№ 15523
гр. София, 02.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110155216 по описа за 2024 година
След влизане в законна сила на Определение № 48992/02.12.2024 г. делото се води по
искова молба /уточнена с молба с вх. № 335499/22.10.2024 г./ на Ц. Г. И. срещу „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Исковете са допустими независимо от липсата към момента на предявяването им на
висящо изпълнително производство за събиране на вземанията. Правната сфера на ищеца се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия срещу него изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство, независимо че и в хода на
същото би могъл да предяви иска си /в този смисъл – Определение № 513/24.11.2016 г. по ч.
т. д. № 1660/2016 г. на ВКС, I ТО/. Правният интерес от така предявения иск не се изчерпва
със създаване на основание за прекратяване на конкретното изпълнително дело /чл. 433, ал.
1, т. 7 ГПК/. Интересът на длъжника обхваща и осуетяването възможността кредиторът след
приключване на конкретното изпълнително дело да поиска връщане на изпълнителния лист
и образуването на друго изпълнително дело. Изпълнителният лист удостоверява неговото
право на принудително изпълнение. Влязло в сила решение, с което искът по чл. 439 ГПК е
уважен срещу кредитора по изпълнителния лист /ако по делото се установи, че
погасителната давност е изтекла/, го възпрепятства да упражни правото на принудително
изпълнение по друго /в този смисъл – Определение № 262/09.07.2020 г. по ч. гр. д. №
586/2020 г. на ВКС, IV ГО/. На следващо място, предмет на исковете по чл. 439 ГПК е
недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, т. е. недължимост на вземането – предмет на издадения изпълнителен лист, въз
основа на който е образувано изпълнителното дело, и съответно на предмета надлежно
процесуално легитимиран ответник в исковото производство е носителят на оспорваното
материално право. В случая „ЕОС Матрикс“ ЕООД има качеството на надлежен ответник по
исковете, след като страните не спорят относно обстоятелството, че още преди датата на
подаване на исковата молба е настъпило валидно частно правоприемство на процесните
вземания в негова полза, което обуславя пасивната му процесуална легитимация като
цесионер, независимо от това дали е или не е бил конституиран като взискател по вече
прекратеното изпълнително производство. По изложените съображения искането на
ответника за прекратяване на производството поради недопустимост на предявените искове
1
е неоснователно.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на ищеца за изискване на изпълнителното дело, образувано въз основа на
процесния изпълнителен лист, е основателно и следва да бъде уважено.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи документи относно
образувани от него изпълнителни дела подлежи на отхвърляне, защото цели установяването
на безспорно по делото обстоятелство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на
производството.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.05.2025 г. от 10:15 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – препис и от отговора на исковата молба и приложенията.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА от РС – В. да представи по делото заверено копие от изп. д. №
3804/2005 г. по описа на ДСИ при РС – В..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са от Ц. Г. И. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ответникът няма
право на принудително изпълнение срещу ищеца за следните суми, за които е издаден
изпълнителен лист на 28.01.2005 г. по гр. д. № 309/2005 г. по описа на СРС, 48 състав, а
именно: 2 633 лв. – главница по Договор за потребителски кредит от 10.10.2003 г.; 713.99 лв.
– договорна лихва за периода от 15.11.2003 г. до 19.01.2005 г.; 146.05 лв. – лихва за периода
от 15.11.2003 г. до 19.01.2005 г.; 319.44 лв. – разноски. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че изпълнителният лист е издаден в полза на „Обединена българска
банка“ АД, както и че по молба на банката е образувано срещу него изп. д. № 3804/2005 г. по
описа на ДСИ при РС – В.. Релевира възражение, че задълженията са платени, във връзка с
което посочва, че с молба от 18.02.2010 г. взискателят е уведомил съдебния изпълнител, че
задължението към банката е изцяло погасено, но въпреки това изпълнителното
производство е прекратено едва през 2022 г. Излага, че междувременно вземанията са
прехвърлени от банката на ответника с договор за цесия от 29.02.2016 г. Възразява, че в
периода от 2010 г. до 2022 г. не са извършвани изпълнителни действия спрямо него. Сочи, че
не са били образувани изпълнителни дела с взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Твърди, че с
уведомително писмо от 17.07.2024 г. е отказал на „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати
доброволно задълженията, като се е позовал на изтекла 5-годишна давност. Поддържа
възражението за давност и в настоящото производство.
В отговора на исковата молба ответникът признава факта, че погасителната давност за
процесните вземания е изтекла. Оспорва като недоказано твърдението на ищеца за плащане
2
на задълженията. Счита, че задълженията продължават да съществуват като естествени,
поради което той има право да кани длъжника да ги заплати, а предвид неконституирането
му като взискател по изпълнителното дело не би могъл да узнае за евентуалното им
плащане. Моли за уважаване на исковете. Моли разноските да останат в тежест на ищеца на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК, защото ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото, като акцентира, че с поведението си е показал, че се е дезинтересирал
от принудително изпълнение по отношение на процесните задължения. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 439 ГПК.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: че
срещу него е издаден процесният изпълнителен лист за процесните задължения; че
процесните вземания са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 29.02.2016 г.;
плащане на задълженията по изпълнителния лист.
В тежест на ответника е да докаже, че са налице обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване на давността за вземанията по изпълнителния лист.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за плащане на задълженията по
изпълнителния лист.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че
срещу ищеца е водено изп. д. № 3804/2005 г. по описа на ДСИ при РС – В., въз основа на
изпълнителен лист от 28.01.2005 г., издаден по гр. д. № 309/2005 г. по описа на СРС, 48
състав, в полза на „Обединена българска банка“ АД за процесните суми; че вземанията по
изпълнителния лист са валидно прехвърлени на ответника с договор за цесия от 29.02.2016
г.; че ответникът не е бил конституиран като взискател по изпълнителното дело; че
изпълнителното дело е прекратено през 2022 г.; че ответникът не е образувал изпълнителни
дела срещу ищеца въз основа на изпълнителния лист.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4