Р Е Ш Е Н И Е
Номер 275 20.02.2018 година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ граждански състав
На седми
февруари две хиляди и осемнайсета година
В
публично заседание, в следния състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар: Елена
Христова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Кирякова
гражданско
дело номер 8147 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският
районен съд е сезиран с искова молба от Г.Н.Ч.,
с ЕГН ********, с адрес *** 17, чрез пълномощника адвокат В.Г. от Адвокатска
колегия-гр. Бургас, с адрес на кантората гр. Бургас, ул. ... ..., против В.Н.Д.,
с ЕГН **********, с адрес ***, с която моли съда да постанови решение, с което
да приеме за установено по отношение на ответницата, че не е собственик на поземлен
имот, находящ се в землището на община Созопол, местността „...“, представляващ
новообразуван имот № ... по плана на новообразуваните имоти за зоната по § 4 от
Преходни и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи/ПЗР на ЗСПЗЗ/, с площ от 500 кв.м., който по кадастралната
карта на гр. Созопол е с идентификатор ..., с предназначение на територията
земеделска, при съседи: имоти с идентификатори ..., .... .... Ангажират доказателства. Претендира направените по делото
разноски.
Отрицателният
установителен иск по делото е с правно основание чл. 124, ал. 1 от от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/ и е процесуално допустим. Предявен е от лице, имащо
правен интерес от защита, против надлежен ответник, като исковата молба съдържа
задължителните реквизити по чл. 127 и 128 от ГПК. Неоснователни са възраженията
на пасивно легитимираната по делото страна по допустимостта на производството,
тъй като касаят материалноправното основание-изпълнена законова административна
процедура по възстановяване, респективно придобиването на правото на
собственост от ползвател върху терените в зоната по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ищецът
е правоимащ да определи ответника по делото, а доколко това е основателно е
предмет на решението по делото. Действително има издадена заповед №
8-Z-1349/12.09.2016 година на кмета на Община Созопол, която е индивидуален
административен акт, но той няма силата на присъдено нещо, няма стабилитет на
съдебно решение от исков процес и не препятства разглеждането на спора по общия
исков ред.
Ответницата
В.Д., своевременно с отговора на исковата молба, навежда доводи за
неоснователност на иска, като твърди, че за четвърти път пред съда ищцовата
страна оспорва законосъобразността на индивидуален административен акт- заповед
№ 8-Z-1349/12.09.2016 година на кмета на Община Созопол, издадена по реда на
§4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с която като наследник на Н..
В.. Д.., след извършена оценка на земята и заплащане като обезщетение на
бившите собственици, е придобила собствеността си върху ПИ ... по КККР на гр.
Созопол, в което административно производство ищецът Г.Ч. е участвал, заедно с
останалите наследници на Д.. С.. И.., б. ж. на гр. Созопол. Твърди, че валидно е
придобила собствеността си върху имота. Ангажира доказателства.
Бургаският
районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в
кореспонденция с доводите на страните, намира, че отрицателният установителен иск
е неоснователен, поради следното:
С разпоредбата
на § 4к, ал. 1 и ал. 2, ред. ДВ бр. 99/2002 г. за земите, предоставени за
ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 се изработва помощен план и
план на новообразуваните имоти. Първият съдържа данни за имотите, предоставени
за ползвани и за тези, които са съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС.
Според чл. 28, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ с ПНИ се установяват границите и
собствеността върху имотите, които се придобиват, респ. възстановяват по реда
на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Данните за
собствеността на новообразуваните имоти се записват в нарочен регистър.
От заключението
на допуснатата, изслушана и неоспорената техническа експертиза по делото съдът
установява, че в местността „.... ..“, землището на гр. Созопол са предоставяни във времето земи за
земеделско ползване по ПМС. През 1989 г.-1990 г. е изработен кадастрален
план/КП/, неодобрен, в който са заснети и отразени тези имоти. В него е заснет
имот, обозначен с пл. 76, записан в разписния списък на Д.. К... В имота са
заснети и отразени: полумасивна сграда и две паянтови постройки. Зоната за
земеделско ползване в местността „...“, в землище то на гр. Созопол е утвърдена
като зона по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За нея съобразно изискванията на ЗСПЗЗ, са били
изработени самостоятелни планове-кадастрален план, помощен план и план на
новообразуваните имоти. На база актуализирания кадастрален план от 1990 г. е
изработен помощен план. В него са нанесени границите на земеделските имоти,
предоставени за земеделско ползване и имотите на бившите собственици, преди
образуване на ТКЗС. Помощният план е приет с протокол на комисия по чл. 286,
ал.2 и 6 от ППЗСПЗЗ от 24.08.2012 г. Ползвателският имот № ... е посочен с
виолетов контур на скица № 2 към основното заключение на експертизата и е записан
на наследниците на Н.. В.. Д.., наследодател на ответницата по делото В.Д..
Бившият имот обозначен с № 66.42 е идентифициран на Д.. С.. И... В скицата е
посочен със зелен контур. На база помощния план е изработен план на
новообразуваните имоти /ПНИ/, одобрен със заповед № РД 09-19 от 27.2.2013 г. на
областния управител на област Бургас. С ПНИ от бившият имот обозначен с № ...
са обособени два новообразувани имота - № ... и № ..., които на скица 3 от
посоченото заключение са с оранжев и син контур. Новообразуваният имот № ... по
ПНИ за зоната по § 4 в м. „...” с площ 500 кв.м. е предмет на иска. Със заповед
№ РД-18-60 от 4.10.2007 г. на изп. директор на АГКК е одобрена кадастралната
карта/КК/ на землището на гр. Созопол. В нея имот № ... е обозначен с идентификатор
... и площ 500 кв.м., а имот № ... с идентификатор ... и площ 914 кв.м.
Понастоящем в процесния имот има тухлена сграда на един етаж, с три входни
врати, като сградата е с размери 11м./ 4.4 м. и височина до стрехата 2.25 м.
Видно от
удостоверение № 5 от 14.03.1990 г., приложено в преписките по делото на община
Созопол, на наследодателя Н.. В.. Д.. е било предоставено право на ползване
върху земя от 2 дка в местността „...”, за отглеждане на животни, като е посочен
имот № .. по парцеларен план. Предвид номерацията, сравнена с тази по КК от
1990 г., се касае за един и същи имот. Новообразуваният имот № ... е част от
имот пл. № ... по КП. Местностите „...” и „...” са наименования на една и съща
територия, видно от заключението на техническата експертиза по делото.
С влязлото в
сила решение № 554 от 04.04.2014 г.,
постановено по административното дело № 1344/2013 г. по описа на
Административен съд-гр. Бургас, в което са участвали и двете страни по настоящото
дело, потвърдено от инстанционния контрол за отмяна на влязлото в сила решение,
с решение на Върховен административен съд № 9699 от 23.09.2015 г., постановено
по адм. дело № 6380/2015 г. по описа на съда, е била разгледана жалбата от страна на
наследниците на Д.. С.. И.. против заповед № Z-433/16.03.2009 г. на кмета на
Община Созопол, издадена, на основание чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с
§ 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, в полза на ответницата по делото В.Д., в качеството на единствен
наследник по закон на Н.. В.. Д.., поч. на 27.10.1991 г., с която е признато нейното
право да придобие собственост върху имот №76, с площ от 500 кв. м., попадащ в
зоната по §4 местност „..”, землище гр. Созопол, предвид изградената от нейния
баща в имота сграда до 01.03.1991 г., при граници и съседи: изток-имот № ..,
имот № .., имот № .. и имот № .., запад-път,
север-имот № .. и юг-имот № ... Решението е влязло в сила и има задължително
действие за страните по въпроса дали индивидуалният административен акт е валиден
и законосъобразен /чл. 177. ал. 1. изр. 1 АПК/. Тези въпроси не могат да бъде
пререшавани в настоящото производство, поради забраната на чл. 17, ал. 2 от ГПК.
Инцидентният контрол за валидност на гражданския съд е само по отношение на
административни актове по които няма проведен съдебен контрол.
Не се спори по
делото, че е било издадено решение № 822/13.03.2015 г. Общинска служба
„Земеделие“-гр. Созопол, за възстановяване правото на собственост в стари
реални граници върху имот попадащ в зона по §4 от ЗСПЗЗ, на наследниците на Д..
С.. И.., при условията на чл. 28 и сл. от ППЗСПЗЗ, който имот представлява бивш
имот № ... по помощния план на зоната по параграф 4 на землището на гр. Созопол,
местността „...“, с площ от 1543 кв. м. и в разписния лист към този план същият
е записан на наследници на Д.. С.. И.., един от които е ищецът по делото Г.Ч.,
но за да стигнат съдилищата до крайните си изводи по горепосочените решения са
приели, че са налице пороци във формата на решението като административен акт,
не могат да се идентифицират лицата които са го подписали. Ето защо, въпреки
доводите на ищцовата страна по делото в обратен смисъл, решението не легитимира
ищеца Ч. като съсобственик на процесния имот.
С определение
по делото от 10.07.2017 г., на основание чл. 193, ал.1 от ГПК, е открито
производство по оспорване верността на приетата като доказателство по делото
извадка на разписния лист към първия КК за землището, изработен 1989 г.-1990 г.,
неодобрен, със записване, че имотът е предоставен за ползване на Д.. К... Видно
от обясненията на вещото лице по техническата експертиза пред съда, в разписния
списък към плана е записан ползвател с молив-Д.. К... Това е лице, на което е
възстановен съседен на процесния имот-от запад на процесния имот има предвиден
път и до този път има новообразуван имот № .., с постройка в него, която
съществува на място. От допълнителната техническа експертиза по делото съдът
установява, че този имот е придобит в собственост от Д.. К.., също по реда на
изкупуването. Не се установява по делото някаква връзка между Н.. В.. Д..-
наследодателят на ответницата В.Д. и Д.. К.., освен наличието на една нейна молба
в една от преписките-от юли 1992 г., с която молба е поискана оценка на имот № ..-процесният,
в която тя е описала граници на имота, като съседи: Г. К.., Д.. Т.., С.. Ч.. и
път. Удостоверението
за ползване на процесния имот е № 5 от 14.03.1990 г. и следователно към момента на изготвянето
на неодобрения кадастрален план процесният имот се е ползвал от други лица.
Следователно, оспорването на верността е основателно, но този план няма
отчуждително действие и съобразно записването в него по делото не могат
основателно да се слушат доводи относно годността на придобивното основание на насрещната
страна. Касае се за стар и непълен
документ, относими евентуално към приключилото вече реституционно производство
за процесния имот.
Не може
основателно по делото да се слуша основният довод на активно легитимираната по
делото страна, че не са били налице предпоставките по § 4 и следв. от ПЗР на
ЗСПЗЗ за изкупуване на процесния имот. В хода на делото ищцовата страна се
домогва да докаже и придобиването по давност на процесния имот, което също е
неоснователно. Придобивната давност произтича от активното упражняване на господство
над една вещ от нейния владелец, с намерение да я свои и да я придобие в
собственост. Основателно доводи за оспорване принадлежността на правото на
собственост върху земеделска земя могат да се слушат само в съдебно
производство по реда на чл. 14, ал. 4 от
ЗСПЗЗ, при наличието на спор за материално право към онзи минал момент на одържавяването, каквото
настоящото не е. В този смисъл са дадените разяснения с
тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК, докладчик
Н. 3екова. С приетия като доказателство по делото протокол № 5 от 29.09.2016 г. на
длъжностно лице при община Созопол, наследницата на Н.. В.. Д..-ответницата по
делото В. Д.. законосъобразно е била въведена във владение на процесния имот,
което изключва оригинерното основание за придобиването.
Предвид изложеното от фактическа и
правна страна съдът приема, че ответницата по делото В.Д. се легитимира като
собственик на процесния имот, поради което предявеният по делото отрицателен
установителен иск, като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на ищеца Ч. следва да бъде възложено заплащането
на направените от ответницата Д. разноски по делото, съобразно събраните
доказателства и неоспорения списък на разноските, в размер на 1145.72 лева,
включващ държавни такси за издадени съдебни удостоверения, възнаграждения на
вещото лице по изготвените по делото експертизи и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Н.Ч., с ЕГН ********, с адрес *** 17, против В.Н.Д., с ЕГН **********,
с адрес ***, за приемане за
установено, че не е собственик на поземлен имот, находящ се в землището на
община Созопол, местността „...“, представляващ новообразуван имот № .. по
плана на новообразуваните имоти за зоната по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с площ от 500
кв.м., който по кадастралната карта на гр. Созопол е с идентификатор ..., с
предназначение на територията земеделска, при съседи: имоти с идентификатори ...,
.... ....
ОСЪЖДА Г.Н.Ч., с ЕГН ********,
с адрес *** 17, да заплати на В.Н.Д., с ЕГН **********, с адрес ***,
направените по делото разноски, в размер на 1145.72 лева(хиляда сто четиридесет и пет лева и седемдесет и две
стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Бургас, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен
съдия:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ