№ 12
гр. Пазарджик , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
Секретар:Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201406 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т. А. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. Пещера, ***,
против Наказателно постановление № 33-0000058 от 24.08.2020 г., издадено от и.д.
Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което е санкциониран за
две нарушения на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП във вр. с чл.101 ал.4 от ЗДвП във вр. с
Приложение 5 Част І т.5.2.3 бук. „г“ от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТС за всяко
от които е наложена глоба от по 500 лева на основание чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до наличие на
незаконосъобразност на обжалваното постановление, поради допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна и
алтернативно се предлага да се приложи специалната санкционна норма и се намали
размера на наложената глоба.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата и представя аргументирано
писмено становище в подкрепа на искането си за отмяна на НП. Прави искане за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
1
представител. От същата е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи
за обоснованост и законосъобразност на НП, като се иска неговото потвърждаване. Не
се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство, нито възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени доводите на
страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП, затова, че на 31.07.2020 г., около 17:00
часа, в гр. Пазарджик, изхода за с. Главиница, срещу „Ф.“, е управлявал товарен
автомобил- специален „Даф ФАН ЦФ 85.410 Т ЦГ“ с peг. № *** от категория N3,
собственост на ЕТ „Г.“, като извършва превоз за собствена сметка, ясно обозначен с
табела „превоз за собствена сметка“ със заповед от 31.07.2020 г. и със заверено копие
№ ********* за международен автомобилен превоз на товари, като при извършената
му проверка било установено, че управляваното МПС е технически неизправно, а
именно на третата ос от ляво гумата била сериозно повредена и срязана- липсвали
парчета грайфер, като опасността била сериозна. Констатирана била и неизправност на
предна ос отляво сериозно повредена- липсвали парчета грайфер, като неизправността
била опасна.
Горното било констатирано от актосъставителя св. А. И.- инспектор в РД „АА“-
Плодив, който на процесната дата и място спрял за проверка горецитираното МПС,
управлявано от жалбоподателя. Св. И. съставил на водача АУАН с бл. №
275923/31.07.2020 г., на който бил предявен и връчен срещу подпис. В акта
жалбоподателят вписал, че нямал възражения за така направените констатации и че
нямал гуми не по негова вина.
В законоустановения срок срещу АУАН било подадено писмено възражение,
което обаче не било уважено от АНО и на 24.08.2020 г. въз основа на съставения акт
било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на
08.09.2020 г., видно от разписката към НП. Жалбата против последното била подадена
до съда чрез АНО и входирана в деловодството на РД „АА“- Пловдив на 14.09.2020 г.
(видно от вх. номер на жалбата на л.4), поради което е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. А. И..
2
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Съдебният контрол е ограничен в рамките на НП, като въз основа на приетите в
него и потвърдени от доказателствата фактически констатации и правни
квалификации, съдът може да направи правните изводи за законосъобразност и
обоснованост на същото.
Както АУАН, така и НП са издадени от оправомощени за това лица, видно от
Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на ТИТС (л.10). В НП и в акта обаче е
дадено неясно и непълно описание на обстоятелствата, отнасящи се до извършване на
твърдените нарушения.
В описанието на нарушението по т.1 е посочено, че „на третата ос отляво гумата
е сериозно повредена и срязана- липсват парчета грайфер“. Актосъставителят и АНО
са преписали буквално дадената в методиката в чл.5.2.3.бук. „г“ пр.1 техническа
неизправност по гумите, без обаче да посочат какво точно състояние на гумата е
констатирано при извършената проверка, за да може да се направи преценката дали
повредата й е сериозна, респ. е налице срязване на гумата. Посоченото допълнение, че
липсват парчета грайфер също не може да поясни и да доведе до извода за сериозна
повреда и срязване на гумата. По същия начин е неясно и описанието на повредата в
т.2 на НП- „на предна ос отляво е сериозно повредена- липсват парчета грайфер“. Тук
дори е неясно дали предната ос е повредена или друга част, която се намира на оста и
само може да се предполага, че се касае за гумата на оста с оглед допълнителното
пояснение за липсата на парчета грайфер. И отново не е посочено какво точно е
констатирано, за а се приеме че е налице сериозна повреда. Обстоятелства в тази
насока липсват. В обстоятелствената част както на АУАН, така и на обжалваното НП
не са посочени конкретни обстоятелства, които по смисъла на наредбата са от значение
за квалификацията на неизправността като незначителна или значителна или опасна,
което е от значение и за правната квалификация на нарушението, както и за определяне
на приложимата санкционна норма, доколкото наказанието е диференцирано в
зависимост от вида на неизправността. В този смисъл видът на неизправностите е
обективен съставомерен признак на деянието и обстоятелствата въз основа на които се
преценява, че същите са значителни, незначителни или опасни, следва да бъдат ясно
описани, за да е в състояние жалбоподателят да упражни правото си на защита, а съдът
да провери правилността на изводите на административнонаказващия орган. Едва в
съдебно заседание актосъставителят св. И. обясни, че гумата на третата ос отляво е
3
имала множество разкъсвания и липса на грайфер и че гумата била износена и се
виждал телът отдолу. Така посочената констатация от свидетеля квалифицира
техническата неизправност като опасна по смисъла на чл.5.2.3. бук. „г“ предл.2 от
Приложение №5 на Наредбата- „кордата се вижда“. Такова обстоятелство обаче в
описанието на нарушението не е дадено, нито пък са посочени конкретните
обстоятелства водещи до тази квалификация на опасността. Недопустимо е със
събраните доказателства пед въззивната инстанция да се санира пропускът на
актосъставителя и АНО.
Непълнотата и яснотата в описанието на нарушението съставлява нарушение на
разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и е съществено, тъй като нарушава
правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност
лице, до степен да не може да разбере какво нарушение му се вменява и да организира
адекватно защитата си срещу него.
Според настоящия съдебен състав е допуснато и още едно процесуално
нарушение изразяващо се в това, че в АУАН е дадена правна квалификация на
нарушенията, която не съответства на фактическото (словесното) му описание.
Направената привръзка на чл.139 ал.1 от ЗДвП с чл.5.3.2. бук.“г“ от Приложение №5,
Част І от Наредба Н-32/2011 г., касае управление на технически неизправно МПС,
чиято неизправност се отнася до амортисьорите на превозното средство, а според
описанието констатираните неизправности засягат две от гумите на специалния
автомобил. По този начин отново е нарушено правото на защита на нарушителя, тъй
като не може да разбере какво нарушение му се вменява и да организира своята
защита, защото се брани и срещу фактите, и срещу правото.
В този ред на мисли АНО при издаването на НП също е допуснал нарушение на
процесуалния закон, тъй като незаконосъобразно е преквалифицирал нарушенията,
като е приел че в АУАН е допусната техническа грешка, като в правната квалификация
вместо дадената от актосъставителя привръзка с чл.5.3.2. бук.“г“ от Приложение №5,
Част І от Наредба Н-32/2011 г. е преквалифицирал деянието като е привързал
разпоредбата на чл.139 ал.1 от ЗДвП с тази на приложил разпоредбата на чл.52 чл.5.2.3
бук. „г“ от Приложение №5, Част І от Наредба №32/2011 г. Такава преквалификация е
недопустима, тъй като по този начин е налице несъответствие на повдигнатото
административно обвинение в АУАН и НП, което следва да е идентично, както
словесно, така и юридически.
Съдът намира, че е допуснато и нарушение на материалния закон.
Разпоредбата на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП повелява, че движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Техническата
4
изправност означава нормално функциониране на всички системи на МПС.
Разпоредбата на чл.10 от ППЗДвП урежда изчерпателно повредите и неизправностите,
при наличието на които МПС следва да се считат за технически неизправни. Съгласно
чл.10 ал.1 т.9 бук.“ технически неизправно е МПС, когато по гумата има разкъсвания.
Изискванията и критериите при оценка на изправността на отделните елементи и
системи на моторните превозни средства, както и подлежащите на проверка системи и
елементи на превозните средства са определени с Методиката за извършване на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, към Приложение № 5 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. За
всеки елемент, който се проверява, в приложение № 5 се съдържа минимален списък
на възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност. Неизправностите се
категоризират в три групи в зависимост от въздействието им върху безопасността на
превозното средство, въздействието им върху околната среда и риска, който пораждат
за участниците в движението, както следва: незначителни неизправности, значителни
неизправности и опасни неизправности.
Легална дефиниция на понятията незначителни, значителни и опасни
неизправности е дадена с §6 т.71-т.73 от ДР на ЗДвП. Такава легална дефиниция, на
тези понятия се съдържа и в разпоредбата на чл.37 от Наредба №Н-32/2011 г., но в по-
разширен вид, тъй като всеки един елемент попада в някоя от трите групи
неизправности, но нивото на сериозността на неизправността му се определя съобразно
списъка в Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства- Приложение № 5 към чл.31
ал.1 от цитираната наредба.
Според чл.37 ал.6 ЗДвП превозно средство с неизправности, попадащи в повече
от една от групите неизправности, се класифицира в групата, отговаряща на по-
значителната неизправност. Тоест при установени няколко неизправности, всяка от
които следва да бъде квалифицирана по различен начин, се счита че е извършено само
едно нарушение- управление на технически неизправно МПС, което да се подведе под
най-тежката квалификация и на нарушителя да се наложи наказанието, предвидено за
нея.
На още по-силно основание, когато са констатирани две и повече неизправности
от един и същи вид, попадащи в една и съща квалификация, следва да се счита също че
е налице само едно нарушение- управление на технически неизправно МПС със
съответната квалификация на неизправността и нарушителят следва да се санкционира
само за едно нарушение.
5
Настоящият случай е точно такъв. Констатирана е техническа неизправност от
един и същи вид на две от гумите на МПС- на третата ос отляво и на предната ос
отляво, изразяващи се в срязване и липса на парчета грайфер, определени като опасна
неизправност. Касае се за едно нарушение- управление на технически неизправно
МПС, като неизправността се изразява в сериозна повреда и срязване на гумата,
представляващо според актосъставителя и наказващия орган опасна неизправност.
АНО е квалифицирал като самостоятелни нарушения техническата неизправност за
всяка една от двете гуми и е наложил самостоятелни наказания за всяка една от
неизправностите. По този начин е нарушил материалния закон при определяне на
правната квалификация на нарушението и налагането на наказанието, като не е отчел,
че нарушението се изразява в управлението на МПС с една техническа неизправност,
макар и на два елемента от ПС. Това нарушение води до незаконосъобразност на НП и
е самостоятелно основание за неговата отмяна.
На следващо място съдът намира, че направеното описание на нарушението не
съответства на дадената правна квалификация. Разпоредбата на чл.5.2.3. бук. „г“ от
Приложение №5 на Наредбата предвижда две хипотези на технически неизправности
засягащи гумите на ПС, като всяка от тях се подвежда под различна квалификация,
съгласно отразеното в таблицата на цитираната разпоредба. Според описанието на
нарушението е посочена техническа неизправност „сериозна повреда и срязване“ на
гумата. Тази неизправност се квалифицира обаче като значителна такава, а не опасна,
както е определил наказващия орган и съответно ангажирал отговорността на
жалбоподателя. Като опасна неизправност е квалифицирана техническата
неизправност, изразяваща се в това да се вижда или да е повредена кордата на гумата,
каквато неизправност не е посочена в описанието. Съдът обаче неразполага с
възможността да преквалифицира деянието и да променя волята на АНО. Така
констатираното противоречие отново води до невъзможност привлеченото към
отговорност лице да разбере какво нарушение му се вменява, респ. за какво нарушение
е санкциониран.
Всичко изложено до тук прави НП необосновано и незаконосъобразно,
постановено при допуснати СПН, при което неправилно е приложен материалния
закон, което пък е основание за отмяна на санкционния акт.
При този изход на делото, основателна се явява претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски за заплатен адвокатски
хонорар в полза на жалбоподателя. Искането е своевременно направено, а именно в
хода на съдебното производство. Пълномощникът има право на такива разноски
предвид изхода на делото, а именно отмяна на НП по изложените по-горе съображения
и съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По
6
делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.23), от който се
установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева
жалбоподателят е заплатил в брой на адвокат В. Д. от ПзАК. При това положение РД
„АА“- Пловдив следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на
жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски, като поради липса на
своевременно надлежно направено възражение за прекомерност на претендираните
разноски от страна на въззиваемата страна, липсва възможността за преценка от страна
на съда за коригиране на техния размер.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в
настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 33-0000058 от 24.08.2020 г.,
издадено от и.д. Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което
Т. А. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. Пещера, ***, е санкциониран за две нарушения
на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП във вр. с чл.101 ал.4 от ЗДвП във вр. с Приложение 5 Част І
т.5.2.3 бук. „г“ от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТС за всяко от които е наложена
глоба от по 500 лева на основание чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ гр. ПЛОВДИВ, представлявана от директор, на Т. А. Ч., ЕГН
**********, с адрес гр. Пещера, ***, разноски в размер на 300 (триста) лева- за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му на страните пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7