РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Враца, 17.07.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА,
касационен състав, в публично съдебно заседание на 04.07.2023 г. /четвърти юли
две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА
ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното
от съдия РАДЕНКОВА КАД № 173 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по
касационната жалба, предявена от Д.В.М., чрез адв. М.Б., против Решение № 88 от
27.02.2023 г., постановено по АНД № 13/2023 г. по описа на Районен съд – Враца,
с което е потвърдена Заповед за задържане на лице рег. № 1795зз-440/16.12.2022
г., издадена от С.Г.Б. –инспектор „Криминална полиция“ при РУ – Враца към ОДМВР
– Враца.
В касационната жалба
са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се формираните
от решаващия състав изводи, че заповедта е законосъобразна, тъй като същите не
кореспондират с представените по делото доказателства. Излагат се твърдения за липса на фактически и
правни основания за постановеното задържане, поради липса на данни за
съпричастност на касатора към извършването на каквото и да е престъпление. Отправено е искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново, по съществото на правния спор, с отмяна на
Заповед за задържане на лице рег. № 1795зз-440/16.12.2022 г. Претендират се разноски
за двете съдебни инстанции.
Ответникът – С.Б. –
инспектор „Криминална полиция“ при РУ – Враца, редовна призована не се
представлява в с.з. и не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от ОП –
Враца дава мотивирано заключение за допустимост, и основателност на
касационната жалба, тъй като в заповедта липсва фактическо описание на
посочените престъпления и в приложената преписка във връзка с издаването
ѝ не се съдържат такива данни, поради което не става ясно откъде АО прави
извод за наличието им. Намира решението за необосновано и отправя искане
жалбата да бъде уважена, алтернативно делото да бъде върнато за ново
разглеждане.
С касационната жалба
не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият касационен
съдебен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена
съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с
установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Предмет на
производството пред Районен съд - Враца е Заповед за задържане на лице рег. №
1795зз-440/16.12.2022 г., издадена от С.Г.Б. – инспектор „КП“ при РУ – Враца към
ОДМВР – Враца, с която касаторът - Д.В.М. *** е задържан за срок от 24 часа.
Като правно основание за задържането са посочени чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а
като фактическо основание е посочено извършено престъпление по чл. 144, ал. 3
от НК, за това, че през периода на м. декември 2022 г. отправя закани и заплахи
спрямо лицето Ц.А.П. от гр.Враца, като е посочено и престъпление по чл. 339,
ал. 1 от НК, без каквото и да било фактическо описание за него.
Със заповедта М. е
задържан в помещение за временно задържане на РУ – Враца, като последният е
отказал да получи копие от заповедта, което обстоятелство е удостоверено с подписа
на един свидетел.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че процесната заповед
е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален
закон. Приел е също, че за законосъобразността на задържането с правно
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е достатъчно предположението за наличие
на данни, от които може да се направи обосновано предположение, че конкретно
лице е извършител на престъпно деяние, без да е необходимо полицейският орган
да разполага с доказателства, установяващи по безспорен начин извършителя на
престъплението. Посочено е още, че е изпълнена целта на закона, тъй като
задържането като превантивна мярка, е да предотврати възможността на лицето, за
което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да
не може да бъде реализирана наказателна отговорност. От доказателствената
съвкупност е формиран извод, че актът е достатъчно обоснован от материалноправна
страна. Въз основа на горното е изведен решаващия мотив за неоснователност на
жалбата и законосъобразност на оспорената заповед.
Решението е валидно и
допустимо, но неправилно, като постановено в противоречие с доказателствата и
при неправилно приложение на материалния закон, а наведените с касационната
жалба и в съдебно заседание доводи за неговата незаконосъобразност са
основателни.
Приетата за установена от РС - Враца фактическа обстановка и изложената
правна аргументация за законосъобразност на Заповед за задържане на лице №
1795зз-440/16.12.2022 г., издадена от инспектор „Криминална полиция“ при РУ –
Враца към ОДМВР – Враца, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради „данни
за извършено престъпление“, е постановено задържане за срок до 24 часа на Д.В.М., не се споделя изцяло от касационната инстанция.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно от посочения в
чл. 72, ал. 1 от ЗМВР
полицейски орган, какъвто се явява инспектор „Криминална полиция“ при РУ – Враца, в предписаната от закона писмена форма, но при неспазване на
процесуалните правила за това, в противоречие с материалния закон и в
несъответствие с неговата цел.
Необосновани, като не кореспондиращи с доказателствата по делото и приложимите
материалноправни норми, са изводите на съда, за наличие на предпоставките на
чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Съгласно последната разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице, за
което има данни, че е извършило престъпление. Задържането, основано на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за срок не
по-дълъг от 24 часа, е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да се
предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие.
Съгласно чл. 30, ал.
1 от Конституцията на Република България (КРБ) всеки има право на лична свобода
и неприкосновеност. Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от КРБ предвижда, че никой не
може да бъде задържан, подлаган на оглед или обиск или на друго посегателство
върху личната неприкосновеност, освен при условията и по реда, определени със
закон. Съгласно чл. 30, ал. 3, изр. първо от КРБ единствено и само в изрично
посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да
задържат граждани, за което незабавно се уведомяват органите на съдебната
власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебна власт се произнася
по неговата законосъобразност (чл. 30, ал. 3, изр. 2 от КРБ).
В съответствие с чл.
5, § 1, изр. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи,
ратифицирана със закон на Народното събрание от 31.07.1992 г. (ДВ бр. 66/1992
г., в сила за РБ от 07.09.1992 г.) всеки има право на свобода и сигурност. В
юриспруденцията на ЕСПЧ са изведени няколко стандарта при закрилата на това
право. Първият е изчерпателност на изключенията по чл. 5, § 1, изр. 2, б. „а“ -
б. „г“ ЕКПЧ, чието тълкуване трябва да е задължително стриктно, а
разширителните обосновки при приложението им са недопустими. Целта е да се
гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода на основание,
което не е предвидено в Конвенцията. Вторият е законност на лишаването от
свобода по националния закон, както от процесуална, така и от материалноправна
страна. За целта чл. 5, § 2 -§ 5 от ЕКПЧ гарантира сбор от материалноправни
права, свеждащи до минимум рисковете от произвол при лишаването от свобода.
Такова е правото по чл. 5, § 2 ЕКПЧ задържаното лице незабавно да бъде уведомено
за основанията за ареста си при задължение на държавата чрез компетентния
национален орган да обоснове всяко едно лишаване от свобода на всеки един етап.
Разпореденото
задържане с оспорената заповед – предмет на производството пред районния съд,
не покрива стандарта за законност и за непроизволност, като основополагащи общи
принципи при ограничаване на правото на свобода и сигурност.
Съгласно чл. 74, ал.
2 от ЗМВР в заповедта за задържане задължително се посочват основанията за
задържане, а съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт, какъвто
безспорно е заповедта за прилагане на ПАМ, следва да съдържа правните и
фактически основания за издаването му.
Видно от съдържанието на
оспорената заповед, издателят е посочил извършено престъпление по чл. 144, ал.
3 от НК, за отправени закани и заплахи през м. декември 2022 г. към лицето
Цветелина Петрова и престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, като не са изложени каквито и да било обстоятелства, които да навеждат на извод за вероятно
извършени такива престъпления от касатора, въз основа на какви данни, по какъв
начин АО е узнал за тях и каква е връзката на задържаното лице с тези данни.
Административният
орган не е посочил осъществилите се факти, които са обосновали необходимостта
от прилагането на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР, което е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и основание за отмяна
по чл. 146, т. 3 от АПК. Мотивите, които следва да изложи административният
орган, трябва задължително да са съобразени с естеството на административния
акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на компетентния
административен орган, който е издал акта, така че да дадат реалната възможност
на лицето, чиито права са засегнати от акта, да се запознае с основанията за
издаването му, за да се защити по фактите, съответно да се
реализира съдебен контрол относно законосъобразността задържането.
Заповедта не препраща и към друг съставен служебно в производството
документ, който евентуално да съдържа посочване на фактическите основания за
издаването ѝ. Съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, ако
административният акт е издаден на основание на надлежно служебно съставени
подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването
на самия акт, т.е. негови мотиви. Съгласно т. 4 от ТР № 1/18.04.2006 г. по а. д. № 1/2006 г. на ВАС,
задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в чл. 59, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.
То е прокарано постепенно в съдебната практика и утвърдено с приемането на ППВС
№ 4/1976 г., т. 7; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС.
При тези факти, не се
установява наличието на хипотезата на чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, посочена като правно основание за издаването на
заповедта, тъй като приложената административна преписка не съдържа каквито да
е било данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на
престъпление. Принципно вярно е, че за прилагане на процесната принудителна
административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи
по категоричен и недвусмислен начин инкриминираното деяние и неговия
извършител. Достатъчно е да съществува достоверна индиция за съпричастност на
лицето към извършване на престъпление под някоя от формите, предвидени в НК,
но това в случая, предвид данните, съдържащи се в събраните по административната
преписка материали не е сторено и в най-малка степен.
Изложеното обосновава
извод за несъответствие на оспорената заповед с материалноправните разпоредби и
за нейната незаконосъобразност, по смисъла на чл.
146, т. 4 от АПК и като не е съобразил горното, районният съд е постановил
решението си при неправилно приложение на материалния закон.
В случая не са
представени и никакви доказателства, че съществува вероятност задържаното лице
да се укрие или да извърши престъпление. Също така, няма данни да са предприети
някакви действия по изясняване на обстоятелства, относими към участието на
лицето в престъпление по чл.
144, ал. 3 от НК – закана за убийство и чл. 339, ал. 1 от НК –
придобиване, държане или предаване другиму взривни вещества, огнестрелни,
химически, биологични или ядрени оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или
пиротехнически изделия, без надлежно разрешение за това.
При това положение
заповедта за прилагане на ПАМ превишава и целта на закона, поради
обстоятелството, че липсват данни за извършено от жалбоподателя престъпление,
което да налага задържането му за срок от 24 часа.
С приложената мярка,
правото на лицето на свободно придвижване е неоснователно ограничено, поради
което задържането противоречи на един от основните принципи на административния
процес, а именно принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР,
следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото
ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В конкретния
случай нито е обосновано, нито е доказано, че за постигането на законова цел е
било необходимо задържането за срок от 24 часа.
Като е стигнал до
изводи, различни от изложените и като е обосновал краен резултат за законосъобразност
на заповедта за задържане на лице, районният съд е постановил неправилно
решение, което следва да бъде отменено. След отмяната
му и доколкото делото е изяснено от фактическа страна на основание чл.
222, ал. 1 от АПК,
касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При
осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе съображения
настоящият състав на съда намира, че Заповед за задържане на лице №
1795зз-440/16.12.2022 г., следва да бъде отменена.
При този изход на
спора и предвид своевременно направеното искане от страна на касатора пред
районния и пред административния съд за присъждане на разноски, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 800,00
лева, представляваща възнаграждение за осъществената правна защита в двете
съдебни инстанции и 70,00 лева държавна такса, съгласно представения по делото
Списък на разноските по чл. 80 ГПК и Договорите за правна защита и съдействие –
л. 15 от АНД № 13/2023 г. и л. 10 от КАД № 173/2023 г.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.
221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1
от АПК, Административен съд - Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 88 от 27.02.2023 г.,
постановено по АНД № 13/2023 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е
потвърдена Заповед за задържане на лице № 1795зз-440/16.12.2022 г., издадена от
С.Г.Б. –инспектор „Криминална полиция“ при РУ – Враца към ОДМВР – Враца и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед
за задържане на лице № 1795зз-440/16.12.2022 г., издадена от С.Г.Б. – инспектор
„Криминална полиция“ при РУ – Враца към ОД на МВР – Враца.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.М. ***, деловодни разноски разноски за двете
съдебни инстанции, общо в размер на 870,00 лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.