№ 159
гр. Пловдив, 02.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
Сложи за разглеждане докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20225001000067 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят ЗЕАД „Б.“ ЕАД, редовно призован, се
представлява от юриск. Б.А., упълномощен по делото.
За ответниците ХР. К. АТ. и АНД. К. АТ., редовно призовани, се
явява адв. В.О., представя пълномощно по делото.
Юриск. А. – Не правя възражение за нередовното призоваване.
Да се даде ход на делото.
Адв. О. – Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед изявлението на процесуалния представител на
жалбоподателя, счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
делото и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се.
С решение от 19.08.2021 г., постановено по т.д. № 1240/2020 г. на
Старозагорския окръжен съд, е осъдено ЗЕАД Б. ЕАД да заплати на ХР. К.
АТ. обезщетение в размер на 170 000 лв. за неимуществени вреди от смъртта
на дъщеря й К. А., настъпила при ПТП на 20.02.2018 г., ведно със законната
лихва от 23.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото
решение ЗЕАД Б. ЕАД е осъдено да заплати на АНД. К. АТ. обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му К. А. в размер на 170 000 лв.,
ведно със законната лихва от 23.02.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата. Присъдено е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 ЗА
1
на адв. В.О. в размер на 9 860 лв., дължимо от ответника. Застрахователното
дружество ответник е осъдено да заплати и ДТ в размер на 13 600 лв.
С решение от 21.12.2021 г., постановено по делото в производство
по чл. 247 ГПК, е допусната поправка на ОФГ, досежно началния момент, от
който се дължи ЗЛ върху обезщетението за неимуществени вреди, като е
посочено, че такава се дължи, считано от 23.03.2018 г., а за периода от
23.02.2018 г. до 22.03.2018 г. искът за присъждане на законна лихва е
отхвърлен като неоснователен.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба само
от ответното застрахователно дружество частично - в частта, с която са
присъдени обезщетения за неимуществени вреди за двамата ищци в размера
над по 100 000 лв. до 170 000 лв. за всеки един, ведно със ЗЛ от 23.03.2018 г.
На първо място във въззивната жалба са изложени подробни съображения
досежно нарушаването на установения в чл. 52 ЗЗД принц за справедливост
при определяне размера на обезщетението, като се твърди, че съдът не е
съобразил събраните по делото доказателства в тяхната пълнота и цялост. Не
били съобразени икономическите условия към момента на настъпване на
ПТП, както и съдебната практика за обезщетенията към този момент. Има и
оплакване досежно началния момент, от който е присъдена законната лихва,
но в тази връзка е постановено решението по чл. 247 ГПК. Във въззивната
жалба се поддържа, че загиналата при ПТП К. А. е допуснала нарушение на
ЗДвП, изразяващо се в непоставянето на светлоотразителен триъгълник,
съобразно изискванията на чл. 97 ал. 3 и ал. 4, поради което се твърди и
съпричиняване от нейна страна. Искането е да се отмени решението в
обжалваните части и да се отхвърли искът за обезщетения в размерите над по
170 000 лв. за всеки един от двамата ищци, като се присъдят разноски за
първата и въззивната инстанция вкл. и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адв. О.,
като процесуален представител на ищците, с подробно развити съображения
за нейната неоснователност, като само по отношение на законната лихва се
поддържа, че жалбата е основателна и такава се дължи считано от 23.03.2018
г., а не от 23.02.2018 г. В останалата обжалвана част се иска потвърждаване на
решението и присъждане на разноски за въззивното производство.
Юриск. А. – Поддържам въззивната жалба. Нямам
доказателствени искания. Представям списък на разноските за
юрисконсултско възнаграждение и такса.
Адв. О. – Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора.
Нямам доказателствени искания, да се приключи съдебното дирене.
Представям списък на разноските на основание чл. 38 ал. 2 ЗА.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото списъци с разноски на страните, както и
договор за правна защита и пълномощно от ответниците по въззивната жалба,
2
с които упълномощават Адвокатско дружество „О. и К.“ да ги представлява
безплатно на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Юриск. А. – Уважаеми апелативни съдии, моля, при
постановяването на съдебно решение, да вземете предвид, че в
първоинстанционното производство бяха събрани както писмени
доказателства – огледен протокол, така и гласни доказателства - разпита на
свидетеля Ст. Димитров, от които се установи, че пострадалата, впоследствие
загинала К. А., е предизвикала ПТП, като е изгубила контрол над
управляваното от нея МПС, излязла е извън автомобила и е започнала
разговор по телефона, най-вероятно със съпруга си. По-късно, на същото
място, вероятно поради заледен или необезопасен участък, по същия начин, с
минимална скорост, следващият водач губи контрол, също напуска мястото
на ПТП и предизвиква въпросния инцидент. С оглед на това обстоятелство е
доказано и съпричиняване, с оглед нарушението на правилата за движение и
необезопасяването на участъка от водача, което е негово задължение след
ПТП-то, тя е била длъжна да постави триъгълник и да обезопаси мястото и
поради намалената видимост водачът след нея щеше да прояви по-голямо
внимание в този участък и да не допусне ПТП.
Изложил съм в самата въззивна жалба подробни мотиви по
отношение на размера. Считам, че същият е над съдебната практика за
подобни случаи за периода 2008 г. Считам, че парите са еквивалент, който не
връща никой след подобен тежък инцидент и съдебната практика налага
стандарт и критерии, по-които да се обезщетяват всички загинали на пътя,
тъй като парите не връщат никого и следва да се приложи тя към датата на
ПТП 2018 г., тъй като ще се получи дисбаланс по отношение на
обезщетенията и други пострадали за събития през изминалата и по-миналата
година формално ще бъдат ощетени необосновано. Справедливостта считам,
че следва да бъде съобразена именно със съдебната практика. Както и да бъде
отчетено съпричиняването в определен процент и да бъде намалено
обезщетението в тази му част. Това мотивира нас да обжалваме сумата над
100 000. лв., като считаме че тя е съобразена с тези критерии и тези
обстоятелства.
Моля да намалите присъденото обезщетение от
първоинстанционния съд.
Адв. О. – Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите
решението в обжалваната част, като правилно и присъдите разноски във вид
на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ал. 2 ЗА за въззивната
инстанция. Считам решението за правилно при определяне размера за
обезщетението за неимуществените вреди. Съдебната практика е категорична,
че когато се определя обезщетението, се изхожда именно от конкретно
установените обстоятелства, имащи значение за неимуществените вреди и
няма унифициран критерий за определен размер на обезщетението. Съдът е
изходил от доказателствата по делото, че моите доверители и покойната им
дъщеря са живели в общо домакинство, в една жилищна сграда, виждали са
3
се всеки ден, споделяли са радости и проблеми, никога не са се разделяли и
не са имали влошени отношения. Съдът е взел предвид и това, че те са си
помагали взаимно и в отглеждането на децата на К. от родителите, така и от
страна на К. към родителите си в разделяне на битовите отношения и при
болест от тяхна страна. Събрани са доказателства и съдът е взел предвид, че
те изключително мъчително преживяват смъртта на обичаната си дъщеря, че
са сломени от нейната липса. Посещават ежедневно гроба й, плачат, гробът й
се е превърнал във втори техен дом, когато се хранят, оставят нейния стол
празен, както и прибори за нея. Видимо физически също са сломени. И
двамата родители са отслабнали, движат се трудно, майката се е прегърбила и
не могат да спят, не виждат какъвто и да е смисъл да живеят, единствено
отдават изключително голямо внимание на нейните деца, оказвайки им
помощ за тяхното отглеждане.
Съдът е взел предвид и възрастта на починалата К. А. – 44 г. и
възрастта на ищците – 73 г., както и обществено-икономическите условия в
страната за обезщетението за неимуществени вреди при застраховка
Гражданска отговорност, т. е. не е пренебрегнал нито един значим факт по
делото при определяне на обезщетението.
Не съм съгласна категорично с тезата на застрахователя, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото
лице, тъй като тя не е била изобщо участник в движението. Не се е намирала
на пътното платно, била е на банкета, говорила е по телефона си, когато е
била връхлетяна от автомобила, поради което и няма как да е нарушила
правилата за движение и да е допринесла за собственото си увреждане.
Що се касае до нововъведеното основание във въззивната жалба,
считам, че то не следва да се разгледа, тъй като е недопустимо поради
преклудирането му. Същото не е заявено пред първата инстанция, въведено е
за първи път във въззивната жалба.
Вярно е, че пострадалото лице е самокатастрофирала, но това е
станало много по-рано и нейният автомобил не се е намирал на платното за
движение, а извън пътната територия и това произшествие е било с твърде
леки последици, физически за нея никакви, а само за лекия автомобил. Така
че управляваният от нея лек автомобил не се е намирал на платното за
движение, за да се изисква поставянето на светлоотразителен триъгълник на
пътя от нея за предупреждение на останалите водачи за наличие на
препятствие на пътя, тъй като такова препятствие не е имало.
Поради това считам, че дори да се разгледа това твърдение със
съпричиняване, то е неоснователно.
Моля да потвърдите решението в обжалваната част, като
изхождате освен от съображенията, които накратко изложих пред вас, но и от
тези, които са подробно изложени в отговора на въззивната жалба.
Юриск. А. /реплика/ – Предвид казаното от ответната страна,
искам да заявя, че възражението за съпричиняване е направено с исковата
молба, а по отношение механизма на ПТП и обстоятелствата около него, ние
4
се запознахме след разпита на свидетелите и събирането на материали от
наказателното производство по делото. Считам, че в тази връзка самото
възражение за съпричиняване, като такова, не може да ограничава, конкретно
изброявам в какво се състои то, с оглед на обстоятелството, че към
първоначалния момент на ИМ подробности за механизма ние не сме имали,
както и по отношение поведението на водача. По отношение на самото ПТП
законът не разграничава в които моменти и кога следва да се слага
триъгълник и кога не следва да се обезопасява мястото. Самият факт на ПТП
на пътя е опасност и задължават водача и участниците да обезопасят и да
сигнализират останалите участници в движението. Законът не разграничава
автомобил върху пътното платно или в страни от него и в тази връзка първото
нещо, което трябва да направи водачът, е да напусне автомобила и да
обезопасят мястото с триъгълник, за да не се допуска следващо ПТП,
застрашаващо живота и здравето.
По отношение на мотивите на съда, изложил съм ги в жалбата, за
влошеното здравословно състояние на А.А., има данни той да е бил с влошено
здравословно състояние и преди ПТП-то и не е относимо към изложените
аргументи в съдебния акт. Не бяха събрани доказателства кой е
първоначалният момент на влошаването му и не следва да се кредитира.
Адв. О. /дуплика/ – Застрахователят още по време на досъдебното
производство, по повод разследването на ПТП, е изискал всички възможни
доказателства от моите доверители, от които става ясно, че едната
катастрофа няма никаква връзка с другата катастрофа.
Юриск. А. /реплика/ – Това не е вярно, защото ние нямаме достъп
до наказателното производство в тази фаза.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили и че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието се закри в 10.49 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5