Р Е Ш Е Н И Е

 

                                      №………/…………..

 

    Гр. София, 04.07.2019г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря ВАНЯ РУЖИНА като разгледа т.д.№ 2784 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 625 от ТЗ.

Молителят „Х.А.Р.Б.“ ЕООД е поискал откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Т.***” ООД като твърди, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност. Твърди, че има вземания спрямо длъжника, произтичащи от търговски сделки, а именно от договор за финансов лизинг № ********* от 21.05.2007г., впоследствие под два други номера, по който ответникът е лизингополучател. Твърди, че лизинговите обекти са описаните два имота, находящи се съответно в гр. София, ул.“******* и в гр. Пловдив, ул.“*******, които са придобити и предадени на лизингополучателя още през юни 2007г. с описаните два нотариални акта и приемо-предавателни протокола съответно от 05.06.2007г. и 12.06.2007г. Сочи, че с анекси от 21.05.2007г. и 13.12.2007г. е изменен обекта на лизинга съгласно одобрен архитектурен проект, а с анекси от 02.09.2008г. междинната лихва е капиталиризана и договорът е с променен номер, като с анекс № 3 срокът на договора  е определен на 98 месеца, считано от 01.10.2009г. с 12-месечен гратисен период. Сочи, че е сключен и договор за строителство от 21.01.2008г., със споразумение за прихващане и анекс към него, по силата на който лизингополучателят в качеството му на изпълнител се е задължил да доизгради обекта.Сочи, че с нотариална покана, връчена на лизингополучателя на 05.05.2015г., лизингодателят го уведомил, че има просрочени и изискуеми задължения в размер на 3 075 805,29 лв. по описания договор за лизинг, като се твърди, че договорът за лизинг е развален с изтичането на дадения двуседмичен срок, т.е. считано от 19.05.2015г. поради неизпъленние. Твърди, че последното плащане е било на 06.07.2009г., а към 31.08.2017г. задълженията на ответника по справка са в общ размер на 3 255 465,38 лв. Твърди, че по т.д.№7461/2017г. с решение от 18.08.2017г., за което не се сочи да е влязло в сила, ответникът бил осъден да предаде на ищеца държането на процесния описан имот по договора за лизинг. Твърди се от молителя, че е налице състояние на неплатежоспособност на дружеството, като се иска откриване на производство по несъстоятелност, като сочената начална дата на неплатежоспособност според молителя е 05.05.2015г. Твърди се и състояние на свръхзадълженост, тъй като видно от справка в Имотния регистър ответникът не разполага с достатъчно активи за обслужване на задълженията на дружеството. В хода на производството поддържа молбата чрез процесуалния си представител – юриск. Р. и адв. М., като претендира уважаване на молбата му, откриване на производство по несъстоятелност, назначаване на посочения временен синдик и присъждане на разноски по списък.

Ответникът „Т.***” ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва молбата. Твърди, че не всяко неплащане и неплатежоспособност е релевантна за откриване на производство по несъстоятелност, а тя трябва да е трайна и длъжникът да няма достатъчно имущество за удовлетворяване на кредиторите си. Оспорва наличието на тези предпоставки, като твърди, че действително е сключен процесния договор за финансов лизинг от 21.05.2007г., но твърди, че дори и да са били изискуеми вземания на ищеца по същия, то те са погасени по давност, която поддържа, че е тригодишна, тъй като договорът за лизинг има елементи на договор за наем. Сочи, че всички месечни лизингови вноски с падеж до 27.09.2014г. са погасени по давност. Наред с горното поддържа, че договорът за лизинг е нищожен на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД като привидно съглашение, тъй като действителната воля на страните била ищецът да предостави на ответника заем или кредит за изпълнение на ново строителство, който да бъде обезпечен с двата имота. Твърди, че това се установявало от факта, че непосредствено след сключване на договора за лизинг, ищецът закупил имотите именно от него. Твърди, че липсва мандатен елемент, тъй като липсва поръчка, че няма финансово-кредитен елемент, тъй като няма придобиване на лизинговия обект от трето лице, нямало и елемент на договор за наем, тъй като твърди, че лизинговия обект в София е предаден едва на 17.03.2015г. Твърди, че с прехвърлянето на имота по нотариалния акт страните целели да постигнат ефекта на обезпечение. Поддържа и че след като страните са уговорили извършването на съвместно строителство, то очевидно не била налице договореност за обратен лизинг. Наред с това твърди, че договорът за финансов лизинг е нищожен и поради противоречие със закона и добрите нрави, т.е. на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД, тъй като обектите не са придобити от трето лице, а от самия лизингополучател, а и с анексите се добавили обекти, които не само, че лизингодателят не е придобил от трето лице, както го задължава разпоредбата на чл. 342, ал.2 от ТЗ, а сам изградил посредством договор за строителство. Твърди и че е нищожен и нотариалния акт за покупко-продажба на имота под № 46, т.І., рег.№6292, дело № 569/2007г. също поради противоречие със закона и във връзка с чл. 209 от ЗЗД, както и като привидно съглашение. Твърди и че договора за финансов лизинг и нотариалния акт са нищожни на основание чл.152 от ЗЗД, както и поради липса на основание по изложените доводи. Оспорва се и твърдението, че лизингодателят е изпълнил задълженията си по договора за лизинг, като твърди категорично, че той не  е придобил собствеността на имотите и не ги е предал на лизингополучателя. Напротив, твърди, че веднага лизингодателят е почнал сам да ползва имот №1 и да извършва в него строителство. Оспорва и твърдението, че е уведомен с нотариална покана, като твърди, че такава не му е връчена редовно по подробно изложените доводи. Въвежда и твърдения и доводи при условията на евентуалност, че ако се приеме, че договора за финансов лизинг не е нищожен, то същият е унищожаем на основание чл. 29 от ЗЗД, като твърди, че е подведен да го сключи от ищеца чрез умишлено въвеждане в заблуждение като подробно излага конкретни фактически твърдения. Твърди и че ищецът като кредитор е изпаднал в забава по отношение на задължението си да предаде за ползване сградата в гр. София, поради което той първо е неизправна страна и няма правна възможност да развали договора за финансов лизинг. Твърди, че предвид факта, че ползването на лизиговите обекти е предадено през март 2015г., едва от тогава трябва да тече гратисния период от 17 месеца и дори и да е налице валиден договор за лизинг, то той не е в неизпълнение, а вземанията на ищеца са неизискуеми. Поддържа също така, че не е спирал плащанията си, а именно твърди, че има изпълнени задължения както към работници, така и към доставчици в посочените размери. Сочи, че имуществото му е достатъчно за покриване на задълженията му и не е в състояние на неплатежоспособност. В хода на съдебното производство поддържа оспорването чрез процесуалния си представител адв. Д..

Съдът като обсъди доводите по молбата и събраните по делото писмени доказателства, включително при упражняване на правомощията на съда по чл. 621а от ТЗ, намира за установено следното:

Съгласно представения с молбата договор за финансов лизинг №43030011 от 21.05.2007г., сключен между молителя като лизингодател и ответника като лизингополучател, е отдаден под лизинг описания обект – имот Бояна – къща на два етажа и дворно място в гр. София и Резиденция Стария град – гр. Пловдив, подробно описани в приложение № 1 – техническа спецификация, за срок от 98 месеца и 17 месеца гратисен период, считано от датата на първата дължима лизингова вноска, съгласно погасителния план. Покупната цена е уговорена в размер на 1 830 000 евро, с включена такса управление, а месечната вноска е 26 110,06, като общата стойност е 2 766 797,87 евро, разделени както следва за имота в Бояна – 210 000,00 и за резиденция стария град – 1 620 000,00. В т.3 от договора е уговорено, че при изтичане на срока на лизинга, лизингополучателят има опция да придобие собствеността върху лизинговия обект след едностранно писмено изявление до 30 дни след срока и при условията по Общите условия. Посочено е, че са приложими и представените към договора Общи условия на стр. 28 и следващите от делото. Съгласно анекс към договора от 21.05.2007г. лизингополучателят е поел задължение за обезпечаване заличаване на съществуващ особен залог в срок от десет дни от ефективното заплащане на цената за лизинговия обект, а лизингодателят по т.2, че ще сключи договор за строителство с лизингополучателя или посочена от него фирма на стойност 600 000евро при описаните параметри, при което по договора за финансов лизинг за имота на ул.Прохлада“№6, в гр. София, ще бъде с увеличена покупна цена с горепосочената сума. На 13.12.2007г. е сключен анекс към договора за лизинг, съгласно който лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя за ползване срещу възнаграждение описания УПИ в гр. София, кв. Бояна, мест. Гърдова глава, описан в приложение №1 и да сключи договор за строителство, като е изменен предмета на договора в частта относно лизинговия обект, а именно описанието е съгласно одобрен архитектурен проект, като е увеличена и покупната цена. Съгласно приложеното споразумение от 01.02.2008г. е извършено прихващане на насрещни задължения до размер на 110 000евро, която сума представлява първоначалната вноска по договора за лизинг с насрещно задължение на лизингодателя – възложител по договора за строителство, което е 600 000 евро. По силата на анекс №1 от 02.09.2008г. е уговорена промяна на номера на лизинговия договор, както и междинната лихва в размер на 150000 евро да бъде капитализирана. С анекс №2 от 02.09.2008г. е изменена сумата на финансиране на 3 830 000 евро, която сума включва строителен бюджет в размер на 1 050 000 евро съгласно КСС по договор за строителство, междинна лихва по договора за финансов лизинг за периода от 03.09.2008г. до 30.09.2009г. в размер на 310 000 евро, както и натрупана капитализирана лихва в размер на 150 000 евро за периода от 13.12.2007г. до 02.09.2008г. С анекс №3 са изменени условията по договора, включително и месечната вноска в размер на 56 769,82 евро, срокът вече е 98 месеца, като тече, считано от 01.10.2009г. и има 12 месечен гратисен период, считано от 01.10.2008г., като датата на първата лизингова вноска е 01.10.2009г. и се заплащат съгласно приложение №4 – погасителен план, който обаче молителят не е представил. По този анекс сумите вече са разпределени 2 210 000 евро за имота в Бояна и 1 620 000 евро за Резиденция Стария град. С приложената на стр.46 и следващите нотариална покана от 30.04.2015г., която е връчена на 05.05.2015г. съгласно удостовереното чрез нотариус Д.С.и по приложената разписка по реда на чл.50 ГПК, молителят е претендирал плащане на описаните задължения в общ размер на 3 075 805,29 лв., като е даден срок и се съдържа изявление, че при неизпълнение в 14 дневен срок, договорът ще бъде развален поради неизпълнение, като е поискано и връщане на лизинговите обекти.

На стр. 60 и следващите от делото е представена справка от АВ – Пловдив по партидата на ответника, от която се установява, че през 2002г. е вписана договорна ипотека върху имота в гр. Пловдив в полза на „КТБ“ АД, като имотът е бил първоначално УПИ със сграда, застроена на груб строеж, а впоследствие е вписано на 12.06.2007г. прехвърлянето на имота на молителя и на 15.06.2007г. – заличаването на договорната ипотека.

На стр. 77 и следващите от делото са представени годишните отчети за дейността на предприятието на ответника от 2012г. до 2016г., ведно със счетоводните баланси към същите, отчетите за приходите и разходите и за паричните потоци.

На стр.231 и следващите от ответника е представен междинен отчет към 30.09.2017г. с приложенията към него.

С представената на стр. 248 и следващите искова молба до Окръжен съд –гр. Плодвид с вх.027738 от 2015г. ответникът е претендирал спрямо ищеца признаване за нищожен на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 46, том І, рег.№6292, дело №569/2007г., с който на молителя е прехвърлен описания имот, находящ се в гр. Пловдив, на ул. „Княз *********поради противоречие със закона, а при условията на евентуалност като привиден и/или недействителен по смисъла на чл. 152 от ЗЗД. В последното съдебно заседание ответникът е представил и е прието като доказателство в заверен препис решение № 65/21.02.2018г. на Пловдивски апелативен съд по т.д.№660/2017г., спрямо което с определение №264/21.05.2019г. ВКС по т.д.№1840/2018г. е отказал да допусне касация, следователно решението на ПАС е влязло в сила на 21.01.2019г., с което съдът след отмяна на първоинстанционното решение по дело №655/2015г. на Пловдивския окръжен съд, е признал за установено по отношение на молителя „Х.а.Р.Б.“ ООД, с предишно наименование „Х.А.А.Л.“ ООД, че сключената сделка по нотариален акт за продажба на недвижим имот с нот. акт № нотариален акт № 46, том І, рег.№6292, дело №569/2007г. на нотариус С.Р.-Запрянова, е нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл. 152 от ЗЗД като част от съглашение, с което предварително е уговорен начин, различен от този, предвиден в закона за удовлетворение на молителя като лизингодател по сключения с лизингополучателя „Т.***“ ЕООД договор за лизинг от 27.05.2017г., означен с номер *********, впоследствие с променен номер *********, по отношение на следните три самостоятелни обекта, които са образувани впоследствие като част от имота, прехвърлен с процесния нотариален акта, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784,519.891,1.4, с адрес гр. Пловдив, ул. „*******, ет.3, който обект се намира в сграда 1, с предназначение жилище, апартамент с площ 61,08 кв.м.; по отношение на самостоятелен обект с идентификатор 56784,519.891,13, на същия адрес, представляващ жилище, апартамент с площ 56.19 кв.м. и по отношение на самостоятелен обект с идентификатор 56784,519,891.1,2 на същия адрес, представляващ жилище, апартамент с площ 252,18 кв.м. В решаващите мотиви ПАС е приел, че сключеният на 21.05.2007г. договор по отношение на лизинговия обект в гр. Плодвив, представляващ Резиденция Стария град, не е с цел ползване на имота от лизингополучателя по смисъла на чл. 342 от ТЗ, а за рефинансиране на лизингополучателя, поради което двете сделки – продажбата, в съчетание с препращането по т.VІ от нотариалния акт към договора за лизинг попадат в хипотезата на съглашение, с което предварително е уговорено, че ако задълженията по сключения договор за лизинг не бъдат изпълнени, то купувачът ще стане собственик на вещта, което  е в противоречие и основание за нищожност на продажбата по чл. 152 от ЗЗД.

От ответника е представен сключения договор за строителство от 28.01.2008г. с предмет Жилищната сграда в Бояна, като цената по същия е 720 000 евро с включен ДДС, както и анекс № 1 към същия, с който срокът по договора е удължен до 30.09.2009г. По договорът ответникът е изпълнител, а молителя – възложител.

На стр. 261 е представен и договор за заем от 15.01.2018г., по силата на който молителят като заемодател е предоставил на ответника – „Т.***“ ЕООД като заемател сумата от 588 000 евро като заем за оборотни средства със срок за връщане до 28.01.2018г.

На стр. 264 и следващите ответникът е представил писма на трети лица, проявяващи интерес към закупуване на апартаменти в жилищната сграда в Бояна.

На стр. 381 и следващите от делото, том І, са представени фактури за такса управление, лихви и други дължими суми по договора за лизинг за периода от 30.09.2008г. до 15.05.2016г.

На страница 866 и следващите от том втори на делото е представено удостоверение за наличието на задължения към НАП на ответника, видно от което има такива по ревизионни актове още от 2015г. и декларации, като същите са в общ размер на сумата от 676 804,17 лв. към дата 18.07.2018г. В том І на стр.305 и следващите са издадените Постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки срещу ответника по чл. 121, ал.1 от ДОПК от 11.12.2008г. за вземане в размер на 285 382,78лв., представляващ дължим ДДС по декларации за март и октомври 2008г., от 06.10.2010г. за вземане в размер на 121271,90 лв., установено такова по ДОО, ЗО, ГВРС и УПФ по ревизионен акт № 1001830/25.08.2010г.; от 12.04.2016г. за вземане по посоченото изпълнително дело, от 15.11.2017г. за публично вземане в предполагаем размер 654 639,00 лв. във връзка с описаната заповед за ревизия, като е приложена и справка за данъчните задължения към 14.12.2017г., които са общо в размер на 813 286,99лв.

Към становището от 01.03.2018г. и от представеното удостоверение № 4301/21.05.2017г., представено на стр.363-364 от делото, се установява, че „КТБ“ АД е прехвърлила на трето лице – цесионер „К.Ф.“ ООД по договор за цесия от 28.02.2007г. вземанията си към „Т.***“ ЕООД, възлизащи на 962 024,52 евро, които са обезпечени с описаните договорна ипотека, вписана върху имота в гр. Пловдив с вх.рег.№7334/21.03.2005г. и първи по ред особен залог върху търговското предприятие на ответника, вписан с решение № 2102/28.03.2005г., представено по делото, на ПОС по фирм.дело№ 4616/1998г. и първи по ред особен залог на вземане по договор от 21.03.2005г. за вземанията по посочените сметки. Видно от решение №5494/28.06.2007г. залогът на търговското предприятие е бил заличен, за което има заявление –съгласие от КТБ от 13.06.2017г. На стр. 554 от делото е представена фактура №102 от 15.06.2017г.,  която ответникът „Т.***“ ЕООД е издал на молителя с предишното му наименование за сумата от 3 802 133,52 лв. с ДДС, с равностойност 1 944 000 евро с ДДС или 1 620 000 евро без ДДС, като цена по нотариален като за покупко-продажба на имота в гр. Пловдив. Видно от фактурата е уговорено плащане по банков път по посочената сметка, но доказателства за плащане на същата по делото няма ангажирани. Към становището са представени и документи от ТР, от които се установява, че първо на 17.11.2006г. е сключен договор за продажба на дружествени дялове от Е.Т.и Л.Т.на „К.Ф.“ ЕООД, ведно със съответните актове – нов учредителен акт и др. декларация, а на 12.07.2007г. е сключен договор за продажба на дружествени дялове от „К.Ф.“ ЕООД обратно на Е.Т.и Л.Т., като видно от същия цената на дружествените дялове е общо 377 614,14 евро.

С молба от 03.04.2018г. са представени в оригинал протоколи на едноличния собственик на капитала на „Т.***“ – „К.Ф.“ ЕООД от 17.05.2017г. за сключване на договорите за продажба и лизинг, както и два приемо-предавателни протокола от 05.06.2007г. за имота на ул.“Прохлада“ и от 12.06.2007г. за имота в гр. Пловдив, като такива са представени и с предходно становище от ищеца.  

Във връзка с оспорването им са изслушани две заключения на съдебно-почеркова експертиза. В заключението на вещото лице Б.се сочи, че двата протокола на едноличния собственик на капитала са изготвени на компютър и разпечатани от едната страна на бял лист, формат А4, а под текста на протоколите със синя и виолетово-синя - химикални пасти са положени подписи за „К.К.единоличен собственик на капитала”. Вещото лице сочи, че подписите са обработени, с кратка смесена транскрипция, състояща се от начални букви - „Г-К”+къса щрихова част от 1-3 елементи+подредови, преминаващ под транскрипцията дъговиден параф, с ляв наклон, с размер над средния, изпълнени с бърз темп на изпълнение. Подписите-обекти на експертизата в двата Приемо- предавателни протоколи са с висока степен на обработеност, със смесена транскрипция с начална част от буква „Е” (в някои от подписите е , нечетлива)+лявоокръжен надредови елипсовиден елемент+подредови, удължен дъговиден или остроъгълен елемент, къса шриховидна част от 2-3 елемента+вариантно изпълняван параф - във вид на примка, праволинейно- възвратен елемент с надредова дъговидна част или вертикален праволинеен елемент ъгловата или триъгълна част, с едър размер, ляв наклон и силно сбита по вертикала транскрипция. Според експертът темпът на изпълнение е бърз, натиска е диференциран. Вещото лице описва признаците на сравнителните образци и сочи, че има съвпадение в общите признаци - вид и съдържание на транскрипцията, степен на обработеност, размер, наклон, а също и в следните частни признаци: форма на движение при изписването на надредовия елемент на буква „Г” - отм. 1 -завършващата част на I елемент на буква „Г”; форма на движение при свързване на: I и II шрихов елемент - ъгловата - отм. 3; II и III елемент на буква „К” — праволинейно-възвратна —отм. 4; частите на парафа — дъговидна - отм. 5 и ъгловата - отм. 6;  посока на движение при изписване на: надредовия елемент на буква Г” — отм. 7; посока и форма на движение при свързване на последния шрихов елемент и парафа; посока и форма на движение при изписване на парафната част на подписите; продължителност на движение при изписване на надредовия елемент на буква „Г”; завършващата част на I елемент на буква „Г”; I елемент на буква „К” — увеличена;  разтегливост на движението по хоризонтала при свързването на: I и П щрихов елемент; разположение на движението при изписване на надредовия елемент на „Г” спрямо началните точки на изписване на I елемент на „Г” и „К”. Констатираните съвпадения са характерни, устойчиви, образуват индивидуализираща съвкупност и са достатъчни според експерта за извода, че подписите - обекти на експертизата в двата протокола на ЕСК на „Т.***” ЕООД с дата 17.05.2007 г. са положени от К. Г.К.. Вещото лице Б. сочи, че между подписите-обекти на експертизата в приемо- предавателните протоколи с дата 05.06.2007 г. и 12.06.2007 г. и сравнителните образци от подписи на Е.Д.Т.се установява съвпадение в степента на обработеност, вида, съдържанието и структурната сложност на транскрипцията, размера, наклона, свързаността, а също и в следните частни признаци: форма на движение при изписване на: подредовата част парафа — остроъгълна с дъговидна завършваща част; праволинейно-възвратна и примковидна; края на парафа - неправилна полуовална форма — отм. 4 -подредовата част на елипсовидния елемент – ъгловата, долната част на II елемент на буква „Е” - остроъгълна и дъговидна; долната част на I елемент от шриховата част; форма на движение при свързване на: последния щрихов елемент и парафа - праволинейно- - възвратна; форма и продължителност на изписване на: I елемент на буква „е” - примковидна, удължена по вертикала; елемента след буква „Е” - елипсовидна, удължена по вертикала; разтегливост на движението по хоризонтала при изписването на: II елемент на буква „Е” — сбит. Според експертът констатираните съвпадения са характерни, устойчиви, образуват индивидуализираща съвкупност и са достатъчни за извода, че сравняваните подписи са изпълнени от едно и също лице - Е.Д.Т.. Заключението на вещото лице Б. е оспорено и е изслушана експертиза, изготвена от вещото лице М.М.. Той сочи, че представените за изследване документи са изготвени на бели листа, канцеларски формат с помощта на принтерно устройство, като в съответните графи има положени подписи със син цвят на багрилното вещество. Експертът е подложил подписите на изследване с помощта на увеличителен прибор, при което е установило, че няма дописани щрихи и точки; няма неомастилени релефни щрихи, които да са проявени до или успоредно на щрихите на подписите; няма участъци на заличаване, неравномерности или точки на забавяне и спиране в щрихите на подписа, което води до извода, че не са налице признаци за техническа подправка на подписите. Според експертът при сравняване на сравнителните обекти с образците от подписите на К. Г.К. се установят съвпадения по общи признаци: степен на обработеност, транскрипцията, размер, наклон, както и по следните частни признаци: форма,            количество и направление на движение при      изписване      на началната част на            подписа- монограмно изписване на буква „Г“    и „К“; форма,            количество и направление на            движение       при изписване на хоризонталния елемент на буква „Г“- с дъговидна начална част; форма,            направление и количество на движение; относително месторазположение на хоризонталния елемент на буква „Г“- вляво от вертикалния елемент; форма на движение при завършване на движение при изписване на вертикалния елемент на буква „Г“- примковидна; количество, форма и направление на движение при изписване на буква „К“- примковидно овално изписване на втория и третия елемент. Според вещото лице установените съвпадения са устойчиви, съществени и образуват индивидуална съвкупност достатъчна за извода, че изследваните подписи са положени от К. Г.К.. При сравняване на подписите под приемо-предавателните протоколи с образците от подписите на Е.Д.Т.вещото лице е установило съвпадения в следните общи признаци: степен на обработеност, транскрипцията, размер, наклон, както и в частните признаци: форма, направление и количество на движение при изписване на буква; форма и направление при изписване на овалния елемент около буквата- елипсовиден; относително месторазположение на точката за начало на движение при изписване на буква „Е“; форма на движение при свързване на елементите на буква „Е”; форма и направление на движение при изписване на безбуквените елементи; относителен размер на парафната част. Според експерта установените съвпадения са устойчиви, съществени и образуват индивидуална съвкупност достатъчна за извода, че изследваните подписи са положени от Е.Д.Т..

Видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти / стр.721 и следващите от том ІІ на делото, под №99, том І, рег.№3518, дело № 79/2018г. молителят „Х.а.р.Б.“ ЕООД е продал на „РГС“ ООД подробно описаните имоти, находящи се в гр. София, на ул.“*******, в поземлен имот с идентификатор 68134,1935,354, с площ от 1101 кв.м., ведно със застроената и подробно описана жилищна сграда, състояща се от описаните апартаменти и паркоместа, за общата сума от 1 050 000 евро.

Съгласно данните по делото, с решение № 1116/10.05.2019г. по т.д.№1552/2018г. на САС, представено от молителя с молба от 07.06.2019г., е потвърдено решение № 5993/18.8.2017г. на СГС, І-16 състав по дело № 7461/2015г., с което ответникът „Т.***“ ЕООД, ЕИК*******, е осъден да предаде на „Х.А.Р.Б." ООД, ЕИК *******, на основание чл. 345, ал.1 от ТЗ държането на следните недвижими имоти, находящи се в гр. София, кв. „Княжево“, ул. „*******, предоставени по Договор за лизинг № ********* (стар №*********), сключен на 21.05.2007 г. между ищеца като лизингодател и ответника като лизингополучател, а именно: Урегулиран поземлен имот XVI-354, в квартал 184е, по плана на гр. София, местност „Гърдова глава“ с площ от 1044 кв.м., при  описаните съседи, заедно с изградената в имота съгласно разрешение за ползване № ДК-07-С-177 от 20.09.2013 г. жилищна сграда с подземни гаражи.

Във връзка с представена от молителя искова молба срещу ответника за иск по чл. 422 от ГПК, съдът е установил по служебна справка, че е било образувано т.д.№1276/2016г. на VІ-8 състав на СГС, но същото е прекратено с разпореждане от 20.04.2016г., което е влязло в сила и с последващо определение №2903/28.04.2017г. съдът е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена на 09.10.2015 г. по ч.гр.д. № 58932/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав, която е била за сумата от 68 123,78 евро, представляваща част от главница по запис на заповед, издаден на 01.10.2012 г. от “Т.***” ООД и авалиран от Е.Д.Т.и Л.Я.Т., и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение 01.10.2015 г. до окончателното й плащане.

По делото е изготвено и изслушано заключение на вещото лице Б.Т. от 09.05.2018г., в което вещото лице описва, че е извършен оглед на имотите на 20.02.2018г. и на 09.03.2018г. и същите са в подробно описаното състояние, като за имота в гр. Пловдив е представен и снимков материал като част от експертното заключение. Сочи, че лизингов обект 1 е урегулиран поземлен имот, с административен адрес гр. София, ул. *******, представляващ УПИ XVI-354, квартал 184е по плана на гр. София, местност Гърдова глава, а Лизингов обект 2 - Урегулиран поземлен имот, с административен адрес гр. Пловдив, ул. *******, застроен и незастроен с площ от 940кв.м, представляващ УПИ XIV-1045, квартал 395 по плана на гр. Пловдив, Старинна градска част, ведно с изградената в имота жилищна сграда, представляваща „Резиденция Стария град“ с РЗП от 2243кв.м, застроена на два етажа откъм улица Княз Церетелев. За първия обект в София сочи, че е с идентификатор 68134.1935.354.2, многофамилна на 7 етаж, като през 2007г. е издадено разрешително за строеж №613/13.12.2007г., влязло в сила на 10.01.2008г., а на 11.03.2008г. са одобрени проектите за сградата във фаза „Технически проект“, след което е започнало строителството. През 2011г. е подписан Акт/образец 14/, с който се удостоверява, че сградата е завършена във фаза „груб строеж“. Преди извършването на строителството към 2007г. имота е представлявал дворно място с площ от 1044кв.м с къща на два етажа. Строителството е започнало на 31.01.2008г. с откриване на строителната площадка. Към 2009г. сградата не е построена във фаза „груб строеж“ и няма подписан Акт 14 за приемане на конструкцията. На този етап от строителството при извършването на прехвърлителна сделка / покупко-продажба, дарение, замяна и др./ се прехвърля правото на строеж на част от сградата, съгласно чл.181 от ЗУТ. Въз основа на подробните дадени в табличен вид характеристики и методи, в извод вещото лице сочи, че средната пазарна стойност на имота в гр. Пловдив възлиза на 10 312 129 лв., като същата е определена с тежест 10% на вещния метод, 20% - приходен метод и 70% тежест на сравнителния метод. За имота в гр. София не е извършен вътрешен оглед, тъй като новият му приобретател не е осигурил достъп до помещенията. Описвайки какво е представлявал имота към 2007г., включително и инфраструктурата, а именно, че е достъпен с кола, но не и с градски транспорт поради липса на спирка в близост и на база описаните в таблица 8 сравнителни оферти, вещото лице определя стойността му към 2007г. в размер на сумата от 572 091 лв. Вещото лице сочи каква е средната пазарна цена на кв.м. за недвижимите имоти в гр.София, кв.Бояна за 2007г., 2008г. и 2009г. и в таблица 11 подробно е определил пазарната стойност на правото на строеж за всеки от самостоятелните обекти към 2008-2009г., като общо за всички тя възлиза на 1 412 145 лв. Експертизата е подробно оспорена по доводи, изложени в писмено становище на молителя, като вещото лице е дало подробен писмен отговор от 18.06.2018г. на зададените му въпроси по становището. В същото сочи, че при огледа /външен/ на имота в гр. София през 2018г. е установил, че има теч по фасадата на тази сграда от страната на ул. Прохлада в частта над главния вход, а на една от терасите има и паднала мазилка от тавана, но това няма влияние за оценката на имота към 2009г., защото тогава все още не е била изградена дори до фаза „груб строеж“, а би било относимо, ако се оценява към настоящия момент. В становището експертът обосновава ползването на методите за оценка, като сочи, че и трите метода за оценка, ползвани в експертизата, са приложени при спазване изискванията на Международните стандарти за оценка. Методът на пазарните аналози в най-голяма степен отчита реалностите на пазара, тъй като ползваните пазарни аналози са с качества близки до тези на процесния имот. Методът на приходите отчита в най-голяма степен доходността на имота при прогнозирани проценти отчисления, като се ползва информация за наемни цени от пазара на недвижими имоти. Според експертът един имот може да се определи като инвестиционен и прилагането на метода да отчита необходимите средства за изразходване в началния етап с цел получаване на приходи в бъдещи периоди, като целта е да се получат доходи, които са по-големи като стойност от направените разходи и по този начин да се получи максимална цена за имуществото. Методът на вещната стойност с голяма точност определя разходите по създаване на имота, но резултатите са най-отдалечени от цените на имоти на реалния пазар. И трите метода отчитат различни характеристики, влияещи върху цената на имота и е напълно естествено да има големи разлики в крайните цени. Точно поради тази причина използването на трите метода за оценка на даден недвижим имот дават най-реално представа за пазарната цена, тъй като чрез тях един имот се разглежда в повече аспекти и се обръща внимание на повече негови качества като продаваемост, строителна стойност и доходност от инвестиция.

По делото е изслушано и заключение на съдебно-техническа експертиза от 23.01.2019г., изготвена от вещото лице П.Я., от което се установява, че имотът в гр. Пловдив, представлява урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. *******, застроен и незастроен с площ от 940кв.м, съставляващ УПИ XVI - 1045, кв.395 по плана на гр.Пловдив, Старинна градска част, ведно с изградената в имота жилищна сграда, представляваща „Резиденция Стария град“ с РЗП от 2243кв.м, застроена на два етажа откъм ул.Княз Церетелев и на три етажа и половина към вътрешния двор, с два сутеренни етажа, ведно с открита дневна- барбекю зала, параклис в югоизточния ъгъл. Според вещото лице сградата представлява ново, масивно, монолитно строителство, с носещ стома­нобетонен скелет; тухлени ограждащи и преградни стени; покрив - ст.бетонен с керемиди и хидроизолация; изпълнените тенекеджийски работи са с медна ламарина; фасада - гладка мазилка с мраморен прах, корнизи по фасадата, изпълнени също по детайл. Дограма - алуминиева в цвят, с монтирани външни алуминиеви жалузийни капаци, страниците отвън по фасадата са облицовани с полиран гранит по детайл. Инсталации: изпълнени са ВК инсталация за топла и студена вода, канализационна система заустена в уличката канализационна мрежа, изграден водоем с обем 15 куб.м.; отоплението е локално с котел, монтирана цистерна за гориво 40 куб.м.,изградена нагнетателно всмукателна вентилационна система за обслужване на кухн.блок; Ел. инсталация - изпълнени всички силови, осветителни инсталации, монтиран е агрегат 12К\У, има дублиращо захранване на сградата при спиране на тока, изпълнени са охранителна и пожаро-известителни инсталации, външна и вътрешна телефонни линии за хотелската част, структурно окабеляване, камери за външно и вътрешно наблюдение и т.н. Годината на въвеждане в експлоатация е 2013г., тъй като за обекта има издадено РП №175/2003г. на ДНСК гр. Пловдив. Застроената площ е 441 кв.м, РЗП - 2243кв.м. Вещото лице описва следното функционално предназначение на обектите: Първи сутеренен етаж, състоящ се от: нафтово стопанство, коридор, помещение за охладителна инсталация, паракотелно помещение, склад за напитки, перално помещение, складово помещение за хранителни продукти, съблекалня за персонала-мъже, жени, трезор, дъно на басейн; Втори сутеренен етаж, състоящ се от: гараж, стълбищна клетка, ресторант "Винарна", тоалетна-мъжка, дамска, кухненски блок, спортно - оздравителен комплекс (сауна, басейн, баня и тоалетна); ресторант „Винарна“- изключително луксозно изпълнение, настилки с вносна теракота декоративно оформени, стени с гипсова мазилка, копринени тапети, декоративни корнизи, тавани - с богати декоративни елементи; масивен бар-плот декоративно оформен с облицовки от теракота, гранит; камина с огнище и фурна, облицована с огнеупорни тухли, жълт гнайс; тоалетните са с облицовка по под и стени изцяло е испанска теракота, в преддверията - два броя порцеланови умивалника върху гранитен плот, над тях големи кристални огледала обрамчени с гипсови лети рамки; луксозна месингова санитария; кухненския блок, със съответно обособените зони, изпълнени са облицовки по под и стени с плочи; в тази част има вътрешно служебно стълбище, излизащо на партерас настилка от теракота; сауна и басейн - облицовка с плочи по под и стени с фризове или декоративно оформени. Главното стълбище осъществяващо връзката от нивото на ресторант "Винарна", нагоре към партерния етаж също е с луксозно изпълнение, като е изпълнена настилка от мраморни плочи - тип "мрамор Бял Тасос"; партерен /първи/ етаж, състоящ се от: хотелска част - стълбищна клетка, централна стълбищна клетка, ресторант "Ермитаж" , стая за охрана, централна зала "Ермитаж", ВИП зала, студена кухня, бар-плот /към лоби-бар/, ресторант "Ермитаж",панорамна тераса. В хотелската част на това ниво има два малки апартамента, луксозно изпълнение, с настилки от теракота, копринени тапети, фризове, декоративни тавани, камина; санитарни възли -отделна баня и тоалетна, с душ кабина, месингова санитария. Според вещото лице изпълнението на това ниво е изключително луксозно: централното стълбище продължава от долно ниво, изпълнено по същия начин (настилки, облицовки, парапети, тавани); Подходът от главния вход на сградата е през входна врата, с цветен стъклен витраж, луксозно изпълнение, от нея се влиза във фоайето, отделено от същинския партерен етаж с масивни двойно отварящи се врати, с декорирана каса, месингов обков. Ресторант "Ермитаж" и залата пред него са също изключително луксозно изпълнение. Ресторантът е разделен от четири броя декоративни стоманобетонни колони, представляващи декоративни арки с богати монументални гипсови отливки обработени със златен "Варак", медальони и фризове. Настилките са с бели мраморни плочи на дълбока фаска, декорирани с гранитни квадрати, стени с копринени тапети, с множество фризове, корнизи, вътрешни декоративно оформени ниши, с вградено декоративно осветление на всяка, монтирани големи огледала обкантени с декоративни гипсови рамки . От ресторанта се излиза на открита панорамна тераса към двора. От зала „Ермитаж“ има подход към ВИП -залата, през голяма шест крилна врата, с надстройка, с изключителен рисунък на стъклените витражи, от лято стъкло и оловни лайсни по художествен проект с италиански обков. Залата е с настилка от португалски розов гранит, фигурално оформление, стени с копринени тапети, таван- гипсов с богато декорирани плътно излети елементи и композиции от гипс. От тази зала също се излиза на открита панорамна тераса. Втори етаж,  изграден на две нива 441,00 кв.м., включващ първо ниво състоящо се от хотелска част, която има два апартамента, всеки с коридор , спалня/две спални, хол, баня с тоалетна. Настилки с гранитогрес, имитация дърво, стени копринени тапети с високи цокли от плочи, вътрешни масивни врати, богато декорирани тавани; санитарни възли с плочи по под и стени, санитарно обзавеждане (тоалетна, биде, порцеланови мивки, вана с месингов обков). На второто ниво се намира Президентски апартамент с площ 252,18 кв.м., състоящ се от хол на три нива, трапезария, три броя тоалетни с вани, три спални и работен кабинет. Изпълнението е изключително луксозно в стила на цялата сграда: настилки с испански гранитогрес имитация на дърво, с декоративни пана и медальони и на трите нива; стени - с копринени тапети, цокъл плочи испански гранитогрес с височина 90 см. и бордюр, една стена в хола е декоративен витраж, декоративни скулптурни композиции, тавани богато декорирани. Третият етаж също е изграден на две нива 441,00 кв.м., като на първо ниво има хотелска част с два студийни апартамента с идентично състояние на описаните по-горе. На второто ниво се намира ВИП апартамент 252,18кв.м., състоящ се от дневна-трапезария, три едностайни апартамента всеки със баня и три панорамни тераси. Изпълнени са настилки с мраморни плочи, стени с копринени тапети, цокъл с мраморни плочи до 90см, обкантени с полиран гранит, тавани богато декорирани и др. Вещото лице описва, че подпокривното пространство е 114,10 кв.м., с теракота по под, мазилка по стени. Според експерът имотът се намира в Стария Пловдив, който е обявен за архитектурно-исторически резерват 1-ва категория. Цялата старинна градска част в този район е с характерния възрожденски стил на застрояване и изпълнение на сградите. Изпълненото строителство съответства изцяло на специфичните изисквания на Старинния град. Имотът е в отлично състояние, много добре поддържан сграден фонд, включително околно пространство-вътрешен двор. В този си вид сградата работи целогодишно като хотел, който има отделен вход с отделно стълбище и е независим от частта с ресторантите. Според вещото лице Я. през главната порта, от масивен дъб с метален обков, се влиза в преден вътрешен двор, от който има подход към сградата през двустранно, външно мраморно стълбище. Отзад дворът е с голяма денивелация, изпълнена е плътна ограда с деб. 75см, фугирана, със старобългарски керемиди, с вътрешни ниши с цветни витражи. Вътрешния двор е с мраморни бели плочи, дълбока фаска, декорирани е гранитни квадрати, изпълнена е канализационна система за отводняване. В двора се намира фонтан в централната част, барбекю пещ и бар плот, под самостоятелна дървена конструкция с покрив. Изграден е параклис от масивен гранит с дебелина на зида от 60 см, покрив - стоманобетонова конструкция с купол изработен също от стоманобетон, покрит с медна листова ламарина с месингов кръст, отводняване с медни тръби и улуци отвеждащи дъждовната вода в подземна канализация. Вътрешните стени са с гладка гипсова мазилка. Олтарът и вратите са богато резбовани, изработени от варено орехово дърво. Входната врата и изработена с уникална витражна техника в стъклопакет и алуминиева дограма. Вещото лице е определило стойността на имота по следните методи: метод на сравнителната стойност; метод на възстановителната стойност; метод на приходната стойност, метод на сравнителната стойност в таблиците на стр.4, 5 и 6 от заключението, като въз основа на същите сочи, че пазарната стойност на „Резиденция Стария град“ – гр. Пловдив е 7 038 170 лв. За втория имот вещото лице П.Я. *** е представлявал двуетажна жилищна сграда с прилежащо дворно място, но към настоящия момент е застроен с масивна, монолитна жилищна сграда с подземни гаражи, за която са й били представени по електронен път: разрешение за строеж №613/13.12.2007г., влязло в сила на 10.01.2008г., одобрени архитектурни проекти за сградата във фаза „Технически проект“ от 11.03.2008г„ РП от 2013г., скици и др. Имотът се намира в кв. “Гърдова глава“, южно от Околовръстното шосе, с достъп по асфалтов път. Кварталът, наред със старите жилищни сгради е застроен в последните години е много нови еднофамилни къщи, както и многофамилни жилищни сгради. Предвид поставените задачи и периода на извършване на строителството е изготвена оценка на обект №1 към 2007г., така както е описан в техническата спесификация към договора, а към 2008г. -2009г. е изчислено правото на строеж (акт обр.14 от 2011г.), съобразно техническите параметри на предвидената да се изгради жилищна сграда с подземни гаражи. Техническите параметри на същата са взети от представения архитектурен проект, а именно Бруто площ на сградата = 3208 кв.м. Вещото лице сочи, че към 2007г. стойността е определена по сравнителния метод, като за пазарни аналози са взети парцели, тъй като за жилищната сграда няма данни за застроената й площ, а предвид бъдещите инвестиционни намерения, същата, заедно е гаража е подлежала на събаряне, като в таблица 7 на стр.8 от заключението са посочени пазарни аналози за този район за 2007г., като на база същите, вещото лице приема, че стойността на имота към 2007г. е била в размер на 588 470 лв. Към 2008-2009г. все още няма реализиран груб строеж, поради което в таблица 8 и 9 е извършена оценка на правото на строеж на подобекти в изградената сграда, като общата стойност на имотите е 1 412 145 лв. В таблици 10, 11 и 12 са посочени средни пазарни цени за 2007-2009г. за изградени имоти на кв. метър, за сгради, снабдени с акт 16, поради което дава като средна пазарна стойност по имоти за 2007г. за апартаменти  2 230 лв. на кв.м., за паркоместа – 1672 лв. на кв.м., за 2008г. – 2 485 лв. на кв.м. за апартаменти и 1864 лв. на кв.м. за паркоместа, и за 2009г. – 2 045 лв. на кв.м. за апартаменти и 1 534 лв. на кв.м. за паркоместа. В допълнителното заключение от 31.05.2019г. вещото лице Я. сочи, че както е описано вече в основното заключение, имотът в гр. София е застроен с масивна жилищна сграда, като стойността на правото на строеж, изчислено по описаната формула , е дадено за всеки обект в подробната таблица на стр. 2 и 3 от заключението и към 2007г. възлиза на сумата от 1  412 145 лв.

По делото е изслушано основно и две допълнителни заключения на съдебно-икономическа експертиза изготвено от вещото лице С.М., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно и не се оспорва от страните. За изпълнение на задачите експертът e изследвал описаните ГФО и оборотни ведомости, като в основното заключение в таблица 1 дава данни за активите на ответното дружество в процесния период, като сочи, че дълготрайните активи на „Т.***“ ООД през изследвания период са изцяло дълготрайни материални активи – основно земя и сгради, като този вид активи е и структуроопределящ за ответното дружество, защото през целия изследван период относителният им дял заема повече от 90 % от общата балансова стойност на неговите активи. В структурата на краткотрайните активи най-голям относителен дал заемат вземанията – около и над 90 % от балансовата им стойност. Следващият по значимост относителен дял е този на материалните запаси (между 1,5 и 8,7 %), докато паричните средства съставляват не повече от 1,81 % от общата стойност на краткотрайните активи. Според счетоводния баланс към 31.12.2017 г., в края на отчетния период „Т.***“ ООД не е притежавало парични средства. В допълнителното заключение вещото лице сочи, че края на 2017 г. материалните запаси на „Т.***“ ООД са под формата единствено на стоки, чиято балансова стойност е 10 хил. лв. Липсват конкретни данни за вида на тези стоки, което до голяма степен възпрепятства прогнозирането на тяхната реализация, но дори такава да е била възможна за кратък период, получените средства биха били несравнимо по-малко от общия размер на текущите задължения към 31.12.2017 г. Основен фактор за осигуряване на парични средства, каквито в края на периода изцяло липсват, е постигането на добра събираемост на краткосрочните вземания (93 % от текущите активи) и преди всичко на тези с настъпила изискуемост. Балансовите стойности на пасивите и структурата на задълженията на „Т.***” ООД към края на годишните отчетни периоди от 2012 до 2017 г. са представени в таблица 2 на стр. 5-7 от основното заключение, като според вещото лице до края на 2016 г. „Т.***“ ООД е декапитализирано дружество. В резултат на отчитането на значителни текущи загуби през периода от 2012 г. до 2016 г. състоянието на декапитализация се е задълбочавало, като към 31.12.2016 г. собственият капитал достига до (- 3 225) хил. лв. За 2017 г. е отчетена текуща печалба в размер на 6 671 хил. лв., вследствие на което за пръв път през изследвания период размерът на собствения капитал е с положителна стойност. В счетоводните баланси фигурират предимно дългосрочни задължения,  посочени по статията „Задължения към финансови предприятия“. Същите съставляват от 70 до 84 % от всички задължения на дружеството в края на съответните годишни отчетни периоди. Сред краткосрочните задължения преобладават тези към доставчици, а структурата им се допълва от задължения към персонала, данъчни и осигурителни задължения. В таблица 3 експертът е изчислил показателите на ликвидност за периода, като изводът е, че до 31.12.2016 г. всички коефициенти на ликвидност са значително по-ниски от минималните за съответния показател референтни стойности. По данни от междинния счетоводен баланс към 30.09.2017 г., в допустими граници е коефициентът на обща ликвидност, а този на бърза ликвидност дори превишава максималната си референтна стойност. Същевременно коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност остават значително по-ниски от минимално допустимите си стойности. Към края на годишния отчетен период обаче, коефициентите на обща и на бърза ликвидност отново спадат под границите на референтните си стойности, а поради липсата на парични средства коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност са нулеви. Данните са следните:

Показатели за ликвидност	Към 31.12.2012	Към 31.12.2013	Към 31.12.2014	Към 31.12.2015	Към 31.12.2016
Коеф. на обща ликвидност	0,25	0,23	0,21	0,20	0,198
Коеф. на бърза  ликвидност	0,23	0,21	0,21	0,197	0,194
Коеф. на незабавна ликвидност	0,004	0,004	0,003	0,003	0,003
Коеф. на абсолютна  ликвидност	0,004	0,004	0,003	0,003	0,003

От данните в таблица 4 на стр.10 от основното заключение е видно, че до 31.12.2016 г. собственият капитал на „Т.***” ООД е отрицателна величина (дружеството е декапитализирано), което означава, че освен към кредиторите, налице са задължения и към собствениците на капитала. През 2017 г. са отчетени положителни финансови резултати – 7 212 хил. лв. за деветмесечието, а за годишния период – 6 671 хил. лв. Това води до изменения в капиталовата структура, изразяващи се във формиране на собствен капитал в размери съответно 3 987 хил. лв. към 30.09.2017 г. и 3 446 хил. лв. към 31.12.2017 г., а стойностите на показателите за финансова автономност влизат в допустими граници. С цел извеждане на констатации за счетоводното състояние към края на всеки един отчетен период са изследвани съотношенията между базисни елементи на актива и пасива на счетоводния баланс на „Т.***“ ООД, като данните са представени в следната таблица:

Отчетен период/ Показатели	Към31.12. 2012	Към 31.12.2013	Към 31.12.2014	Към 31.12.2015	Към 31.12.2016	Към31.12.2017
Дълготрайни активи	7 735	7 628	7 501	7 394	7 288	7 181
Краткотрайни активи	554	610	659	668	665	144
Краткосрочни пасиви	2 206	2 693	3 071	3 320	3 358	634
Собствен капитал	- 1 738	- 2 276	- 2 731	- 3 080	- 3 225	3 446
Привлечен капитал	10 027	10 514	10 891	11 140	11 178	3 879
Съотношения	ДА > СК КА < КП СК < ПК	ДА > СК КА < КП СК < ПК	ДА > СК КА < КП СК < ПК	ДА > СК КА < КП СК < ПК	ДА > СК КА < КП СК < ПК	ДА > СК КА < КП СК < ПК
Счетоводно състояние	Лошо	Лошо	Лошо	Лошо	Лошо	Лошо

От данните е видно, че към края на всички отчетни периоди основен източник за създаване на активите е привлеченият капитал. Капиталовата структура в пасива е негативна, поради преобладаващия привлечен капитал над собствения капитал (към края на пет от общо шест анализирани отчетни периода такъв липсва). По данни от анализираните счетоводни баланси неизплатените изискуеми задължения на „Т.***“ ООД, произтичащи от търговски сделки, и публичните задължения към края на годишните отчетни периоди от 2012 г. до 2017 г. включително са в размери, както следва:

Вещото лице сочи, че по представените доказателства размерите на задълженията на „Т.***“ ООД към „Х.А.Р.Б.” ЕООД в края на всеки един годишен отчетен период от 2012 г. до 2016 г. Включително, са както следва: Към 31.12.2012 г. – 1 822 736,56 лв.; Към 31.12.2013 г. – 2 352 697,72 лв.; Към 31.12.2014 г. – 2 872 914,92 лв.; Към 31.12.2015 г. – 3 126 360,27 лв. Към 31.12.2016 г. – 3 225 465,38 лв., които задължения са с настъпил падеж и за тях са издадени фактури от страна на молителя. Освен тях, към датата на подаване на исковата молба по договорите за лизинг е налице и непадежирала главница в размер на 7 490 828,90 лв. без ДДС. Задълженията към молителя, описани в молбата по чл. 625 от ТЗ, са намерили отражение при счетоводното отчитане на ответника по счетоводна сметка 159 „Други заеми и дългове“. Задълженията към молителя в края на 2016 г., в размер 3 225 465,38 лв., съгласно констатациите по четвърта задача на стр. 12, са по издадени фактури с настъпил падеж и следва да бъдат класифицирани като краткосрочни, т.е. същите неправилно са посочени като дългосрочни в счетоводния баланс към 31.12.2016 г. Вещото лице сочи, че имуществото на „Т.***“ ООД към края на 2017 г. е с балансова стойност 7 325 хил. лв., в т.ч. земя и сгради – 7 181 хил. лв., стоки – 10 хил. лв. и краткосрочни вземания – 134 хил. лв., като от счетоводството на дружеството при изготвяне на основното заключение не са представени инвентаризационни описи и сравнителна ведомост за извършена инвентаризация във връзка с изготвяне на ГФО за 2017 г. Наличните по делото годишни финансови отчети на „Т.***“ ООД за периода 2012 г. – 2016 г., както и представеният такъв за 2017 г. са без одиторска заверка. Видно от данните в Таблица 8 на стр.13 от основното заключение осчетоводеният размер на задълженията към „Х.А.Р.Б.” ЕООД в края на 2017 г. и към 31.03.2018 г. е 3 245 194,31 лв. Общите размери на задълженията към други кредитори са съответно 633 289,09 лв. и 635 068,83 лв. В таблица 9 експертът е представил стойностите на показателя „Период на събиране на вземанията”, които сочат изключително лоша събираемост на краткосрочните вземания на „Т.***“ ООД през последните два анализирани отчетни периода - 2016 г. и 2017 г. За изготвяне на първото допълнително заключение на вещото лице допълнително са предоставени инвентарна книга на „Т.***” ООД към 31.05.2007 г.; Годишни оборотни ведомости на счетоводни сметки 421 „Персонал” и 401 „Доставчици“, ан. „Х.А.А.Л.“ ЕООД („Х.А.Р.Б.“ ООД) за периода от 2008 г. до 2017 г. включително; Хронологични ведомости на сметка 159 „Други заеми и дългове“ за 2008 г., 2009 г. и 2017 г. Експертът сочи, че по данни от Инвентарна книга на „Т.***” ООД към 31.05.2007 г., първоначалната стойност на сградата в гр. Пловдив – „Резиденция Старият град” е 2 667 813,49 лева. Експертът по отношение на задълженията сочи, че в счетоводния баланс към 31.12.2016 г. са посочени задължения към персонала в размер на 188 хил. лв., които по данни от счетоводния баланс към 30.09.2017 г. са редуцирани до 1 хил. лева, като от счетоводството на „Т.***” ООД са представени годишни оборотни ведомости на счетоводна сметка 421 „Персонал” за периода от 2008 г. до 2017 г. включително. Данните във ведомостите сочат, че през периода 01.01.2008 г. – 31.01.2018 г. са начислявани суми за заплати и осигуровки, но същевременно липсват съответни кредитни обороти по сметки от група 50 „Парични средства”, което означава, че начислените суми не са изплащани. На 30.09.2017 г. са отписани по давност задължения към персонала в размер на 186 157,74 лв. (187 хил. лв.), възникнали до 31.12.2012 г., но непотърсени от служителите/работниците. Експертът е установил също така, че „Т.***“ ООД не е въвело и не прилага в счетоводната си отчетност политика по обезценка на вземанията. Към датата на изготвяне на заключението не са представени счетоводни документи, съдържащи аналитични данни относно краткосрочните вземания на дружеството. В счетоводните баланси основната част от тези вземания са посочени по статията „Други краткосрочни вземания“, а размерите им през изследвания период от 2012 г. до 2016 г. не претърпяват сериозни изменения – същите са съответно 453 хил. лв., 511 хил. лв., 580 хил. лв., 586 хил. лв., 582 хил. лв. и 572 хил. лв. В счетоводния баланс към 31.12.2017 г., представен от счетоводството на дружеството в процеса на изготвяне на основното заключение размерът на вземанията по тази статия е значително по-малък – 114 хил. лева. Същевременно, след справка в информационната система „Бизнес статистика“ на НСИ е установено, че данните по съответната статия в подадения в системата счетоводен баланс към 31.12.2017 г. сочат друг размер на тези вземания – 565 хил. лв. От счетоводството на „Т.***“ ООД са представени годишни оборотни ведомости на сметка 401 „Доставчици“, ан. „Х.А.А.Л.“ ЕООД („Х.А.Р.Б.“ ООД) за периода 2008 г. – 2017 г. включително. От хронологичните записвания по сметката е видно, че на 30.09.2017 г. са отписани задължения към молителя в общ размер на 2 543 210,75 лева, възникнали до 30.09.2014 г., както следва: към 01.01.2009 г. – 310 054,72 лв.; към 01.01.2010 г. – 94 294,51 лв.;към 01.01.2011 г. – 557 745,98 лв.; към 01.01.2012 г. – 1 126 094,88 лв.; към 01.01.2013 г. – 1 663 433,54 лв.; към 30.09.2014 г. – 2 543 210,75 лв.; Посоченият мотив за отписване на въпросните задължения е изтекла тригодишна погасителна давност, като е съставена е следната счетоводна статия: Кт с/ка 401 „Доставчици”, ан. „Х.А.Р.Б.“ ООД –  2 543 210,75 лв. Дт с/ка 709 „Други приходи от дейността” – 2 543 210,75 лв. Вещото лице сочи, че в счетоводството на „Т.***“ ООД договор за финансов лизинг от 21.05.2007 г. е заведен по сметка 159 „Други заеми и дългове“ съгласно изискванията на Счетоводен стандарт № 17 „Лизинг“. От счетоводството на дружеството са представени хронологични ведомости на сметка 159 за 2008 г., 2009 г. и 2017 г., от които са видни размерите на осчетоводените задължения. През периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г. по сметката не са отразени дебитни или кредитни обороти, поради което салдото в началото на 2017 г. е кредитно, в размер на 7 819 700,71 лв. (7 820 хил. лв.). На 30.09.2017 г., с мотив изтекла погасителна давност, са отписани задължения към „Х.А.Р.Б.“ ЕООД в размер на 4 574 506,40 лв. (4 575 хил. лв.) съобразно факс – копие от 23.09.2008 г. на погасителен план, в резултат на което отразеният в счетоводството на ответното дружество размер на задълженията към молителя по договора за финансов лизинг към 31.12.2017 г. е 3 245 194,31 лв. Към 31.12.2009 г. крайното кредитно салдо по сметка 159 „Други заеми и дългове“ е било 7 819 700,71 лв., която сума представлява общото задължение по договора за лизинг, в т.ч. и непадежираната главница. На 30.09.2017 г. част от посоченото по-горе задължение (4 574 506,40 лв.) е отписано с мотив изтекла погасителна давност. Размерът на отписаното задължение е съобразно сумата на съответния брой лизингови вноски по актуалния погасителен план, за които е изтекла погасителна давност. Според експерта в счетоводството на „Т.***“ ООД са извършени отписвания на задължения с общ размер 7 305 хил. лв., с мотив изтекла погасителна давност. За периода 01.01.2017 г. – 30.09.2017 г. е отчетена текуща печалба в размер на 7 212 хил. лева, основен фактор за което е отписването на посочените в констатациите по съответните въпроси задължения. В случай, че не са налице основания за отписване на въпросните задължения, общият размер на задълженията към 30.09.2017 г. би бил 11 182 хил. лв., текущият финансов резултат за периода – загуба в размер на 93 хил. лв., а собственият капитал отново би бил отрицателна величина – (- 3 318 хил. лв.). В резултат на проверката в счетоводството на „Х.А.Р.Б.“ ООД, след анализ на данните за движението по партидата на „Т.***“ ООД, се установиха начислени до 17.02.2017 г. задължения на ответното дружество по Договор за финансов лизинг от 21.05.2007 г. и анекси към същия в общ размер на 3 290 901,06 лв., описани по пера в отговора на девети въпрос. Последното плащане на задължение по договора, в размер на 5 791,34 лв. е направено на 06.07.2009 г., като основание за плащането е посочено „Плащане по сметка **********/29.04.2009 г., в полза на „Т.***“ ООД“, а наредител на същото е „ФСК“ ЕООД. Според допълнителното заключение в счетоводството на „Т.***“ ООД е налице осчетоводяването на договора за финансов лизинг по сметка 159 „Други заеми и дългове“ и на активите – предмет на договора по сметки 201 „Земи (терени)“ и 203 „Сгради и конструкции“, като е установено хронологично отчитане на издадените във връзка с договора фактури, сметки и кредитни известия, както и на извършените по тях плащания, т.е. по отношение на договора за лизинг счетоводните книги са водени редовно. С мотив, че на дружеството не е връчена представената по делото от молителя нотариална покана, задълженията по договора за лизинг не са осчетоводени като текущи. Същевременно, на л. 304, т. 1 по делото е налично писмо от ТД на НАП – София с изх. № 10-00-5017/20.12.2017 г., с което е представена справка за публичните задължения на „Т.***“ ООД, чийто размер към 12.12.2017 г. е бил 813 286,99 лв., в т.ч. главница – 282 694,45 лв. и лихви - 530 592,54 лв. (531 хил. лв.). Приложени са и издадени постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, последното от които е с дата 15.11.2017 г. В същото е посочено, че към датата на постановлението дружеството има установени и изискуеми публични задължения в особено големи размери – над 800 хил. лв. Тези данни не кореспондират с вписаните в счетоводния баланс към 31.12.2017 г. данъчни и осигурителни задължения в общ размер 230 хил. лв. и сочат наличие на неосчетоводени задължения. Експертът сочи, че към 30.09.2017 г. и към 31.12.2017 г. и двата лизинговани актива (сграда в гр. София, ул. „******* и сграда в гр. Пловдив, ул. „**********) фигурират в Инвентарната книга на „Т.***“ ООД към 31.12.2017 г., като през годината не са осчетоводени обороти по счетоводни сметки 201 „Земи (терени)“ и 203 „Сгради и конструкции“, т.е. сградите са фигурирали в баланса на ответното дружество както към 30.09.2017 г., така и към 31.12.2017 г. Във връзка с определяне на средноотрасловите коефициенти, вещото лице е изследвало по данни от ГФО и показателите на следните търговски дружества, чиято основна дейност е строителство в страната и показателите им за ликвидност биха могли да се използват като база за сравнение, а именно посочени от ответника - С.“ ООД, ЕИК**********; „К.“ ЕООД, ЕИК *******; „И.“ АД, ЕИК *******, и посочени от молителя - „Г.“ АД, „А.И.“ АД, „Ю.А.“ ЕООД, като в таблица № 8 на стр. 1 от допълнителното заключение са обобщени данните за коефициентите на обращаемост на материалните запаси на петте търговски дружества, развиващи дейност в сектор „Строителство“ и посочени от страните като база за сравнение с показателите на „Т.***“ ООД. Средните стойности на показателите за ликвидност, определени аналогично на тези на коефициента на обращаемост са показани в таблица 9, 10 и 11  на стр.17, а в следната таблица са показани средните стойности за отрасъла:

През анализирания период стойностите на показателите за ликвидност  на „Т.***“ ООД са следните:

Сравнението между данните в предходните две таблици сочи, че показателите за ликвидност на „Т.***“ ООД през периода 2012 – 2017 г. включително са със значително по-ниски стойности от средните такива за същия период, получени след съответни изчисления въз основа на счетоводните баланси на посочени от страните търговски дружества. В допълнителното заключение вещото лице уточнява, че разликата между стойностите на коефициентите на обща и на бърза ликвидност в сравнение с тези на незабавната и абсолютна ликвидност е следствие от специфичната структура на краткотрайните активи на „Т.***” ООД, в която липсват краткосрочни инвестиции, а сумата на паричните средства е едва около 1,4 % от балансовата стойност на краткотрайните активи и 4,3 % от посочените в счетоводния баланс краткосрочни задължения. Стойностите на показателя „Коефициент на обращаемост на материалните запаси“ на „Т.***“ ООД през анализирания период са представени в Таблица 14 на стр. 18. Сравнени със средните стойности от Таблица 8, тези на коефициентите на обращаемост на материалните запаси на „Т.***“ ООД са значително по-високи през периода 2013 г. – 2016 г. включително. Съотношението е в обратна посока към края на 2012 г. и към края на 2017 г. Тенденцията на увеличение на стойностите на показателя продължава до 2015 г., последвана е от едногодишен застой, след което през 2017 г. обращаемостта на материалните запаси се забавя с почти 90 %. В третото допълнително заключение вещото лице М. се уточнява, че не са налице различия между данните в Таблица 1 на стр. 4 (л. 633, т. 2 на делото) и Таблица 1 на стр. 13 (л. 823, т. 2 на делото), която представя структурата единствено на краткотрайните активи на „Т.***” ООД, като в двете таблици размерите на краткосрочните вземания към 31.12.2017 г. са 134 хил. лв., а към 31.12.2014 г. – 638 хил. лв. Краткосрочни вземания в размер на 636 хил. лв. са посочени в междинния счетоводен баланс към 30.09.2017 г., а в баланса към 31.12.2017 г. същите вече са в размер на 134 хил. лв. В коригирания счетоводен баланс към 31.12.2017 г., въз основа на който са изчислени стойности на показателите за ликвидност и за финансова автономност в допълнителното заключение на експертизата от 08.11.2018 г. (л. 863 – 865 на делото), краткотрайните активи с изключени материални запаси са на стойност 638 хил. лв. Увеличението на краткосрочните вземания от 134 хил. лв. (съгласно първоначалния вариант на счетоводен баланс към 31.12.2017 г.) до 629 хил. лв. (съгласно коригирания счетоводен баланс) се дължи на увеличение на посочените в баланса „Други вземания” от 114 хил. лв. на 565 хил. лв. (изменение с + 451 хил. лева) и на вземанията от клиенти от 20 хил. лв. на 64 хил. лв. (изменение с + 44 хил. лева). От счетоводството на „Т.***” ООД е пояснено, че увеличението на вземанията по статията „Други вземания” се дължи на повторно включване в състава на краткотрайните активи на отписани по давност вземания за които към датите 30.09.2017 г. и 31.12.2017 г. е преценено, че не са налице индикации за несъбираемост. Експертът сочи, че от счетоводството на „Т.***” ООД не е представена аналитична счетоводна документация, въз основа на която да е възможно да бъде потвърдено съществуването на твърдените от ответното дружество краткосрочни вземания към 31.12.2017 г. Вещото лице посочва, че в годишните финансови отчети от 2015 г. включително, респ. в счетоводните баланси към края на съответните отчетни периоди, задълженията към доставчици са посочвани като дългосрочни (над 1 година), но поради спецификата си те по своята същност са краткосрочни. В Таблица № 2 на първоначално депозираното заключение същите са взети предвид като краткосрочни и като такива са участвали в изчисленията на показателите за ликвидност. Така задълженията към доставчици в края на 2017 г. в размер на 403 хил. лв. са отчетени като краткосрочни и са добавени към посочените в баланса „Други задължения до 1 година”, формирайки общ размер на краткосрочните задължения към 31.12.2017 г. – 634 хил. лв. Съгласно допуснатата от съда допълнителна задача, в допълнителното заключение на експертизата от 08.11.2018 г. са изчислени стойности на показателите за ликвидност по данни от коригирания счетоводен баланс, в който като краткосрочни са посочени задължения в размер 231 хил. лв. (по статията „Други задължения до 1 година”). В този случай задълженията към доставчици в размер на 403 хил. лв. не са отчетени като краткосрочни, което определя въпросната разлика. Експертът сочи, че изменението на размера на вземанията на „Т.***” ООД през периода от 2012 г. до 2016 г., посочени в счетоводните баланси по статията „Други краткосрочни вземания” е както следва: към 31.12.2012 г. – 453 хил. лв.; към 31.12.2013 г. – 511 хил. лв.; към 31.12.2014 г. – 580 хил. лв.; към 31.12.2015 г. – 586 хил. лв.; към 31.12.2016 г. – 582 хил. лв. В междинния баланс към 30.09.2017 г. тези вземания са в размер 572 хил. лв., а в баланса към 31.12.2017 г., представен на вещото лице в процеса на работа по изготвяне на горепосоченото допълнително заключение размерът им е сведен до 114 хил. лв. По информация от счетоводството на ответното дружество намалението е в резултат на отписани по давност вземания, за които  впоследствие е преценено, че не са налице индикации за несъбираемост и същите повторно са включени в състава на краткотрайните активи. Съставен е коригиращ годишен финансов отчет за 2017 г., който е депозиран в НСИ, подадена е и коригираща данъчна декларация. Във връзка с описаните по предходния въпрос промени в годишния финансов отчет за 2017 г. от счетоводството на „Т.***” ООД са представени единствено Ведомост на сметка 709 „Други приходи от дейността” за 2017 г. и рекапитулация на сметката  към 31.12.2017 г. От тези документи е видно осчетоводяването на отписаните на 30.09.2017 г. задължения към персонала – в размер на 186 157,74 лв. (186 хил. лв.), към доставчици („Х.А.Р.Б.“ ЕООД, описани на л. 816 – 817, т. 2 на делото) – 2 543 210,75 лв. (2 543 хил. лева) и задължения по договора за лизинг – 4 574 506,40 лв. (4 575 хил. лв.), както и на отчетените в тази връзка приходи в размер на 7 201 675,95 лв., осчетоводени по дебита на сметка 709 „Други приходи от дейността”. Според експерта горепосочените документи и отразените в тях счетоводни операции не са относими към корекциите в счетоводния отчет за 2017 г. във връзка с отстраняване на счетоводни грешки. Вещото лице сочи, че не са представени първични счетоводни документи (по смисъла на Закона за счетоводството - носители на информация за регистрирана за първи път стопанска операция), послужили като основание за коригиращите записвания. По информация от счетоводството на „Т.***” ООД, допуснатите счетоводни грешки са открити след депозиране на Годишния финансов отчет за 2017 г. и Годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО – 31.03.2018 г. Вещото лице сочи, че използваният в анализа на финансовото състояние на търговско дружество (предприятие) показател „Период на събиране на вземанията от клиенти”, изчислен по данни от коригирания годишен финансов отчет за 2017 г., периодът на събиране на вземанията от клиенти на „Т.***” ООД е 5 580 дни, а в случай, че показателите бъдат изчислени по данни от първоначалния годишен финансов отчет за 2017 г., този период би бил 3 600 дни. Сочи, че от счетоводството на „Т.***” ООД не са предоставени аналитични счетоводни ведомости на сметките, по които са осчетоводени вземанията, както и аналитична информация за самите вземания с мотива, че същите са формирани преди 2006 г. и за тях не се съхранява такава информация, което дава основание да се твърди, че възможностите за събиране в едногодишен срок на осчетоводените от „Т.***” ООД краткосрочни вземания са минимални. Експертът сочи, че към 31.12.2017 г. осчетоводените от „Т.***“ ООД задължения към молителя „Х.А.Р.Б.“ ЕООД, представляващи задължения по договор за финансов лизинг, са в размер на 3 245 194,31 лв.  (3 245 хил. лв.), като задължения в размер на 4 574 506,40 лв. (4 575 хил. лв.) са отписани съобразно данните в погасителен план, представен в процеса на работа по предходни заключения на експертизата. Договорът за финансов лизинг е заведен по сметка 159 „Други заеми и дългове“, а непогасените задължения по него са отнесени в баланса на дружеството като дългосрочни, с мотив неприключили производства по съдебни дела. В третото допълнително заключение експертът е изготвил алтернативен вариант на баланс, като е съобразено, че на 30.09.2017 г. са отписани задължения към „Х.А.Р.Б.“ ЕООД в общ размер на 7 118 хил. лв., в т.ч. 2 543 хил. лв., осчетоводени по сметка 401 „Доставчици” и 4 575 хил. лв. – задължения по договора за лизинг, осчетоводени по сметка 159 „Други заеми и дългове”, които следва да бъдат добавени към задълженията на „Т.***” ООД в края на 2017 г. по следния начин: към дългосрочните задължения – 4 575 хил. лв. (т.к. са били водени като такива от ответника с мотив – висящи съдебни дела) и към краткосрочните – 2 543 хил. лв.  Съгласно Удостоверение изх. № 220201800315413/18.10.2018 г., към датата на издаване на същото общият размер на задълженията на „Т.***” ООД към НАП е 676 804,17лева (677 хил. лв.). Посоченият в счетоводния баланс към 31.12.2017 г. размер на публични задължения е 230 хил. лв. Налице е разлика от 447 хил. лв., която съгласно задачата на експертизата следва да се прибави към текущите задължения на дружеството. Общият размер на задълженията, които по условието на задачата следва да бъдат прибавени към посочените в счетоводния баланс към 31.12.2017 г., е 7 565 хил. лева, от които дългосрочни – 4 575 хил. лв. и краткосрочни – 2 990 хил. лв.   (2 543 хил. лв. + 447 хил. лв.). При изготвен алтернативен вариант, показателите са в следната таблица:

 

Изводът е, че при отчитане на публичните задължения на „Т.***” ООД в действителните им размери, както и на отписаните задължения към „Х.А.Р.Б.” ЕООД, всички стойности на показателите за ликвидност и за финансова автономност са далече извън границите на референтните си стойности. В съставения втори вариант на алтернативен баланс, предвид това, че от счетоводството на „Т.***” ООД не са представени аналитични ведомости на сметките, по които са осчетоводени вземанията на дружеството, в следващите таблици са извършени изчисления на показателите за ликвидност към 31.12.2017 г. при хипотезата за липса на краткосрочни вземания в структурата на активите.

 

Видно от данните, при условие, че в структурата на активите на ответното дружество липсват краткосрочни вземания, стойностите на показателите за ликвидност са равни на нула, или клонят към нула, т.е. същите се отдалечават още повече от референтните си стойности.

            След служебна справка в ТР съдът констатира, че преди даване ход на делото по същество, ответникът е депозирал заявление Г2 в Търговския регистър, към което е приложил ГФО за 2018г. със съставните му части, който съдът е приложил на стр. 1031 и следващите от том ІІ на делото. Видно от счетоводния баланс по същия ГФО към 31.12.2018г. ответникът е отчел нулева стойност на ДМА, а като краткотрайни активи е посочил 10 хил. лв. – стоки, които фигурират и по баланса за предходната година, 64 хил. лв. вземания от клиенти и доставчици, които са с изискуемост до 1 година, осчетоводени са други вземания 559 хил. лв., 0 лв. за инвестиции, 9 хил. лв. - блокирани парични средства по сметки в страната, или общо отчетените краткотрайни активи са на обща стойност 642 хил. лв. В пасива ответникът е отразил 3 286 хил.лв. записан капитал, текуща загуба в размер на -3975 хил.лв., като има непрокрита загуба -4 293 хил.лв. Отразени са задължения към доставчици 403 хил.лв., които са с давност над 1 г., в други задължения са посочени 735 хил.лв., които е отразено, че са до 1 година, осигурителни задължения 128 хил.лв. също до 1 година и данъчни задължения 607 хил.лв. също до 1 година, но неясно защо при сборуване на сумите общият сбор задължения по раздел В до 1 година е даден 735 хил.лв. Видно от данните по този баланс, съотношението между краткотрайните активи на ответника е 642 хил.лв. към краткосрочни задължения 735 хил.лв., поради което коефициентът на обща ликвидност следва да се изчисли в размер на 0,87, който е под приетия за норматив единица. Коефициентът на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност с оглед отразените само 9 хил.лв. парични вземания по тези активи, е в стойност 0,0122, което е значително под мининималните.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата на чл. 608 ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Свръхзадължеността съгласно чл. 742 от ТЗ от своя страна е състояние, при което цялото имущество на едно търговско дружество е недостатъчно за да покрие задълженията му. Молителят – кредитор следва да установи наличието на вземане срещу ответника – търговско дружество, както и състоянието на неплатежоспособност. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, но съгласно ал. 3 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично само вземанията на отделни кредитири. Съгласно ал. 4 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност се предполага и ако по изпълнително дело, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молбата по чл.625 от ТЗ вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на шест месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение. Неплатежоспособност се предполага и ако последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ответникът не е заявявал своите ГФО за обявяване в ТР. В тежест на длъжника е да обори презумпциите на чл. 608 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Съгласно константната практика на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. и др. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост. В случая от събраните по делото доказателства не се установи да е налице нито една от презумпциите за неплатежоспособност, тъй като няма данни и доказателства ответникът да е спрял плащанията, по отношение на молителя сочи, че няма такова задължение и затова не плаща претендираните суми, няма данни срещу него кредиторът-молител да е образувал изпълнително дело и да е неудовлетворен шест месеца след поканата, а същевременно от данните по ТР е видно, че са обявявани отчети в ТР, включително е заявен такъв и към 31.12.2018г., т.е. не е налице и презумпцията по чл. 608, ал.2 от ТЗ. Следователно, без да са налице презумпции, твърдяните състояния на неплатежоспособност и свръхзадълженост следва да бъдат изследвани от съда чрез съответните доказателствени средства. При извършване на финансово-икономическия анализ на състоянието на ответното дружество се изследват показателите на ликвидност и финансова автономност, като се взима предвид, че краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване  на краткосрочните  /текущите/ задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида, се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. За норма при коефициента на обща ликвидност се приема, че следва да е «1», тъй като в този случай дружеството може да покрие своите текущи задължения с всички краткотрайни активи.

По активната легитимация на молителя, съдът намира следното: В доказателствена тежест на молителя е да установи, че има неплатено изискуемо вземане срещу ответника, което е от кръга на тези по чл. 608 от ТЗ. В рамките на тази първа фаза на производството по несъстоятелност, а именно по молбата по чл. 625 от ТЗ съдът не се произнася с диспозитив относно наличието на вземане на кредитора –молител, нито относно неговия точен размер, тъй като това не е предмет на спора и не се формира сила на пресъдено нещо относно съществуването или несъществуването на вземането и неговия размер. Независимо от това, че няма да се формира сила на пресъдено нещо относно вземането на молителя, съдът следва да установи наличието му, тъй като в противен случай няма да е налице активна материалноправна легитимация на кредитора-молител, независимо от установеното финансово състояние на ответника и дали има задължения към други кредитори. Ако не се установи наличие на изискуемо вземане на кредотора –молител, съдът следва да отхвърли молбата, независимо дали е налице състояние на неплатежоспособност или не, тъй като не е налице искане за откриване на производството от активно материалноправно легитимирано лице, а съдът не може да открие такова служебно. В случая няма молба от друг кредитор, поради което релевантно е съществуването на вземането на кредитора-молител, което се обуславя от разглеждане на възраженията на ответника за нищожност на договора, от който се твърди, че произтичат вземанията. В случая има решение на Пловдивски апелативен съд по т.д. № по т.д.№660/2017г., което е влязло в сила, и с което съдът след отмяна на първоинстанционното решение по дело №655/2015г. на Пловдивския окръжен съд, съдът е признал за установено по отношение на молителя „Х.а.Р.Б.“ ООД, с предишно наименование „Х.А.А.Л.“ ООД, че сключената сделка по нотариален акт за продажба на недвижим имот с нот. акт № нотариален акт № 46, том І, рег.№6292, дело №569/2007г. на нотариус С.Р.-Запрянова, е нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл. 152 от ЗЗД като част от съглашение, с което предварително е уговорен начин, различен от този, предвиден в закона за удовлетворение на молителя като лизингодател по сключения с лизингополучателя „Т.***“ ЕООД договор за лизинг от 27.05.2017г., означен с номер *********, впоследствие с променен номер *********, по отношение само на следните три самостоятелни обекта, които са част от имота, прехвърлен с процесния нотариален акта, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784,519.891,1.4, с адрес гр. Пловдив, ул. „*******, ет.3, който обект се намира в сграда 1, с предназначение жилище, апартамент с площ 61,08 кв.м.; по отношение на самостоятелен обект с идентификатор 56784,519.891,13, на същия адрес, представляващ жилище, апартамент с площ 56.19 кв.м. и по отношение на самостоятелен обект с идентификатор 56784,519,891.1,2 на същия адрес, представляващ жилище, апартамент с площ 252,18 кв.м. В решаващите мотиви ПАС е приел, че сключеният на 21.05.2007г. договор по отношение на лизинговия обект в гр. Пловдив, представляващ Резиденция Стария град, не е с цел ползване на имота от лизингополучателя по смисъла на чл. 342 от ТЗ, а за рефинансиране на лизингополучателя, поради което двете сделки – продажбата, в съчетание с препращането по т.VІ от нотариалния акт, към договора за лизинг попадат в хипотезата на съглашение, с което предварително е уговорено, че ако задълженията по сключения договор за лизинг не бъдат изпълнени, то купувачът ще стане собственик на вещта, което  е в противоречие и основание за нищожност на продажбата по чл. 152 от ЗЗД. Съдът е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо по това решение, която формира извод за нищожност на договора за покупко-продажба на имота в гр. Пловдив по отношение на описаните три обекта. Следва да се отбележи, че по делото нито една от страните не е представила процесните нотариални актове, с които се твърди, че имотите са прехвърлени от ответника „Т.***“ ООД на лизингополучателя, като само за имота в гр. Пловдив има данни по справката от АВ за номера и акта, но самият документ не е представен, а и за него е представена и фактура за цена, която обаче не се установява да е платена. За имота в гр. София няма данни за продажбата от ответника на молителя, но се установява, че същият е продаден от кредитора-молител на 12.04.2018г. с представения нотариален акт на трето за спора лице. Не се установява и висящност на спор относно валидността на прехвърлителната сделка по отношение на имотите в гр. София. Следователно само за трите жилищни имота от сградата в гр. Пловдив, е установено, че прехвърлителната сделка е нищожна на основание чл. 152 от ЗЗД, а за другите сделки съдът не може да установи горното, при положение, че нито една от страните не е представила самите нотариални актове, с които са извършени, за да може в рамките на настоящото производство съдът да обсъди наведените доводи и възражения. Това, че има влязло в сила решение за три жилища за имота в гр. Пловдив, не означава, че доводите се отнасят за целия имот в гр. Пловдив и следва да бъдат възприети априори, тъй като силата на пресъдено нещо се разпрострира само върху предмета на спора, който е решен, но не и за други, неатакувани с процесния иск, имоти, макар и всички да са предмет на една и съща сделка. Предвид горното настоящият съд, без да има представени по настоящото дело нотариалните актове за продажба, няма как да обсъди и приеме за основателни или неоснователни доводите на ответника за нищожност на сделките по прехвърлянето им само и единствено въз основа на представеното решение на Пловдивския апелативен съд. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД, съгласно който нищожността на отделни части на договора, не влече нищожност на договора в цялост, поради което не може въз основа на този съдебен акт да се приеме, че е нищожен договора за продажба на имота в гр. Пловдив изцяло, както и че поради това се засяга валидността на договора за имота в гр. София. Ето защо независимо от нищожността на прехвърлителната сделка за трите жилища в гр. Пловдив, по отношение на останалата част от имотите и по отношение на имота в гр. София, не може да се приеме, че е налице твърдяната нищожност и горното би довело само до редуциране на размера на дължимите вноски с отпадане на такива, пропорционално за трите жилищни имота, но не и до тяхната недължимост изцяло.

По възраженията за нищожност на договора за лизинг, съдът съобразява, че договорът за финансов лизинг по смисъла на чл. 342, ал. 2 ТЗ, е такъв, по силата на който лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условията, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Финансовият лизинг съчетава мандатен елемент - поръчката на лизингополучателя, с финансово-кредитен елемент - придобиване на вещта от лизингодателя от трето лице, с негови средства, както и с договора за наем - предоставянето на вещта за ползване на лизингополучателя срещу заплащане на лизингодателя на възнаграждение за ползването под формата на лизингови вноски. По своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингодателя. Основно задължение на лизингодателя е да предаде или осигури вещта, да предостави обекта за ползване на лизингополучателя и да осигури свободно ползване на обекта на лизинга в рамките на уговорения срок. В случая безспорно се установи по делото, че е подписан процесния договор за лизинг и че лизинговите обекти са предадени на ответника, за което са представени приемо-предавателни протоколи от 05.06.2007г. и от 12.06.2017г., които макар да са оспорени от ответника откъм автентичност, оспорването им остана недоказано, тъй като и двете изслушани съдебно-почеркови експертизи категорично потвърдиха полагането на подписите под същите от посоченото в тях лице. Следователно доводите на ответника за непредаване на обектите по договора за лизинг и съответно неизпълнение на основно задължение на лизингодателя, респ. неговата кредиторова забава, са неоснователни. Ответникът оспорва валидността на договора за лизинг, като поддържа, че същият е нищожен поради противоречие със закона и добрите нрави – основание по чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Както е указано и в доклада по делото, доказателствената тежест за установяване на тези възражения е на ответника. Същият по делото не е представил сочения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 46, том І., рег.№6292, на клаузи от който се позовава. Предвид горното съдът в рамките на настоящото производство няма как да прецени действителността на сделката по същия, след като дори не е представен по делото. Съдът следва да съобрази влязлото в сила решение на ПАС относно частичната нищожност на сделката покупко-продажба, обективирана в този нотариален акт, но само по отношение на три конкретно описани жилищни имоти от него. За останалата част от имотите, предмет на лизинговия договор, не се установява нотариалния акт, с който молителят –лизингодател е купил същия имот от ответника да е нищожен, тъй като дори и само поради непредставяне на договора пред съда, няма как да бъдат обсъдени въведените възражения и клаузите, на които се позовава ответника. Независимо от горното, дори и да се приеме за безспорно установено от твърденията на страните по делото, че и двата имота, които са предмет на лизинговия договор, са били собственост на ответника и той ги е прехвърлил на лизингодателя, поради което липсва елемента от разпоредбата на чл. 342, ал.2 от ТЗ - да е налице придобиване от трето лице, то очевидно е, че се касае за друг вид сделка, като лизинговият договор дори и да е привиден, е налице относителна   симулация, а именно той прикрива друг вид сделка, но не означава, че няма задължение на ответника. Както твърди и самият ответник в отговора – стр. 7 от същия, „действителната воля на страните е била ищцовото дружество да предостави на ответното дружество заем за рефинансиране на друг кредит и за изпълнение на ново строителство, като имотите послужат за обезпечение“. Да, вярно е, че прехвърлянето на имотите в този случай би било нищожно на основание чл. 152 от ЗЗД, но горното не влияе на валидността на самото задължение на ответника да върне полученото финансиране/кредитиране. Дали същото финансиране е под формата на лизингови вноски или под формата на вноски за погасяване на заем/кредит, то е безспорно с оглед твърденията на страните финансиране е осъществено и е налице задължение за връщане на получените суми, тъй като ако се приеме, че договорът за лизинг е привиден, то той прикрива именно въпросното кредитно правоотношение. Това, че сумата по лизинговия договор не съответства на пазарната стойност на лизинговите имоти също не влече нищожност на прикритото правоотношение. Безспорно е и че за част от периода ответникът е заплащал задълженията по договора, както и че е осчетоводил същите. Липсва и законова забрана собственикът на една вещ да я продаде на лизингово дружество, а впоследствие последното да му я отдаде под лизинг, какъвто е и настоящия случай. Нормата на чл. 342, ал. 2 ТЗ е диспозитивна и няма правна пречка третото лице, от което се придобива актива, да бъде същото, на което впоследствие се предава по договор за лизинг, определян в правната теория като т.нар. обратен лизинг (в този смисъл и определение № 1030/20.09.2011 по дело № 1541/2010 на ВКС, ГК, III г.о. и мн.др. Ето защо сам по себе си фактът, че по този договор имотите не се придобиват от трето лице не води до нищожност на същия. Противно на твърденията на ответната страна, не съществува законова пречка третото лице-доставчик и лизингополучателят да съвпадат. Тази разновидност на договора за финансов лизинг представлява т. нар. обратен лизинг, познат и наложен във вътрешните и международни търговски практики. Макар и да няма изрична уредба в ТЗ, договорът за обратен лизинг е изцяло допустим с оглед установената в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне. Следва да се посочи, че тази сделка, изразяваща се от счетоводна гледна точка в продажба на актив от доставчик и отдаването под наем на този актив обратно на доставчика при свързаност на лизинговото плащане и продажната цена, намира своята регламентация в Конвенцията на UNIDRIOT за международния финансов лизинг от 1988 г. и в Международен счетоводен стандарт (м. 17 "Лизинг" от Регламент на ЕС № 1725/2003 г.), както и в Националните счетоводни стандарти на вътрешното ни право, приети в приложение към чл. 1 на Постановление на Министерски съвет № 65 от 25.03.1998 г. Схемата на договаряне между страните в случая може да бъде определена именно като договор за обратен лизинг – срещу прехвърляне на собствените си имоти, които после са му предоставени, тъй като това се установи безспорно от приетите приемо-предавателни протоколи, представени и в оригинал по делото, но с установена автентичност, след оспорването им и изслушването на графологичните експертизи, ответникът се е задължил да заплаща вноски главница и лихви, с които на практика се издължава отпуснатото му кредитиране. Съдът намира, че в случая между страните е налице ненаименуван и неуреден от закона договор, наричан договор "за обратен лизинг", чието единствено основание (причина) е не ползването на вещ, каквато лизингополучателят дотогава не е ползвал (чл. 342, ал. 1 и, ал. 2 ТЗ), съчетано с евентуалното бъдещо придобиване на собствеността върху тази вещ (чл. 342, ал. 3 ТЗ), а даването и получаването на паричен кредит, с предварително прехвърляне на собствеността на кредитополучателя върху "лизинговата вещ" - като обезпечение на вземанията на кредитодателя по връщането на кредита, с лихвите таксите и разноските. Не е налице нищожност на прикритата сделка, тъй като към момента на сключване на процесния договор за лизинг, разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, не е част от действащото законодателство  и влиза в сила след датата на сключване на договора, като не и е придадено от законодателя обратно действие.

По делото не се установява и договорът за лизинг да е унищожаем на основание чл. 29 от ЗЗД (поради измама), тъй като изложените от ответника твърдения, че лизингодателят му е обещал при сключването на договора за лизинг да продаде апартаменти в новопостроената лизингована сграда останаха недоказани. Подробно изложените доводи  относно поведението немскоговорящите представители на „Х.А.А.Л.“ ЕООД са изцяло неподкрепени от ангажираните по делото доказателства и съставляват единствено и само твърдения на ответника, от които извежда сочени благоприятни за него правни последици, които обаче, не са подкрепени с доказателства.

Съдът намира, че не се установиха по делото и твърденията на ответника, че договорът за лизинг е нищожен поради противоречие със закона и добрите нрави. Както бе изтъкнато по-горе, дори и да е симулативен, то при разкриване на симулацията, между страните важат отношенията за прикритата сделка, а тя не се оспорва, напротив, изрично се сочи от ответника, че е налице правоотношение по кредитирането му от молителя. Следователно задължение има, макар и по прикритата сделка, и макар и да е не  в сочените от молителя размери, поради което съдът намира, че молителят се явява активно легитимиран по молбата по чл. 625 от ТЗ, макар и не с размер на задълженията, каквито се твърди по молбата с оглед горните доводи за имотите в гр. Пловдив и възражението за изтекла погасителна давност.

Съдът намира, че възражението на ответника за частично погасяване на вземанията на кредитора-молител по давност е основателно, като са погасени всички вземания, с настъпила изискуемост за период до три години преди датата на подаване на молбата по настоящото дело, която е от 28.09.2017г. Всички суми, за които е настъпила изискуемостта преди 28.09.2014г. са погасени по давност, тъй като вземанията по договор за лизинг са периодични и се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл, че плащанията са с периодичен характер има и утвърдена практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, обективирана в решение №65/23.05.2017г. по т.д.№904/2016г. на ІІ т.о. на ВКС, решение по т-д. №50185/2016г.,І г.о. и мн.др. От настъпване на падежа на конкретната вноска, започва да тече погасителна давност за същата, като предвид периодичния характер на задължението за погасяването на същото е приложима кратката тригодишна давност съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” от ЗЗД, която е относима за вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Дори и да се приеме, че договорът за лизинг е привиден и прикрива кредитно правоотношение, то задължението за връщане на полученото кредитиране отново е дължимо на вноски, които страните не спорят, че са уговорени съобразно тези по погасителния план, поради което вземанията пак имат периодичен характер. С оглед приетото в ТР 3/2011г. на ОСГТК кратката тригодишна погасителна давност следва да се прилага спрямо по-широк кръг от вземания,  като еднаквостта на престациите и предварителната им определеност не е задължително условие, за да се определят те като периодични, а е достатъчно да се дължат на определени периоди през един продължителен срок на едно и също основание – договорно правоотношение. Предвид горното всички суми, които са били изискуеми до 28.09.2014г., а именно повече от три години назад от датата на подаване на настоящата молба -28.09.2017г., са погасени по давност. Съдът констатира по приложената към молбата справка – стр.19 и следващите, че това са вноските падежирали до 23.09.2014г. и остават като непогасени следните суми: от вноската с падеж 19.10.2014г., която е в размер на 33 134,11 лв. до вноската с падеж - 18.05.2015г., тъй като сам молителят твърди, че договорът е развален на 19.05.2015г. и горното се установява от представената нотариална покана. Тук следва да се отбележи, че доводите на ответника за нанадлежното й връчване са ирелевантни и неоснователни. След разваляне на лизинговия договор, дори и да се дължи някакво обезщетение или суми, не се дължат лизингови вноски нито за лихви, нито за главница, нито застраховка за имуществото, т.е. дължимите суми не са на основание договорното правоотношение, дори и прикритото такова. Сборът на тези вноски, които са 15 на брой съдът намира при сумирането им, че възлиза на сумата от 402 331,56 лв., които са били дължими към 19.05.2015г. и за които не е изтекла погасителната давност. За останалите вземания до пълния претендиран размер тя е изтекла. Видно от данните по последния счетоводен баланс, а именно към 31.12.2018г. са отразени именно 403 хил. лв. – задължения към доставчици, но със срок над 1 година. Не може да се каже дали същите са именно тези към кредитора-молител, поради липса на представени аналитични ведомости, които ответникът в неизпълнение на задължението си по чл. 161 от ГПК не е предоставил на вещото лице, но ако съвпадат би трябвало да са отразени като краткосрочни, поради което показателите към 31.12.2018г. биха били влошени. Счетоводно вещото лице е установило по представените доказателства, че размерите на задълженията на „Т.***“ ООД към „Х.А.Р.Б.” ЕООД в края на всеки един годишен отчетен период от 2012 г. до 2016 г. включително, са както следва: към 31.12.2012 г. – 1 822 736,56 лв.; към 31.12.2013 г. – 2 352 697,72 лв.; към 31.12.2014 г. – 2 872 914,92 лв.; към 31.12.2015 г. – 3 126 360,27 лв.; към 31.12.2016 г. – 3 225 465,38 лв., които задължения са с настъпил падеж и за тях са издадени фактури от страна на молителя, т.е. същите са по своя характер краткосрочни, но са отразени по сметка сметка 159 „Други заеми и дългове“, а не като краткосрочни. Следователно дори и при съобразяване на изтеклата погасителна давност, което е настъпило впоследствие и в резултат на което следва да бъдат отписани част от задълженията, както е и направил ответника, и това безспорно са задълженията, отразени счетоводно към 31.12.2013г. в общ размер на 2 352 697,72 лв. и част от разликата начислени за 2014г., то остава дълг в размер на приблизително сумата от 403 хил.лв., който следва да бъде съобразен като краткосрочни задължения и при този вариант на баланс показателите на ответника отново са под приетите за нормативи. За целия изследван от експертизата период финансовото състояние на дружеството е било лошо, с изключение на периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., през който е отчетена текуща печалба в размер на 7 212 хил. лева, основен фактор за което е отписването на посочените в констатациите по съответните въпроси задължения и повторното включване на вече отписани като погасени и несъбираеми вземания. Ответникът е имал значителни текущи загуби през периода от 2012 г. до 2016 г., при което е бил в състояние на декапитализация и то се е задълбочавало, като към 31.12.2016 г. собственият му капитал достига до (- 3 225) хил. лв. Тази тенденция въпреки счетоводните операции през 2017г. не е подобрена, тъй като по данни от баланса към 31.12.2018г. ответникът е отчел и за тази година текуща загуба в размер на -3975 хил.лв., като има непокрита загуба -4 293 хил.лв. Предвид горното и като съобразява, че нито пред съда, нито на вещото лице са представени съответните счетоводни документи, обуславящи извършеното повторно включване на вече отписани като погасени и несъбираеми вземания, извършено по междинния баланс към 2017г., и като отчита състоянието по баланса към 31.12.2018г., съдът намира, че ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност. Видно от данните по този баланс, съотношението между краткотрайните активи на ответника е 642 хил.лв. към краткосрочни задължения 735 хил.лв., поради което коефициентът на обща ликвидност следва да се изчисли в размер на 0,87, който е под приетия за норматив единица. Коефициентът на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност с оглед отразените само 9 хил.лв. парични вземания е в стойност 0,0122, което е значително под мининималните. Горното сочи на извод, че е налице състояние на неплатежоспособност и като се вземе предвид, че с изключение на 2017г. и то само при кредитиране на изменения баланс, за което не се установиха всички предпоставки, показателите за целия изследван от икономическата експертиза период 2012-2016г. са лоши, то може да се приеме, че състоянието е трайно. Следва да се има предвид, че по отношение на довода за свръхзадълженост, съдът намира, че същият не се установява безспорно, тъй като следва да бъде отчетено, че с оглед решението на Пловдивски апелативен съд, ответникът има ДМА – трите процесни жилища и не е установена тяхната стойност, за да се направи съпоставка дали притежаваните активи от ответника покриват изцяло задълженията му, но независимо от трите имота, за които има влязло в сила решение, то е безспорно, че краткотрайните активи на молителя не са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения, част от които са публични – за данъци и осигуровки в размер общо на 735 хил.лв., както и за покриване на задълженията към доставчици, които към горепосочената дата са 403 хил.лв., отразени са към доставчици и съответстват на установените от съда по размер непогасени задължения към кредитора-молител, които би следвало да бъдат осчетоводени като краткосрочни, но неправилно са включени с изискуемост над 1 година, като същите следва да участват в общия сбор на краткосрочните задължения. При съобразяване на този факт, общо краткосрочните задължения на ответника към 31.12.2018г. биха възлезли на 1138 хил.лв., а са отразени краткосрочни вземания в общ размер по раздел В на баланса в размер на 642 хил.лв., въз основа на които се формира коефициент на обща ликвидност от съотношението им /642/1138/, възлизащ на на 0,5641, който е значително под норматива от единица /1/ и означава, че ответникът не е в състояние да покрие почти половината от краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи. Паричните средства, отразени по баланса към 31.12.2018г. са 9 хил. лв. – блокирани парични средства, а в съдебно заседание при приключване на устните състезания ответникът сочи, че няма никакви налични парични средства за покриване на началните разноски, с оглед на което съдът е постановил и определение по чл. 629б от ТЗ. При определяне на коефициента за незабавна и абсолютна ликвидност на база горните данни към 31.12.2018г. същите се формират от съотношението на краткосрочните финансови активи /0/ и паричните средства /9 хил.лв./ към размера на краткосрочните задължения – 1138 хил.лв. и са съответно 0,007, което е значително под необходимите показатели – а именно от 0,3 до 0,4 и  по-голям от 0,2, което означава, че са в пъти по-ниски от минимално допустимите стойности. Предвид горното съдът намира, че молбата се явява основателна и е налице състояние на неплатежоспособност, което не е временно, а трайно поради което същата следва да бъде уважена. Предвид горното съдът приема, че състоянието на неплатежеспособност е трайно, под норматива са показателите не само за последната година, но и за предходните няколко, въпреки временното им повишаване в резултат от проведените счетоводни операции към 2017г., и не са налице временни затруднения на ответника, поради което искането за откриване на производство по несъстоятелност е основателно. В случая дори и без да е  категорично ясно, че в краткосрочните задължения се включват и вземанията на кредитора- молител, показателите на ответното дружество са под норматива и говорят за състояние на неплатежоспособност. Евентуалното включване на тези вземания по алтернативен вариант на баланса би влошило показателите, което категорично сочи, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност, а данните за отчетената загуба и декапитализация на дружеството, сочат на това, че не може да се възприеме състоянието за временно, напротив, налице е трайно състояние на неплатежоспособност, поради което молбата за обявяването му е основателна.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не е длъжен да възприеме твърдяната от молителя, а следва да прецени същата съобразно данните по делото. Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговеца по смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение. В този смисъл са постановените от ВКС решения: Р. №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г., Р. № 549/27. Х.2008 г. по т.д. № 239/ 2008 г., Р. №657/ 7. ХІ.2006 г. и др., както и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/2010г., в което се приема, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, но същото да е по търговска сделка и длъжникът да не е в състояние да го изпълни. Началната дата следва да се определи както с оглед момента на изискуемост на неудовлетвореното парично вземане на молителя, така и с оглед данните, че същото към съответния момент не е могло да бъде удовлетворено. Съдът намира, че с оглед възражението за погасителна давност и отпадането на вземанията поради изтекла давност за период преди месец септември 2014г., няма как да бъде избран такъв момент към сочената от молителя начална дата - 05.05.2015г., която е твърдяната дата на разваляне на договора за лизинг. С оглед гореизложените мотиви и възприемането за основателно на възражението за изтекла погасителна давност за голяма част от вземанията на молителя, съдът намира, че не може да възприеме горепосочената дата, тъй като вземанията, които макар и да са били осчетоводени към онзи момент и изискуеми преди това, вече са погасени по давност. От заключението по делото на икономическата експертиза не се установи какво би било съотношението между непогасените по давност към 2015г. задължения по договора за лизинг и осчетоводените краткосрочни вземания на ответника, но е безспорно, че вземанията, които са осчетоводявани периодично и са за минал период, са в голям размер. Следователно съдът намира, че определянето на тази дата не е в съответствие с данните за икономическото състояние на ответника. Налице са доказателства, че и след тази дата /05.05.2015г./ ответникът е извършвал разплащания по задълженията си, като намаляването на задълженията не е само в резултат на извършеното отписване на погасени по давност задължения. Доколкото от експертното заключение и данните по делото се установява, че осчетоводените изискуеми задължения към молителя са съответно към 01.01.2009 г. – 310 054,72 лв.; към 01.01.2010 г. – 94 294,51 лв.; към 01.01.2011 г. – 557 745,98 лв.; към 01.01.2012 г. – 1 126 094,88 лв., то безспорно към сочената от молителя начална дата – 05.05.2015г., всички тези задължения, които са с изтекъл тригодишен период на давност, който е изтекъл още към 01.01.2015г. вече не са изискуеми, то би следвало да не участват като краткосрочни при преценка на финансовото състояние на ответника, макар фактическото отписване на същите като погасени по давност да е извършено в по-късен етап, а именно през 2017г. Ето защо само въз основа на счетоводните записвания и изчислените показатели от вещото лице, при положение че още към 2015г. за гореописаната част от задълженията е изтекла тригодишната погасителна давност, съдът намира, че не може да се направи еднозначен извод, че към 2015г. финансовото състояние на ответника е обективно и трайно такова, сочещо на неплатежоспособност. Счетоводно от ответника на 30.09.2017 г. са отписани задължения към молителя в общ размер на 2 543 210,75 лева, възникнали до 30.09.2014 г., както следва: към 01.01.2009 г. – 310 054,72 лв.; към 01.01.2010 г. – 94 294,51 лв.;към 01.01.2011 г. – 557 745,98 лв.; към 01.01.2012 г. – 1 126 094,88 лв.; към 01.01.2013 г. – 1 663 433,54 лв.; към 30.09.2014 г. – 2 543 210,75 лв., но както се посочи по-горе от съда, въпреки горното счетоводно отписване, са налице изискуеми задължения, макар и в по-малък размер, които към 30.09.2017г. са в размер приблизително на 403 хил.лв. Видно от справка за данъчните задължения към 14.12.2017г., същите са общо в размер на 813 286,99лв., или 813 хил.лв. Според вещото лице по баланса към 31.12.2017г. и към 30.09.2017г. са осчетоводени публични задължения в значително по-малък размер, а именно в счетоводния баланс към 31.12.2017 г. размерът на публични задължения е 230 хил. лв., т.е. налице е неосчетоводена разлика от 447 хил. лв., които следва да бъдат отразени като краткосрочни задължения. Следователно при възприемане на алтернативните варианти на баланс и при съобразяване на основателното възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията, съдът намира, че към 30.09.2017г., въпреки счетоводните отчитания, за които както се посочи по-горе, на вещото лице не са представени съответните първични документи, показателните са влошени и е налице състояние на неплатежоспособност, което се определя не само от неизпълнението на задължението към кредитора-молител, но и от публичните задължения, които са в значителен размер и са останали необслужвани и непогасени и в последващ период, а именно към 31.12.2018г. Ответникът не ангажира доказателства и не установи плащания през 2018г., напротив от експерта по СИЕ се сочи, че са представени ведомости за периода 01.01.2018г. -31.08.2018г. по които са начислявани суми, но няма данни за плащане на същите. Размерът на паричните средства също е константен, а именно само 9 хил., посочени като блокирани парични средства и към 2017г., и към 2018г. Предвид горното съдът намира, че началната дата на неплатежоспособността следва да бъде определена на 30.09.2017г.

С оглед изхода на спора на молителя следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски, които включват сумата от 250 лв. – държавна такса, заплатени са и депозити за изслушаните експертизи, които са както по списъка за разноски или общо разноските на молителя възлизат на сума в размер на  4 355 лв.

При приключване на устните състезания ответникът чрез процесуалния си представител е заявил, че дружеството не разполага с никакви налични парични средства, поради което с определение по чл. 629б от ТЗ съдът е определил начални разноски. С приложен към молба от 01.07.2019г., вносен документ молителят е представил платежно нареждане за привнесени разноски в размер на 5000 лв., поради което постановяването решение следва да е по реда на чл. 630, ал.1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание. Следва да бъде назначен временен синдик, да бъде свикано Първо събрание на кредиторите със законоустановения дневен ред по чл. 672 от ТЗ, като предвид изискването на законовата разпоредба свикването му да е до един месец от решението, съдът определя посочената дата.

Воден от горното съдът

           

                                   Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Т.***“ ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  – 30.09.2017г.

            ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „Т.***“ ООД, ЕИК*******.

            СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „Т.***“ ООД, ЕИК*******., на 25.07.2019г. в 11,30 часа в Съдебна палата, гр. София, бул. „******, СГС,  заседателната зала на състав VІ-18 с дневен ред по чл. 672 от ТЗ. Да се публикува покана в ТР.

            НАЗНАЧАВА за временен синдик на „Т.***“ ООД, ЕИК*******, А. Л.В., ЕГН **********, вписана като синдик със заповед №ЛС-04-462/05.06.2007г., с адрес за кореспонденция – гр. София, бул. ******, при месечно възнаграждение в размер на 1000 лв. / хиляда лева/, платимо от привнесените разноски, а след изчерпването им – от масата на несъстоятелността, като му определя 3-дневен срок за встъпване от съобщението.

            ЗАДЪЛЖАВА длъжника на основание чл. 640 от ТЗ в едноседмичен срок от обявяване на решението в ТР да предостави търговските си книги на временния синдик и да му окаже съдействие за снабдяване с необходимите документи.

УКАЗВА на временния синдик в случай, че му станат известни от търговските книги на длъжника или по друг начин вземания на чуждестранни кредитори и данни за техните адреси, да им изпрати поименно съобщение /покана/ за предявяване на вземанията по образец, съгласно чл. 40 от приложимия Регламент / ЕО/ № 1346/2000 на Съвета от 29.05.2000г. както и да съобрази, че съгласно чл. 43, ал.2 от Закона за особените залози, активите, върху които е вписано насочване на изпълнение на заложен кредитор са изключени от разпореждане в производството по несъстоятелността.

            ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „Т.***“ ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** , да заплати на  „Х.А.Р.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 4 355 лв. / четири хиляди триста петдесет и пет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски по делото.

            ОТХВЪРЛЯ молбата по чл.625 от ТЗ на „Х.А.Р.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, срещу „Т.***“ ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, в частта за обявяване на свръхзадълженост.

            Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: