Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
12 . 01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на шестнадесети
декември
през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря Евдокия-Мария Панайотова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия
МАРКОВА в.гр.д.№ 9672 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 556968 от 08.12.2018 г.,
постановено по гр.д.№13625 по описа за 2017 г. от СРС, Трето ГО, 142 състав
е отхвърлен, предявеният от С.Ц.Б. срещу „Ч.Е.Б.” АД, иск
по чл.124, ал.1 ГПК да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 2 366,29 лв.,
представляваща стойност по направена корекция на сметка за ел.енергия за минал
период 29.10.2016 г.- 27. 01.2017 г., за която сума е издадена фактура № **********
от 23. 02.2017 г.
В полза на ответника, в тежест на
ищеца са възложени разноски в размер на 830 лв.
Във въззивната жалба се навеждат
доводи за неправилност на така постановеното решение. Сочи, че по делото нямало
събрани доказателства, които да установяват, че СТИ е отчитало по-малко
ел.енергия. СТИ можело да измерва, както по-малко, така и по-голямо от
потребеното количество ел.енергия. Затова не били налице предпоставките за
извършване на корекция. СРС бил указал на ответника, че е в негова тежест да
докаже, че са налице предпоставките на чл.48 ПИКЕЕ, вкл., че при метрологичната
проверка е установено СТИ да измерва с грешка извън допустимата. От протокола
на БИМ, който представлявал официален удостоверителен документ поради което се
ползвал с материална доказателствена сила, се установило, че СТИ измерва в
класа си на точност с 0 % грешка. Сочи, че разпоредбите на чл.47-чл.51 ПИКЕЕ
били отменени в хода на извършването на проверката с решение № 1500 от
06.02.2016 г. по адм.д. № 2385 /2016 г. на ВАС, 5-членен състав, което решение
било обнародвано в ДВ, бр.15 от 14.02.2017 г. От тук следвал извода, че към
датата на извършване на проверката не съществува законово установен начин за
извършване на корекция. Първоинстанционният съд погрешно приел, че чл.47 ПИКЕЕ
е отменен с последващото решение № 13691 от 08.11.2018 г. по адм.д.№ 3879/2018
г. на ВАС, 5-членен състав. СРС не се бил съобразил и със съдебната практика на
ВКС относно изискването към датата на извършване на корекционната процедура да
съществуват ПИКЕЕ, които да уреждат правила за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. В отговора по
исковата молба, ответникът бил признал, че корекцията е направена по реда на
ОУ. Неправилно СРС бил приел, че ответникът е изпълнил задълженията си вменени
в разпоредбата на чл.98 а, ал.2, т.6 от ЗЕ, да предвиди ред за уведомяване на
потребителите за извършване на корекция на сметки. Неправилно ответника се бил
позовал на чл.17, ал.2 от ОУ за доказване, че такъв ред е предвиден. Тази
разпоредба посочвала какъв е срока за уведомяване, а не реда. В този смисъл
била налице и съдебна практика на ВКС, както и най-новата практика на СГС, IV- а състав. СРС допуснал процесуално
нарушение като не се произнесъл по направеното искане по чл.17, ал.2 ГПК да извърши
инцидентен съдебен контрол на разпоредбите на чл.48-51 ПИКЕЕ като приел, че
това искане е неотносимо въпреки, че цитирал решение № 13691 от 08.11.2018 г.
по адм.д.№ 3879/2018 г. на ВАС, 5-членен състав. Затова се иска от настоящия
състав да признае разпоредбата на чл.48 ПИКЕЕ за неприложима, тъй като ищцата
не била страна в проведеното пред ВАС производство. Това било и така защото на
основание чл.302 ГПК влязлото в сила решение на ВАС било задължително за
настоящия състав. Неправилно СРС бил приел, че отговорността на потребителя е
обективна. Ответникът твърдял договорно неизпълнение поради което отговорността
била в рамките на чл.82 ЗЗД. Тази теза била застъпена в практиката и на ВКС,
така и на СГС, арг. за това се съдържал и в нормата на чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ.
Законът не давал право на ДКЕВР за предвиди безвиновна отговорност. ЗЕ не можел
да дерогира чл.82 ЗЗД. Разпоредбата на чл.98 а, ал.2,т.6 б“а“ ЗЕ също
предвиждал виновна отговорност, тъй като боравел с термина „неправомерно“ –
присъединяване, въздействие, т.е. виновни човешки действия. Претендират се
разноски.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което иска по чл.124, ал.1 ГПК да се уважи като основателен. Претендира разноски.
Срещу така подадена въззавна жалба е постъпил отговор от „Ч.Е.Б.” АД, ответник
пред СРС. Излага се
довод, че решението е правилно и съобразено със събраните по делото
доказателства. От протокола на БИМ се установило наличие на манипулация на
софтуера на СТИ и функционирането на същия било непредсказуемо. Това се
потвърдило и от изслушаното по делото заключение на вещото лице-електроинженер,
както и на вещото лице компютърен специалист. Това означавало, че СТИ не е от
одобрен тип. Налице било постановено решение на СГС по сходен казус, където се
приемало, че в такава хипотеза е налице предпоставката по чл.48 ПИКЕЕ. Счита,
че независимо, че разпоредбите на чл.47-чл.51 от ПИКЕЕ са отменени, считано от
14.02.2017 г., то към процесния случай те били приложими. Процесната проверка
била извършена на 26.01.2017 г. Затова и цитираната от въззивницата съдебна
практика била неотносима. Правилно СРС бил приел, че искането по чл.17, ал.2 ГПК е неоснователно, защото тази норма била относима само до индивидуалните и
общи административни актове, а в случая се касаело до нормативен
административен акт. Редът за обжалване бил пред ВАС по АПК. Освен това не било
в правораздавателната власт на СРС да се произнася по въпроси по които вече се
бил произнесъл ВАС. Приложимо било правилото на чл.195, ал.1 АПК. Затова и не
можел и СГС да се произнесе. Твърди, че към процесния момент била уредена
процедура за уведомяване на клиента- чл.17, ал.2 и чл.18 от ОУ. Уведомяването
се извършвало в 7-дневен срок. Това си задължение в случая ответното дружество
било изпълнило. В разпоредбата на чл.98 а, ал.2,т.6 ЗЕ не изисквала дружеството
да приеме нови ОУ. Това се възприемало и от съдебната практика на ВКС Налице
била специална – обективна отговорност, която била в отклонение от общите
правила на договорната отговорност затова неоснователен бил довода на
въззивницата, че крайният снабдител трябва да доказва виновно поведение.
Липсвало противоречие на чл.48, ал.1 ПИКЕЕ и чл.82 ЗЗД. Независимо от това
счита, че в случая се касае до обективна отговорност. Счита, че ЗЕ е специален
спрямо ЗЗД и ЗЗП и ги дерогира. В този смисъл разпоредбите на ПИКЕЕ не можело
да бъдат неравноправни, защото в тях била отразена волята на законодателя.
ПИКЕЕ не представлявали договор и затова не можели да противоречат на ЗЗП. В
случая се касаело до регулирана дейност и правомощията за контрол били на
ДКЕВР.
По допустимостта на въззивната жалба:
Решението
е връчено на въззивника
на 08.02.2019 г., а въззивната жалба е подадена на 22.02.2019 г./по пощата/,
поради което съдът приема, че същото е обжалвано в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес на въззивника /ищец/ пред първата съдебна инстанция/ за
обжалване на решението на СРС.
Въззивната жалба е допустима:
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно
извършена проверка настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
За да постанови решение в обжалвания
смисъл, СРС е приел че за процесния период страните са били обвързани от
облигационно отношение по силата на ОУ, одобрени от ДКЕВР. За процесния период
разпоредбите на чл.47-чл.51 ПИКЕЕ били действащо право, тъй като отмяната имала
действия занапред, т.е. след 08.11.2018 г. Затова било налице основание за
корекция на сметка. Предвидените в чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ Правила били приети от
ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013 г. и обн.ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г. и това
били ПИКЕЕ, където в раздел IX били регламентирани случаите на корекция на сметка.
Следователно налице била законова делегация по чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ. Делегацията
била от компетентния орган – КЕВР. Затова и крайният снабдител на ел.енергия не
дължал доказване наличието на виновно поведение на клиента при доказано неточно
отчитане на електромера на последния. В чл.17, ал.2 от ОУ било предвидено
задължение за уведомяване, а редът бил посочен в чл.49, ал.2 от същите ОУ.
Наред с това в КП от 26.01.2017 г. било констатирано въздействие върху
процесното СТИ. Същевременно СРС е констатирал, че в протокола на БИМ и в
заключението на вещото лице електротехник е посочено, че СТИ мери в класа си на
точност. В о.с.з вещото лице посочило, че СТИ измерва точно, но не съхранява в
паметта си всички данни, защото била сменена формата на запис, което
потвърждавало извода, че спрямо СТИ е осъществен нерегламентиран достъп; вещото
лице не можело да отговори на въпроса дали отчетеното отговаря на действително
потребеното. Вещото лице по назначената компютърна експертиза не можело да
отговори на въпроса какви промени са настъпили в софтуера. Възможно било да не се измерва точно реално потребената
ел.енергия. В о.с.з. вещото лице било
категорично, че фърмуеара е променен след фабричното му създаване. Затова за
ответника било налице основание да извърши корекция. Затова и искът като
неоснователен е отхвърлен.
По доводите във въззивната жалба:
С исковата молба ищцата, въззивник пред
настоящата инстанция, не е оспорила наличието на облигационно отношение с
ответника. Това обстоятелство е обявено за безспорно и с доклада по чл.140 ГПК/л.32 /.
Следователно, отношенията между
страните ще се уредят въз основа на ОУ и ПИКЕЕ, за които не се спори, че са в
сила за процесния период -29.10.2016 г.- 26.01.2017 г.
ПИКЕЕ /наричани за краткост
„правилата“/ са издадени от регулатора – ДКЕВР и представляват част от
задълженията на страните по облигационното отношение. Последното е възникнало
въз основа на ОУ, приети от ответното /пред СРС/ дружество.
По делото е
представен на л.64 / пред СРС/ КП, в който е посочено, че на 02. 06.2016 г. е
била извършена проверка относно СТИ, измерващо потреблението на ел.енергия за
процесния кл. № 300125032303. Видно от
данните на л.66 констатирано е липса на пломбата на щита на ел.таблото, нарушение
на пломбата на капачката на клемния блок на СТИ, нарушен е холограмния стикер
на големия капак на елестромера; констатирано е, че са неоригинални пломбите на
големия капак на СТИ. Поставен бил допълнителен проводник /шунт/ между входящ и
изходящ проводници/клеми/ във вътрешността на клемния блок на СТИ. Липсва,
обаче, констатация, че в резултат на тези въздействия върху СТИ последният
отчита ел.енергия в по-малко количество.
Представен е и
констативен протокол от 26.01.2017 г. /л.86 п делото пред СРС/, в който е
посочено, че са налице нарушения на холограмния стикер отляво, както и е налице
нарушение на капачката на клемния блок, а пломбите върху големия капак са неоригинални.
В този КП също липсват констатации за отклонение по отношение измерване на
потребеното количество ТЕ.
В КП на БИМ от
15.02.2017 г. също не е констатирано СТИ да отчита ел.енергия в по-малко
количество; прието е, че
СТИ измерва в класа си на точност с 0 % грешка.
Съставено е
предложение за корекция /л.74 /., в която е посочен периода на корекцията за
всеки един вид ел.енергия – дневна, нощна и върхова като резултата е общо 16628
киловат /часа за периода 29.10.2016 г.-
26. 01.2017 г.
Издадена е на 23.
02.2017 г. фактура /л.13 / на стойност 2 366,29 лв.с посочено основание на
счетоводната операция : “сума по констативен проткол съгласно приложението”, именно
това е вземането на ответника, което се претендира от ищеца за установяване
като недължимо.
Корекцията е била извършена при
действието на ПИКЕЕ в сила от 16.11.2013 г.
Съгласно чл.177, ал.1 АПК решението има сила за
страните по делото, но ако с него оспореният адм. акт бъде отменен или изменен,
този съдебен акт има действие по отношение на всички (erga omnes). Съобразно
разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 и чл. 183 АПК отменителното съдебно
решение има действие спрямо всички лица, независимо дали тези лица са участвали
в съдебното производство по оспорване на акта.
При това положение неоснователен е
довода на въззивницата, че СРС е допуснал процесуално нарушение като не се
произнесъл по направеното искане по чл.17, ал.2 ГПК да извърши инцидентен
съдебен контрол на разпоредбите на чл.48-51 ПИКЕЕ.
Основателен е довода на въззиваемия,
че разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК е относима за индивидуалните административни
актове, а ПИКЕЕ са подзаконов нормативен акт. Редът за тяхното оспорване е
уреден в раздел Трети от АПК- чл.185 и следв. като споровете са подсъдни на
Върховния административен съд.
Тъй като е постановено решение № 13691
от 08.11.2018 г. по адм.д.№ 3879/2018 г. на ВАС, 5-членен състав, настоящият
състав не следва да се произнася по така направеното от въззивницата искане за
упражняване на „инцидентен контрол“ върху разпоредбата на чл.48 ПИКЕЕ. Съдебен
контрол вече е упражнен с горецитираното решение на ВАС. Както беше посочено
по-горе, това решение има действия спрямо всички поради което без значение е
обстоятелството, че ищцата не е била страна в проведеното пред ВАС
производство. Това е и така именно защото на основание чл.302 ГПК влязлото в
сила решение на ВАС е задължително за настоящия състав; извод, който се
признава и от самата въззивниза.
Отмяната, обаче, има обратно действие
в случаите на индивидуален или общ административен акт, какъвто по делото не се
спори, че процесният не е. Действие занапред на съдебно решение за отмяна на
административен акт е предвидено с разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК и то е по
отношение на решенията, с които се отменят подзаконови нормативни актове.
При това положение за процесния период
не може да се породят последиците на отмяната на чл.48, чл.49, чл.50 и 51 от
ПИКЕЕ с решението 21.08.2018 г. на ВАС, обн.ДВ, бр.97/98 и в сила от 23.11.2018
г.
С РЕШЕНИЕ № 1500 ОТ 06.02.2017 Г. ПО АДМ. Д. № 2385/2016 Г., 5
ЧЛ. С-В НА ВАС Решение № 12897
от 01.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд е било обезсилено на осн. чл.
221, ал. 3 АПК и в частта, с която са отменени чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл.
51 от Правилата, а делото – прекратено в тази му част. Със същото решение ВАС, 5-членен състав ОТМЕНЯ по жалбата на "ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД, с ЕИК ********* Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147
от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране,
обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение на
чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт.
Следователно,
правилата за които се твърди от ищеца /пред СРС, въззивник пред настоящата
инстанция/, че са отменени и неприложими за казуса, са действащо право за
процесния период.
Относно уведомяването на клиента за започналото производство по корекция на сметка за минал
период от време:
Съгласно чл. 98а. (1) ЗЕ крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни общи условия.
(2) Общите условия съдържат задължително:
1. информация,
която се предоставя от снабдителя;
2. (доп. - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) срок на договора и права и
задължения на страните по договора;
3. условията за
прекратяване или прекъсване на снабдяването;
4. (нова - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) ред и срокове за заплащане,
включително възможност за заплащане на месечни вноски;
5. (предишна т. 4
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) отговорността на енергийното
предприятие при неизпълнение на общите условия.
6. (нова - ДВ, бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6:
а) в полза на крайния снабдител за
потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване,
промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди,
съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3;
б) в полза на клиента за потребена
електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по чл.
120, ал. 3
Следователно, за
да бъде завършена процедурата, създаваща право на продавача на електрическа
енергия за едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо
изпълнението и на двете предвидени в закона кумулативно предпоставки -
предвиждане на ред за уведомяване в ОУ и одобряване от ДКЕВР на правилата по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Второто условие е
реализирано, след влизането в сила на ПИКЕЕ от 17.11.2013 г.
(понастоящем изцяло отменени с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по
административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., в
сила от 14.02.2017 г. и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017
г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г., с което се отменят
и ч л. 48, 49, 50 и 51), но не се
установява да е реализирано първото условие.
Противно на твърдяното от въззиваемия,
ответник пред СРС, не се доказа по спора, че са изпълнени изискванията за
предвиден ред по който да се извърши това уведомяване на клиента.
Основателен е довода на въззивницата,
че в чл.17, ал.2 от ОУ е предвиден само срок за уведомяване на клиента. В
чл.49, ал.2 ОУ на който се позовава въззиваемия, е посочено на кой адрес се
извършва уведомяването, както и изискването за разгласяване на ОУ чрез
средствата за масово осведомяване, виж л.120 по делото пред СРС.
В отговор на
възражението на ответника, че ЗЕ не го задължава да изготвя нови ОУ,
настоящият състав намира, че съобразяването на процедурата по уведомяване на
клиентите за предстоящите проверки, които могат да доведат до корекции на
сметките им не изисква приемане на изцяло нови ОУ. Това изменение би
могло да се извърши и чрез допълване на действащите такива и привеждането им в
съответствие с изискванията на ЗЕ.
Относно основанието за корекция:
Противно на твърдяното от въззиваемия
по делото няма събрани доказателства, които да установяват, че СТИ е отчитало
по-малко ел.енергия. Действително, констатирано е въздействие върху СТИ, но в
КП на който се позовава въззиваемия – този от 26.01.2017 г. , както и в
протокола на БИМ няма констатирано неправилно измерване на потребеното
количество ел.енергия. В протокола на БИМ, който страните не спорят, че
представлява официален удостоверителен документ поради което се ползва с
материална доказателствена сила, е прието, че СТИ измерва в класа си на точност
с 0 % грешка.
Основателен е довода на въззивницата,
че поради оказаното въздействие СТИ може да измерва, както по-малко, така и
по-голямо от потребеното количество ел.енергия.
Самият ответник, въззиваем пред настоящата
инстанция сочи, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключенията на
съдебните експерти вещото лице-електроинженер, както и на вещото лице
компютърен специалист, се установило, че функционирането на СТИ било
непредсказуемо. Това се потвърждава и от заключенията на двете
съдебно-технически експертизи, допуснати, изслушани и приети по делото /пред
СРС, / вж. л.134 и л.150 по делото пред СРС/. Вещото лице, компютърен
специалист е посочило, че поради липса на уреда не може да се произнесе какви точно
промени са настъпили в софтуера и какви
са причините за констатираните несъответствия и липса на данни по графи. Вещото
лице не може да бъде категорично за точните промени и последващите от тях
въздействия в отчитането на СТИ. Вещото лице не е могло да отговори на въпрос №
4- „дали при манипулиране на СТИ след определен период дали се заличават
данните и какво всъщност се случва с показанията на процесния СТИ“, тъй като не
му е бил предоставен самият уред. В о.с.з. вещото лице Х.е заявил, че „Теоретично
всичко е възможно“.
Това означава, че може да е налице
основание за корекция, както в полза на крайния снабдител /ответника/, така и
на потребителя /ищец/.
Допълнителен
аргумент в тази посоча е обстоятелството, че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ
СТИ са собствени на оператора на електропреносната мрежа ("ЧЕЗ
Разпределение България" АД) и по правило потребителят няма достъп до
монтираните от доставчика СТИ. В случая от КП се установява, че СТИ е било монтирано на електрически
стълб. Въззивният състав намира, че доставчикът на електрическа
енергия - лицензиант е длъжен да осигурява, освен надеждно, качествено и
непрекъснато снабдяване на потребителите, също и измерване и отчитане на
електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за
търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и
отчитане на измервателните средства; че при осъществяване на тези дейности
доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата грижа на добрия
търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на подадената електрическа
енергия. Тъй като, съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е собственост на
оператора на електропреносната мрежа, последният има задължение да осигури
правилното и коректното му функциониране и да констатира своевременно грешката
в измерването или неизмерването на ел. енергията. Ако операторът не е изпълнил
задълженията по проверка годността на СТИ и поддръжката им, които са му
възложени със закона, това неизпълнение не би могло да се вмени във вина на
потребителя и той не може да носи отговорност за него.
Следва да отбележим, че самият
ответник сочи, че по отношение консумираната ел. енергия за процесния обект е
съставен и друг КП с дата на съставяне 02. 06.2016 г. Във фактура № ********** от 23. 02.2017 г. не е индивидуализиран
КП въз основа на който е извършена счетоводната операция.
Налага се извод, че с оглед представените
по делото /пред СРС / писмени доказателства и доказателствени средства не се доказа от ответника да е спазена
процедурата по съставяне на КП, респ. да е доказано основанието за извършване
на корекцията на сметка за минал период от време.
Относно характера на отговорността:
Въззивната инстанция споделя тезата на
въззивницата, че безвиновна отговорност при договорни отношения може да бъде
предвидена само със закон; КЕВР е регулаторен орган, а не законодателен.
Действително, ЗЕ е специален закон, но
не може да дерогира ЗЗД, в който са уредени последиците от неизпълнение на
договорните задължения с каквито страните не спорят, че са обвързани.
Арг. в подкрепа на тезата, че се касае до виновни действия на
потребителя на ел. енергия се съдържа и в разпоредбата на чл.98 а, ал.2,т.6
б“а“ ЗЕ, който изисква действията по присъединяване, въздействие да са
извършени „неправомерно“, т.е. виновни човешки действия.
Съгласно постановената съдебна
практика по чл.290 ГПК от ВКС, така например
РЕШЕНИЕ № 115 ОТ 20.09.2017 Г. ПО Т.
Д. № 1156/2016 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, обаче, крайният снабдител на електрическа енергия
не е длъжен да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно
отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му
след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83,
ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, направени със Закона за
изменение и допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.
/, и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.
От друга страна, съгласно
задължителните разяснения, дадени с решение № 104/16.08.2016 г., по т. д. №
1671/2015 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, за
защита на обществения и на личния интерес на всяка от страните по договора за
продажба на електроенергия с ПИКЕЕ е предвиден съответен, гарантиращ
обективното установяване наличието на обстоятелствата, водещи до ангажиране
отговорността на потребителя. Тази гаранция е постигната с участието на
независим орган. При наличието на нерегламентирано вмешателство в измервателнта
система, то е свързано с посегателство върху измервателната система,
собственост на оператора на електроразпределителната мрежа, която се владее и
стопанисва от него. За да се гарантира,обаче, обективност на извършените действия,
наличието на неправомерното действие следва да бъде удостоверено с подписа на
представител на полицията, който на основание чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕЕ задължително
присъства на проверката. Това прави изготвения констативен протокол официален
свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила.
В разглеждания
случай от ответника се
поддържа тезата, че при извършената проверка е установено нерегламентирано
въздействие и достъп
относно функционирането на електромера. С оглед на това и на
основание чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ констативният протокол за установяване
намесата в измервателната система следва да се състави в присъствието на
органите на полицията и да е подписан от тях. Това императивно изискване не е спазено; видно от КП изрично е
посочено, че не е „прозвънявано“ на тел.112.
Налага се извод, че обжалваното
решение е неправилно и като такова ще следва да бъде отменено и предявеният
отрицателен установителен иск ще бъде уважен.
По разноските:
Пред първата съдебна
инстанция:
С оглед изхода на
спора разноските не са правилно
присъдени.
В полза на ищеца се
следват разноски в размер на 490,29 лв.,
от които държавна такса в размер на 94,65 лв. и адв.възнаграждение в размер
на 395,64 лв.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Същото е неоснователно: размерът на
адв.възнаграждение е в рамките на минималния такъв по чл.7, ал.2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери. Претендираният материален интерес е в размер
на 2 366,29 лв.
На ответника разноски не се
полагат и такива не следва да му бъдат присъдени. Решението в частта, в която са му присъдени такива ще следва да
бъде отменено.
Пред въззивната инстанция:
При това
положение на въззивницата разноски
се следват. Такива са сторени в размер на 46,72 лв.- държавна такса за
въззивно обжалване.
По възражението, направено в отговора по
въззивната жалба, че не са налице предпоставките на чл.38, ал.1 Задв. за
присъждане на адвокатско възнаграждение:
Въззиваемият
твърди, че безплатна адв. помощ може да се предостави в изрично посочени в
чл.38 от Задв., случаи. В конкретния, а и по други адм.д и гр.д. /изброени в
отговора по въззивната жалба/ от адв.Д. и Димитров било посочено, че се касае
до “близки”. Последното обстоятелство не било доказано като се позовава на
съдебна практика по аналогични случаи.
Съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на:
1. лица, които имат право на
издръжка;
2. материално затруднени лица;
3. роднини, близки или на друг юрист.
Действително,
няма законово изискване посочените от адвоката в
пълномощното обстоятелства по чл. 38 ЗАдв. да бъдат доказвани, ако не са изрично оспорени в процеса. В случая такова оспорване е налице. В този случай е
необходимо ангажиране на доказателства за наличие на обстоятелствата по чл.38
от ЗАдв., виж в този смисъл ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
505 ОТ 22.12.2017 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 4887/2017 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС.
Наред с това в договора за правна
защита и съдействие не е посочено, че адв.защита се предоставя безплатно. Уговорено
е, че плащането се извършва в брой. Като платена сума е посочено – 395 лв. При
това положение не сме в хипотезата на чл.38 ЗАдв.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Същото е неоснователно: размерът
на адв.възнаграждение е в рамките на минималния такъв по чл.7, ал.2 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери. Претендираният материален интерес е в
размер на 2 366,29 лв.
Налага се извод, че на въззивницата се
следват и разноски за процесуално
представителство в размер на 395 лв. или общо сумата в размер на 441,72 лв.-разноски
пред въззивната инстанция.
Въззиваемият претендира разноски, но с оглед изхода на спора не
му се присъждат.
Водим от горното,
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 556968 от 08.12.2018 г., постановено по
гр.д.№13625 по описа за 2017 г. от СРС,
Трето ГО, 142 състав, с което е
отхвърлен, предявеният от С.Ц.Б. срещу „Ч.Е.Б.”
АД, иск по чл.124, ал.1 ГПК да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 2 366,29 лв.,
представляваща стойност по направена корекция
на сметка за ел.енергия за минал период 29.10.2016 г.- 27. 01.2017 г., за
която сума е издадена фактура № ********** от 23. 02.2017 г., изцяло.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от С.Ц.Б., ЕГН **********,***,
срещу „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, с
правно основание по чл.124, ал.1 ГПК, че ищцата не дължи на ответника
сумата в размер на 2 366,29 лв., представляваща стойност по направена
корекция на сметка за ел.енергия за минал период 29.10.2016 г.- 27. 01.2017 г.,
за която сума е издадена фактура № ********** от 23. 02.2017 г. относно обект:
гр.Етрополе, ул.“*******, клиентски номер 300125032303.
ОСЪЖДА Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център,
да заплати на С.Ц.Б., ЕГН **********,***, сумата в размер на 490,29 лв.-разноски пред първата
съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, да заплати на С.Ц.Б., ЕГН **********,***, сумата в размер на 441,72 лв.-разноски
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: