№ 298
гр. П., 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20231230100010 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба от адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на
кантората в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството му на пълномощник на Б. А. В.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П. и съдебен адрес гр. П., бул. “П.“ № 81, ет.
3, ап. Б, против „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Васил Калчев“, бл. 58, офис № 6, с представител Адриан
Димитров Станев, с искане съдът да прогласи нищожността на клаузата на § 6 от сключения
между страните Договор за потребителски кредит от 22.01.2020 г., предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 257,70 лева и за осъждане на ответника да заплати на
ищеца недължимо платена от него неустойка в размер на 50 лева по недействителна клауза
за неустойка.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит от 22.01.2020 г.,
сключен със „София Комерс Кредит Груп“ АД, по силата на който следва да върне на
дружеството сумата по кредита в размер на 428,46 лева, при сума на получаване 400 лева,
при ГПР от 50,00 %, както и ГЛП от 24 % при срок на кредита от 6 вноски. Посочва, че
съгласно § 6 от процесния договор, в случай, че кредитополучателят не осигури и не
представи в срок обезпечение по кредита, кредитополучателят дължи на кредитодателя
неустойка в размер на 257,70 лева, разсрочена на 3 вноски, всяка в размер на 42,95 лева.
Сочи се в молбата, че ищецът е погасил задълженията си по процесния договор за
потребителски кредит от 22.01.2020 г. и е заплатил по него сума от 400 лева главница, 28,46
лева лихва и 50 лева неустойка.
Твърди, че не дължи сумата в размер на 257,70 лева, представляваща неустойка за
непредоставено обезпечение по цитирания договор за потребителски кредит, предвидена в
клаузата на § 6 от договора, тъй като същата е нищожна, като противоречаща на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, и защото противоречи на конкретно
посочени в молбата императивни разпоредби на ЗЗП и ЗПК. Излага съображения, че
процесната клауза е неравноправна такава, тъй като нарушава принципа за справедливост и
необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Същата предвижда заплащането
на сума, която е необосновано висока, в размер на 60 % от сумата по отпуснатия кредит, с
което се нарушава освен принципа на добросъвестност и справедливост, но и със същата се
цели неоснователно обогатяване, чрез клаузата за неустойка в полза на кредитора се уговаря
още едно допълнително възнаграждение.
На следващо място твърди, че цитираната клауза от договора, при условията на
1
евентуалност, е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално
уговорена.
Поддържа, че като недължимо платена, сумата представляваща неустойка по
договора за потребителски кредит следва да му бъде възстановена.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае за нищожна
клаузата на §6 от Договор за потребителски кредит от 22.01.2020 г. предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 257,70 лева, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД,
като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на
нормите на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 24 от
ЗПК; както и да осъди „София Комерс Кредит Груп“ АД да заплати на ищеца Б. А. В.,
сумата в размер на 50 лева, недължимо платена по недействителната клауза за неустойка по
Договор за потребителски кредит от 22.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен
пълномощник, депозира отговор, в който изразява становище за недопустимост на
предявените искове. Излага, че съгласно §3 от процесния Договор за кредит от 22.01.2020 г.,
страните са договорили, че ако кредитополучателят върне предоставения кредит в 30-дневен
гратисен период от получаването му, кредитът ще се счита за погасен, а договорът за
прекратен, без да се дължи лихва, съответно и каквито и да било други плащания по
договора. Навежда, че кредитът е предоставен на 22.01.2020 г., а на 21.02.2020 г. ищецът е
погасил предоставената в заем главница в рамките на договорения 30-дневен гратисен
период, с което процесният договор е изцяло погасен. Твърди, че други плащания по
процесния договор не са дължими и не са извършвани, като ответното дружество е
получило връщане единствено на отпуснатата в заем главница, а съгласно §3 от договора
лихви и неустойки не се дължат, не са събирани и не са претендирани. В тази връзка моли
съда да остави без разглеждане предявените от ищеца искове като недопустими, поради
липса на правен интерес, тъй като договорът за потребителски кредит е изцяло погасен и
кредиторът не е получавал, начислявал и претендирал от ищеца заплащането на неустойка.
В съдебно заседание страните не се явяват и представляват, преди съдебното
заседание от процесуалния представител на ищеца е получено писмено становище, в което
моли да бъдат уважени предявените искове.
По делото са приети писмени доказателства, изслушано е заключението на вещото
лице по назначената експертиза.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Между страните не се спори за наличието на сключен помежду им на 22.01.2020 г.
договор за кредит, по който ответникът е кредитор, а ищецът кредитополучател. Същият е
приет като писмено доказателство по делото, а от съдържанието му се установяват следните
договорени между страните клаузи, а именно: кредиторът предоставя на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 400 лева за срок от шест месеца при 24 % фиксирана
лихва, ГПР 50 %, обща сума за погасяване 428,46 лева. Съгласно § 3 от договора, ако
кредитополучателят върне изцяло кредита в срок до 30 дни от предоставянето му, същият не
дължи лихва.
Между страните не се спори и по това, че сумата е изцяло усвоена от ищеца, както и
че е върната от него на 21.02.2020 г., за което има приложена разписка за извършено
плащане от 21.02.2020 г., приета като доказателство по делото.
По делото е изготвена от в. л. Д. Ю. съдебно-счетоводна експертиза, от заключението
на която се установява, че процесният договор за кредит от 22.01.2020 г., сключен между
страните е отразен в счетоводството на ответното дружество.
Потребителският кредит в размер на 400 лева е предоставен от „София Комерс
Кредит груп“ АД на Б. А. В. съгласно сключен между тях Договор за потребителски кредит
от 22.01.2020 г. за получаване чрез системата за електронни плащания на „Easy pay“.
Преведената сума в размер на 400 лева от кредитора „София Комерс Кредит груп“АД с КИН
на наредителя ********** е получена от кредитополучателя Б. А. В. с КИН на получателя
********** на 22.01.2020 г. в 17,02 часа, удостоверено с разписка за извършено плащане №
2000000202049948.
2
Погасяването на сумата от 400 лева, отпусната по Договор за потребителски кредит
от 22.01.2020 г. от страна на ищеца Б. А. В. е направено на 21.02.2020 г., чрез офиса на
кештерминала в гр.П., ул.Вардар № 1. С тази сума е погасена главницата по кредита.
По процесния Договор за кредит от 22.01.2020 г., сключен с Б. А. В. НЕ СА
начислявани лихви, неустойки и други разходи.
При така установените по делото факти, съдът достига до следните правни
изводи:
Облигационната връзка между страните в настоящето производство във връзка със
сключеният помежду им на 22.01.2020 г., в писмена форма договор за кредит, не е спорен по
делото факт.
Изхождайки от предмета на договора – предоставяне на кредит, както и на страните
по него – юридическо лице, което е небанкова финансова институция, предоставяща кредита
в рамките на своята търговска дейност, ответникът – физическо лице, което при сключване
на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност, поради което и
има качеството на потребител, то при решаване на настоящия спор с оглед на въведените от
ищцата твърдения за нищожност и противоречие с императивни изисквания на ЗЗД, ЗЗП и
ЗПК, приложение следва да намерят правилата на действащия ЗПК и в частност нормата на
чл. 22, съгласно която когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като
в този случай нормата на чл. 23 предвижда връщане само чистата стойност на кредита.
С оглед на събрания по делото писмен доказателствен материал – разписка за
извършено от ищеца плащане от 21.02.2020 г. и издадена от ответника референция,
съгласно които ищецът е върнал в срока по § 3 чистата стойност на кредита и ответникът не
претендира от него връщане на лихва и обезщетителна неустойка в размер на 50 лева, за
които няма данни да е платена от ищеца, то исковете по чл.26 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД се
явяват неоснователни и следва да се отхвърлят като такива.
Предвид изхода на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на
съдебни разноски, като такива са и своевременно претендирани. Ето защо ищецът следва да
заплати на ответника сторените от него разноски съгласно представения списък по чл.80 от
ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, П.кият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД
подадени от Б. А. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П., чрез адв.Д. М. от
АК-П. със съдебен адрес гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, против „СОФИЯ КОМЕРС
КРЕДИТ ГРУП“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Васил Калчев“, бл. 58, офис № 6, с представител Адриан Димитров Станев, с искане за
прогласяване нищожността на клаузата на § 6 от сключения между страните Договор за
потребителски кредит от 22.01.2020 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на
257,70 лева и за осъждане на ответника да заплати на ищеца недължимо платена от него
неустойка в размер на 50 лева по недействителна клауза за неустойка, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Б. А. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П., да заплати на
„СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Васил Калчев“, бл. 58, офис № 6, с представител Адриан
Димитров Станев, сумата от 1 110 /хиляда сто и десет/ лева, представляваща сторени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение и вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Благоевградския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3