№ 123
гр. гр. Добрич, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско
дело № 20243200500102 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
въззивна жалба с вх. № 1778/25.01.2024 г. /постъпила по пощата, с дата на
пощенското клеймо 23.01.2024 г./ от „Български пощи“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Студентски
град“, бул. „Акад. Стефан Младенов“ № 1, бл. 31, с посочен адрес за
призоваване: гр. Варна, бул. „Съборни“ № 42, представлявано от главния
изпълнителен директор Ф. Н. А., чрез упълномощения главен юрисконсулт С.
С., срещу решение № 949/08.12.2023 г. на Добричкия районен съд по гр. дело
№ 1813/2023 г., с което е признато за незаконно уволнението на К. Р. И. с ЕГН
********** от гр. Д., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ,
поради намаляване обема на работа, и е отменена като незаконосъобразна
заповед № 78, издадена от директора на регионално управление „Български
пощи“ гр. Варна за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните. Със същото решение съдът е възстановил К. Р. И. на заеманата от
нея преди уволнението длъжност „касиер, гише в съобщенията“ (ПС I
категория) в ПС Добрич Център в РУ „Североизточен регион“ (ОПС Добрич)
към „Български пощи“ ЕАД. Съдът е осъдил „Български пощи“ ЕАД да
1
заплати на К. Р. И. сумата от 936 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по гр. дело № 1813 по описа на Районен съд - Добрич за 2023
г. Въззивникът е осъден да заплати по сметка на ДРС сумата от 100 лева,
представляваща дължимата държавна такса в производството по делото.
Въззивната жалба е депозирана в срок – подадена е по пощата, с дата на
пощенското клеймо - 23.01.2024 г., като срокът за въззивно обжалване по чл.
259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчено на
жалбоподателя на 09.01.2023 г. При извършената по реда на чл. 267 от ГПК,
във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че
съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7
от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от
ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по
смисъла на разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК.
Според жалбата решението на районния съд е неправилно,
необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи
се, че е доказано законосъобразно проведената процедура по извършен
подбор във връзка с оптимизация на персонала в ответното дружество при
спазване, както изискванията на КТ, така и при прилагане на „Системата за
определяне необходимата численост на персонала в пощенските станции“ и
на Правилата за осъществяване на подбор на работници и служители в
„Български пощи“ ЕАД. Работодателят е осъществил подбор като е
съпоставил квалификацията и уменията за изпълнение на работа на всички
работници, изпълняващи идентични с тези на ищцата трудови функции, в
обособената структура на предприятието, в която е налице намаляване обема
на работа, доколкото всяка пощенска станция е самостоятелна функционална
единица в цялостната структура и организация на предприятието. В този
смисъла работодателят не може да упражни правото си на подбор при
полагане на труд в различни населени места. Ответникът се е съобразил с
квалификацията и уменията за изпълнение на работата на всички работници,
изпълняващи идентични функции, като подборът е извършен измежду
работниците в рамките на обособената структура, имаща характера на
самостоятелна организационна единица от цялото предприятие /като такИ. са
клонът на дружеството или негово поделение, отделните отдели и цехове/, в
която се извършва намаляване обема на работа.
2
Въззивникът настоява, че в случая К. Р. И. е проявила
недобросъвестност при упражняване на трудовите си права, изразяваща се в
неуведомяване на работодателя, затова че страда от заболяване, посочено в
Наредба № 5 за болестите, при които боледуващите от тях имат особена
закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ. Липсата на съдействие от страна на ищцата
при установяване на заболяването й поражда като правна последица
уволнението да не може да бъде признато за незаконно на това основание.
На следващо място, според въззивната жалба, по делото не е установено
ищцата да страда от заболяване, попадащо сред болестите, визирани в
цитираната Наредба, поради което не следва да се ползва от закрилата на чл.
333, ал. 1 от КТ.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден
от въззИ.емата страна, чрез пълномощника адвокат М. Г., в който е изразено
становище за неоснователност на подадената жалба, като е отправено искане
за потвърждаване на обжалвания акт.
Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие
с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция –
служебна проверка на валидността и допустимостта на цялото решение, а по
правилността – в рамките на посоченото в жалбата. В случая решението е
постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано,
като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното
съдържание.
Производството по гр. Дело № 1813/2023 г. по описа на Добричкия
районен съд е образувано по искова молба на К. Р. И. с ЕГН ********** от гр.
Д., с която срещу „Български пощи“ ЕАД, гр. София, район Студентски, ж.к.
„Студентски град“, бул. „Академик Стефан Младенов” № 1, бл. 31, вписано в
ТР при АВ с ЕИК *********, в условията на обективно съединяване са
предявени следните искове: да бъде признато за незаконно прекратяването на
трудовото правоотношение между страните, извършено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 3 от КТ, поради намаляване обема на работа, като бъде отменена
заповед № 78/22.05.2023 г., издадена от Директора на регионално управление
„Български пощи“ гр. Варна, като незаконосъобразна; ищцата да бъде
възстановена на заеманата от нея длъжност преди уволнението „касиер, гише
3
в съобщенията“ (ПС I категория) в ПС Добрич Ц (Добрич център) в РУ
..Североизточен регион /ОПС Добрич/ към „Български пощи” ЕАД.
Претендират се сторените съдебно деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в
съдебно заседание чрез упълномощения адвокат, със заповед № 78, издадена
от Директора на регионално управление „Български пощи“ гр. Варна е
прекратено трудовото правоотношение на К. Р. И., на основание чл. 328, ал. 1,
т. 3 от КТ - поради намаляване обема на работа, считано от 23.05.2023 г. Към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение И. е заемала
длъжността „касиер, гише в съобщенията“ (ИС I категория) в ИС Добрич Ц
(Добрич център) в РУ „Североизточен регион“ /ОПС Добрич/ към „Български
пощи“ ЕАД.
Според ищцата реално не е налице намаляване обема на работата, тъй
като дейност се осъществява и към настоящия момент, а трудовите функции
на ищцата са поети от друг служител на дружеството. Заповедта се явява
немотивирана, тъй като не е посочено намаляването за какъв период от време
е и спрямо кой момент е направена съпоставката. Последното не дава
възможност на работника да прецени дали в действителност е налице
соченото от работодателя основание за прекратяването на договора. След
прекратяване на трудовия договор на ищцата други служители, заемащи
същата длъжност в други пощенски станции в града, са били преместени да
работят в ПС център, а някои от центъра в станции из града, което обосновава
извода, че липсва намаляване обема на работата, а необходимостта всички
работници да изпълняват трудовите си задължения е налице.
Ищцата настоява, че атакуваната заповед, с която трудовото
правоотношение между страните е прекратено, е незаконосъобразна, и като
такава следва да бъде отменена. Конкретните съображения за това са
следните: Работодателят не е извършил подбор, съобразно изискванията на
чл. 329 от КТ /съгласно която при намаляване обема на работа, работодателят
има право на подбор и може в интерес на производството или службата да
уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да
останат на работа тези. които имат по-висока квалификация и работят по-
добре/, поради липсата на яснота относно критериите, по които работодателят
4
е осъществил подбора /ако се приеме, че такъв реално е извършен/ измежду
служителите, назначени на длъжността „касиер“, както и на длъжности с
идентични и/или сходни функции и дейности, с изпълняваните от ищцата,
както и дали тези критерии съответстват на договорените с БТКД и КТД в
предприятието. Сочи се, че при осъществяване на подбора не са отразени
обективно професионалните качествата и нивото на изпълнение на трудовите
функции на отделните служители, както и че в подбора не са включени
всички служители, из между които е следвало да се осъществи подбора. И.
твърди, че на нея не е представен протокол за извършен подбор преди
прекратяване на трудовия договор, както и не й е известно какви точно
критерии е използвал работодателя, какви оценки са поставяни при отделните
критерии и дали тези критериите съответстват на договорените с БКТД и КТД
в предприятието.
На следващо място работодателят е следвало да поиска съгласие от
синдикалното ръководство за прекратяване на трудовото правоотношение,
тъй като ищцата е член на синдикалната организация на КНСБ и като такъв се
ползва със специална закрила, което е в нарушение изискването на чл. 333, ал.
4 от КТ. Допуснато е нарушение от страна на работодателя на задължението
му по чл. 15 от КТД, съгласно който трудовото правоотношение на работник
може да бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ само ако на
същия бъде предложено друго работно място /длъжност/ в дружеството.
Според ищцата такИ. незаети работни места в предприятието са налице, но на
нея не са и били предложени, за разлика от друг служител на ответника,
заемал същата длъжност, е бил преназначена на нова длъжност.
Съгласно подписания в предприятието колективен трудов договор и чл.
333, ал. 4 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор на
работник или служител член на синдикална организация, поради намаляване
обема на работа само след предварително писмено съгласие на синдикалното
ръководство. Ищцата по делото е член на синдикалната организация на КНСБ
при ответника. Според И. от синдикалното ръководство не е поискано и
съответно не с получено съгласие за прекратяване на трудовия й договор, с
което работодателят е нарушил изискването на чл. 333, ал. 4 от КТ.
Работодателят е следвало да изпълни задължението си по чл. 15 от КТД,
съгласно което трудовото правоотношение на работник може да бъде
5
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ само след като на същия
бъде предложено друго работно място /длъжност/ в дружеството. Като
нарушение, допуснато от ответника, е посочената разпоредбата на чл. 333, ал.
1, т. 3 от КТ, според която в случаите, когато ще бъде прекратен трудов
договор на основание чл. 328, ал. 1. т. 3 от КТ на работник или служител,
боледуващ от болест, опредЕ. в Наредба на министъра на здравеопазването,
работодателят може да уволни работника само с предварително разрешение
на инспекцията по труда. В конкретния случай ответникът не е поискал и
съответно не е получил такова разрешение от Инспекцията по труда.
Последното е необходимо с оглед на това, че ищцата по делото страда от
заболявания, включени в Наредба № 5 за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333. ал.1 от К Г, а
именно захарен диабет и исхемична болест на сърцето. Също така ответникът
по делото преди прекратяване на трудовия договор не е взел и мнението на
трудово експертната лекарска комисия, каквото е изискването на
разпоредбата на чл. 333, ал.2 от КТ.
В резюме К. И. настоява заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение като незаконосъобразна да бъде отменена, като ищцата бъде
възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си
представител, е подал отговор, според който исковата претенция е
недопустима и неоснователна. Не се спори, че между страните е било налице
валидно възникнало трудово правоотношение, което е било прекратено по
силата на заповед № 78/22.05.2023 г., издадена на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от
КТ, поради намаляване обема на работа. Работодателят сочи, че е спазил
изискванията на закона, като е съблюдавал и Системата за определяне на
необходимата численост на персонала, пощенските станции и Правилата за
осъществяване на подбор на работници и служители в „Български пощи“
ЕАД.
Според ответника заповед № 67/28.03.2023 г. от Директора на РУ
„СИР“ на Български пощи“ ЕАД за определяне на комисия за извършване на
подбор в Пощенска станция Добрич е издадена на основание чл. 329 от
Кодекса на труда във вр. с чл. 19 от Колективния трудов договор, като в т. 11
от Правилата е регламентиран тридневен срок от получаване на
6
уведомлението за извършения подбор, в който К. Р. И. е имала право на
възражение относно резултата от подбора. В тази връзка ищцата не е
депозирала възражение, след като е получила уведомлението на 25.04.2023 г.,
поради което работодателят приема, че подборът е извършен съобразно
правилата, като са взети предвид следните критерии – образование и
допълнителни квалификации, свързани с длъжността, трудов стаж и
професионален опит, компютърни умения, технологична дисциплина,
качество за работа и умения за работа в екип.
Цитира се разпоредбата на чл. 15 вр. чл. 9 от Колективния трудов
договор, според която е предвидена възможност на подлежащите на
уволнение да бъде предложена за заемане друга длъжност, но в никакъв
случай това не е задължение на работодателя. На следващо място се отрича
твърдението на ищцовата страна за липса на намаляване обема на работа.
Прави се искане за отхвърляне на претенциите.
Ответникът оспорва, че ищцата боледува от болест опредЕ. в Наредбата
на министъра на здравеопазването и конкретно в Наредба № 5 за болестите,
при които работниците боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл.
333, ал. 1 от КТ. В тази връзка се сочи също така, че задължение на
работниците и служителите е своевременно да уведомяват работодателя за
настъпили промени в социалното си положение и здравно състояние на
основание чл. 14, ал. 4 от КТД. В нарушение на това свое задължение К. И. не
е представила Решение на ТЕЛК, с което да е определено, че страда от
заболяване, попадащо сред заболяванията, посочени в Наредба № 5 за
болестите, при които работниците боледуващи от тях имат закрила съгласно
чл. 333, ал. 1 от КТ.
Работодателят настоява, че в обсъждания случай е налице намаляване
на обема на работа, поради което следва да се оптимизира броя и числеността
на персонала пряко ангажиран с предоставяне на услуги на гише в
пощенските станции, които именно длъжности в най-голяма степен влияят
върху реализираните приходи и постигнати резултати за ПС, обосновани със
счетоводни данни.
След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по
делото съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск за отмяна като незаконосъобразна на заповед № 73,
7
издадена от директора на регионално управление „Български пощи“ - гр.
Варна, с която К. Р. И. е освободена от заеманата длъжност, поради
„намаление на обема на работа”, черпи правното си основание от
разпоредбите на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
По силата на сключения на 04.01.1996 г. между „Български пощи“ ЕАД,
като работодател, К. Р. И., от друга страна като работник, трудов договор №
91, между страните е възникнало трудово правоотношение, като ищцата е
изпълнявала длъжността „касиер, гише в съобщенията" (ИС I категория) в ИС
Добрич Ц (Добрич център) в РУ „Североизточен регион /ОПС Добрич/ към
„Български пощи“ ЕАД.
Със заповед № 78, издадена от Директора на регионално управление
„Български пощи“ гр. Варна е прекратено трудовото правоотношение на
ищцата К. Р. И. на основание чл. 328, ал. 1, т. З от КТ - поради намаляване
обема на работа, считано от 22.05.2023г. Съгласно извършеното отбелязване
заповедта е връчена на К. И. на 22.05.2023 г. Трудовото правоотношение
между страните е прекратено в нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т.
3 КТ без предварителното разрешение на инспекцията по труда.
В случая е безспорно установено по делото, че към 23.05.2023 г. И. е
боледувала и към настоящия момент боледува от „Захарен диабет тип 2“,
както и от „Исхимична болест на сърцето“ – в тази насока са приетите
заключения на вещите лица: лекар-ендокринолог и лекар-кардиолог, по
назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза, които не са
оспорени от страните и като обективно изготвени са кредитирани от съда.
И двете заболявания – исхемична болест на сърцето и захарна болест
(захарен диабет) са изрично посочени, съответно в чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 6 от
Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ. По
смисъла на т. 3 от посочената разпоредба, работодателят може да уволни на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ само с
предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай,
работник или служител, боледуващ от болест, опредЕ. в наредба на
министъра на здравеопазването. Освен това, доколкото ищцата в случая
боледува от болест, опредЕ. в наредба на министъра на здравеопазването е
било необходимо да се вземе мнението и на трудово-експертна лекарска
8
комисия, според чл. 333, ал. 2 от КТ.
Процедурата, свързана със закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, е
установена единствено с цел да се защитят работниците или служителите,
които наистина страдат от съответните заболявания, поради което за нейното
прилагане има значение единствено фактът дали към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение работникът страда от заболяване, посочено в
чл. 1 от Наредбата. Неизпълнението на задължението на работника да
уведоми работодателя за заболяването и да представи документи за него, не е
от значение за действието на обективната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ. Тя се
прилага независимо от това дали работодателят е бил уведомен за
заболяването на работника и дали са представени медицински документи за
него. Нарушенията на тази процедура могат да доведат до
незаконосъобразност на уволнението, само при доказване на заболяването в
хода на делото, по което се разглежда искът за неговата отмяна (в тази смисъл
са решение № 230/01.11.2016 г. по гр. д. № 502/2016 г. на III г.о., решение №
156/06.06.2012 г. по гр. д. № 1845/2010 г. на IV г.о. и решение №
168/11.06.2012 г. по гр. д. № 1113/2011 г. на III г.о. на ВКС и др.).
В насока, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ има обективен
характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на
уволнението по социални и хуманни критерии, е многобройната и
непротиворечИ. практика на ВКС, като за приложението на закрилата е
необходимо към момента на връчване на заповедта работникът или
служителят действително да е страдал от посоченото в чл. 1 от Наредба № 5
от 1987 г. заболяване. Само тогава, с оглед реалното наличие на социално
значима болест, е оправдана закрилата при уволнение. Затова неизпълнението
на задължението на работника или служителя да уведоми работодателя и да
представи медицински документи за заболяването, в каквато насока са и
твръденията на въззивника за липсата на указано съдействие от страна на
въззИ.емата да бъде установено нейното здравословно състояние, няма
правно значение и защитата се прилага /в тази насока са решение № 492 от
17.06.2010 г. по гр. д. № 477/2010 г. на четвърто г.о. на ВКС и решение № 853
от 17.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 767/2010 г., IV г. о., ГК/.
Задължение на работодателя е да извърши преценка за наличие на
предварителната закрила, като събере информация за работниците и
9
служителите, които смята да уволни, като липсва легално вменено
задължение на работника или служителя да уведомява работодателя си
предварително за наличните болести. В случая не се спори по делото, че не е
било искано разрешение от Инспекцията по труда за уволнението на ищцата.
Закрилата, както бе посочено по-горе има обективен характер и тъй като
работодателят не е бил въведен умишлено в заблуждение от работничката, че
не страда от заболяването към датата на уволнението, то при тези данни
следва да се приеме, че уволнението е незаконно и подлежи на отмяна без да
се разглежда спора по същество. За нейното приложение няма значение дали
работникът е изпълнил задълженията си по чл. 2 от Наредба № 5 от 1987 г. за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила
съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, а има единствено значение дали към датата на
връчване на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване,
посочено в чл. 1 от Наредбата.
По делото е установено по несъмнен начин, че към момента на
уволнението на К. Р. И. е страдала от исхемична болест на сърцето и от
захарен диабет. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Наредба № 5 от 1987 г. това
са заболявания, при наличието на които работодателят не може да прекрати
трудовото правоотношение с работника по реда на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ –
поради намаляване обема на работа, без преди това да получи предварително
разрешение от инспекцията по труда и след вземане на мнението и на
трудово-експертната лекарска комисия. В конкретния случай такова
разрешение, респ. мнение не са искани.
При това положение уволнението е незаконно само на това основание и
подлежи на отмяна без да разглежда спорът по същество (в този смисъл е и
решение № 355 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2010 г., IV г. о., ГК).
След като ответникът не е доказал в условията на пълно и главно
доказване правопораждащия фактически състав на потестативното право за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните, на осн. чл. 328,
ал. 1, т. 3 от КТ, уволнението на ищцата, извършено със заповед № 73 на
Директора на регионално управление „Български пощи“ гр. Варна следва да
бъде отменено, като незаконосъобразно.
Основателен и обусловения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на К. Р. И. на заеманата преди уволнението длъжност:
10
„касиер, гише в съобщенията“ (ПС I категория) в ПС Добрич Център в РУ
„Североизточен регион“ (ОПС Добрич) към „Български пощи“ ЕАД.
Въззивният съд в заключение намира, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, вкл. в частта, с която на основание 78, ал. 1
от ГПК в полза на ищцата са присъдени сторените от нея разноски в първата
инстанция, които изрично са претендирани от същата, респ. в частта, с която
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на
ДРС държавната такса за водене на делото в размер на 100 лв., доколкото
такава не е платена от ищцата, която е освободена от същата на основание чл.
83, ал. 1, т. 1 от ГПК.
ВъззИ.емата К. Р. И. е представлявана от пълномощник – адвокат М. Г.,
осъществяваща безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата /ЗАдв./, поради което на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв. ОС - Добрич следва да определи възнаграждение за въззивното
производство в размер на 933 лв., съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според която по дела за отмяна на уволнение и
възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на
минималната месечна работна заплата за страната към момента на определяне
на възнаграждението – считано от 01.01.2024 г. този размер е 933 лв.
Въззивникът следва да заплати по сметка на ДОС и сумата от 681,86
лв., представляваща авансово изплатена от бюджетните средства на ДОС
сума за възнаграждение на вещите лица, по изслушаната и приета по делото
комплексна съдебно-медицинска експертиза
С оглед гореизложените съображения, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 949/08.12.2023 год. на Добричкия
районен съд по гр. дело № 1813/2023 год.
11
ОСЪЖДА „Български пощи“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Студентски град“, бул. „Акад. Стефан
Младенов“ № 1, бл. 31, с посочен адрес за призоваване: гр. Варна, бул.
„Съборни“ № 42, представлявано от главния изпълнителен директор Ф. Н.
А., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. Г., адрес на кантората: гр. Д., сумата от 933
лв. за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата за оказана безплатна адвокатска защита във въззивната
инстанция на К. Р. И..
ОСЪЖДА „Български пощи“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Студентски град“, бул. „Акад. Стефан
Младенов“ № 1, бл. 31, с посочен адрес за призоваване: гр. Варна, бул.
„Съборни“ № 42, представлявано от главния изпълнителен директор Ф. Н.
А., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на
Окръжен съд - Добрич сумата от 681,86 лв., представляваща платено
възнаграждение на вещите лице по изслушаната и приета по делото
комплексна съдебно-медицинска експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12