Р Е Ш Е Н И Е
№ 656
гр. Кюстендил, 01.10.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд,
гражданска колегия, в открито заседание
на двадесет и шести септември две хиляди
и осемнадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар
Я. А. ,като разгледа докладваното от
съдия РАДЕВ гр.д.№ 2657/ 2017 год., за да се произнесе, взе в предвид следното:
„МОБИЛТЕЛ“ЕАД,ЕИК *********,седалище
и адрес на управление на дейността-гр.София,п.к.1309,район „Илинден“,ул.“Кукуш“
№ 1,чрез адвокат В. П. Г.,САК,съдебен адрес-***2 чрез адвокат В. Г. от САК, е
предявило против Ц.И.В.,ЕГН ********** ***,иск да бъде признато за установено
по отношение на ответника че към него съществува изискуемо вземане на ищеца за
сумата от 255.86-двеста и петдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки,от
която 152.11-сто и петдесет и два лева и единадесет стотинки,незаплатени
далекосъобщителни улуги по Договор В094191/04.02.2008 год.,а сумата 103.75-сто
и три лева и седемдесет и пет стотинки,представвляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор В094191/04.02.2008 год.Претендират се присъждане и на
разноските от настоящото производство.
Ответникът оспорва иска,като прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковата
претенция,оспорва част от представените
с ИМ писмени доказателства, прави самостоятелни доказателствени искания.
КРС,след като обсъди събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
На 04.01.2008 год. между страните
бил подписан договор/л.24/със срок на
действие 12-дванадесет месеца,а от приложение № 1 към същият /л.27-29/ СЕ
УСТАНОВЯВА,ЧЕ МЕСЕЧНАТА АБОНАМЕНТНА ТАКСА ЗА ПОСОЧЕНИЯТ ПЛАН била сумата от 15.90 лв. Не се представят
ОУ,издадени от ищеца,действащи в периода на подписване на договора. С исканe от
04.02.2008 год./л.30/ ответникът пожелал ползваният от него мобилен номер
********** от една услуга да бъде прехвърлен на абонаментен план Comfort500.Не
се представя като доказателство по делото договор В0940191/04.02.2008 год.На 12.03.2012 год. между страните бил
подписан договор В0940191 / л.18/,по силата на който ищецът поел задължението
да предостави на ответникът електронни съобщителни услуги чрез една или няколко
съобщителни мрежи,за срок от 12-дванадесет месеца,като избраните услуги или
пакет от такива,ценовите и други условия било предвидено да се описват
в приложение № 1 и други приложения,представляващи неразделна част от
договора.Видно от приложения № 1 /л.19-20/ на ответникът било предоставено
ползването на услуги ог два мобилни номера -0882 281 384 по тарифен план M-Tel BG Mama Surf 1 GB Unlimited+
и номер 0888 108 884 по тарифен план M-Tel Aktive start.Няма
доказателства някоя от страните да е отправила до другата писмено изявление за
прекратяване действието на горният договор.Не се представят като доказателство
ОУ,посочени в т.3.1 от горният договор.Представени по делото като доказателства
са фактури
№ № **********/01.11.2014 год.и приложение А към същата;№ **********/01.12.2014
г. и приложение А към същата;№
**********/02.01.2015 год. и приложение А към същата;№ **********/01.04.2015
год. и приложение А към същата;№ **********/05.05.2015 год. и приложение А към
същата,от които се установява какви суми и за какви услуги са били
начислени на ответника за съответите периоди на отчитане.Ищецът признава
неизгодното за него обстоятелство,че по фактура № **********/01.11.2014
год.ответникът е сторил частично плащане на сумата от 21.68 лв.Няма
доказателства,не се и твърди останалите суми по фактури да са платени в
посочените срокове.Представените от ответника като доказателство фискални
бонове /л.92-96/ не установяват плащане по горните фактури,изключая този от
23.02.2016 г./л.92/,видно от който е че е заплатена сумата от 21.50 лв. по ф-ра
№ **********/01.11.2014 год.Не се твърди, няма и доказателства за това ищеца да
е уведомявал изрично ответникът,че прекратява действието на договора,поради
неплащане на горните суми, видно от сметка № **********/08.04.2015 год. е че същата е за
сумата от 103.75 лв.,без посочено основание за плащане.Не се представя като
доказателство фактура № **********/08.04.2015 год.
Няма доказателства за това,сумата по сметката да е платена от ответника.Ищеца
депозирал заявление по чл.410 ГПК и по ч.гр.д.№ 1625/2017 г.КРС/приложено в
цялост/,което съдът уважил същото за
процесните суми,ответникът е депозирал възражение против горната,след което
ищецът в срок е предявил иск за установяване съществуване на вземанията си.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените доказателства.
Съобразявайки установеното съдът
счете,че исковете са допустими,а по
същество неоснователни,поради което ще се отхвърлят. Мотивите на съда са
следните:
На основание на представените и приети като неоспорени
доказателства-договорът за далекосъобщителни услуги от 04.01.2008 год.и
приложенията към него ,съдът приема за недоказано,че между страните на
твърдяната в ИМ дата 04.02.2008 год. е възникнало валидно облигационно
отношение с предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги по силата на
договор от тази дата със сигнатура В0940191,изразяващо се в доставянето на
мобилни услуги от ищеца на ответника,чрез мобилни номера.Цитираният договор от
04.01.2008 год.практически удостоверява,че ответникът е получил СИМ карта за
единия от мобилните номера-0888 108 884,с което би било доказано
изпълнението на задължението на ищеца да предостави на ответника
далекосъобщителни услуги,но по този договор,а за такъв от следващия месец се
твърди,че са издадени процесните фактури.Изложеното според съда представлява
основание за отхвърляне на исковата претенция в двете и части-за дължимост на
суми,представляващи цена на далекосъобщителна услуга и договорна неустойка,поради
недоказаност на облигационна връзка по договор с претендираната сигнатура и
дата.
Договор със сигнатура В0940191,но от дата 12.03.2012 год. е приет като
доказателство по делото и същият,обсъден в съвкупност с двете приложения № 1
към него и посоченият по-горе,както и част от фактурите,така както са обсъдени
по-долу,би обусловило извод на съда за частична основателност на исковата
претенция.В двете приложения към договора са посочени предоставените на
ответника мобилни номера,услугите и приложимите тарифни планове и дължими
месечни абонаментни такси,като единият от номерата е този,посочен в договора от
04.01.2008 год., действието на който е възможно да е било продължавано за нов
срок,на основание предвидено в него, поради липсата на изрично противопостявена
на която и да е от страните по делото.Не може да се възприеме извод,че на
12.03.2012 год.със сключването на
Договор със сигнатура В0940191 е продължено действие на друг договор от
04.01.2008 год.,респ. страните са сключили допълнително споразумение към
такъв.Договорът от 12.03.2012 год. би могъл да се приеме за
продължение,респ.и/или изменение ,но на този от 04.01.2008 год.,доколкото в
него е договорено ползването на нов тарифен план за единият от ползваните вече
от ответника мобилни номера по договора от 04.01.2008 г. и с приложение № 1 е
предвидено ползването на услуга и по втори мобилен номер,за който е посочената
в приложението СИМ карта, даваща възможност за достъп до номера и услугата,
получаването на която ответникът е удостоверил с подписа си,а с това и
изпълнението на основното задължение на ищцовото ТД по предоставяне на достъп
до мрежата си и ползване на услугата.Дали като допълнително споразумение,или
отделен договор ,по същият ответникът е бил длъжен да заплаща цената на услугите
чрез плащането на месечните абонаментни такса и допълнителните услуги.Ищцовото
ТД претендира,че ответникът му дължи суми за неплатени абонаментни такси и
проведени разговори,за доказване на което представя фактури.От описаните в ИМ и
уточняващите я молби 5-пет броя фактури,едната-тази с № *********/08.04.2015 г.
е относима към твърдението на ищеца за дължимост на неустойка за прекратяване
на договор от 04.02.2008 год.,за които бе посочено че не се представя като
доказателство.Другите фактури, по които има начислени месечни абонаментни такси
са № **********/01.11.2014 год.за сумата от 103.79 лв.,за плащането на част от която
ищецът прави неизгодното за него признание,че е платена,както и №
**********/01.12.2014 год.за сумата от 34.14 лв.Останалите две фактури са за
неплатени лизингови вноски,а за съществуването на отношения по предоставяне на
вещи на лизинг ищецът нито поддържа,нито такова се установява от
доказателствата по делото,поради което съответните суми не се дължат.Видно от
приложения А към посочените по-горе два броя фактури е това,че са начислени
суми,както за абонаментни такси, така и за дължими лизингови вноски, за които
бе споменато че не се поддържа основание за плащане и за таксувани проведени
разговори и съобщения.Фактурата е частен документ,който не се ползва с
материална доказателствена сила относно дължимостта на сумите за брой проведени
разговори и минути,лизингови вноски,брой съобщения и цената им,те са оспорени
от ответника,не се ангажираха други доказателства за реалната им дължимост,поради
което не установяват задължение за плащането им от ответника касателно брой
таксувани и проведени разговори и съобщения.Двете фактури обсъдени и във връзка
с договора от 12.03.2012 год. и двете приложения към него,обуславят извода на
съда,че ответникът дължи по тях сумите,представляващи цената на месечните
абонаментни такси,или сумите от 27.67 лв. по първата и 20.75 лв. по втората,без
ДДС , а с последният общо от 58.10 лв.с ДДС,от която като се приспадне
признатата че е платена от ответника част от 21.68 лв.,прави дължим остатък от
36.42 лв.,за който ако не бе изложеното по-горе искът би бил основателен.
Доказателствата по делото сочат,че ответникът е платил само част от реалното си
задължение,при това със закъснение,но лихви за забава не се претендират.Възражението
на ответникът за погасяване на задължението на основание изтекла погасителна
давност ,обсъдено в светлината на дължимост на суми по договора от 12.03.2012
год. би било неоснователно с оглед периодите на дължимост и изискуемост на
сумите и датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
1625/2017 г.КРС.
Поради недоказаност на съществуването на валидна облигационна връзка между
страните, възникнала на основание договор от 04.02.2008 год. е неоснователна и
претенцията за договорна неустойка за предсрочно прекратяване действието на
същият по вина на ответникът.
С разпоредбата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД е предвидена възможността
страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като
предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от
евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват.
Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване на съответния
вид неизпълнение, за което е уговорена.
В същност
дори и да се приеме,че поради техническа грешка или опущение ищецът е имал в
предвид дължимост на суми по договор от 04.01.2008 г.,а не от 04.02.2008
год.,респ. по този от 12.03.2012
год. искът за неустойка отново би бил неоснователен.Мотивите на съда са
следните:
Договора от 12.03.2012 год. в точки 5.3 и 5.5 препраща към ОУ относно
възможността на ищеца да претендира неустойки,самите ОУ не се представят като
доказателство по делото,за да се прецени при настъпването на какви конкретни
факти,представляващи договорно неизпълнение на задължения на ответника ищецът
може да претенира неустойка.Неустоечна клауза се съдържа в двете приложения № 1
към договора от 12.03.2012 год.,конкретно в т.5 на същите,тя предвижда и
алгоритъм за изчисление на неустойката-размера на месечните такси,дължими от
ответника за съответната СИМ карта до изтичане на посочения в договора срок,ако
същият наруши задълженията си,произтичащи от договора. Тълкувайки волята на
страните по реда на чл. 20 от ЗЗД съдът намира, че посочената клауза
регламентира дължимост на неустойка не само в случай на неизпълнение, но и в
случай на разваляне. В този смисъл по аргумент от ТР № 7/13.11.2014 г. по т.д.№
7/2013 г. на ОСГТК на ВКС претенцията за неустойка е принципно съвместима с
преобразуващия ефект на развалянето. Надлежното упражняване на потестативното
право на разваляне обаче е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането
за неустойка, тъй като е уговорена именно за този етап от развитието на
облигационното правоотношение.Доколкото не е уговорено друго следва да се
приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на
общите правила на чл. 87, ал.2 от ЗЗД.Писмените договори подлежат
на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед уговорения алгоритъм за
изчисляване на неустойката установяването на факта на получаване на писменото
предизвестие от абоната е от значение не само доказването на основанието, но и
на размера на иска. В разглеждания случай по делото не се твърди и не се
установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което му
предоставя подходящ срок за изпълнение. По изложените съображения съдът намира,
че кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати договора, поради
което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при
предсрочно прекратяване на договора,а от друга страна и твърдението му за
автоматично прекратяване на договора при забава в плащането с повече от 124 дни
,поради непредставяне на ОУ, остана и недоказано.
В този смисъл предявеният иск с правно основание чл. 415,ал.1 ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД се
явява недоказан както по основание, така и по размер,поради което следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Въпреки горното съдът изтъква втори аргумент за неоснователност на
претенцията.Страните по договор могат да уговорят неустойка за вреди от предсрочното прекратяване на срочен
договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функции, в противен случай клаузата за неустойка би
била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи
служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а
не към един последващ момент- арг. т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010
г. по т.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. При преценката съдът следва да изходи преди
всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните
престации- задължението на оператора да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да я заплати, но само
срещу предоставената му услуга. При уговорена от страните неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по
договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата. Уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън очертаните функции на неустойката, създава условия за
неоснователно обогатяване и нарушава принципа за справедливост.
Тъй като ответникът има качеството на потребител по смисъла на
§13, т.1 от ДП на Закона за защита на потребителите,намират
приложение и разпоредбите на ЗЗП. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а според ал.2 не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия. Сключения договор за мобилни услуги и
приложенията към същият са бланкови и ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,като не се установява клаузата за
неустойка да е била индивидуално договорена.С оглед
изложеното съдът
приема, че клаузата за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от
потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок е нищожна поради
противоречие с добрите нрави ,в която насока е и константната
практика на ВКС-решение №
193/09.05.2016 г. по т.д.№ 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. решение № 110/21.07.2016
по т.д.№ 1226/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. №
203/2015 г. на ВКС, I т.о.; Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. №
1/2009 г. на ВКС, ОСТК/. Нищожността като отрицателен юридически факт
препятства възникването на вземането за неустойка поради което предявеният иск
за неустойка, произтичаща от недействителна клауза се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Задължението да следи служебно за спазването на
добрите нрави изисква от съда при разрешаване на
спор за заплащане на неустойка да извърши
самостоятелна преценка за действителността на
неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й.
Неустойката не се дължи и на още едно основание-процесният договор е бил
сключен за една година с крайна дата 12.03.2013 год.,след което поради липса на
противопоставяне от ответникът е трансформиран като договор за неопределен срок
при същите условия,при който неустоечната клауза е неприложима.
С оглед отхвърлянето на исковите претенции разноски се дължат на
ответника,заплатил за адвокатско възнаграждение сумата от 160.00-сто и
шестдесет лева. Съответно на отхвърлянето на претенциите съдът ще обезсили
издадената заповед за изпълнение на парично задължение от заповедното
производство в необезсилената й част.
Водим от горното и на осн.чл.415,ал.1 ГПК във вр. с 79,ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД,съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „МОБИЛТЕЛ“ЕАД,ЕИК
*********,седалище и адрес на управление на дейността-гр.София,п.к.1309,район
„Илинден“,ул.“Кукуш“ № 1,против Ц.И.В.,ЕГН
********** ***,искове да бъде признато за установено по отношение на ответника
че към него съществува изискуемо вземане на ищеца за сумата от 255.86-двеста и
петдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки,от която 152.11-сто и петдесет
и два лева и единадесет стотинки,незаплатени далекосъобщителни услуги по
Договор В094191/04.02.2008 год.,а сумата 103.75-сто и три лева и седемдесет и
пет стотинки,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор В094191/04.02.2008
год.
ОСЪЖДА
„МОБИЛТЕЛ“ЕАД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление
на дейността-гр.София,п.к.1309,район „Илинден“,ул.“Кукуш“ № 1,ДА ЗАПЛАТИ на Ц.И.В.,ЕГН
********** ***,сумата от 160.00-сто и шестдесет лева,представляваща сторените
от последният разноски по воденето на делото.
ОБЕЗСИЛВА
заповед за изпълнение на парично задължение № 951/11.08.2017 год. по ч.гр.д.№
1625/2017 год. по описа на КРС в необезсилените с определения № № 56/11.01.2018
год. и № 436/26.03.2018 год.по гр.д.№ 2657/2018 г.КРС части.
Решението подлежи на обжалване с възивна жалба пред Окръжен
съд-Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на
преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: