Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №175/16.7.2019г.

 

гр. Ямбол, 16.07. 2019 г.

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

Ямболски районен съд наказателна колегия в публичното

заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година  в състав:

                                                                      Председател: Р.Радиев

                                                       

при секретаря Я. С.

 като разгледа докладваното от Р.Радиев АНД № 664 по описа  за   2019 год.

 

Производството по делото е образувано по жалба на П.И.К. *** против Наказателно постановление № *** г.. на *** РУ Т. – Я. с което, на осн. чл.116, ал.2 от ЗГР му е наложено наказание глоба в размер  на 50 лв. за нарушение по  99, ал.1 от ЗГР. В жалбата се твърди, че наказателното постановление е издадено в нарушение на  материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят,редовно призован  се явява лично и подържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована , не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните в хода на съдебното следствие доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 15.03.2019 год. в 19:45 часа свидетелят И.Н. *** посещава адрес в с.М. на ул. „***, заедно с *** на селото – свидетеля Д.К.. Същите установяват, че в имота пребивава жалбоподателя К.. Свидетелят К. заявява, че жалбоподателят живее на адреса от няколко години при което му бил съставен АУАН от св. И.Н. за нарушение на чл.99 ал.2 от ЗГР.

В законоустановения три дневен срок жалбоподателя депозира писмени възражения срещу съставения му АУАН, че не живее на адреса , а само го посещава, тъй като се грижи за имота на негови приятели, които са в Израел.

Въз основа на така съставения акт било издадено атакуваното наказателно постановление, което е връчено срещу подпис на жалбоподателя на 23.05.2019 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Н. и К., както и от приложените по делото писмени доказателства, включително и от писменото възражения срещу АУАН. Изложеното от жалбоподателя, че се грижи за имота, тъй като е собственост на негови приятели, които живеят в И. се потвърждава както от показанията на свидетеля К., че го е виждал със собствениците на имота в кметството на с.М. , така и от факта, че К. има адрес *** на който живее.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество същата се преценя като основателна, поради следните съображения:

При съставяне на АУАН и при издаване на наказателнтото постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила визирани в чл. 42, т.3 и чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав приема, че няма конкретно посочена дата, на която е извършено административното нарушение. Действително същата би могла да бъде изведена чрез тълкуване на описанието на нарушението и на обстоятелствата, при които то е било извършено, но чрез подобно тълкуване не може да бъде санирана липсата на изискуем от закона реквизит на наказателното постановление.

В разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗГР законодателят е фиксирал конкретни срокове, в които е следвало да се извършат предписаните от закона действия., а имено, всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. В конкретния случай е следвало да се опише както в АУАН, така и в наказателното постановление, че на 01.08.2017 год. жалбоподателят не е заявил промяна на настоящия си адрес на който живее от 01.07.2017 год.

В случая е изтекъл и визирания в чл.34 от ЗАНН едногодишен срок от извършване на нарушението в който може да бъде образувано административно наказателно производство.

 

Съставения АУАН и издаденото наказателното постановление се явяват материалноправно незаконосъобразни.

От събраните по делото доказателства АУАН, се установява, че жалбоподателят не живее на адреса , а само го посещава, тъй като се грижи за имота на негови приятели, които са в И.. Това обстоятелство се установява косвено и от показанията на  свидетеля К., който заявява, че  е виждал жалбоподателя  със собствениците на имота в кметството на с.М.. Отделно от това К. има адрес постоянен и настоящ адрес *** на който адрес живее, призован е по настоящото дело, получил си е лично призовката и се е явил в  с.з..

От събраните по делото доказателства не се установява фактическата обстановка изложена в акта и наказателното постановление. Тъй като съставения АУАН не се ползва с доказателствена сила за изложените в него обстоятелства и въззиваемата страна не представи каквито и да било доказателства, установяващи извършено от жалбоподателя административно нарушение съдът счита издаденото наказателно постановление за неоснователно и незаконосъобразно, и като такова – подлежащо на отмяна.

Водим от изложеното

 

                Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление№ *** г.. на Началник РУ Т. – Я. с което на П.И.К. *** , ЕГН ********** , на осн. чл.116, ал.2 от ЗГР му е наложено наказание глоба в размер  на 50 лв. за нарушение по  99, ал.1 от ЗГР.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ЯОС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                           Районен съдия: