед изменението на
наказателното постановление само по отношение размера на наложените
адм.наказания, съдът намира, че частта от разноските, които следва да бъдат
възстановени на жалбоподателя, трябва да е съответна на изложеното в жалбата и
част от тези разноски следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от
административно-наказващият орган, съобразно и пропорционално решението на съда.
Като обективен и съразмерен размер на направените разноски спрямо крайният
резултат, Съдът намира сумата от 100(сто)лева, която адм.-наказващият орган
следва да заплати на жалбоподателя.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление №254р-111/22.06.2020г. на
Директор ОД-МВР-Хасково, с което на В.Г.Р. ***, ЕГН **********, е депозирала
жалба против Наказателно Постановление №254р-433/18.09.2020г. на Началника на
РУ-МВР-Димитровград, с което за това, че на 04.07.2020г. около 00:05 часа в
гр.Димитровград, в кв.“Черноконево“, на ул.“Камчия“- до „Клуб на пенсионера“, е
установено, че г-жа Р., в качеството си на родител на В.В.П., който не е
навършил 18-годишна възраст, която полага грижи за него, не го е придружила на
горепосоченото обществено място, както и не му е осигурила пълнолетно
дееспособно лице с него след 22:00ч., с което за виновното нарушение на чл.8,
ал.3 и чл.8, ал.4 от ЗЗакр.Детето, на
основание чл.45, ал.3 от ЗЗакр.Дет. й е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева и
на основание чл.45, ал.3 от ЗЗакр.Дет. – също „Глоба“ в размер на 500
/петстотин/ лева,
като НАМАЛЯ размера на всяко едно от
наложените наказания- от 500(петстотин) лева на 350(триста и петдесет) лева.
Потвърждава
Наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА Районно
Управление на МВР- гр.Димитровград при ОД на МВР- гр.Хасково, на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН да заплати на В.Г.Р. ***, ЕГН **********, съответната на
уважената част от жалбата направени разноски по делото (АНД 572/2020г. по описа
на РС-Димитровград) за настоящата съдебна инстанция, в размер на 100 (сто) лева
– произтичащи от адвокатско възнаграждение, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
за обезщетение на разноските до разликата с пълният предявен размер от 300
(триста) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Ив.Маринов)