Решение по дело №90/2022 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 157
Дата: 13 юли 2022 г. (в сила от 4 август 2022 г.)
Съдия: Мария Джанкова Богданова
Дело: 20222110100090
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Айтос, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20222110100090 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: *** - чрез адв. В.Г. - САК против Ш. Х. Х., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.
С исковата молба ищецът „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: *** моли да бъде прието за установено спрямо ответника Ш. Х. Х. ЕГН:
********** ***, съществуването на вземането му по издадена по ч.гр.дело № 1069/2021 г.
на РС-Айтос Заповед № 429 по чл.410 от ГПК от дата 25.11.2021г. за изпълнение на
парично задължение в размер на: - главница от 09.03.2019г. до 08.07.2019 г. в размер на
66,08 лева /шестдесет и шест лева и 08 стотинки/, мораторна лихва от 25.07.2019г. до
16.11.2021 г. в размер на 15,53 лева /петнадесет лева и 53 стотинки/.
Ищецът претендира заплащане на правените по делото разноски, както и
разноските в заповедното производство - 25.00 лева (двадесет и пет лева) - държавна такса
и 180.00 лева (сто и осемдесет лева) – адвокатско възнаграждение, представяйки списък по
чл.80 от ГПК.
С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415
от ГПК за установяване съществуването на вземането на ищеца против ответника,
съобразно дадените от съда указания по заповедно производство – ч.гр.дело № 1069/2021г.
на РС-Айтос във връзка със задължения, произтичащи от Договори за предоставяне на
мобилни услуги от 30.10.2018г. и 9.11.2018г., сключени между длъжника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: ***, като вземането е прехвърлено на „С.Г.Г.“
1
ЕАД, ЕИК: *** с договор за цесия от 24.2.20 г., а „С.Г.Г.“ ЕАД, ЕИК *** го е прехвърлило
на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: ***, с договор за цесия от 10.03.20 г. Към исковата молба са
приложени писмени доказателства, както и преписи за връчване на ответника.
Направени са доказателствени искания, включително за прилагане на ч.гр.дело №
1069/2021г. на РС-Айтос.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът Ш. Х. Х. не изпраща
писмен отговор. Не излага становище по основателността на иска. Назначеният му особен
представител адв.И.Ц. – БАК депозира писмена молба, с която оспорва допустимостта на
исковата претенция, а предявеният иск счита за неоснователен. Не представя писмени
доказателства и не заявява искания.

С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:

Със заявление по чл. 410 от ГПК, вх. № 3803/24.11.2021 г. на РС-Айтос
ищцовото дружество „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: *** е поискало издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист против ответника Ш. Х. Х. – в качеството на длъжник по
сключен договор за далекосъобщителни услуги между страни: „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: *** и отв.Х. с клиентски номер ***.
В хода на образуваното заповедно производство по ч.гр.дело № 1069/2021 г.
по описа на РС-Айтос и след връчване на издадената Заповед при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането.
В изпълнение на дадените указания делото е образувано по искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** - чрез адв. В.Г. - САК против Ш. Х. Х.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***. С исковата молба ищцовото дружество
моли да бъде прието за установено спрямо ответника, съществуването на вземането на
„ЮЦБ“ ЕООД против ответника, съобразно дадените от съда указания по заповедно
производство – ч.гр.дело № 1069/2021г. на РС-Айтос във връзка със задължения,
произтичащи от Договори за предоставяне на мобилни услуги от 30.10.2018г. и 9.11.2018г.,
сключени между длъжника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: ***,
като вземането е прехвърлено на „С.Г.Г.“ ЕАД, ЕИК: *** с договор за цесия от 24.2.2020 г., а
„С.Г.Г.“ ЕАД, ЕИК *** от своя страна го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: ***, с
договор за цесия от 10.03.2020 г., в размер на : - 66,08 лева /шестдесет и шест лева и 08
стотинки/ - главница и 15,53 лева /петнадесет лева и 53 стотинки/ - мораторна лихва от
25.07.2019г. до 16.11.2021 г.
По повод заявения спрямо ответника иск, съдът намира, че същият е
допустим, а разгледан по същество е и основателен.
Предвид установената от писмените доказателства фактическа обстановка
2
съдът прави следните правни изводи:
Налице е валидно облигационно правоотношение пo сключен между страните
Договор за мобилни услуги от 30.10.2018г., със срок на договора 24 месеца, като на
09.11.2018г. абонатът е подписал доп.споразумениеза смяна на мобилния си номер на
********* (изтичащ срок на договора на 30.10.2020г.). Не се спори относно факта, че
вземането произтича от неизпълнение парични задължения на длъжника по сключен
договорен абонамент от посочената дата между отв.Ш. Х. Х. и «Теленор България» ЕАД, за
клиентски номер ***, като неудовлетворените вземания на ищеца са индивидуализирани по
размер и основание в издадени от него и неоспорени от ответната страна фактури с №
**********/09.04.2019 г., № **********/08.05.2019 г., № **********/08.06.2019 г. за
периода от 09.03.2019 г. до 08.07.2019 г. за претендираната в общ размер сума.
B настоящия случай „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД в
качеството на първоначален кредитор е изпълнил задължението си пo процесния договор за
мобилни услуги, като досежно размерът на претендираната неустойка се е позовал на
общите условия на договора, съгласно които неустойката е в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти.
По делото е представено копие от договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.10.2019г. с прехвърлител на вземанията“С.Г.Г.“ ООД, ЕИК ***,
което дружество от своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия то
16.10.2018г. с мобилен оператор с търговска марка „БТК“ ЕАД. Не е спорно, че мобилният
оператор е прехвърлил вземанията спрямо физически и юридически лица, подробно описани
в Приложение № 1 от договора. Съгласно същото и на осн. чл.99 ЗЗД вземането против
ответника Ш.Х. е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
вкл. лихви.
Съгласно приложения препис-извлечение от Приложение №1 към процесния
договор, остатъкът от задължението на Х. е в размер на претендираната главница от
66,08лв., поради което и искането за установяване на вземането е основателно и доказано по
размер.

С установяване съществуването на главното вземане в размер на 66,08 лева,
съдът намира, че следва да бъде уважена и претенцията за лихва, възприемайки
ангажираните с исковата молба писмени доказателства /неоспорени от ответника/.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото и при пълно
уважаване на иска, ответникът Ш.Х. следва да заплати от ищцовата страна съдебно-
деловодни разноски, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК в общ размер на 485,00
(четиристотин осемдесет и пет) лева, от които: 305,00 лева в настоящото производство и
направените в хода на заповедното производство разноски от 180,00 лева.

3
Мотивиран от гореиложеното, Айтоският районен съд
РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на „ЮБЦ“ ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** против Ш. Х. Х., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, по издадена по ч.гр.дело № 1069/2021 г. на РС-Айтос
Заповед № 429 по чл.410 от ГПК от дата 25.11.2021г. за изпълнение на парично задължение
в размер на: - 66,08 лева /шестдесет и шест лева и 08 стотинки/ - главница и 15,53 лева
/петнадесет лева и 53 стотинки/ - мораторна лихва от 25.07.2019г. до 16.11.2021 г.

ОСЪЖДА Ш. Х. Х., ЕГН ********** да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: ***
направените съдебно-деловодни разноски, в общ размер на 485,00 (четиристотин
осемдесет и пет) лева, от които: 305,00 лева в настоящото производство и направените в
хода на заповедното производство разноски от 180,00 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4