№ 1572
гр. София, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110110376 по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че в патримониума на „Топлофикация София“ ЕАД съществуват следните
вземания от А. С. Д.: за сумата от 2706.84 лева, представляваща цена на потребена в
периода от м. 05.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 66, находящ се в гр. София, .................., за сумата от 683.32 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2018г. до 16.08.2021г., за сумата от 16.70 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 07.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от
4.25 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 31.08.2018г. до 16.08.2021г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 26.08.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за
които парични притезания по ч. гр. дело № 49848/2021г. по описа на СРС, 71 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало между него и ответника въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като
ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на
потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, както и цената на предоставена услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно
приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за месечния отчетен период на интернет
1
страницата на продавача, а обезщетение за забава се дължи единствено върху сумата по
общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в случай че сумите по нея не бъдат
заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на интернет страницата на дружеството.
Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения
ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания, както и
разноски.
По делото не е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, а в подаденото в
срок възражение по чл. 414 ГПК длъжникът- ответник е оспорил процесните вземания,
твърдейки, че в имота няма радиатори и топломери и поддържайки неправилност на
извършените от ищеца изчисления.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за
потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „Топлофикация София“ ЕАД да предостави съответното количество
топлоенергия до имота.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т.
1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС,
„правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови
нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149,
чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при
публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия
за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а
от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции
2
на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за
домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г.
и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с
изградени инсталации към топлопреносната мрежа- както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл.
29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012г.,
визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот.“
Следователно, в случай че е проведено доказване на постигнато между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
съгласие за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
В разглеждания случай от представените от ищеца доказателства не би могъл да бъде
формиран извод, че през исковия период ответникът е бил собственик или вещен ползвател
на процесното жилище, респ. че е изразил воля за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия, вкл. чрез подаване на молба- декларация за откриване на клиентска
партида на негово име, в който случай би могло да се мисли за постигнато между страните
съгласие за встъпване в договорно правоотношение, манифестирано чрез подаване на
изрично заявление от ползващия жилището субект и приемането му от ищеца чрез
откриване на партида на името на заявителя. По делото не са ангажирани каквито и да е
доказателства в тази насока, като в представените писмени доказателства не се съдържа и
индиция за съществуващо между страните договорно отношение, доколкото името на
ответника не фигурира дори в списъка на етажните собственици, представен с исковата
молба, а от третото лице- помагач на ищеца не са представени протоколи за извършен
3
главен отчет, които да носят подписа на ответника и които евентуално да бъдат преценявани
като съдържащи извънсъдебно признание на неизгоден за него факт с правно значение. С
оглед на това и доколкото съобразно доклада по делото процесуално задължение на ищеца е
било да установи пълно и главно съществуването през исковия период на валидно
облигационно отношение с ответника, което същият не е сторил, предявените срещу А. С.
Д. искове подлежат на отхвърляне в тяхната цялост само на това основание. Поради това
безпредметно се явява обсъждането на останалите условия за възникване и съществуване на
спорното материално право и на свързаните с тях доводи и възражения на страните.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. При този изход на спора пред настоящата инстанция по правило
разноски се следват единствено на ответника, който обаче не заявява претенция да е
извършил такива, поради което и в случая разноски не следва да му бъдат присъждани.
Сторените от ищеца за заповедното и настоящото исково производство разходи следва
да останат за негова сметка- така, както са извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че в патримониума на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, съществуват следните вземания от А. С. Д., ЕГН **********: за сумата от
2706.84 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2017г. до м. 04.2019г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 66, находящ се в гр. София,
.................., за сумата от 683.32 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено
върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2018г. до 16.08.2021г., сумата от
16.70 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 07.2018г. до м. 04.2019г.
услуга дялово разпределение, както и сумата от 4.25 лева, представляваща законна
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2018г.
до 16.08.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 26.08.2021г.
до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело №
49848/2021г. по описа на СРС, 71 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „Техем сървисис“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4