Р Е Ш Е Н И Е
№ 275
гр.Плевен, 24,02,2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Ц.С., като разгледа докладваното
от съдията НАЙДЕНОВА гр.дело
№3165 по описа на съда за
2015 г., на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2
и т.3 вр.с чл.225, ал.1 от КТ и чл.128, т.2 от КТ
Пред
ПлРС е постъпила искова молба от Д.Г.Н., ЕГН **********,***
от ПАК, против „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***. В
молбата се твърди, че със Заповед №392/17,06,2015 г. на работодателя е
прекратено ТПО на ищеца при основание - чл.328, ал.1, т.2 от КТ – закриване на
част от предприятието. Твърди се, че издадената заповед е незаконосъобразна,
тъй като при посоченото основание трябва да има реално премахване на
организационно обособено звено от предприятието и преустановяване на дейността
му, което в случая не е налице. Твърди се освен това, че не е извършен подбор,
като ако все пак такъв е извършен се оспорват критериите, по които е извършен и
резултатите от същия. В заключение ищеца моли съда да отмени атакуваната
заповед като незаконосъобразна, да възстанови ищеца на длъжността, заемана
преди уволнението и да се осъди работодателя да заплати на ищеца обезщетение за
оставане без работа за периода 17,06,2015 г. – 17,12,2015 г. в размер на
2400,00 лева. Сочи се, че има останало неизплатено ТВ за периода 01,03,2015 г.
– 17,06,2015 г. в размер на 1400,00 лева. В ИМ са предявени и други искове,
разделени за разглеждане в отделно производство. Претендират се направените
деловодни разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответника, редовно уведомен за подадената ИМ по реда на
чл.47, ал.1 от ГПК, не депозира писмен отговор. Същият не изпраща представител
в съдебно заседание.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните, събра необходимите писмени и гласни
доказателства за изясняване на делото от фактическа страна, прие за установено
следното:
Видно
от представеното копие от ТД №351/26,11,2012 г., ищецът е работил в ответното
дружество на длъжност „охранител“.
Видно
от заповед №392/17,06,2015 г. ТПО между страните е прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради закриване на част от предприятието.
От
представеното копие на писмо от ответника към ищеца от дата 17,06,2015 г. е
видно, че работодателят признава за неизплатени ТВ за периода м.март – м.май
2015 г., като оправдава неизплащането им с непревеждане на суми от „***“
гр.Плевен.
От
изготвеното по делото заключение на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза, което съдът приема като вярно, обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ
за периода 17,06,2015 г. – 17,12,2015 г. възлиза на 2160,00 лева, а за претендирания период от 01,03,2015 г.- 17,06,2015 г.
трудовото възнаграждение е в следните размери – 1341,76 лева брутна сума или 1051,79
лева чиста сума за получаване. Поради липсата на ответника не се установява
трудовите възнаграждения да са изплатени на
ищеца.
Спорни
по делото се явяват въпросите – законосъобразна ли е атакуваната заповед за
уволнение, следва ли да бъде отменена, а ищеца - възстановен на работа, дължи ли му работодателя
обезщетение за оставане без работа – за какъв период от време и в какъв размер;
има ли неизплатено ТВ.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ
Условията за
действително осъществяване на фактическия състав на уволнителното основание по
чл.328, ал.1, т.2, предл.първо от КТ - закриване на
част от предприятието - е наличието на пълно преустановяване на дейността на
едно обособено звено от предприятието, с което отпада необходимостта от
осъществяване на съответната дейност и това налага освобождаването от работа на
работниците и служителите, заети в осъществяването на закриваната част от
дейността. За да е законно, то трябва да е предшествано от решение на
работодателя за закриване на съответното структурно звено и да бъде реално /да
не е налице вътрешноорганизационно преустройство/, като е необходимо да е
налице към момента на уволнението, т. е датата на уволнението трябва да следва
или да съвпада с реалното преустановяване на дейността на съответното звено.
Закриване на част от предприятието означава прекратяване
съществуването на част от организационно и функционално обособените
подразделения на работодателя, от което следва и преустановяване на
производствената му, административна или служебна работа в това негово звено.
Предметът на дейност, с оглед на който тази обособена част е създадена и за
реализирането на който са сключени трудовите договори, вече не съществува и те
се явяват ненужни.
В настоящия случай, ответникът, върху когото лежи
доказателствената тежест да установи законосъобразност на атакуваната заповед,
не е ангажирал никакви доказателства за взето решение за закриване на
съответното звено от предприятието му.
Въз основа на събраните
по делото доказателства не може да се направи
извод, че основанието, на което в случая е извършено уволнението, се е осъществило. Не са събрани доказателства, че е налице реално осъществено закриване на част
от предприятието на ответника, че
е окончателно преустановена
дейността на отделно негово обособено звено, което да налага
освобождаване на персонала, извършвал тази дейност. След
като приложеното от работодателя основание - закриване на част от
предприятието не е налице, уволнението на ищеца на това основание
е незаконосъобразно.
По иска с правно основание чл.344, а л.1, т.2 от
КТ
Предвид акцесорния
характер на този иск и изхода
по главния иск за признаване
незаконност на уволнението, се налага изводът, че в настоящия случай ищеца следва да се ползва
от субективното преобразуващо право за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност. Ето защо съдът
приема, че и предявеният иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ се явява основателен
и доказан, поради което следва да
бъде уважен, като ищеца бъде възстановен на заеманата до уволнението
му длъжност – „охранител“ в ответното дружество.
По иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ
Основателността на този, също акцесорен,
осъдителен иск се намира в зависимост от наличието на две кумулативно предвидени предпоставки, а именно: уволнението
да бъде признато за
незаконно по установения ред
и поради него работникът
или служителят да е останал
без работа, претърпявайки по този
начин имуществени вреди. В настоящия
случай е безспорно, че заповед
№392/17,06,2015
г. на управителя на ответното
дружество е незаконосъобразна. Ищецът
обаче не е установил наличието
на втората кумулативно
предвидена предпоставка, а именно – да е останал без работа за срок от шест месеца
след незаконното му уволнение. Ето защо този иск следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По предявения иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ
Ищецът твърди, че ответникът
не му е изплатил
полагащо му се трудово възнаграждение за периода м.март 2015 г. – м.юни
2015 г. в общ размер на 1400,00 лева. В тежест на ответника бе да установи, че
е заплатил дължимото възнаграждение, тъй като твърдението, че не е изплатено, е
отрицателен факт, тежестта за доказване на който се носи от отсрещната страна.
Ответникът не е ангажирал такива доказателства. От заключението на вещото лице
се установява, че неизплатеното ТВ на ищеца е в размер на 1341,76 лева брутна
сума или 1051,79 лева чиста сума за получаване. Ето защо съдът намира, че
предявения иск с правно основание чл.128,
т.2 от КТ е основателен и доказан и следва да бъде уважен
до размера, изчислен от ВЛ, а именно – сумата от 1051,79 лева, а за разликата
до претендираните 1400,00 лева искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса за разглеждане на исковете в
размер на 150,00 лева /по 50,00 лева за първите два иска и 50,00 лева за иска
по чл.128, т.2 от КТ/, както и 50,00 лева за възнаграждение на ВЛ.
С
оглед изхода на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение. При определяне на размера на възнаграждението, съдът съобрази,
че заплатената сума от 380,00 лева е общо по настоящото гр.д.№3165/2015 г. на ПлРС и по разделеното и новообразувано дело по исковете с
правно основание чл.220 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ. Ето защо съдът счита, че в
настоящото производство ищецът има право на разноски в размер на 190,00 лева.
От тази сума ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 142,50
лева съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ като незаконосъобразна Заповед №392/17,06,2015 г. на управителя на „***“ ООД,
ЕИК ***, с която на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.първо
от КТ е прекратено трудовото
правоотношение на Д.Г.Н.,
ЕГН **********,***.
ВЪЗСТАНОВЯВА
на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Д.Г.Н.,
ЕГН **********,***, на заеманата
преди уволнението длъжност “охранител” в „***“ ООД, ЕИК ***.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Г.Н.,
ЕГН **********,***, против „***“ ООД, ЕИК
***, иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от
2400,00 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищеца
без работа за периода от 17,06,2015 г. до 17,12,2015 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК
„***“ ООД, ЕИК
***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.Н.,
ЕГН **********,***,
сумата от 142,50 лева, представляващи деловодни разноски съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК
„***“ ООД, ЕИК
***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ПлРС държавна такса за
разглеждане на исковете в размер на 150,00 лева /по 50,00 лева за първите два
иска и 50,00 лева за иска по чл.128, т.2 от КТ/, както и 50,00 лева за
възнаграждение на ВЛ.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на
обявяването му – 26,02,2016
г., на основание чл.315,
ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :