Присъда по дело №51/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 85
Дата: 25 ноември 2021 г. (в сила от 10 декември 2021 г.)
Съдия: Радостина Ташева Гергичанова
Дело: 20214430200051
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 януари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 85
гр. Плевен, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
СъдебниМИЛЕН ГЕОРГИЕВ ПЪРВАНОВ

заседатели:ПАВЛИН ХРИСТОВ ХРИСТОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Н. КОЛЕВА
и прокурора Добринка Иванова Матеева (РП-Плевен)
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Наказателно дело
от общ характер № 20214430200051 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. ИВ. ХР. - роден на **, живее в **, *,
български гражданин, със средно специално образование, не работи,
разведен, неосъждан (реабилитиран), ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това,
че на 06/07.09.2019 г. в гр. Плевен причинил на Н. ОГН. АТ. от същия град
средна телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на
тъпанчева мембрана на лявото ухо, довело до трайно отслабване на слуха на
лявото ухо - престъпление по чл. 129, ал.1 вр. с ал. 2 НК, поради което и на
основание чл. 129, ал. 1 вр. с ал. 2 НК вр. чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б” НК го
ОСЪЖДА на наказание “Пробация” при следните пробационни мерки:
- по чл.42а, ал.ІІ, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ
адрес: ** за срок от шест месеца при периодичност два пъти седмично;
- по чл.42а, ал.ІІ, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с
1
пробационен служител за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. ІІІ НПК подсъдимия Б. ИВ. ХР., със
снета по-горе самоличност, ДА ЗАПЛАТИ направените деловодни разноски в
размер на 552,60 лева, от които 150,00 лева по сметка на Районен съд - Плевен
и 402,60 лева по сметка на ОД на МВР – Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. ІІІ НПК подсъдимия Б. ИВ. ХР., със
снета по-горе самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на Н. ОГН. АТ. сумата от 500,00
лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Плевенски
Окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
На основание чл. 308 ал. 2 НПК мотивите към настоящата присъда ще
бъдат изготвени след обявяването й, но не по-късно от 60 дни.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда №85/25.11.2021г., постановена по НОХД №51/2021г. по описа
на РС-Плевен.

Плевенската районна прокуратура е повдигнала обвинение против подсъдимия Б. И.
Х. от ** с ЕГН: ********** за това, че на 06/07.09.2019 г. в гр. Плевен причинил на Н. О. А.
от същия град средна телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на
тъпанчева мембрана на лявото ухо, довело до трайно отслабване на слуха на лявото ухо -
престъпление по чл. 129, ал.1 вр. с ал. 2 НК.
Представителят на РП-Плевен поддържа обвинението срещу подсъдимия Б. И. Х. за
извършено престъпление по чл. 129, ал.1 вр. с ал.2 от НК. Счита същото за доказано по
категоричен и несъмнен начин с оглед събраните по делото доказателства. Излага подробни
доводи в подкрепа на обвинителната теза. Моли съда да постанови осъдителна присъда, като
предлага на подсъдимия да бъде определено наказание при условията на чл. 54 от НК, като
счита, че подходящо се явява наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца чието
изтърпяване на основание чл. 66, ал. І от НК да бъде отложено с 3-годишен изпитателен
срок. Счита, че това по вид и размер наказание би способствало за осъществяване целите на
наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.
Частният обвинител Н. О. А. лично и чрез адв. Г. А. от ПлАК пледира за
постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия Х.. Относно вида и
размера на наказанието не ангажира конкретно становище. Претендира направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Защитникът на подсъдимия Б. И. Х.- адв. С.Г. от АК-*** пледира за постановяване
на оправдателна присъда по отношение на подзащитния му. Взема становище, че от
събраните в хода на проведеното наказателно производство доказателства не може да се
направи обоснован и категоричен извод, че подсъдимият Х. е автор на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение с обвинителния акт. Излага подробни доводи в подкрепа
на защитната теза. Моли съда да постанови присъда, с която да признае подзащитния му за
невинен и го оправдае по повдигнатото му от РП-Плевен за извършено престъпление по чл.
129, ал.1 вр. с ал.2 от НК.
Защитникът на подсъдимия Х. – адв. Д.Г. от АК-*** се присъединява към изразеното
от адв. С.Г. становище.
Подсъдимият Б. И. Х. поддържа изразеното от защитниците му становище. При
осигуреното му от съда право на последна дума завява: „От съда искам да ме оневини“.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
1
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
От фактическа страна:
Подсъдимият Б. И. Х. е роден на **, живее в **, *, български гражданин, със средно
специално образование, не работи, разведен, неосъждан (реабилитиран), ЕГН: **********.
На 06.09.2019 година вечерта свидетелят Н. О. А. /конституиран като частен
обвинител в настоящото производство/ съвместно със свидетеля Н. И. Н., с когото
поддържал приятелски взаимоотношения се забавлявали в питейно заведение с
наименованието „***“, ситуирано в централната част на град Плевен. Около полунощ
двамата се отправили към намиращото се срещу пазар „Центъра“ заведение за бързо
хранене, за да си закупят храна. Пред същият търговски обект по това време бил
подсъдимият Б. И. Х. заедно със свой приятел - свидетелят Р. Д. Т., който разговарял с две
неустановени лица от женски пол, които също чакали своя ред за закупуване на храна.
Свидетелят Н.А. визуално познавал свидетеля Р.Д. и решил да се включи в комуникацията
им, като демонстрира загриженост към Димитров на когото двете момичета споделили, че
им предстои среща с М.П и отправил следното изявления на висок тон: „Спокойно,
изглеждаш по - добре от него !“. Това негово изказване било възприето като вмешателство
от подсъдимия Х.. Последният формирал възприятия за неподходящ, насмешлив тон от
страна на свидетеля А. спрямо приятеля му – свидетелят Р.Т.. Независимо, че изявлението
на свидетелят А. не било насочено спрямо личността на подсъдимия Б.Х., последният
изпитал раздразнение и изискал незабавно преустановяване на вмешателството, като
отправил забележка към А., че не е редно да се намесва в чужди разговори . Независимо от
това свидетелят Н.А. продължил да отправя неконкретизирани реплики с определено
заядлив тон, което довело до ескалиране на напрежението. Като последица от това
подсъдимият Б.Х. се приближил към свидетеля А. и с отворена ръка му нанесъл удар в
областта на лявата част на лицето. В резултат на така нанесения удар свидетелят А. изгубил
равновесие и паднал. Усетил пищене в ухото, но мислел, че ще отмине поради което с
таксиметров автомобил, придружен от приятеля си – свидетелят Н. се прибрал в дома си.
Подсъдимият Б.Х. и свидетелят Р.Д. се върнали отново в питейно заведение – клуб „***“.
На следващия ден свидетелят Н.А. предприел действия по освидетелстване на
здравословното си състояни , като въз основа на обективираното в издаденото медицинско
удостоверение телесно увреждане депозирал жалба пред надлежната прокуратура .
В хода на досъдебното производство били назначени основна и допълнителна
съдебно-медицински експертизи.
От заключението на назначената съдбно - медицинска експертиза е видно, че
2
вследствие на реализирано на процесната дата деяние на Н. О. А. е причинено травматично
разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, както и охлузване, оток и кръвонасядан на лява
скула и лява ушна мида, което е довело до намаляването на слуха за повече от месец.
Заключението на назначената допълнителна съдебно - медицинска експертиза
изяснява,че вследствие на реализираното деяние по отношение на засегнатото лице е
налично травматично увреждане, изразяващо се в трайно намаляване слуха на лявото ухо.
Била назначена и съдебно - психиатрична експертиза от заключението по която е
видно, че по време на инкриминираната ситуация подсъдимият не се е намирал в състояние
на физиологичен афект и същият е могъл да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си. В обхвата на проведеното предварително разследване е
установено омаловажаване на поведението на подсъдимия от негова страна, завоалиране и
пренебрегването на определени факти, както и пречупването им през призмата на
собствените му разбирания в стремеж да поддържа фасада на приемливо социално
поведение.
По случая е образувано и проведено досъдебно производство.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена по категоричен и несъмнен
начин въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства и
приобщените по реда на чл. 283 от НПК доказателства и доказателствени средства, събрани
в хода на досъдебното производство и съдебното следствие.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Н. О. А. и Н. И. Н., като
логични и взаимно допълващи се. Същите пресъздават свои преки и непосредствени
впечатления относно релевантните за делото факти. Съдът съобрази, че свидетелят А. в
известна степен би могъл да бъде считан за предубеден от изхода на делото, доколкото е
конституиран в настоящото производство и като частен обвинител, но след като намери, че
показанията му се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал счете,
че следва да бъдат приети с доверие.
Показанията на свидетеля А. изясняват времето, мястото и механизма на извършване
на престъпното деяние, а така също и вида и характера на причинените вредни последици и
продължителността и тежестта на претърпените болки страдания. Същият посочва, че на
инкриминираната дата е бил заедно със своя приятел – свидетелят Н. в питейно заведение
като на тръгване отишли да си купят храна от заведение за бързо хранене в центъра на гр.
Плевен срещу пазар „Център“. Там пред тях чакали и други лица, сред които подсъдимият и
свидетелят Р.Т., когото визуално познавал. Показанията на този свидетел са оскъдни на
подробности относно естеството на водения разговор и в какво се изразявала неговата
3
намеса, като лаконично посочва, че направил един коментар без да е имал лоши намерения и
без да е очаквал получил удар от подсъдимия с ръка в лявата част на главата. Посочва, че
вследствие на нанесения му удар паднал на земята, чул пищене в ухото, но мислел, че ще му
мине и придружен от приятеля си – свидетелят Н., с таксиметров автомобил се прибрал в
дома си. Посочва, че на следващия ден посетил лекарски кабинет, където тъпанчето му било
залепено, както и че в резултат на това му било причинено трайно отслабване на слуха. В
този смисъл са и показанията на свидетеля Н. И. Н.. Неговите показания доизясняват
фактическата обстановка, предшестваща нанасянето на удар от страна на подсъдимия с ръка
в лявата част на главата на свидетеля А.. Този свидетел посочва, че пострадалият се е
намесил във разговор, воден между непознати за него момичета и визуално познатия му
Р.Т., като направил коментар: „защо се сравняваш с М.П, виж се как изглеждаш, ти си много
по-добре, здрав, напомпан, с много добра визия, защо се сравняваш с този тюфлек…“, като
подсъдимият му направил забележка да не се меси в чужди разговори, а малко след това
отново му казал: „защо се обаждаш в чужди разговори като не ни познаваш“ и му ударил
един шамар, от който свидетелят А. паднал. Твърди, че след това си тръгнал заедно с
приятеля си, който на другия ден му споделил, че го боли ухото и възнамерява да отиде на
лекар. Съдът обсъди показанията на свидетеля Р. Д. Т. като намери, че в известна степен
същите са повлияни от близките приятелски взаимоотношения с подсъдимия срещу когото е
повдигнато обвинение за извършено престъпление, предхождано от конфликт, в който Х. е
предприел да защити именно този свидетел. Съдът намира, че показанията му са обективни
като кореспондиращи с останалия по делото доказателствен материал в частта, в която
описва възникналия конфликт по повод намесата на свидетеля А. в разговора му с две лица
от женски пол и предприетите от страна на подсъдимия действия да го защити досежно
отправените забележки. Съдът не дава вяра на показанията на този свидетел в частта, в
която посочва, че подсъдимият е направил на свидетеля А. само „подсечка“, от което било
невъзможно да получи твърдяната травма, като намира, че тез твърдения са резултат от
желанието на свидетеля Т. да съдейства на защитната теза.
Съдът обсъди и дадените от подсъдимия Б. И. Х. показания, като съобрази, че
същите освен доказателствено средство, са и средство за защита.
След като съпостави и прецени същите с останалия събран по делото доказателствен
материал, настоящият съдебен състав намери, че същите са изолирани и нелогични, поради
което са израз единствено на предприетата защитна теза и не следва да бъдат кредитирани с
доверие. Твърдението на подсъдимия Х. че е направил само „подсечка“ на свидетеля А. не
намира опора в доказателствения материал по делото.
Настоящият съдебен състав кредитира заключениятя на вещото лице д-р П.Т. по
назначените в хода на досъдебното производство съдебно-медицински експертизи /основна
4
и допълнителна/, изслушани в хода на съдебното следствие като обективни и обосновани.
От заключението на назначената съдбно - медицинска експертиза е видно, че вследствие на
реализирано на процесната дата деяние на Н. О. А. е причинено травматично разкъсване на
лявата тъпанчева мембрана, както и охлузване, оток и кръвонасядан на лява скула и лява
ушна мида, което е довело до намаляването на слуха за повече от месец. Заключението на
назначената допълнителна съдебно - медицинска експертиза изяснява,че вследствие на
реализираното деяние по отношение на засегнатото лице е налично травматично увреждане,
изразяващо се в трайно намаляване слуха на лявото ухо.
Съдът кредитира като обективно изготвено и заключението по назначената съдебно -
психиатрична експертиза от заключението по която се установява, че по време на
инкриминираната ситуация подсъдимият не се е намирал в състояние на физиологичен
афект и е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си. В обхвата на проведеното предварително разследване е установено омаловажаване на
поведението на подсъдимия от негова страна, завоалиране и пренебрегването на
определени факти, както и пречупването им през призмата на собствените му
разбирания в стремеж да поддържа фасада на приемливо социално поведение.
В подкрепа на обсъдените по-горе гласни доказателства са и приобщените към
доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: Медицинско направление от 07.09.2019г.; Съдебно-
медицинско удостоверение №562/2019; Протокол за предупреждение от 18.09.2019г; Сметка
за платени медицински услуги; Справка за съдимост на Б. И. Х.; характеристична справка.
От правна страна:
При тази установеност на фактите съдът намира, че подсъдимият Б. И. Х. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал.1 вр.
с ал. 2 НК, като на 06/07.09.2019 г. в гр. Плевен причинил на Н. О. А. от същия град средна
телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на тъпанчева мембрана на лявото
ухо, довело до трайно отслабване на слуха на лявото ухо.
Безспорно е от доказателствата по делото, че свидетелят Н. О. А. е претърпял
увреждане, имащо характер на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.1 вр. с ал.2
от НК. Деянието е извършено чрез действия от страна на подсъдимия Б. И. Х., който
нанесъл удар с ръка в областта на главата на А.. Последният е претърпял телесно увреждане
– травматично разкъсване на тъпанчева мембрана на лявото ухо, довело до трайно
отслабване на слуха на лявото ухо и деянието следва да бъде квалифицирано като
престъпление по чл. 129, ал.1 вр. с ал.2 от НК.
Деянието е извършено при форма на вината „пряк умисъл“. За умисъла на едно лице
5
се съди по неговите фактически действия. В настоящия случай подсъдимият е нанесъл удар
с ръка в областта на главата на пострадалия. Подсъдимият Х. добре е знаел, че извършва акт
на физическа интервенция върху телесната неприкосновеност на А. и че употребява сила, но
независимо от това, същият е извършил това си действие, добре съзнавайки, че ще последва
телесно увреждане, в това число и на такова от вида на действително причиненото.
Подсъдимият е насочил всичките си усилия към осъществяване на акта, съзнавайки
общественоопасния характер на деянието си и желаейки настъпването на негативния
резултат.
Изпълнителното деяние спрямо пострадалия А. е извършено от подсъдимия Х. чрез
действия, които са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Телесната повреда е понятие с медицинско и правно съдържание. В медицината с
понятието "телесна повреда" се означава всяко нарушение на анатомичната цялост или
физиологичните функции на тъканите и органите на човешкия организъм вследствие
въздействие на увреждащи фактори от външната среда. В медицински аспект понятието
"телесна повреда" съдържа медико-биологичната характеристика на анатомични и
функционални нарушения на организма, които той е претърпял от външния вредоносен
фактор.
Правното понятие "телесна повреда" съдържа в себе си освен медико-биологичната
характеристика на увреждането, така и социалния, обществено опасен характер на деянието,
както и субективния елемент /вината в съответен вид и форма/. Казано с други думи,
правното понятие "телесна повреда" е по-широкото и по-богато на признаци в сравнение с
чисто медицинското понятие за телесна повреда. Здравето на човека се изразява в неговата
телесна цялост и нормално функциониране на органите му като конкретно състояние по
време на посегателството. От анализа на заключенията на вещото лице, изготвило
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза безспорно се установява, че в
конкретния случай се касае за травматично разкъсване на тъпанчева мембрана на лявото
ухо, довело до трайно отслабване на слуха на лявото ухо и деянието следва да бъде
квалифицирано като престъпление по чл. 129, ал.1 вр. с ал.2 от НК.
С оглед установените по делото факти, съдът намира, че подсъдимият Б. И. Х. е
осъществил фактическия състав на чл. 129, ал.1 вр. с ал.2 от НК, тъй като от обективна
страна на 06/07.09.2019 г. в гр. Плевен причинил на Н. О. А. от същия град средна телесна
повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на тъпанчева мембрана на лявото ухо,
довело до трайно отслабване на слуха на лявото ухо.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. ІІ от НК, като подсъдимият Б. И. Х. е съзнавал обществено-опасния
6
характер на извършеното, предвиждал е последиците от него и е искал тяхното настъпване.
Причина за извършване на престъплението е незачитане на установения в страната
правов ред.
По определяне на наказанието:
При определяне наказанието на подсъдимия Х. съдът съобрази санкционната
разпоредба на чл. 129, ал.1 вр. с ал.2 от НК която предвижда наказание лишаване от свобода
до шест години.
Съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство: проявената дързост при
осъществяване на изпълнителното деяние, както и многобройните смекчаващи такива, а
именно: чистото съдебно минало на подсъдимия, обстоятелството, че деянието е
осъществено чрез един единствен удар след непреустановена словесна провокация от страна
на пострадалия въпреки отправената му молба в тази насока, както и липсата на настъпили
значителни вредни последици. Поради изложеното съдът намери, че наказанието следва да
бъде определено при условията на чл. 55, ал.1 ,т.2, б. „б“ от НК, тъй като и най-лекото
предвидено наказание в санкционната разпоредба би се оказало несъръзмерно тежко. С
оглед гореизложеното, съдът призна подсъдимия Б. И. Х. от ** с ЕГН: ********** за
виновен в това, че на 06/07.09.2019 г. в гр. Плевен причинил на Н. О. А. от същия град
средна телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на тъпанчева мембрана на
лявото ухо, довело до трайно отслабване на слуха на лявото ухо - престъпление по чл. 129,
ал.1 вр. с ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 вр. с ал. 2 НК вр. чл. 55 ал. 1 т.
2 б. „б” НК го осъди на наказание “Пробация” при следните пробационни мерки: 1. по
чл.42а, ал.11, т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес: гр. ***, ул. ***” №
*** за срок от шест месеца при периодичност два пъти седмично и 2. по чл.42а, ал.11, т.2 от
НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Съдът намери, че именно тази съвкупност от мерки за контрол и въздействие ще
способства за постигане целите на наказанието, установени в чл. 36 от НК.
По направените по делото разноски:
При този изход на делото и на основание чл. на основание чл.189, ал.ІІІ от НПК
съдът осъди подсъдимия Б. И. Х. да заплати направените деловодни разноски в размер на
552,60 лева, от които 150,00 лева по сметка на Районен съд - Плевен и 402,60 лева по сметка
на ОД на МВР - Плевен.
На основание чл. 189, ал. III НПК съдът осъди подсъдимия Б. И. Х. да заплати на
частния обвинител Н. О. А. сумата от 500,00 лева, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
7
При тези доводи, съдът постанови присъдата.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8
Съобщи за изтекли лични данни