П Р О Т О К О Л №
260112
гр. Пловдив, 10.11.2020
година
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на десети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ГАТОВ
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
при
участието на съдебния секретар Катя
Митева, в присъствието на прокурор
АНДРЕЯ АТАНАСОВ, сложи за разглеждане докладваното от съдия ВАСИЛ
ГАТОВ ВЧНД № 533 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:07
часа.
Съгласно Заповед РД №
40/23.03.2020 г. на председателя на Апелативен съд - Пловдив и раздел II.4 от Правила и мерки за работа на съдилищата в условията на пандемия на
ВСС /протокол № 15/12.05.2020 г., изменени и допълнени по протокол №
16/19.05.2020 г./, с оглед и с установеното наличие на техническа възможност за
видеоконферентна връзка чрез Skype, е осъществена
видеоконферентна връзка с Ареста в гр. П. с помощта на системния администратор
на съда – В. Н..
Обвиняемите – жалбоподатели не
се явяват в съдебното заседание, участието им е осигурено чрез видеоконферентна
връзка по Скайп от Следствения арест - гр. П..
При добър звук и картина на
линията се установява, че това са обвиняемите Х.И.К. и К.А.П..
За обвиняемия Х.К. се явява
адв. М. Г..
За обвиняемия К.А. се явява адв.
Ч. П..
За Апелативна прокуратура
се явява прокурор Андрея Атанасов.
В съдебната зала присъства и
системният администратор на Апелативен съд - Пловдив – В. Н..
Адв. Г.: Да се даде ход на
делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. Х.К.: Да
се даде ход на делото.
ОБВ. К.П.: Да се даде ход на
делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на
делото.
Съдът намира, че са налице
основанията за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Разясниха се правата по чл. 274
и чл. 275 от НПК.
Отводи по делото не постъпиха.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от
съдията-докладчик В. ГАТОВ.
Адв. Г.: Нямам искания за
отводи и доказателства.
Адв. П.: Нямам искания за
отводи и доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за
отводи и доказателства.
С оглед становищата на страните
и тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. Г.: Уважаеми апелативни
съдии, от името на подзащитния ми Х.К. моля да отмените определението на Пловдивския
окръжен съд, с което бе отказано изменение на първоначално взетата спрямо същия
мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава. Считаме
определението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно по следните
съображения:
Както е известно основният
критерий при определяне на първоначалната мярка за неотклонение и последващото
й ревизиране е съответствието между тежестта на избраната мярка и нейната цел,
а именно нормалното приключване на досъдебното производство.
В настоящия случай подзащитният
ми К. търпи ограниченията на тази най-тежка мярка за процесуална принуда в
продължение на повече от 5 месеца. През този немалък период от време, за който
- не твърдим, че е прекомерен, но са извършени достатъчно, според
прокуратурата, са събрани достатъчно доказателства, които обслужват
обвинителната теза, така че на 28.10.2020 г. досъдебното производство е било
предявено на обвиняемите. Ето защо считаме, че произнеслият се окръжен съдия е
игнорирал това обстоятелство като ново такова по смисъла на закона.
Продължавам да твърдя, че
чистото съдебно минало, липсата на данни за други криминални прояви, укриване и
опити за осуетяване на разследването, определят обв. К., като лице с ниска
степен на обществена опасност и изключва приетото от предходната инстанция
наличие на реална опасност същият да извърши престъпление. Считам, че вън от
вниманието на Окръжния съд е останало и обстоятелството, а именно
неговото добросъвестно процесуално поведение, че той дава подробни обяснения и
съдейства за разкриване на обективната истина по делото, в обем, в който той е
преценил, какъвто е гарантиран от неговото право на защита.
Това процесуално поведение на К.
не само, че не налага, а изключва извод за съществуване на реална опасност
обвиняемият да препятства по какъвто и да е начин развитието на наказателното
производство срещу него.
При тези доказателства считам,
че в настоящия казус съществува и друга процесуална възможност, освен
твърдяната от прокуратурата и това е определянето на по-лека мярка за неотклонение
спрямо К., а именно „домашен арест“ или съответната „парична гаранция“,
съобразена с неговото имотно състояние.
С налагането на тази по-лека
мярка за неотклонение „домашен арест“ ще се постигне паритет между общ интерес
за гарантиране на общественото спокойствие и бързото приключване на воденото
наказателно производство и гарантиране на неговите права.
В този смисъл моля за
Вашето произнасяне.
Обв. Х.К. за лична
защита:
Съгласен съм с казаното от адвоката ми, моля за по-лека мярка за неотклонение.
Адв. П.: Уважаеми съдии, ще
бъда съвсем кратък, тъй като беше казано основно това, което засяга и моя
подзащитен. В това производство, което се развива по реда на чл. 65 ал.7 от НПК
пред вас, се проверява законосъобразността на атакуваното от нас определение на
Пловдивския окръжен съд, с което е било отказано спрямо подзащитния ми да бъде
изменена мярката за неотклонение в по-лека, а именно, както сме посочили, в
„домашен арест“ или „парична гаранция“ в подходящ размер.
По отношение на подзащитния ми
ние няма какво да крием, всичко трябва да бъде казано - има една влязла в сила
осъдителна присъда определение за управление на МПС след употреба на наркотично
вещество, която е била шест месеца с три години изпитателен срок. Това е
единствената отрицателна данна, която съществува за него в материалите по
досъдебното производство, и не бива тази отрицателна, да я наречем данна за
него, каквото е миналото му осъждане, да се превръща в най-голямата тежест,
която е за мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Считам, че по отношение на него
няма данни след повече от пет месеца разследване по досъдебното производство,
които да са в противоречие с изискванията на разпоредбите на чл.56 и чл.57 от НПК, където са уредени мерките за неотклонение и тяхната процесуална
насоченост, а те винаги са били и продължават да бъдат три – да се попречи на
обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети изпълнението на
влязла в сила осъдителна присъда.
Сред положителните за него данни
са неговата млада възраст – той е на 21 години, с добри характеристични данни,
към момента на задържането е бил трудово ангажиран, за което сме представили
трудов договор по материалите по делото.
Относно авторството на деянието
по отношение на мярката за неотклонение не може да се говори много, но
основното, което идва като затруднение, това е огромното наказание лишаване от
свобода, което грози и тримата, защото има и трети обвиняем, за престъпление,
което се наказва с минимум седем години до петнадесет години лишаване от свобода.
За тези младежи, седем до петнадесет години лишаването от свобода. Аз не мога
да разбера що за наказателна политика води Народното събрание и изобщо цялото
общество, като цялото общество има пръст в тяхната незавидна за момента участ и
съдба, може би. Обръщам се към Вас, уважаеми съдии, към вашия професионален
опит, към вашия житейски опит, пуснете ги и двамата под „домашен арест“ и да си
дочакат същинския състезателен наказателен процес, а там вече ще видим кой
какво и защо.
Това е моята молба към вас. Надявам
се за благоприятен резултат.
Обв. К.П. за лична
защита: Уважаеми съдии, в своя защита бих искал да кажа няколко думи за себе си.
Искам да започна от това, че аз наистина не съм лош човек, не съм бил агресивен
и не съм агресивен спрямо никого. Отгледан съм в добро семейство, родителите ми
са добри хора, цял живот уча и спортувам и смея да твърдя за себе си, че съм се
изградил като възпитан, интелигентен, културен и дисциплиниран човек, а относно
моята професия, бях назначен като спасител в Г.Х. „П.“, но освен това
изпълнявах и длъжността инструктор по плуване, като водех курсове по плуване и
учих малки дечица да плуват. При мен идваха хора с различни здравословни
проблеми, на които предписваха плуване, също така хора, претърпели катастрофи и
аз един вид ги лекувах и по този начин бях доволен, че допринасям нещо
положително за обществото. Много съжалявам, че допуснах да се случи това нещо в
мое присъствие.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни
съдии, пред Вас се атакува определение на Пловдивския окръжен съд, с
което се отказа да се измени мярката за неотклонение спрямо двамата обвиняеми.
Считам същото за обосновано и законосъобразно. Съдът е отговорил на всички
поставени от закона въпроси, както и на тезата на защита. Според
мене няма изменение на обстоятелствата, които касаят мерките за неотклонение и
евентуално изменение в по-леки такива. Приключването на досъдебното
производство и неговото прекратяване е част от наказателния процес, които са
взаимно свързани и внасянето им в съда води до всички задължения на
законодателя, които е определил и реализирал в рамките на лицето на
прокуратурата. Считам, че тази мярка за неотклонение следва да бъде оставена в
сила и при един евентуален съдебен процес, за да бъде обезпечено неизвършването
на престъпление или укриването на двамата обвиняеми.
Няма промяна в обстоятелствата.
Има достатъчно доказателства, достатъчно обоснованост на предположението, че са
извършили престъплението. За К. съдът е определил правилно, че е лице с висока
степен на обществена опасност, което се обосновава възможността за извършването
на деяние и от друга евентуално извършване на ново престъпление и тази висока
степен на обществена опасност се обосновава, че в дома му са намерени 3 броя
пистолети, независимо, че не са бойни, както и значително количество хладно
оръжие, което говори за една евентуална агресия, която се таи в
него. За П. колегата П. посочи обстоятелства, които аз ги тълкувам превратно, а
именно, че са такива, които водят до необходимостта мярката за неотклонение да остане
същата, а именно предвиденото от законодателя наказание от 7 до 15
години, както и установеното обстоятелство, че деянието е извършено в
изпитателен срок и го грози една по-голяма присъда и евентуално излежаването й,
с оглед което, считам, че мярката за неотклонение следва да остане същата за
обезпечаването на евентуалната присъда.
Моля да се произнесете в този
смисъл.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА
ОБВИНЯЕМИТЕ:
Обв. Х.К.: Моля за по-лека мярка
за неотклонение.
Обв. ХРИСТИАН П.: Моля за по-лека мярка за
неотклонение.
Съдът се
оттегли на тайно съвещание.
След
тайното съвещание съдът приема за установено следното:
Производството
е по чл. 65, ал. 8 от НПК.
С
обжалваното Определение състав на Пловдивския окръжен съд е оставил
без уважение исканията за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под
стража” взета спрямо обвиняемите по досъдебно производство № 337/20г. по описа
на * РУ на МВР П. Х.И.К. и К. А.П.
Срещу
определението е постъпила жалба от защитниците на обвиняемите, с искане за
вземане на по-лека мярка за неотклонение, като са релевирани доводи за
неправилност на Определението.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа становище за обоснованост и законосъобразност на
атакуваното определение. Сочи, че е налице опасност
обвиняемите да извършат престъпление, както, и че не е
разколебано обоснованото предположение, че са извършили престъплението, в което
са обвинени.
Защитата на
обвиняемите не спори по обосноваността на предположението, че двамата са автори
на деянията, в които са обвинени. С доводи за добросъвестно
процесуално поведение се претендира изменение на мерките за неотклонение в по –
леки.
Обвиняемите
искат от съда мерките им за неотклонение да бъдат заменени с по-лека.
Апелативният
съд, като съобрази доводите на страните и прецени обосноваността и
законосъобразността на атакуваното определение и за да се произнесе взе предвид
следното:
За да
постанови определението, първоинстанционният съд правилно е приел, че
обоснованото предположение за авторството продължава да е налично и липсват
обстоятелства, които да променят този извод. Това не се оспорва и от страните
по делото.
Правилно
първата инстанция е намерила, че установената при първоначалното вземане на
мярката за неотклонение спрямо двамата обвиняеми опасност да се укрият или да
извършат престъпление не е отпаднала. Тази опасност продължава да съществува и
тя е наложена най-вече от механизма на извършеното престъпление и от
индивидуалното им участие на всеки един от тях поотделно в общата престъпна
деятелност. Само за обвиняемия П. тази опасност допълнително се
обуславя и от предходното му осъждане.
Така
приетото от Окръжния съд и от настоящата инстанция наличие на обосновано
предположение за съпричастност на двамата обвиняемите към деянията, в които са
обвинени и съществуващата опасност да извършат престъпление попадат в
хипотезата на чл. 63 НПК и пред първата инстанция не е оставала друга
процесуална възможност освен да остави без уважение исканията им за изменение
на мерките им за неотклонение „ Задържане под стража“ в по-леки такива, както и
правилно е сторила.
Това
очертава обжалваното определение като правилно и законосъобразно и налага
потвърждаването му.
Не е
надскочен и разумния срок за разследване, като и лимита, предоставен на
органите на досъдебното производство от разпоредбата на чл.63, ал.4 НПК, още
повече, че разследването се движи ритмично и досъдебното производство е към
своя процесуален завършек.
Настоящият
състав не намира за необходимо да коментира оплакването на защитата на
обвиняемия П., свързано със необосновано завишени размери на наказанията,
предвидени в закона за инкриминираните деяния. Защитата не е съобразила, че
съдът не създава законите, а ги прилага и в тази връзка е древната римска
сентенция „dura lex, sed lex“, валидна за правосъдието и в днешно време.
Добросъвестното
процесуално поведение на двамата обвиняеми само по себе си не може да послужи
за изменение на мерките им за неотклонение в по – леки.
По
изложените съображения, Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №
260254/02.11.2020г., постановено по ЧНД № 2178/20г. по описа на Пловдивския
окръжен съд.
Определението
е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание.
Заседанието се закри в 10:25
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: