НОХД № 214/16г. МОТИВИ :
Подсъдимият
А.Д.Б. *** е обвинен в това, че на
09.03.2016г. в ********”, като правоспособен водач, управлява МПС-лек
автомобил, марка „******* с рег.№ ********, негова собственост, с концентрация
на алкохол-2,39промила установени по надлежния ред-с техническо средство
„Алкотест 7510”, с инв.№ АRDM 0225 на ОД МВР гр.Монтана – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Производството е разгледано по общия
ред.
Представителят на ЛРП в с.з. поддържа
обвинението което намира за доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага
на съда да наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” около средния
размер предвиден в закона за това, престъпление, както и кумулативно
предвиденото наказание „глоба” също в среден размер, а също така и наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок не по-малко от Две години.
Подсъдимият се явява лично в с.з. и с
договорен защитник адв.Р.Б. от МАК. Не се признава за виновен по повдигнатото
му обвинение но дава кратки обяснения за обстоятелствата свързани с него.
В пледоарията си защитникът на
подсъдимия моли съда да постанови присъда с която да го признае за невиновен и
оправдае по повдигнатото му обвинение, тъй като същото не е доказано по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства.
Доказателствата
по делото са гласни–направените от подсъдимия самопризнания, които се подкрепят
от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства приети от
съда, като подкрепящи самопризнанието на подсъдимия.
Съдът,
след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на ***** махала, обл.Монтана. Същият е правоспособен
водач на МПС и притежава Свидетелство за управление № *********, със срок на
валидност 19.07.2021г. и категории „В”, „М”, „АМ”. Собственик е и на лек
автомобил, марка „*********, рег.№ *******.
На 08.03.2016г. полицейските служители
–свидетелите Б. Л. и М.И. били на смяна и осъществяване контрол по ЗДвП в
района на с.Сталийска махала, обл.Монтана, по предварително утвърден от
Началника на РУ МВР гр.Лом график. Около 00,45ч. патрулния автомобил бил
паркиран около центъра на населеното място, когато от лявата страна на улицата
на която бил паркиран излязъл лек автомобил марка „********”, модел „*********”,
в който освен водача на лекия автомобил, на предната седалка до шофьора се
возело още едно лице-жена. Тъй като автомобилът не спрял при навлизане в
главния път, и се отправил в посока с.Василовци, обл.Монтана, св.Л., като водач
на патрулния автомобил тръгнал след него, пускайки светлинен и звуков сигнал, с
който искал да спре водача на въпросния автомобил и да му извърши проверка. В
първата улица водачът на лекият автомобил „******” променил посоката си на
движение и завил на ляво в посока р.Лом. Св.Л. се опитвал да го изпревари, но
водача отново променил посоката на движение, завил рязко наляво и спрял на
пряко на пътното платно.След спирането на въпросния автомобил, св.Л. спрял
патрулния автомобил в непосредствена близост до него, слязъл от него и се
приближил до преследвания от него автомобил. Междувременно пътничката която се
возела отпред на мястото до шофьора слязла и говорейки по мобилен телефон влязла
в двора на къщата пред която бил спрял лекия автомобил „****”. Шофьора се
намирал все още в него, когато св.Л. почукал на прозореца на предната врата. На
мястото на водача седял подсъдимия, на който св.Л. поискал документите за проверка.
Същият се намирал в явно нетрезво състояние. Св.Л. му казал, че ще бъде
изпробван за алкохол. След два неуспешни опита, тъй като подсъдимия не вкарвал
достатъчно количество въздух в техническото средство „Алкотест 7510” с № АRDM, на третия път Б. бил изпробван, като уреда отчел
наличие на 2,39 промила алкохол в издишания от подсъдимият въздух.
По
време на проверката пред дома на подсъдимия пристигнал св.И.Д., който казал на
полицейските служители че бил в дома си, когато получил телефонно обаждане от
жената с която живее на съпружески начала подсъдимия – В.Й., която се е
възползвала от правото си да не дава показания по делото, съгласно разпоредбата
на чл.119 от НПК и същата е заличена от списъка на свидетелите по делото.
На Б. е издаден и Талон за медицинско
изследване № 0380837. Същият е танспортиран до МБАЛ гр.Лом, но е отказал да
даде кръвна проба за изследване. Били му съставен 3бр. АУАН за извършени от
него административни нарушения по ЗДвП. Един от съставените АУАН бил № 21А от
09.03.2016г. за това, че на 09.03.2016г. около 00,45ч. в с.**********, по ул.”*******”
управлява собственият си лек автомобил марка „*********” ,с рег.№ ******** под
въздействието на алкохол, установено с техническо средство„Алкотест 7510” с № АRDM, който уред отчел наличие на 2,39 промила алкохол в
издишания от подсъдимия въздух. Б. има завалян говор и нестабилна походка,
заявява, че е употребил ракия, с което е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Съставеният АУАН бил предявен на
подсъдимия за подпис, но същият отказал да го подпише. Отказът му бил
удостоверен с подписа на св.Р.С..
Горното се установява от фактическа
страна от събраните в хода на ДП писмени доказателства Докладна записка на л. 4;
АУАН № 21А/09.03.2016г. на л. 5; Протокол за медицинско изследване и талон на л. 6,7; Справка за нарушител на л.
10; Справка в централна база данни на л. 11; заверени ксерокопия от Заповед за
задържане на лице на л. 13,14; Протокол за обиск на л. 15,216; Декларация на л.
17,18; Разписка на л. 19; Справка за съдимост на л. 25,26; както и служебно
изисканите от съда актуална справка за съдимост от 18.05.2016г. и справка на
хартиен носител за движението на патрулен автомобил с рег. № М 1236 АР на
08/09.03.2016г. за времето от 20.00ч.-08.00ч, от показанията на разпитаните в с.з. свидетели Б.Л., М.И.
и Р.С., които съдът кредитира като обективни и взаимно свързани както по между
си, така и със събраните по делото писмени доказателства.
Съдът не кредитира показанията на св.И.С.Д.,
тъй като не са обективни, нелогични са и са изолирани, подкрепят се само и
единствено от обясненията на подсъдимия, и се намират в противоречие с
останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът не дава вяра на обясненията на
подсъдимия, които в случая представляват само негова защитна позиция, тъй като
са в противоречия със събраният от съда и приет доказателствен материал.
Видно от приложената по делото справка
за съдимост подсъдимия е осъждан с 1бр. влязла в сила присъда по НОХД №
165/99г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.339, ал.1 от НК, извършено през
м.08.1999г., на „Шест месеца лишаване от свобода”, с присъда влязла в законна
сила на 31.08.1999г., като е реабилитиран за това си осъждане, на осн. чл.86 от НК. Впоследствие с Решение по АНД № 202/03г. по описа на ЛРС, влязло в законна
сила на 26.11.2003г. е освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а
от НК, за извършено от него на 01.07.2003г.
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 500лв. Със същото решение е лишен от право да управлява
МПС за срок от 6 /шест/ месеца, като е зачетено времето през което е бил лишен
от възможността да упражнява това си право, считано от 01.07.2003г.
Съдът намира, че от обективна и
субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК, а именно, че на 09.03.2016г. в ********, по ул.”*******”, като
правоспособен водач, управлява МПС-лек автомобил, марка „********”, с рег.№ ******,
негова собственост, с концентрация на алкохол-2,39промила установени по
надлежния ред-с техническо средство „Алкотест 7510”, с инв.№ АRDM 0225 на ОД МВР
гр.Монтана.
При
определяне на наказанието на подсъдимият, съдът съобрази предвидените
кумулативно от законодателят наказания в нормата на чл.343б, ал.1 от НК – „От една до
три години лишаване от свобода” и „Глоба” от 200лв /двеста лева/ до 1000лв
/хиляда лева/, разпоредбите на общата част на НК, касаещи материята, както и смегчаващите
отговорността обстоятелства, свързани с чистото съдебно минало и отегчаващите
такива отностно липсата на критичност и високото съдържание на алкохол в
издишания от водача въздух. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност
на дееца, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и на дееца,
мотивите и подбудите за извършването му, както и неговата личност.
Съобразявайки всички изисквания на закона
съдът определи и наложи наказанието при условията на чл.54 от НК, а именно
„ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, както и на наказание „ГЛОБА” в размер на 200лв
/двеста лева/ която да заплати в полза на държавата.
Съдът
намира, че целите на наказанието ще бъдат постигнати и без откъсването на
подсъдимия от обичайната му семейна и социална среда на живот, и тъй като няма
законови пречки за приложение на института на „условното осъждане” на на осн. чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението
на наложеното наказание „лишаване от свобода” с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила,
На осн. чл.343г във вр. с чл.343б, ал.1 във
вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът лиши подсъдимия ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС
за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, като на осн. чл.59, ал.4 от НК приспада
при изпълнение на така наложеното наказание времето от 09.03.2016г. от която
дата подсъдимия е бил лишен от възможността да упражнява това си право по
административен ред.
Така
наложените наказания на подсъдимият, съдът намира, че са от вид и размер да
постигнат целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по
отношение на подсъдимия, като го превъзпитат занапред да спазват законите в
страната и установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове
на обществото да им въздействат възпитателно и предупредително.
По
делото няма направени разноски.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :