ПРОТОКОЛ
№ 5166
гр. София, 14.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:
СВ. Н. Р. ЯН.
при участието на секретаря Б. ХР. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от СВ. Н. Р. ЯН. Гражданско дело №
20211110157826 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
На именното повикване в 10:59 часа се явиха:
ЗА ИЩЕЦА СТ. АЛ. СТ., се явява адв. М.. Представя пълномощно от
днес.
ЗА ОТВЕТНОТО ДРУЖЕСТВО ЗАД „АД, се явява юрк. А., с
пълномощно по делото.
ЯВЯВА СЕ ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й. Д. Й..
НЕ СЕ ЯВЯВА ВЕЩОТО ЛИЦЕ ВЛ. С. В., който е депозирал молба по
делото.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА молба на вещото лице В., с която заявява, че не е изпълнил
задачата, тъй като ищеца не е потърсил вещо лице за освидетелстване.
АДВ. М.: Поддържаме исковата молба. Моля да приемете писмените
доказателства.Оспорвам отговора. Водя допуснатите свидетели. Поддържаме
изслушване на експертизите. Нямам възражения по доклада на съда. Ще
осигуря възможност на вещо лице В. да се срещне и да освидетелства ищеца
само, че аз бях прочел в доклада Ви, че след изслушване на свидетелите ще
бъде експертизата и затова не сме го и потърсили. Ако ми дадете един
телефон ще днес ще влезнем във връзка.
1
ЮРК. А.: Поддържам отговора на исковата молба. Оспорвам исковата
молба. Правя корекция понеже е допусната техническа грешка в отговора на
исковата молба. Още в началото, където е изписано: „Моля да задължите
ищцата К. Т. да се чете, моля да задължите ищецът С.А. да уточни изрично
дали процесния лек автомобил „Мазда“, модел 6 към настоящия момент е
отремонтиран и в кой сервиз и на каква стойност. Това във връзка с наше
твърдение и искане го правим, че всъщност вещото лице е отговорило на този
въпрос. Относно цената на автомобила за имуществени вреди, поради тази
причина съм отправила това искане към съда.
АДВ. М.: Ако разрешите мога да дам отговор на представителя на
ответното дружество. Автомобилът е тотал щета не е ремонтиран единствено
заради това да е някъде в С. и да се пази за делото. Ако евентуално вещото
лице има нужда да го види, ако не все директно ще бъде бракуван. Никога не
е бил ремонтиран. Той не става, както се вижда от експертизата. Все още е в
състоянието, в което е било ПТП-то.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА производството, съобразно определение от
16.02.2022 г.
ЮРК. А.: По този повод относно доказателствените искания, които сме
направили в отговора на исковата молба по първа точка не видях произнасяне
от Ваша страна за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред
НЗОК, с което да се изиска информация за посещенията при личния лекар на
ищеца. Поддържам си искането за издаване на такова съдебно удостоверение.
Моля след получаване на информация от НЗОК да ни бъде издадено
последващо съдебно удостоверение, което да послужи пред съответния личен
лекар, от когото да се снабдя със цялата медицинска документация, в която са
описани заболяванията на пациента С.С.. Нямам други доказателствени
искания.
АДВ. М.: Не се противопоставям да бъде издадено такова съдебно
удостоверение.
Съдът докладва производството, като уточнява, че искането за издаване
на съдебно удостоверение е относимо и следва да бъде дадена възможност на
ответника да се снабди с тази информация. Като за издаването на съдебно
удостоверение следва да внесе държавна такса в 2-седмичен срок.
СЪДЪТ, по доказателствата
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ответната страна, което е по
т.1-ва от отговора на исковата молба. При представяне на доказателства за
2
такса от 5 лв., в 2-седмичен срок.
ПРИСТЪПВА към изслушване на заключението на вещото лице по
съдебно-автотехническа експертиза.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА на вещото лице:
Й. Д. Й. – 42 г., неосъждан, без дела и родство със страните.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ вещото лице за наказателната отговорност по
чл.291 НК. Същото ОБЕЩА да даде вярно и безпристрастно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й.: Поддържам заключението изцяло.
АДВ. М.: Нямаме повече въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението.
ЮРК. А.: Нямаме въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
АДВ. М.: Само един въпрос и той не е свързан към експертизата. Колата
няма да трябва повече, за да го бракуват?
На въпроси на адв. М. вещото лице: Няма да трябва автомобилът, който е
предмет на изследване. Има снимков материал. Описани са щети.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА по делото заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно автотехническа експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице от внесения за целта
депозит.
СЪДЪТ ИЗДАДЕ РКО за сумата от 400 лв.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите свидетели.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА на свидетелите:
КР. В. К. - 41 години, семеен, разведен 3 пъти, български гражданин,
неосъждан, без дела и родство със страните – колеги и приятели сме с ищеца
по делото.
В.ИЛ. С.А-32 години, неосъждана, българска гражданка. Съпруга съм на
ищеца. Желая да свидетелствам.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност по
чл.290 НК. Същите ОБЕЩАХА да кажат истината.
От залата бе изведен свидетеля К..
3
На въпроси на адв. М. и на съда свидетелката С.а отговори: Да, заедно
живеем със Ст.. Знам за претърпяно от съпруга ми ПТП преди 2 години. На
07.02. се случи инцидента. Мъжът ми се прибираше от работа вечерта към 23
ч. и все още го чаках да се прибере, когато ми звъни непознат номер. Вдигнах
и някакъв господин просто ми казва: „Здравейте току-що мъжът Ви претърпя
катастрофа“. Аз в първия момент въобще не можех да повярвам какво ми
казват по телефона. Дадоха ми го да говоря с него. Той беше в съзнание
тогава и само каза: „Скъпа, блъснаха ме“; „Не се притеснявай чакаме линейка
да дойде“. Върна телефона на другия господин и той каза: „Викнали сме и
пожарна, за да режат колата, за да го извадят. Общо взето малко ми се губи и
от разговора останала част. Затворих телефона. Аз бях сама вкъщи с малко
дете на 2 години. Обадих се веднага да повикам роднини вкъщи, за да мога да
отида на мястото. Обадих се за втори път на този номер, за да попитам къде
всъщност ще откарат мъжът ми, защото не знаех. В този момент точно
господинът каза, че го товарят в линейката и попита самия медицински екип и
те казаха, че към Пирогов го карат. Аз веднага си хванах, поръчах едно такси
и отидох в Пирогов заедно с баща ми. Той дойде с мен. Там вече няколко часа
седяхме пред спешното на Пирогов. Общо взето никаква информация не ни
даваха в началото. На 2-3 пъти успях просто през отворена врата да го видя
вътре в залата в шоковата зала. Той беше в безсъзнание вече тогава и под
упойка го бяха сложили и така няколко часа всъщност седяхме през нощта.
Здравословните проблеми след катастрофата и състоянието му след
катастрофата имаше първо на главата близо мисля, че 18 шева. Десният лакът
беше изваден. Имаше пукнати ребра от лявата страна. Общо взето аз няколко
часа по-късно може би към 4 ч. сутринта ме пуснаха да го видя може би за
няма и минута вътре в залата. Беше тъкмо излезнал от упойка. Почти не
говореше. Всичко го болеше. Не беше така и много адекватен честно казано и
нищо и не успяхме и да си кажем. Това след операцията след интервенции му
правиха. Наместваха лакътя. Шиха главата цялата. Общо взето го видях в
бинтове, засъхнала кръв навсякъде. Ужасна гледка. В Пирогов седя 4 дни.
Когато ме пуснаха за тази една минута ми казаха, че вече да се прибирам, че
тепърва ще му правят скенери, рентгени, за да видят дали няма някакви
вътрешни разкъсвания и от ребрата не знаеха точно какво е състоянието
тогава и ми казаха да се прибирам и, че ще го качат в травматологията след
това и на следващия ден вече да отида да го видя и да го посетя. Това беше
въпросната вечер, когато се случи инцидента. След медицинските
изследвания други травми да са се установили, освен пукнатите ребра не е
имало. После беше болничен 3 месеца. На 5-я ден го изписаха от Пирогов.
Едвам ходеше. Аз някак си се опитвах да помагам, защото той не можеше и с
патерици заради цялата ръка с шина не можеше да държи патерица.
Оплакваше се в болки в дясното коляно, за което докато беше в Пирогов не
му обърнаха внимание. То му се беше подуло много коляното. Те му казаха
това е от удара. То ще мине коляното и от лявата страна също не можеше
4
заради ребрата да държи патерица едвам. Всичко го болеше. Въртеше му се
свят от главата от удара и от шевовете. На 5-я ден се прибра вкъщи. Ние
живеем на 3-я етаж. Много трудно беше качването общо взето без помощни
средства. Аз го подпирах леко и реално болничен беше 3 месеца. Три месеца
вкъщи си беше. Аз се грижех постоянно за него. Нищо не можеше сам. Само,
за да се премести от леглото на канапето аз помагах. Къпах го. За всяко едно
нещо беше помощ от моя страна. Не можеше нищо сам да върши. Имаше
силни болки в началото докато си беше. Всичко го болеше от ляво ребрата,
цялата ръка шина, главата. Силни болки може би бяха най-силните около 2
седмици. Пиеше и обезболяващи. Ние понеже имаме малко детенце тогава
беше на 2 години. Детето, като го видя вкъщи просто и то беше в пълен шок.
Той е свикнал да се катери по баща си. Това само да повтаряш на едно дете да
не го пипа, за да не го удари някъде или да засегне някоя част от тялото. Той
реално кракът не се подобряваше. Той седеше даже се увеличаваше отока и
ставаше още по-голям през цялото време и той казваше: „не ми е наред с този
крак; „нещо се случва“. Чак след третата седмица, когато отидохме в Пирогов
да свалят вече тази цяла шина на ръката тогава говори с лекарите там и му
обърнаха внимание за крака. Извършиха преглед и се оказа, че има
кръвоизлив в самото коляно и му направиха пункция. Извадиха 100
милилитра кръв от коляното без упойка. Супер болезнена интервенция за
него. Махнаха му тогава шината на дясната ръка и пак се прибрахме тогава
вкъщи. Ребрата, те бяха пукнати. Реално просто ги чакаш да оздравеят да
зараснат. Шевовете по главата ходихме да ги махат. Те са 18 шева. -
Свидетелката показва от къде тръгват шевовете на главата до много назад –
18 шева. - Той изпитваше силна болка от дърпането на скалпа. То даже явно
от самия удар в първите поне 10 дни имаше световъртеж. Леко му се гадеше.
Емоционалното състояние на съпруга ми се промени. В началото много се
притесняваше въобще дали ще се възстанови как ще се възстанови. Неговата
работа е такава постоянно на крак. Особено първите 3 седмици, когато този
крак не минаваше. Не можеше да стъпва на него. Едва куцаше на левия крак.
Подпирайки се на мен по някакъв начин. Вкъщи говоря само, когато се
движеше, защото не е въобще излизал навън близо месец и много се
притесняваше дали няма да загуби работата си. Това все пак са 3 месеца и
болничен как ще се възстанови. Той е сервитьор. Работата му е да държи
таблата, чудеше се лакътят как ще се възстанови, кракът. То сега и самите
шевове той има огромен белег. Самата рана не беше още минала реално,
когато му изтече болничния и той се върна на работа. Той още не беше
заздравял. Изглеждаше с големи сини белези по лицето. Не шофира сега.
Мисля, че до голяма степен заради това, че изпитва страх. В началото дори и
в таксита не искаше да се вози. Вече, когато можеше да ходи да се движи да
излиза. Не шофира. Няколко пъти се е случвало да трябва да шофира.
Вземаме кола под наем ама с голям страх. Някаква промяна в навиците му
ежедневни след случилото се е, че по-подтиснат ми се вижда. По-резервиран.
Доста обръща повече внимание на разни неща. Чисто да се самосъхрани все
5
едно. След като излезе от Пирогов беше му назначена рехабилитация след
като му махнаха шината и направиха пункцията на кракът обаче посети 2 или
3 пъти въпросната рехабилитация. Имаше повече процедури 10 мисля, че
минимумът беше. Обаче точно тогава стана пандемията и затвориха за
посещение рехабилитационния център всъщност, в който той трябваше да
ходи и самата му рехабилитация се прекъсна. Не можа въобще да си завърши
процедурите, което допълнително удължи срока за възстановяване. Вкъщи се
опитваше нещо да прави. Те му бяха показали разни техники, което друго си е
все пак професионалист да го прави това нещо. Този лакът, който му беше
контузен и това дали е могъл да вдига тежки неща много дълго време не
можеше да вдига тежки неща. Близо 7-8 месеца изпитваше слабост в ръката.
Даже все още 2 години след това примерно преди да се разваля времето и
започва да го боли няколко часа преди да завали той се оплаква от болки в
десния лакът. Много по-бавно стана възстановяването и куцаше с кракът и
лакътя.
АДВ. М.: Нямам други въпроси.
На въпроси на юрк. А. свидетелката С.а отговори: След събитието и след
като му изтече 3 месечния болничен той трябваше да се върне на работа, като
тотално все още не беше в състояние да работи. Неговите колеги тогава,
както споменах той е сервитьор, неговите колеги покриваха неговите
задължения, за да не го изгонят и от заведението, в което работи. Доста му
помагаха те. Въобще много ни помагаха. Трудно ходеше сам. Куцаше.
Особено с крака той едвам ходеше. То тогава беше и пандемия, когато му
изтече и 3-те месеца фирмата, в която работи ресторантът работеше с
доставки за вкъщи. Тоест той нито имаше и лична кола, с която да кара да
извършва и доставките, нито искаше пък и да кара кола. Общо взето
помагаше вътре в самия ресторант за организация и неговите колеги
помагаха. Медикаментите по повод болките приемаше обезболяващи от сорта
на аналгин и доста дълго време приемаше. Близо може би месец в началото.
Първия месец пиеше за болките. Нещо друго, освен аналгин не е приемал.
Само аналгин приемаше за болката. Освен последно, когато му махнаха
шината и пункцията, когато му правиха беше няколко пъти на
рехабилитацията, за които споменах и след това не е посещавал лечебни
заведения по повод неговото състояние и след това дойде пандемията.
Затвориха. Възстановяваше се вкъщи. Бавно възстановяване. Доста дълго
време му отне. Сега не приема никакви медикаменти. Все още работи на
същата работа при същия работодател. Той има шофьорска книжка може би
има 20 години, не знам, е шофирал. Добър шофьор е. Смея да твърдя, че
е много добър шофьор. Може би от 18 годишен. Той е на 42 г. Даже 24
годишен някъде беше.
6
АДВ. М.: Нямаме повече въпроси към свидетеля.
ЮРК. А.: Нямаме повече въпроси.
СЪДЪТ освободи свидетеля от залата.
На въпроси на адв. М. и на съда свидетелят К. отговори: Познавам Ст..
Работим заедно. Колеги сме дългогодишни колеги и приятели. Знам за
претърпян от него пътен инцидент. Бяхме на работа тогава заедно и след това
сме му ходили на свиждане и на гости вкъщи, защото имаше нужда от
подкрепа финансова, психическа. Не беше в добро състояние изобщо. Дълго
време на 3 месеца, 3 месеца и половина преди да се върне на работа даже след
неговото завръщане доста му помагахме, защото той още не беше напълно
възстановен и беше доста притеснен от случката. Не беше пълноценен на
работа. Физически и психически не беше много добре и оттам. Под
психически имам предвид не беше същият човек. Преди това беше един
весел, бодър, засмян, шегаджия. След това малко се беше обърнал. Беше се
затворил в себе си, нито шегички, нито усмивки. Притесняваше се да не го
изгонят от работа, защото ние му помагахме в работния процес и доста беше
притеснен. Към настоящия момент няма възстановяване на предишното му
емоционално състояние не за съжаление. Пак си остана един такъв затворен
след това. Травмира ли се, не знам точно как да го нарека, но не е същият жив
човек. Не е същият шегаджия, не е така. Преди усмивката му не слизаше от
лицето. Физически казах сме му помагали ние работим „келнери“ в един
ресторант и за там се иска доста движение, физическа работа и просто му
помагахме всички колеги, за да можем да го покрием да не го изгонят от
работа. Доста трудно се движеше с всичко, проблеми и с крака проблеми, и с
ръката. Просто не беше силно подвижен и ние трябваше да му помагаме, за да
могат да го оставят на работа да си храни семейството и дома. След
инцидента докато се върна на работа ходихме доста пъти вкъщи. Колегите и
приятелите ходихме да му помагаме. Храна му носихме. Парички събирахме
и му давахме на момчето, защото все пак има малко дете. Жена му не работи.
Тя е по майчинство и му помагахме, за да може да се справи финансово с тази
ситуация и психически да можем да го вдигнем, защото първия визуален
контакт, който направихме с него той не беше в много добро състояние.
Целият превързан, патерици. Седеше в хола в тях неподвижен. Не можеше да
се обслужва. Не бяха добре нещата и това беше дълго време. Това не говорим
за дни. Белези по главата имаше. Целият беше овързан, ако не се лъжа има
там 16,18 или 20 шева. Коляното му много силно пострадало. Лакътят мисля,
че му беше счупен или изкълчен. Целият беше превързан, но тогава беше и
пандемията и нямаше възможност да ходи на рехабилитация и затова не можа
да се възстанови момчето и затова последствията са му по-сериозни.
АДВ. М.: Нямам други въпроси.
7
На въпроси на юрк. А. свидетеля К. отговори: Дълго време след
болничния му помагахме в работата може би 3-4 месеца, защото нашата
работа си иска доста физически усилия и му помагахме всичките. Не можем
да го оставим момчето така. Претърпял е това, на всеки се случва. Лошото е,
че при него е по-сериозно и трябваше да му помагаме. Може би 2,3,4 месеца
му помагахме. Това говорим по време на болнични. Болничните бяха 3
месеца. След като свърши пандемията 3 месеца и половина след това
отвориха ресторанта. В градината работихме. Тогава 50 процента или 70
процента беше възможно за посещаемост и тогава нямаше как трябва да се
работи не може. По време на пандемията имаше доставки по домовете, но той
нямаше как да ходи. Това ни беше единствената дейност, която работеше
ресторантът. Той нямаше как, защото нямаше кола и нямаше физически как
да може да го направи след тази травма и след тази случка.
ЮРК. А.: Нямаме други въпроси.
АДВ. М.: Нямаме повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освободи свидетеля от залата.
ЮРК. А.: Ако мислите, че ще Ви улесня да Ви представя и проект на
удостоверението, както прецените. Всъщност информацията съм я
формулирала в първото.
АДВ. М.: Моля да издадете незаверен препис от протокола от днешното
заседание.
ЮРК. А.: Моля и аз за незаверен препис от протокола.
СЪДЪТ по доказателствата
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице В. да работи по поставените
задачи.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ответната страна и преписи
от протокола.
НЕ ПРИКЛЮЧВА СЪБИРАНЕТО НА ДОКАЗАТЕЛСТВА.
ОТЛАГА ДЕЛОТО И ГО НАСРОЧВА за 09.06.2022 г. от 10:30 часа ,
за която дата страните са редовно уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в о.с.з., което приключи в 11:33 ч.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
9