Р Е Ш Е Н И Е № I-32
град Бургас
, 05.04. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
............двадесет и седми март …..през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря Ани Цветанова като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 229 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е
образувано по повод на въззивната жалба на процесуалните
представители на „Вали-ЕМ“ЕООД -ищец по гр.д. № 572 /2017 год. по описа на Поморийския
районен съд против решение № 143/26.11.2018
год. постановено по същото дело ,с което
е отхвърлен предявения иск от въззивника
против Г.Д.М. от гр.С.В. за осъждането
му да заплати сумата от 3735,59лв.
,представляваща претърпени имуществени вреди от ищеца в качеството му на
работодател вследствие неправомерни
умишлени действия на ответника ,извършени в периода от 01.01.2016 г. до
30.06.2016 г.,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 18.09.2017
г. до окончателното й изплащане .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
считат същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано.
Сочи се на първо
място ,че решаващият съд неправилно е приел ,че искът е
недоказан ,тъй като не било ясно дали
сумите ,посочени в протокола,съставен между ищеца и трето лице-Еконт експрес
,са изплатени от ищеца на Еконт,както и че не може да се направи извод доколко представляват вреди ,стоящи в
причинна връзка с действията на
ответника ,които могат да му се вменят във вина
и дали това не са суми ,дължими от ищеца на неговия търговски партньор
Еконт експрес по договор ,сключен между
тях-сумата 2959,64 лв. дали не е
договорна санкция поради неизпълнение на собственото задължение на ищеца по същия
договор да упражнява контрол по осъществяване на дейността съобразно
изискванията на третото лице ,като не допуска уронването на доброто му име на
търговец,а сумата от 120 лв- да не е начислена съобразно договорени между
страните по същия договор или друг
условия за контрол на изпълнението му ..Оспорват се и изводите ,че протоколът
,както и представеното писмо относно вътрешното разследване от Еконт експрес до
ищеца били частни документи ,“които не
се ползват с материална доказателствена сила
и доколкото в случая същите
съдържат изявления ,насочени към
удостоверяване на изгодни за ищеца факти относно причинителя на твърдяната
вреда ,механизма за нейното причиняване и нейния размер и липсват други доказателства по делото
,които да ги подкрепят“,не били годни доказателства за установяване на фактите
,поради което и съдът е счет ,че искът е недоказан по основание и размер.
Сочи
се ,че тези доказателства действително
представляват частни документи и като
такива нямат самостоятелна доказателствена сила ,но съдържат изявленията на
подписалите ги лица и не са оспорени от ответника.Като неоспорени тези документи са истински /автентични/ и следва да се зачете тяхната формална
доказателствена сила относно съдържанието им.Освен това ответникът не оспорва
факта на извършеното с неговото потребителско име и парола претарифиране на пратките ,като
твърди ,че това било извършено от друго лице ,ползвайки неговото потребителско
име и парола.В тази насока обаче не са представени доказателства .Представена е
длъжностната характеристика на ответника
,в която подробно е разписана
процедурата при работа с електронни документи ,както и е уредена имуществената
и финансова отговорност ,поради което установените от работодателя нарушения са отразени и в заповедта за
дисциплинарно уволнение.
Затова
се счита ,че при нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд не е обсъдил
представените доказателства ,не ги е преценил
с оглед на всички обстоятелства
по делото и не ги е обсъдил в съвкупност с целия доказателствен материал ,поради
което е постановил едно неправилно и необосновано решение.
Моли
се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се уважи изцяло исковата
претенция.Не сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на
обжалване акт .
Въззимаемият ответник по делото не е депозирал отговор
по чл. 263 от ГПК и не взема становище по въззивната жалба.
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявен
е бил иск с правно основание чл. 211 вр.чл. 203 ал. 2 от КТ .
Не
е спорно между страните ,че ответникът е бил в трудовото правоотношение с
ищцовото дружество ,в което той е заемал длъжността „куриер“ до 01.07.2016 г.
,като трудовото правоотношение е било
прекратено с издадената заповед за
дисциплинарно уволнение № 10/06.07.2016
г.,приложена към делото /не се спори ,че между страните е висящ трудов спор по
повод уволнението на ответника по гр.д. № 649/2017 г. на ПРС/.
Макар
и ответникът да оспорва ,че е изпълнявал
отчетническа дейност в ищцовото дружество ,от данните по делото ,включително и
от представената длъжностна характеристика
за заеманата от него длъжност /която му е връчена надлежно срещу
подпис и не е оспорена по делото /се
установява ,че същият е изпълнявал отчетническа дейност ,доколкото му е било
възложена да извършва дейности ,свързани
с приемане ,отчитане и съхранение на
пратки пари и свързаните с това документи –при спазване на съответните правила
,установени от търговския партньор на ищеца – „Еконт експрес“
Представено
е било по делото писмо от „Еконт
експрес“ до ищеца ,от което става ясно ,че
при направено вътрешно разследване
в дружеството е било установено
неправомерно претарифиране на 160 платки за периода 01.01.2016 г. до 30.06.2016
г. от лицето Г.М. ,като по пратките е променяно тарифното тегло –от по-голяма
към по-малка стойност ,както и са направени промени и на типа на пратките – от колента към
пощенска.С действията си ответникът М. е присвоил неправомерно 656,35 лв.,
нанасяйки финансов ущърб на „Еконт експрес „ и уронвайки името пред клиентите
му .Посочено е ,че като материолно отговорен партньор“Вали –ЕМ“ЕООД е
санкциониран със сумата от 3735,59 лв. ,включваща :присвоената сума от 656,35
лв. от Г.М. след претарифиране на пратките ;финансова санкция в размер на
2959,64 лв.-за неосъществен контрол ,довело до уронване името на Еконт и
админитративна такса от 120 лв. ,регламентирана със заповед при провеждане на
вътрешното разгледване.
Именно
тази сума от 3735,59 лв. е предмет на исковата претенция –представляваща
имуществена вреда за работодателя
вследствие неправомерните умишлени действия на работника-ответник ,която
се търси на осн.чл. 211 вр.чл. 203 ал. 2 КТ .
Както
правилно е посочил първоинстанционният съд ,съобразявайки се и с практиката на ВКС, работникът носи отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ, когато вредата е причинена умишлено, като последната се предполага,
доколкото намират приложение разпоредбите за деликтната отговорност. В същата,
намерила израз и в постановени по реда на чл. 290 ГПК /ред. Дв. в. бр. 47/2009
г./ решения от 15.05.2013 г. по гр. д. 745/2012 г., IV г. о. и от 26.05.2015
гр. д. № 234/2015 г., IV г. о. се приема, че липсата на влязла в сила присъда
не изключва отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, тъй като вредата може да е
причинена от работника умишлено, без деянието да съставлява престъпление.
Когато вредите са причинени небрежно или причината за тяхното настъпване е
неустановима, работникът отговаря по реда на чл. 203, ал. 1 КТ, а когато са
причинени умишлено, отговорността се определя от разпоредбите на гражданския
закон. Посочва се, че разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КТ препраща към
гражданския закон, относно реализацията на отговорността на служител или
работник, причинил вредата умишлено. Гражданският закон, към който препраща
горната разпоредба и който следва да се определи при реализирането на отговорността
на работника в този случай, са разпоредбите на ЗЗД, като в различните хипотези
на обстоятелствата, изложени в исковата молба, следва да се определи и
приложимата разпоредба от ЗЗД или друг закон, доколкото ищецът се позовава на
общите разпоредби за деликтната отговорност, при което работникът е причинил
вреди на работодателя, ако има обстоятелства по исковата молба, които водят до
тази правна квалификация на предявения иск. По правилата на чл. 82 ЗЗД, когато
отговорността следва да се квалифицира като отговорност за вреди, причинени
умишлено от работника или служителя, в дължимото обезщетение се включва и
пропусната полза, при наличието на предпоставките за това, във всеки конкретен
случай. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, изразена в решение №
493/23.11.2011 г. по гр. д. № 586/2011 г. на ВКС, IV гр. отд, решение №
336/2010 г. по гр. д. № 767/2009 г. на IV гр. отд., постановени по реда на чл.
290 ГПК, която практика се споделя от настоящия състав.
В тежест на
ищцовото дружество е било да докаже наличието на елементите, включени във
фактическия състав на сочената норма, а именно - наличие на трудово
правоотношение с ответника към момента на причиняване на вредите, деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
както че ответникът е причинил умишлено сочените вреди. В случая настоящият състав счита ,че по отношение на сумата от
656,35 лв.-представляваща неправомерно присвоената от ответника сума от
неправилното претарифиране на 160 пратки ,нанасяйки финансова вреда на Еконт
,който от своя страна е претендирал сумата от ищеца , всички предпоставки са налице за ангажиране
пълната имуществена отговорност на ответника, доколкото по делото са приети
доказателства, че последният е причинил вредата умишлено,с цел да обогати себе си с тези средства .В тази
връзка следва да се подчертае ,че
неправилно районният съд е отрекъл изцяло доказателствената сила на представените по
делото частни свидетелстващи документи
–и по-точно на приложеното писмо относно
вътрешното разследване от Еконт експрес до ищеца и констативен протокол .Верно
е ,че представените по делото констативен протокол и писмо от „Еконт експрес „ООД до ищеца са частни документи и като такива имат само формална доказателствена сила .Тези
документи обаче съдържат изявления на подписалите ги лица и не са оспорени от
ответника.При това положение следва да бъдат приети като автентични ,а и доколкото не е оспорено и съдържанието
им ,следва да бъде зачетена тяхната формална доказателствена сила относно съдържанието им .Освен това
,ответникът не оспорва факта на
извършеното с неговото потребителско име и парола нарушение- претарифиране на пратките .Той
само е твърдял ,че това било извършено от друго лице , а не от него ,ползвайки
неговото потребителско име и парола.В тази връзка обаче от една страна не са представени никакви
доказателства .От друга страна в
представената по делото длъжностна характеристика за длъжността на ответника подробно е разписана процедурата при работа
с електронни документи , а имуществената и финансова отговорност са уредени в раз. първи и втори .От посочените там задължения на служителя,става ясно ,че същият няма право
да съобщава личната си парола/известна само на него / на други лица ,или да я записва на видно и
достъпно място .Паролата удостоверява ,че служителят лично е извърил дейностите
,администрирани с нея,като за документите ,администрирани с личната парола на служител,последният носи
пълна имуществена отговорност /каквато е предвидена и раз.втори от длъжностната характеристика/.
Предвид изложеното съдът счита, че ищецът е
доказал по делото, че претърпените от него вреди в размер на 656,35 лв. са причинени
умишлено от ищеца и поради това фактическия състав за ангажиране на пълната
имуществена отговорност на работника е налице, а предявеният иск за тази сума е основателен,
поради което следва да се уважи. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца
тази сума по иск с правно основание чл. 203, ал. 2, предл. първо от КТ,
представляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди,
съставляващи стойност на присвоените от търговския партньор на
ищеца суми ,с които ищцовото дружество е било санкционирано .
Що
се отнася до сумата от 2959,64 лв. ,за която се твърди ,че е начислена на ищеца от третото лице ,по силата на договор между
тях и същата сума се явява договорна
санкция за неосъществен контрол ,довело
до уронване престижа на третото лице ,както и сумата от 120 лв. –за която се
твърди ,че била заплатена на същото това трето лице по силата на издадена от последното заповед
за провеждане на вътрешно разследване ,то по отношение на тези суми настоящият съдебен състав счита за правилни мотивите на районния съд ,че за тях не се сочат доказателства относно
наличието на твърдяното основание ,на което се дължат – от една страна не е
представен договора между ищеца и третото лице /търговски партньор на ищеца
/,нито заповедта ,регламентираща плащането на 120 лв. ,при което не може да се
направи никакъв извод доколко тези
санкции ,представляващи вреди за ищеца ,представляват вреди ,стоящи в причинна връзка с действията на
ответника ,които могат да му се вменят във вина ,или които са последица от
неговото поведение.Тези суми представляват санкция за ищеца поради неизпълнение на собственото му
задължение да упражнява контрол по
осъществяване дейност съобразно изискванията на третото лице ,т.е. задължението
му да не допуска уронване на доброто име
на търговеца-Еконт,а сумата от 120 лв. не е ясно дали не е начислена по друг
договор между страните .Изобщо не е
доказана причинната връзка между поведението на ответника и претърпените от
ищеца санкции и дали са наложени само за
неправомерните действия на ответника,или и на някой друг служител,или пък и за цялостно неизпълнение на задълженията на
ищеца за осъществяване на контрол и
недопускане уронване доброто име на партньора на ищеца .Затова и в тази част
настоящият съд счита решението за правилно и същото следва да бъде
потвърдено.
Поради
основателността на иска за сумата от 656,35 лв. следва да бъде уважена и акцесорната
претенция по чл. 86 ал.1 ЗЗД – за присъждане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска -18.09.2017
г. до окончателното й изплащане .
Като има предвид гореизложеното , Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение № 143/26.11.2018 г. постановено по гр.д. № 572/2017 г. по описа
на Поморийския районен съд В ЧАСТТА ,с
която е отхвърлен иска на“ВАЛИ -ЕМ „ЕООД,със
седалище и адрес на управление – гр. Русе,ул.“Плевен“ № 1,вх. 5 ,ет.8,ЕИК
*********,представлявано от управителя В. П. ,черд адв. Д.Потерова ,,съдебен
адрес – Бургас ,ул. „Сливница „ № 31,ет. 1 срещу Г.Д.М. ,ЕГН ********** от гр.
С.В. ,общ Н. ,ул. Г.С.Р. „ № * за осъждането
на ответника да заплати на ищеца сумата от 656,35 /шестотин петдесет и шест лв.
и 35 ст. /-представляващи имуществена вреда ,причинена на ищеца в качеството му
на работодател вследствие неправомерни
умишлени действия на ответника ,извършени в периода от 01.01.2016 г. до
30.06.2016 г. ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 18.09.2017
г. до окончателното й изплащане и вместо него ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА
Г.Д.М. ,ЕГН ********** от гр. С.В. ,общ Н. ,ул. Г.С.Р. „ № * ДА ЗАПЛАТИ
на ищеца “ВАЛИ -ЕМ„ ЕООД,със седалище и адрес на управление – гр.
Русе,ул.“Плевен“ № 1,вх. 5 ,ет.8, ЕИК
*********,представлявано от управителя В. П. ,чрез адв. адв. Д.Потерова
,,съдебен адрес – Бургас ,ул. „Сливница „ № 31,ет. 1 сумата от 656,35 /шестотин петдесет и шест лв. и 35
ст. /-представляващи имуществена вреда ,причинена на ищеца в качеството му на
работодател вследствие неправомерни
умишлени действия на ответника ,извършени в периода от 01.01.2016 г. до
30.06.2016 г. ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 18.09.2017
г. до окончателното й изплащане.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ относно претенцията за сумата от 2959,64 лв.
финансова санкция за неосъществен контрол ,довело до уронване името на „Еконт
експрес“ООД и админитративна такса от 120 лв. ,регламентирана със заповед при
провеждане на вътрешното разгледване ПОТВЪРЖДАВА решението .
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.