Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 114 09.03.2020 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На двадесети февруари две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1339/2019г. по описа на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79,ал.1 и чл. 86,ал.1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
Ищецът “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, чрез Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, клон България, ЕИК **********, гр. София, ж.к.“Младост-4”, Бизнес Парк София, сг.14, представлявано от Д.Д., действащ чрез юрисконсулт Н.М., твърди в исковата си молба, че по силата на Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Master Card, с издадена кредитна карта № CARD-13870668 с максимален кредитен лимит от 2000лв., отпуснат към договор № CREX-13478631 от 15.06.2016г., сключен между страните, ответникът Д. С. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, активирал кредитната карта на 25.01.2017г. и извършвал платежни операции, но на 01.05.2018г. преустановил плащането на дължимите суми, вкл. минималната месечна вноска, дължима съобр. чл. 1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, , поради което кредиторът блокирал използването на картата, която била с баланс минус 267,24лв. (от които 208.11 лв. главница, и договорна лихва в размер на 59,13лв. за периода от 01.05.2018г.-датата на първата пропусната вноска, до 11.10.2018г.-датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение) и поканил ответника да заплати дължимите суми.Доколкото ответникът не предприел действия по погасяване на задълженият си, ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 от ГПК № 428/24.04.2019г., постановена по ч.гр.д.№ 734/2019г. по описа на РСТ, връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове за сумата от 208.11 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от 01.08.2019 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 59,13лв. за период от 01.05.2018г. до 11.10.2018г. и обезщетение за забава в размер на 10.56 лв. от 11.10.2018г. до 11.04.2019г.; претендира разноските в заповедното и в настоящото производство. В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.Постъпила е писмена молба от процесуалния му представител, с които се иска разглеждане на делото в отсъствие на представител на ищеца; исковата претенция се поддържа изцяло, като се иска уважаването й, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, претендират се разноските в заповедното и в исковото производства.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от адв. Ц.И.-ТАК, назначен от съда особен процесуален представител на ответника, предявените искове се оспорват, като неоснователни.Излага се, че не е ясно как е формирана сумата по исковете, както и че не е ясно дали е бира обявена предсрочна изискуемост на задължението, която да е достигнала до длъжника, иска се отхвърлянето на исковете изцяло. В съдебно заседание възраженията се поддържат от адв.И., който излага, че доколкото не е установено по делото ищецът да е предоставил на ответника кредитната карта, нито последният да е получил същата и да е извършвал посочените от ищеца картови операции, то предявените искове са неоснователни и недоказани, пледира за отхвърлянето им изцяло.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CREX-13478631 от 15.06.2016г., сключен между страните се установява, че ищецът е предоставил на ответника паричен заем в размер на 450лв. за покупка на стоки, като съгл. чл.12 и сл. от договора, касаещи отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта страните са уговорили, че кредиторът може да предостави на длъжника и кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000лв., съгл. чл. 15 договорът за предоставяне на кредитна карта в револвиращ кредит е безсрочен; съгл. чл. 20 кредиторът има право да блокира картата при неплащане на една или две месечни вноски, а ако в двумесечен срок не се извърши плащане, се прилагат разпоредбите на чл. 5 от същия предвиждащ автоматична предсрочна изискуемост на цялото задължение при неплащане на две месечни вноски, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора до длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, а съгл. чл. 21 от същия договор, кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя; с кредитната карта ще бъде доставен документ-приложение неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата по активиране на картата; задължения за кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след активирането и използването й в съответствие с този договор и приложенията към него.Представено е Приложение към договор № CREX-13478631 от 15.06.2016г. и № CARD-13870668, което, съобразно уговореното в чл.21 от договора за кредит, е неразделна част от същия, съдържащо условията по договора за кредитната карта, но в представеното приложение липсва подпис на кредитополучателя-ответник, както и данни това приложение да е доставено на ответника; липсват и доказателства за това кредитната карта да е доставена на ответника съгл. чл.21 от договора, както и да е надлежно активирана от него.Представено е извлечение от месечните плащания по кредитната карта от 14.09.2018г., както и Последна покана от 17.10.2018г., с която ищецът е поканил ответника да заплати доброволно общо дължима сума в размер на 267,59лв. в седмодневен срок от получаването на поканата.От известие за доставяне на „МиБМ Експрес” изх.№ РМ002036116 се установява, че на 24.10.2016г. ответникът е получил пратка от ищеца, съдържаща един документ, но какъв точно не е ясно, а от известие за доставяне на „МиБМ Експрес” изх.№ CARD-13870668 се установява, че ответникът е получил пратка от ищеца с отбелязване, че съдържа покана-предсрочна изискуемост.От приетото заключение по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като отговарящо на поставените задачи се установява, че при извършената проверка на документацията при ищеца, на вещото лице са предоставени справки с усвоени суми, платени суми и остатъци по договора за кредитна карта, като са усвоени суми с общ размер от 2000лв.; в периода от 03.08.2017г. до 04.02.2018г. са внасяни на обща стойност 2131лв., като вещото лице посочва, че останалите дължими суми са в размер на 199,91лв. главница, 8,20лв. застраховка, договорна лихва в размер на 35,13лв. за периода от 01.05.2018г. до 11.10.2018г., 24лв. такси и дължимото обезщетение за забава върху главницата за периода от 11.10.2018г. до 23.04.2019г. е в размер на 11,21лв.( като сумите за застраховка и такси не са предмет на спора).В съдебно заседание вещото лице посочва, че не е в състояние да отговори на въпроса, поставен в задачата, а именно от кого е усвоен кредитния лимит по картата, като посочва, че в представените от ищеца документи никъде не е било отразено името на лицето, извършвало усвояванията, а от представена на вещото лице справка за погасяванията е установено, че същите са извършвани от две лица-Н.И.Б. и Б. А. Б., както и такива, при които е отразен само код, без име на вносителя. Посочва също, че ищецът не е представил на вещото лице документи за наличие на връзка между посочените две лица и ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Предявените установителни
искове за съществуване на вземане са обосновани с неизпълнение на задълженията
на ответника по договора от 05.06.2015г. в частта относно
предоставяне и ползване на кредитна карта № CARD-13870668,
за заплащане на дължимите месечни вноски, при което ищецът претендира
останалата част от задължението в размер на 208.11 лв. главница, ведно със
законната лихва върху главницата от 01.08.2019 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 59,13лв. за период от 01.05.2018г. до 11.10.2018г. и обезщетение за забава в размер
на 10.56 лв. от 11.10.2018г. до 11.04.2019г., за
които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № № 428/24.04.2019г.,
постановена по ч.гр.д.№ 734/2019г. по описа на РСТ. Доколкото процесното правоотношение попада под правната регламентация
на ЗПК, съдът приема, че не е налице валидно сключен договор за револвиращ кредит под формата на предоставена кредитна
карта, тъй като от доказателствата по делото не може да се направи обоснован
извод за това, длъжникът да е изразил съгласие с условията на този договор за
кредитна карта № CARD-13870668, доколкото не е
установено той да е получил тези условия, както и да е подписал Приложението, в
което се съдържат, като израз на приемане на тези условия.А след като ответникът не е подписал приложението,
съдържащо условията на договора за ползване на кредитната карта, то не е налице
и валиден договор, съобразно изискванията за съдържанието на същия, установени
с императивните разпоредби на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. На следващо място, по делото ищецът не е
установил при условията на пряко и главно доказване обстоятелството, че е
предал на ответника кредитната карта, в който смисъл са основателни
възраженията на особения процесуален представител на ответника.Тъй като картата
представлява електронен платежен инструмент, то отношенията по предаването й от
ищеца на ответника попада под правната регламентация и на Наредба №3 от 16.07.2009г. за
условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на
платежни инструменти (обн. ДВ бр.62/2009г.), в
чл.25,ал.5 от която се
съдържа изрична разпоредба
относно задължението за предаване на банковата карта на картодържателя,
като при спор между страните относно изпълнението на договора в тежест на
издателя е да докаже изпълнението на това задължение, като няма пречка
доказването да стане с всички допустими доказателствени
средства – други писмени документи, в които получаването на картата е
удостоверено от издателя, свидетелски показания и т.н.По делото не е установено
предаването на кредитната карта на ответника, доколкото отразеното в
пратката от „МиБМ Експрес” от 24.10.2016г., получена
от ответника е посочено единствено, че съдържа един документ, но не и че
съдържа кредитна карта.Какъв документ е съдържала пратката и за отношенията по
кой от двата договора се е отнасял този документ-по договора за кредит или за
кредитна карта, не е установено по делото, а от заключението на СИЕ се установява само, че с картата са теглени суми и са
внасяни суми от две лица, различни от ответника, но при липсата на категорични
доказателства, че картата е била предадена на картодържателя-ответник
преди първото теглене, извършено на 25.01.2017г., само фактът, че с картата са
теглени суми не
може да обоснове извода, че именно ответникът е правил това. Вещото лице е посочила, че при
изготвяне на заключението, от страна на ищеца са й били представени единствено
справки с усвоени суми,
погасени суми от други лица и остатък, но при липса на първични счетоводни
документи не може да се установи по безспорен начин, че ответникът е извършил платежни
операции с картата.На следващо място, следва да се има предвид и разпоредбата на чл.56 от
Закона за платежните услуги и платежните системи (обн., ДВ, бр. 23 от
27.03.2009 г., в сила от 01.11.2009г.), предвиждаща, че когато ползвателят на платежна услуга
твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице
неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на
платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за
това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък. Само
регистрираното от доставчика на платежни услуги използване на платежен
инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била
разрешена от платеца. Казано с други думи- в тежест на ищеца е установяване на
ползването на кредитната карта от страна на ответника, което доказване не е
успешно проведено по делото, поради което съдът приема за недоказано както
надлежното сключване на договора в частта относно ползването на револвиращ кредит по кредитната карта № CARD-13870668, така и предоставянето й от ищеца на ответника, при което
следва да се приеме, че за ответника не са възникнали задължения за заплащане
на процесните
суми в размер на 208.11 лв. главница, ведно със законната лихва върху
главницата от 01.08.2019 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер
на 59,13лв. за период от 01.05.2018г. до
11.10.2018г. и обезщетение за забава в размер на 10.56
лв. от 11.10.2018г. до 11.04.2019г., претендирани
по договор от 05.06.2015г. в частта му относно предоставяне на кредитна карта №
CARD-13870668, за които суми е издадена
заповед по чл. 410 от ГПК №
428/24.04.2019г., постановена по ч.гр.д.№ 734/2019г. по описа на РСТ,
обстоятелство, обуславящо
неоснователността на предявените установителни искове
и отхвърлянето им изцяло, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.79,ал.1 и чл. 86,ал.1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК(в този см. № 10/19.07.2016 г. по т. д. № 3386/2014
г. на ВКС, I т. о. ) .
С оглед изхода
от спора разноски не следва да се присъждат, на осн. чл. 81 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от “БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, Париж, чрез Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД, клон
България, ЕИК **********, гр. София, ж.к.“Младост-4”,
Бизнес Парк София, сг.14, представлявано от Д.Д., действащ чрез юрисконсулт Н.М., против Д. С. Д.
с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, установителни
искове за съществуване на вземане с пр. осн. чл.
422,ал.1 вр. чл. 415,ал.1 от ГПК за сумата от 208.11
лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от 01.08.2019 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 59,13лв. за период от
01.05.2018г. до 11.10.2018г. и
обезщетение за забава в размер на
10.56 лв. от 11.10.2018г. до
11.04.2019г., претендирани по договор от 05.06.2015г.
в частта му относно предоставяне на кредитна карта № CARD-13870668, за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 428/24.04.2019г., постановена по ч.гр.д.№
734/2019г. по описа на РСТ, като неоснователни, на осн.
чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79,ал.1 и чл. 86,ал.1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: