Разпореждане по дело №13453/2020 на Софийски градски съд

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

гр. София, 30.12.2020 г.

 

Софийски градски съд, ГО, IV-Б въззивен състав в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                               

                                                            Съдия-докладчик: Лора Димова

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Димова възз.гр.д.№ 13453 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 162459 от 28.07.2020 г. постановено по гр.д. № 81376 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 85 с-в е признато на основание чл. 108 ЗС по отношение на Н.А.К., че Т. М.С. е собственик на ¾ ид.ч. от движима вещ лек автомобил „Мерцедес“, модел С-180, с рег. № ******, рама № WD2030461A423007, двигател № 27194630035151 и Н.А.К. е осъдена да предаде на Т. М.С. владението на автомобила; Н.А.К. е осъдена да заплати на Т. М.С. на основание чл. 59 ЗЗД сума в размер на 2 982 лв., представляваща припадащо се според собствената ѝ идеална част от автомобила парично обезщетение за ползване за периода от 27.08.2017 г. до 28.12.2017 г., ведно със законната лихва от 27.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 7 680 лв.; Н.А.К. е осъдена да заплати на Б.Х.С. на основание чл. 59 ЗЗД сума в размер на 754 лв., представляваща припадащо се според собствената му идеална част от описания автомобил парично обезщетение за ползване за периода от 28.12.2017 г. до 28.12.2017 г., ведно със законната лихва от 27.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 1 920 лв.; отхвърлен е предявеният от Н.А.К. срещу Т. М.С. и Б.Х.С. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за присъждане на сумата от 1 520 лв. – обезщетение за ползването на собствения ѝ гараж за съхранението на описания автомобил за периода от 28.08.2017 г. до 16.04.2019 г. като неоснователен; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.А.К. е осъдена да заплати на Т.М.С. и Б.Х.С. сумата от 1 230, 28 лв. разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т.М.С. и Б.Х.С. са осъдени да заплатят на Н.А.К. разноски по делото в размер на 258, 51 лв.

            Постъпила е въззивна жалба с вх. № 25131645/21.09.2020 г. на Т.М.С. и Б.Х.С., чрез адв. П.Т. с приложено пълномощно, срещу първоинстанционното решение в частта, с която исковете им с правно основание чл. 59 ЗЗД над присъдените главници са отхвърлени. Съдържат се оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част и се иска неговата отмяна. Жалбоподателите сочат, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като не е допуснал повторна експертиза по отношение на цената на пазарния наем на автомобила за процесния период, нито е изследвал данните за наемна цена на сходни автомобили в интернет. Иска се решението да бъде отменено в атакуваната част и исковете да се уважат в пълен размер, претендират се разноски. Жалбоподателите са направили доказателствено искане за назначаване на повторна експертиза по отношение на пазарния наем на автомобила и за приемане като писмено доказателство на влязлото в сила решение № 4339 от 20.07.2020 г. по възз.гр.д. № 14409/2019 г. по описа на СГС, II-a с-в по иска на Б.Х.С. против Н.А.К., в което е разрешен въпросът за дължимото обезщетение.

            Постъпила е въззивна жалба с вх. № 25132476/23.09.2020 г. на Н.А.К. срещу първоинстанционното решение изцяло. По отношение на иска с правно основание чл. 108 ЗС в жалбата се съдържат оплаквания за недопустимост и неправилност на  съдебното решение. Жалбоподателката твърди, че е придобила процесния автомобил въз основа на давностно владение. По отношение на предявените срещу нея исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД в жалбата се съдържат оплаквания за неправилност поради недоказаност на исковата претенция. Намира решението на първоинстанционния съд по отношение на предявения от нея при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за неправилно. Направила е доказателствено искане по чл. 266, ал. 3 ГПК за събиране на гласни доказателства чрез допускане на разпит на един свидетел при режим на довеждане по отношение на обстоятелствата във връзка начина на упражняване на фактическата власт върху автомобила и намерението за това, както и искане за приемане като писмени доказателства по делото на решение № 4339/20.07.2020 г. на СГС по възз.гр.д. № 14409/2019 г. и решение №92862/12.04.2019 г. на СРС по гр.д. № 1110/2018 г.

            В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни Т.М.С. и Б.Х.С., подаден чрез адв. П.Т., в който жалбата се оспорва като неоснователна, иска се решението в обжалваната част да бъде потвърдено.

            При проверка на реда на чл. 267 ГПК, въззивният съд намира, че въззивна жалба с вх. № 25131645/21.09.2020 г. на Т.М.С. и Б.Х.С. е допустима като подадена от страна, която има правен интерес от обжалването, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, съобразена е с изискванията на редовност по чл. 260, ал.1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК. С разпореждане от 06.10.2020 г. първоинстанционният администриращ жалбата съд е дал указания за връчването ѝ на насрещната страна с възможност за отговор в двуседмичен срок. Отбелязано е, че съобщение е изпратено на 15.10.2020 г., но по делото не няма данни за връчването му, поради което и процедурата по чл. 263, ал. 1 ГПК по отношение на въззиваемата Н.А.К. не е завършена.

При проверка на реда на чл. 267 ГПК на въззивна жалба с вх. № 25132476/23.09.2020 г. въззивният съд намира, че в нея се съдържа искане за отмяна на първоинстанционното решение изцяло, като Н.А.К. не е посочила, респективно не е уточнила какъв е правният ѝ интерес да обжалва решението в частите, с които предявените срещу нея искове с правно основание чл. 59 ЗЗД са отхвърлени.

Съгласно чл. 263, ал. 5 ГПК след изтичането на сроковете по ал. 1 и 3 от същата разпоредба делото заедно с жалбите и отговорите се изпраща на горестоящия съд, доколкото по делото няма данни посочените срокове да се изтекли същото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд, тъй като е преждевременно изпратено на въззивна инстанция. От друга страна съгласно чл. 262, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд следи за редовността на подадените жалби, поради което той дължи да даде указания за отстраняване на констатираните нередовности във въззивна жалба с вх. № 25132476/23.09.2020 г. на Н.А.К.. Ето защо делото пред въззивна инстанция е преждевременно образувано и следва да бъде върнато за провеждане на процедурите по чл. 262-263 ГПК.

            При служебна проверка съдия-докладчикът констатира, че в диспозитива на Решение № 162459 от 28.07.2020 г. постановено по гр.д. № 81376 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 85 с-в е допусната очевидна фактическа грешка по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД на Т.М.С. против Н.А.К., като ответницата е осъдена да заплати на ищцата сума в размер на 2 982 лв., представляваща припадащо се според собствената ѝ идеална част от лек автомобил „Мерцедес“, модел С-180, с рег. № ******, рама № WD2030461A423007, двигател № 27194630035151 парично обезщетение за ползване за периода от 27.08.2017 г. до 28.12.2017 г., като видно от мотивите на решението, претенцията е за периода от 27.08.2017 г. до 28.12.2018 г., както и по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД на Б.Х.С. против Н.А.К., като ответницата е осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 754 лв., представляваща припадащо се според собствената му идеална част от лек автомобил „Мерцедес“, модел С-180, с рег. № ******, рама № WD2030461A423007, двигател № 27194630035151 парично обезщетение за ползване за периода от 28.12.2017 г. до 28.12.2017 г., като видно от мотивите на решението и молба от 20.05.2020 г., подадена пред първоинстанционния съд, претенцията е за периода от 28.12.2017 г. до 27.12.2018 г. Поради това делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд и за отстраняване на констатираните очевидни фактически грешки в диспозитива на решението.      Предвид изложените съображения, съдът

 

Р А З П О Р Е Д И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр. дело № 13453 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-Б с-в.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, ГО, 85 с-в за администриране на постъпилите въззивни жалби и за произнасяне по реда на чл. 247 ГПК съгласно мотивите на настоящото разпореждане.

След приключване на производството по чл. 247 ГПК и администриране на жалбите делото да се върне на СГС.

Разпореждането, като непреграждащо по-нататъшното развитие на делото, не подлежи на обжалване.

Преписи от разпореждането да се връчат за сведение на страните.

 

 

Съдия-докладчик: