Р Е Ш Е Н И Е № 426
08.05.2020 г., град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на двадесет и трети
януари 2020г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело
№ 2627 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Сливенският районен съд /СлРС/ е
сезиран с исковата молба на Г.П.Г., който излага, че е работил като шофьор на
товарен автомобил над 12 тона, на пълен работен ден, при ответния едноличен
търговец „В. И. -В.45“. Също, че със заповед от 19.03.2019г. трудовото му правоотношение
било прекратено, тъй като му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“,
мотивирано от работодателя му с обстоятелството, че не се е явил на работа в
няколко последователни дни: 05-ти, 06-ти, 07-ми и 08-ми март. Г. признава това
си отсъствие, но пък го обосновава с оправдателна за него /според самия него/
причина- тъй като работодателя му не винаги успявал да му осигури заетост, в
такива дни си стоя у дома на разположение и в очакване да му се обадят за следващ курс. Такъв именно бил установения от
работодателя му начин на организация на работния процес. По тази причина намира
уволнението си незаконосъобразна и предявява иск съда с решението си да го
отмени. Г. заявява и две парични претенции: първата от тях за обезщетение за
оставането му без работа вследствие уволнението- за максималния шестмесечен
срок по чл.225 ал.1 от Кодекса на труда- 3 360лв. /изчислявано при месечно трудово
възнаграждение в размер 560лв./, както и обезщетение за останал неползван
платен годишен отпуск- за 27 дни, следващ му се за цялото време, през което е
работил при ответника- 800лв.
В своевременно
депозирания писмен отговор ответника намира исковете за неоснователни: първия,
тъй като според него Г. без уважителни причини не се е явил на работа в
цитираните по-горе дни, а втория- защото при прекратяването на трудовото
правоотношение не е имало останал неползван от ищеца и/или незаплатен от
работодателя, платен годишен отпуск. Така също, ответната страна твърди в
отговора няколко случая, при които според нея мъжа не е изпълнявал трудовите си
задължения- случаи от 2018г. /м.07-ми и м.11-ти/, при които след завръщането си
от курс не е разтоварил стоката от управляваното от него превозно средство.
В писмено становище,
чрез процесуален представител по пълномощие, Г. на свой ред заявява, че никога
не е подавал до работодателя си молба да му бъде разрешено ползването на платен
годишен отпуск, както и че не му е връчвана заповед в тази връзка.
Двете страни претендират
разноски.
В съдебно
заседание те не внесоха промени в исковете или във фактите, на които са
основани, съотв. на които са основани възраженията против тях.
След като
обсъди събраните по делото доказателства съда приема за установено следното от фактическа
страна:
Безспорни са по
делото обстоятелствата, че страните по него са били в трудови-правни отношения,
по силата на които ищеца е работил като шофьор на товарен автомобил над 12
тона, на пълен работен ден. Също, че е престирал работната си сила извършвайки международен
превоз на товари и е имал трудово възнаграждение в размер на минималното за
страната. Безспорно е и че трудовите
правоотношения са прекратени със заповед на работодателя. Всъщност, заповедите
са две- от 19.03.2019г. са, като с първата по ред от тях - №1, на Г. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, а с втората-№2, е прекратено трудовия
договор- именно поради налагането на това най-тежко по Кодекса на труда /КТ/ наказание
за нарушение на трудовата дисциплина. Безспорно е също така, че преди да бъдат
издадени те, работодателя е поискал и работника дал, обяснения за отсъствието
си от работа.
Впрочем, всички
тези обстоятелства се установяват и от ангажираните по делото доказателства-
писмени: освен заповедите, също и трудов договор № 21/ 27.12.2017г., както и
документите, представляващи листи №№ 16 и 17 от делото.
Част от
доказателствения материал е и длъжностната характеристика на заеманата от ищеца
длъжност. Видно от съдържанието й, сред задълженията на Г. във връзка с
изпълнение на трудовата му функция като шофьор на камион не е такова по
разтоварването му. Впрочем, това е без значение за делото, но съда го коментира
само защото е изтъкнат от ответника в писмения отговор довод. Тези
обстоятелства обаче са ирелевантни, тъй като, както съда вече отбеляза в съдебно
заседание, атакуваната в настоящото производство уволнителна заповед не е
основана на отказ на ищеца да разтовари МПС-то след завръщането от курс, а
единствено на неявяването му на работа в четири последователни дни –
съответстващи на датите 05-ти, 06-ти, 07-ми и 08-ми март 2019г. Впрочем, Г.
признава този, последния, факт.
Според съда не
е спорно, но все пак е и установено с помощта на гласни доказателствени
средства, че ищеца е управлявал товарен автомобил „Рено“ с ДК№ ..... Те бяха
събрани чрез разпита на свидетелите И. В. И. и А. С. А.. От същите съда
установи още, че той не се е явил на работа в дните пети, шести, седми и осми
март 2019г., както и че явяването му е било необходимо, за да превози МПС-то и
товара му от гаража на ответния ЕТ до базата на трето за делото лице- „Ретал
Балкан“ЕООД-Сливен, където да бъде разтоварен, а също и за да бъде натоварен
със стока от търговец в гр.Стралджа, Ямболска обл. По тази причина- отсъствието
на Г. от работа, курса до „Ретал Балкан“ бил осъществен на 06.03. и от друго
лице- С. И., а превоза по възлагането на търговеца от Стралджа, предвиден за
08.03., бил пропуснат. От показанията на първия от свидетелите съда приема и че
той- свидетеля, е търсил ищеца по телефона и на два пъти е установил такъв
контакт с него, за да го уведоми за нуждата от присъствието му на работа, но
той отказал да стори това с обяснение, че има семеен ангажимент. Така също,
установи се и че няколко дни по-късно споменатия С. И., а не ищеца, е
управлявал цитираното МПС, за натоварването му със стока и осъществяване на
превоз до Черна гора. Съдът кредитира показанията на свидетелите, защото те са
вътрешно непротиворечиви; установяват сходна фактическа обстановка, а и тъй
като не бяха оспорени, нито пък опровергани, от останалия събран по делото
доказателствен материал. Впрочем, показанията на свид.Иванов напълно покриват
изложената в него информация в писмената докладна записка, представляваща л.№
40 от делото.
По искане на
ответника, за установяване на тезата му, че при прекратяване на трудовото
правоотношение на Г. с процесната уволнителна заповед от м.март 2019г., не
имало е останал неползван от него платен годишен отпуск за 2018г., тъй като
част от него той е ползвал, а друга- му
е изплатен от работодателя, като писмени доказателства бяха приети три разходни
касови ордера- това са документите, представляващи листи №№ 58, 59 и 61 от
материалите по делото. Според съда последния от тях не съдържа относима към
спорния по делото въпрос информация- защото е за изплащането на парична сума за
командировъчни и заплата. От РКО от 03.09.2018г. е видно, че на тази дата на
ищеца е била изплатена парична сума- 278.16лв., представляваща равностойността
на общо 12 дни платен годишен отпуск, а с РКО от 27.12.2018г. му е изплатена
сумата 400лв. с посочено основание „аванс отпуск 2018г.”. При това положение
съда приема, че паричната сума е получена за неползван от него платен годишен
отпуск за 2018г.
Според съда,
заповед № 1/2019г. за разрешаване на платен годишен отпуск не ползва ответника,
тъй като е издадена за разрешаването от работодателя на ползването на платен
годишен отпуск от Г.Г. за 2018г. - общо 10дни. В нея обаче липсва подпис на
ищеца или пък забележка, че той е отказал да я получи. От друга страна, сред
доказателствата по делото липсва негова молба да му бъде разрешено ползването
на този отпуск. По тези причини съда не приема въз основа на този документ, че
ищеца е ползвал, през м.01.2019г., 10 дни платен годишен отпуск за 2018г.
Впрочем, доказателствената стойност въобще на този документ е разколебана-
предвид начина, по който е изписано част от съдържанието й- поправка на датата
на издаването. Впрочем, следва да се приеме, че дата няма, тъй като нито
цифром, нито словом са изписани деня и месеца на издаването й. Така също, не
бива да се подминава факта, че тази заповед е с №1 за 2019г., а със същия номер
е и заповедта на работодателя, отново от 2019г., с която на Г. е наложено
дисциплинарното наказание „уволнение“!
По уважено
доказателствено искане на ищеца ответната страна представи личното му трудово
досие. Нито в него, нито пък сред другите по делото документи, има молби,
подадени и подписани от Г., да му бъде разрешено ползването на платен годишен
отпуск, вкл. и за 2018г. В кориците на досието се намират няколко ксерокопия на
молби с текст, представляващ искане на разрешение за ползване на платен годишен
отпуск, но те не са подписани от ищеца, т.е. не може да се направи извод, че
представляват негово изявление. По тази причина и предвид предприетото от Г.
оспорване на твърдяния от ответния ЕТ факт и въведено от ищеца самостоятелно
твърдение, че не е подавал молба и за такъв, съда приема, че ищеца не е ползвал
платения годишен отпуск, разрешен му със заповеди на работодателя: №3/
29.01.2019г.- 3дни; №2/ 14.01.2019г.- 4 дни и №1/ 02.01.2019г.- 3дни. От важно
значение за това становище на съда е и липсата на подпис на работника върху
заповедите.
От трудовия
договор № 21/ 27.12.2019г. съда приема, че ищеца има право на 25 дни платен
годишен отпуск / 20дни + допълнителни 5дни/. От същия се установява, че предвиденото
с него трудово възнаграждение на Г. е четиристотин шестдесет и три лева. С последващ
трудов договор- намиращ се в личното му трудово досие /л.94 от настоящото
дело/, то е увеличено на 510лв. месечно.
От трудова
книжка с.”З”, № 036886 съда приема, че след процесното уволнение ищеца не е
работил по трудово правоотношение.
Така установените
факти налагат следните правни изводи:
Предявени са, в
обективно кумулативено съединяване, искове с правно основание чл.344 ал.1, т.1
и т.3 от КТ- за признаване, че уволнението, с което е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца с ответника, е
незаконосъобразно и за осъждането на последния да заплати обезщетение- за 6
месеца, за оставането на ищеца без работа вследствие същото.
Първият от тях
е неоснователен и е така, защото според съда ищеца е допуснал нарушение на
трудовата дисциплина и то се състои в неявяването му на работа в четири
последователни дни. Следва да се отбележи, че ищеца признава отсъствието си в
тях, но твърди, че си е бил у дома, тъй като работодателя не му е бил осигурил
работа в същите, а при ответника има отдавна установена практика в такива
случаи- когато не може да осигури трудова заетост, работника-шофьор да си стои
у дома в очакване на позвъняване за възлагане на съответен курс. Г. обаче не
ангажира доказателства за съществуването на такава практика, а това бе в негова
тежест. Ето защо съда приема, че довода му е несъстоятелен.
Следва да се
има предвид, че съгласно чл.126 от КТ, сред основните
задължения на всеки работник са тези да се явява на работа навреме и да бъде на
работното си място до края на работното си време- т.1; да използва цялото
работно време за изпълнение на възложената работа- т.3 и да изпълнява законните
разпореждания на работодателя си- т.7. Приведено към настоящия случай означава,
че дори и да се допусне, че твърдението на ищеца за въведена при ответника
практика е вярно и той по допускане от работодателя си е стоял у дома си, е
следвало при отправената към него покана за явяване на работа да го стори. А
той е отказал. Съдът е съгласен, че длъжностната характеристика на Г. не
предвижда негово задължение да разтоварва вече транспортирания с МПС-то товар,
но както стана ясно от показанията на свидетелите, той е бил повикан да се яви,
за да придвижи превозното средство от площадката на ответния ЕТ до мястото на
разтоварване- складова база на „Ретал Балкан”ЕООД, както и за осъществяване на
превоз, на по-късна дата, по възлагане друг търговец. Нещо повече- това му
пасивно процесуално поведение е довело до пропуск за работодателя му да
осъществи курса.
Неизпълнението горните
задължения от Г. представлява нарушение на трудовата дисциплина- чл.187 ал.1 от КТ. С чл.188 от същия нормативен акт са предвидени три като вид наказания за
нарушаване на трудовата дисциплина, като най-тежкото от тях- уволнение, може да
се наложи и за ... неявяване на работа в течение на два последователни работни
дни- чл.190 т.2 от КТ. Както се изясни по-горе, ищеца не се е явил на работа в
продължение на четири последователни работни дни- 05.03.19г./вторник/,
06.03.19г./сряда/, 07.03.19г./четвъртък/ и 08.03.19г. /петък/. Ето защо според
съда първия иск е неоснователен- работодателя е бил в правото си да наложи дисциплинарното
наказание „уволнение“. Това автоматично води до прекратяване на трудовото
правоотношение, като дори не са необходими две отделни заповеди; достатъчна е
една.
Отхвърлянето на
първия иск означава, че по този начин съда ще постъпи и с втория /с правно
основание чл.344 ал.1, т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ/- защото той е акцесорен
по отношение на него и следва съдбата му. Ищецът -работник има вземане за
обезщетение за времето, през което е останал без работа вследствие уволнението,
само ако последното е незаконосъобразно.
Последният иск,
предмет на делото, е с пр.осн.чл.224 от КТ и е за обезщетение за неползван от
ищеца платен годишен отпуск- той търси такова в размер на 800лв., за 27дни,
следващ се за целия период на съществуване на трудовото му правоотношение.
Законът въвежда забрана този отпуск да бъде компенсиран с пари, като плащането
на такива е допустимо само ако трудовото правоотношение бъде прекратено- чл.178
от КТ.
Най-напред трябва
да се провери колко дни е следващия се на ищеца платен годишен отпуск. Видно от
трудовия му договор, той е 25 дни годишно- 20 дни основен и 5 дни допълнителен,
уговорен с работодателя- чл.155 ал.4 и чл.156а от КТ. Спорен е между страните
въпроса останал ли е неползван от Г. платен годишен отпуск за 2018г., като
според мъжа той, заедно с отпуска за 2019г., е общо 27дни. Според ответника
няма останал неползван такъв отпуск. От доказателствата по делото съда приема,
че Г. не е ползвал платен годишен отпуск- защото липсва подписана от него молба
с подобно искане, а издаваните от работодателя заповеди за разрешаване са
частни документи, съставени от самия него и носещи само неговия подпис. Поради
това те притежават единствено доказателствената сила по чл.180 от ГПК- че
представляват изявление на лицето, сочено за техен автор.
Според съда
обаче Г. е получил за част от следващия му се отпуск парични суми. Те следва да
се разглеждат като изплатено му от работодателя обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, което е допустимо и с което не е нарушена забраната на чл.178 от същия
нормативен акт, по две причини: първо, защото с решението си съда прие, че
уволнението е законосъобразно, т.е. трудовото правоотоношение е прекратено и на
второ- тъй като, ако съда присъди обезщетение и за тези дни, за които ищеца е
получил плащане от ответника, то Г. би се обогатил неоснователно със
съответната сума.
При положение,
че за година следващия се на ищеца платен отпуск е 25дни, за месец му се
полагат 2 дни. Тъй като през м.март 2019г. той е отработил повече от 10 дни, то
за 2019г. следващия му се платен годишен отпуск е 6 дни.
Съгласно чл.224
ал.2 от КТ, следващото се на основание тази правна норма обезщетение се
изчислява по реда на чл.177 от КТ. В случая липсват доказателства какво по
размер брутното трудово възнаграждение е изплащано на ищеца, но последното
договорено такова, установено от доказателствата по делото, е 510лв. месечно –
в тази връзка трудовия договор, представляващ лист № 94 от настоящото дело.
Това означава, че среднодневното брутно трудово възнаграждение, необходимо за
изчисляване размера на обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ, е 25.50лв. (510лв.:
20 работни дни /колкото са били работните
дни през месеците февруари и март 2019г./). Ето защо за предвидения платен
отпуск от 25 раб.дни за 2018г., обезщетението е в размер 637.50лв.; за шестте
дни на 2019г. е 153лв., т.е. общо 790.50лв. Установи се обаче, че през време на
съществуване на трудовото правоотношение Г. е получил от работодателя си суми за
неползван платен отпуск и те са в общ размер 678.16лв. /на 03.09.2018г. -
278.16лв. и на 27.12.2018г. - 400лв./. По тази причина полагащото му се
обезщетение е 112,34лв. До този размер иска е основателен, а за разликата над него
до пълния претендиран - 800лв., ще бъде отхвърлен. Сумата се дължи ведно със
законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба пред съда-
като обезщетение за забавата, в която ответника е изпаднал в плащането й.
По въпроса за
разноските- такива се търсят и от двете страни. Съгласно чл.78 ал.1 от КТ,
ищеца право на разноски съразмерно уважената част от исковете, а ответника-
съразмерно отхвърлената им част- ал.3. В случая Г. направи разноски в общ
размер 950лв.- заплатено възнаграждение на пълномощника му- адвокат. Съразмерно
уважената част от исковете на ищеца се следва на това основание сумата 44.47лв.
Ответният ЕТ
пък направи общо разноски 1 000лв. – също заплатено възнаграждение на пълномощника
му- адвокат. От ищеца бе направено възражение за прекомерност на същото, като
становището на съда е, че то е неоснователно, като се имат предвид вида на
исковете, за защита срещу които адвоката на ответника му е оказал помощ и
съдействие, а и чл.7 ал.1, т.1 и чл.7 ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения. Съразмерно отхвърлената част
от исковете, на ответника се следват разноски от 953.18лв.
Тъй като
исковете, предмет на делото, представляват трудов спор по смисъл на чл.357 от КТ, ищеца е освободен от заплащането на следващата се за всеки от тях държавна
такса- чл.359 от КТ и чл.83 ал.1 от ГПК. Първите два иска са неоценяеми и тъй
като бяха отхвърлени от съда, дължимите за тях такси за остават за сметка на
бюджета- липсва законов основание, на което да бъдат поставени в тежест на коя да е от двете страни. За третият иск,
който е оценяем и бе уважен частично, се следва минималната по размер
държ.такса- 50лв.- чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК. На осн.чл.78 ал.6 от ГПК ще бъде възложена върху ответника.
При горните аргументи, Сливенски
районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от Г.П.Г. с ЕГН: **********, от гр.Сливен и със
съдебен адресат адв.С.М. от АК, последната на адрес: ***,
искове с правно основание чл.344 ал.1,
т.1 и чл.344 ал.1, т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ- да бъде признато за
незаконосъобразно уволнението му, което е извършено със заповед № 2/
19.03.2019г. на ЕТ „В. И. -В.45“ с ЕИК *********, със
седалище гр.Сливен и съдебен адресат адв.Ел.П. ***, както и да бъде
осъден едноличния търговец да му заплати обезщетение за оставането му без
работа- за 6 /шест/ месеца, вследствие това уволнение, в размер на 3 360лв.,
която сума се претендира ведно със законната лихва, считано от 23.05.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЕТ „В. И. -В.45“ с ЕИК ********* да
заплати на осн.чл.224 ал.1 от КТ на Г.П.Г. с ЕГН: ********** сумата 112.34лв. /сто и дванадесет лева и
тридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за останалия неползван
от мъжа при прекратяване на трудовото правоотношение платен годишен отпуск,
полагащ му се цялото времетраене на това трудово правотоношение. Сумата 112.34лв. се дължи ведно със
законната лихва, считано от 23.05.2019г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за разликата над този размер до пълния претендиран- 800лв.
ОСЪЖДА ЕТ „В. И. -В.45“ с ЕИК ********* да
заплати на осн.чл.78 ал.1 от ГПК на Г.П.Г. с ЕГН: **********, направените
от последния разноски, съразмерно уважената част от исковете- 44.47лв. /четиридесет и четири лева и
четиридесет и седем стотинки/, а отхвърля искането за разликата над този размер
до пълния претендиран, за който се представя списък по чл.80 от ГПК- 900лв.
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛНО възражението на Г.П.Г. с ЕГН: ********** за
прекомерност на заплатеното от ЕТ „В. И. -В.45“ с ЕИК
********* възнаграждение на пълномощника му-адвокат. ОСЪЖДА Г.П.Г. с ЕГН: ********** да заплати
на осн.чл.78 ал.1 от ГПК на ЕТ „В. И. -В.45“ с ЕИК
*********, направените от последния разноски, съразмерно уважената част
от исковете- 953.18лв. /деветстотин
петдесет и три лева и осемнадесет стотинки/, а отхвърля искането за разликата
над този размер до пълния претендиран, за който се представя списък по чл.80 от ГПК- 1 000лв.
ОСЪЖДА ЕТ „В. И. -В.45“ с ЕИК ********* да
заплати на осн.чл.78 ал.6 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, на държавата, в полза на СлРС за
държавна такса за частично уважения трети иск, предмет на делото, сумата 50лв. /петдесет лева/, както и държавна
такса от 5лв., ако за принудителното събиране на това вземане съда издаде
изпълнителен лист, както и държ.такса от 5лв. ако на ищеца бъде издаден
изпълнителен лист за присъденото му с това решение парично вземане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се
обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба, която
трябва да се подаде чрез районния съд, в 2-седмичен срок, считано от момента, в
който бъде връчено на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: