към присъда № 64/27.06.2018 година, постановена по НЧХД №
793/2017 година по описа на ХРС
Обвинението
срещу подсъдимия Д.Ж.Д. ЕГН **********, бългърин, български
гражданин, роден на ***г., в гр.Нова Загора, с адрес ***, женен, неосъждан,
работещ в ****“ ЕООД е повдигнато с частна
тъжба за това, че на 04.06.2017г., в гр. Хасково, причинил на Д.З.М. с ЕГН **********,*** лека телесна
повреда изразяваща се в причиняване на страдание, без разстройство на
здравето – престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
Тъжителката Д.З.М. с ЕГН **********,***, лично и чрез своя повереник адв.С. в с.з., поддържа обвинението.
Според повереника адв.С., от всички събрани по делото доказателства можело да се направи категоричен извод, че подсъдимия
е нанесъл на частната тъжителка
описаната телесна повреда в тъжбата, като по този начин е осъществил състава на
престъплението по чл.130
ал.2 от НК. Последното по безспорен начин се
доказвало от свидетелските показания и от назначената съдебномедицинска
експертиза. Твърди се още, че именно подсъдимият пръв е упражнил агресия, срещу
Д.З.М., като е започнал да я обижда и да и търси отговорност за
несвършена работа, която по обективни причини не била извършена от
пострадалата, а именно поради липса на вода. Именно по повод този скандал в последствие и подсъдимият нанесъл
на пострадалата описаните в тъжбата телесни увреждания. Повереника
и частният тъжител искат съда да признае за виновен подсъдимия в
повдигнатото му обвинение и да му наложи справедливо наказание, като уважи и
предявеният граждански иск, както и да присъди разноските по делото.
Подсъдимият Д.Ж.Д. се явява лично
и със защитника си адв.С. в с.з. Разбира обвинението,
но не се признава за виновен. Дава обяснения по делото, като обяснява, че е
направил забележка на частната тъжителка , че не си е свършила работата при
което тя започнала да го обижда, след което и той и отвърнал и я хванал за яката с лавата ръка,
тъй като си пазел дясната ръка, която била контузена. След това се намесил св.А.
А., който застанал между двамата и ги разделил. Така на практика приключил
инцидента, но подс.Д. твърди, че не е удрял тъжителката. Подсъдимият твърди, че
тъжителката първа е започнала да го обижда, ругае и дори го е блъскала и удряла
и едва тогава той я е хванал за яката. Иска съдът да го оправдае изцяло, като
заявява и в последната си дума, че не е удрял тъжителката и не е виновен.
Адв.С. пледира, че изнесеното в тъжбата не било доказано по
категоричен начин. Безспорното
в целия случай било присъствието на двете страни на
този ден в този цех. От свидетелските показания на единственият
свидетел потвърждаващ изнесеното в тъжбата, се противопоставяли всички останали свидетелски показания на останалите работници
в този цех. Тези свидетели, посочени от защитата, твърдели категорично, че тъжителката е нанесла редица обиди към
подсъдимия, които й направил забележка във връзка
с неизпълнението на нейните задължения, което пък от
своя страна пречи на изпълнението
на работата на всички, които
работят в цеха. Тези свидетели били
категорични, че подсъдимият след
тези нанесени му обиди е притиснал
тъжителката към стената, но не
е нанасял удари. Дори
и да се приемело, че
тези свидетели не са толкова
коректни, то полицейските служители, които няколко часа
след инцидента по повод оплакване
от страна на тъжителката първо са били
с нея и след това заедно с нея
са посетили цеха, били категорични, че тъжителката не е имала следи
от побой по лицето. Като се вържели показанията на полицейските служители с показанията на посочените от
защитата свидетели, то категорично се доказвало, че действително удари не е имало. От
друга страна се твърдяло, че освен ударите
е имало и душене и в първоначалното й съдебномедицинско
удостоверение било отразено, че има следа
с мораво кръвонасядне. Самата тъжителка, твърдяла, че с
дясната си ръка подсъдимият
я е притиснал и съответно
душил. Вещото лице в последно
депозираното си заключение по дъпълнителната задача, казвало, че това не може да
се случи с оглед на това,
че захватът на дясната ръка
е бил затруднен и ограничен, поради раната на втори
пръст, която към момента е била
с наложен шев и вероятно превързана. Едва на
следващият ден когато е освидетелствана, на тъжителката са открити такива следи, но тези
следи и синини, не били причинени при инцидента, посочен от нея
на 04.06.2017г. поради
това и одв.С. намирал това обвинение за абсолютно недоказано.
Затова и следвало съдът да оправдае неговият подзащитени
да отхвърли гражданският иск. Алтернативно се иска преквалификация на деянието по чл.133 от НК. Поради
това и алтернативно се прави искане ако съдът приеме, че подсъдимият е нанесъл
телесните увреждания на тъжителката, да го освободи от наказателна отговорност
и да му наложи административно наказание по чл.78а от НК.
По делото е
предявен и е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданския
иск от тъжителката Д.З.М.,***,
срещу подсъдимия Д.Ж.Д. за сумата от 3 500
лева, представляващи обезщетение за нанесените неимуществени вреди от престъплението, претърпяното страдание, ведно със законната
лихва от датата на деянието -04.06.2017г. до окончателното изплащане на
сумата.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното: Частната
тъжителка и подсъдимият работели във
фирма „****“. Подсъдимият работел като коляч, а
тъжителката като чистачка /миячка/. Между подсъдимия и тъжителката имало
влошени отношения, проблема за което не се изясни в хода на делото. На процесната дата 04.06.2017г. в цеха
на „******“ където
се извършвало коленето в случая на прасетата работели тъжителката, подсъдимия,
св.А. А., св.Б.Б. и св.Я. В.Последният свидетел В. на
процесната дата хващал прасетата, като ги умъртвавал с ток и след това те се предавали към следващите
позиции. Пръв след убиването на прасетата на линията бил св. А. А., а след това
и св.Б.. там където се хващали прасетата имало стеничка,
която пречела на останалите след първата позиция да виждат какво се случва. На
същата дата и по същото време около 15-30-16.00 часа в този цех бил и
подсъдимия, който бил в дошъл да помогне този ден, но бил в болнични.
Подс.Д. в един момент направил остра
забележка на тъжителката, че не си е свършила работата както трябва, прасетата
не били измити и той не можел да помогне на колегите си. След направената
забележка, тъжителката също отговорила остро на подсъдимия, че не той е този
който ще и каже какво да прави. Тогава започнала взаивна
размяна на реплики и обиди и от двете страни. В един момент подс.Д.
се приближил до тъжителката която отстъпила към ъгъла на помещението, в близост
до началната фаза на клането на животните и именно там подсъдимият започнал да
нанася на тъжителката удари с юмруци, някои от които попаднали в дясната страна
на лицето на Д.М.. В един момент ситуацията ескалирала до там, че подсъдимият с
лявата си ръка хванал тъжителката за
дрехата в областта под врата и продължил да посяга с юмрук да и нанася удари с
дясната ръка. При всички тези удари тъжителката усетила силна болка в дясно на
лицето си. Горното спречкване било чуто от всички намиращи се в залата, но било
пряко, визуално възприето от св.А. А., св. Я. В. и естествено от участниците в
него- подсъдимият и тъжителката. свидетелят А., който по това време бил качен
на една маса за да работи. Виждайки ударите нанесени от подсъдимия на
тъжителката, св.А. слезнал от масата и по най-бързият
начин се намесил, заставайки между подсъдимия и тъжителката, като ги разтървал
и направил забележка на подсъдимият, че ще я убие. Разтървавайки ги,
тъжителката паднала на земята и св.А. и помогнал да стане, при което тя излезнала от цеха и всички останали продължили работата си.
останалите двама свидетели Б.Б. и Я. В. не се намесирли по никакъв начин в инцидента за да го прекратят.
След като били разтървани, тъжителката отишла в съседният цех за помощ и се
оплакала на началника си. Там в този цех в момента се намирал св.М. А.. Той
видял, че тъжителката, че е неспокойна, с разрошена коса и с зачервено от дясно
лице и предложил да си я закара у тях. Така св.А. отвел тъжителката до домът и
я оставил там. След това тъжителката се обадила на полицията за да съобщи за
нанесеният и побой и на место в домът и бил изпратен св.П.К. и св.Д.. Те заедно
с тъжителката отишли до „****“ и установили лицето което тя посочила като
извършител на побоя и това бил подсъдимия Д., на когото било съставено
разпореждане да не се саморазправя с пострадалата. Тъжителката подала и жалба в
полицията срещу подсъдимия.
Междувременно тъжителката се обадила по телефона и на св.С.М., като му
разказала подробно за случилото се и, че подсъдимият и е нанесъл побой, както и
за причината за това. Още вечерта на 04.06.2017г. св. С.М. отишъл в дома на
тъжителката за да види какво се е случило и установил, че тя има синини по
лицето, от дясната страна. На процесната дата от
разпитаните по делото свидетели на работа в „*****“са били още св.Г. Д., Ц.А.,
св.Б.Б., св.А.Д. и св.С.М., като те не са преки
очевидци на случилото се, но са разбрали, че е имало инцидент между подсъдимия
и тъжителката на инкриминираната дата. Останалите разпитани свидетели по делото
пък не са били на работа, но също са научили за инцидента в последствие.
На
05.06.2017 год. частната тъжителка отишла на преглед при съдебния лекар - д-р Е., който след освидетелстването и
издал съдебно -медицинско удостоверение №223/2017
год.
Съгласно последното удостоверение, съдебният лекар установил: клепачите на
дясното око и скулата са кръвонаседнати с морав цвят.
По хода на десния клон на долната челюст, пред брадичката има подутина с мораво
кръвонасядане с диаметър 4 см. Коронката на пети
горен десен зъб е частично разрушена от дълбок кариес. Кариесната
кухина е открита с неравни краища. Заключението на съдебният лекар в това съдебно -медицинско удостоверение е,
че е установено кръвонасядане на клепачите на
дясното око и скулата. Оток с кръвонасядане по десния
клон на долната челюст. Описаните увреждания били причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет и можели да се получат по начина и
обстоятелствата описани от тъжителя, като същите били причинили
страдание без разстройство на здравето.
За правилното
изясняване на делото от фактическа страна, по
искане и на тъжителя и повереника и на подсъдимия и
защитника, съдът назначи и изслуша съдебно-медицински експертизи, чиито две депозирани заключения
възприема изцяло, като компетентно и
безпристрастно дадени.
Съгласно заключението на първата от тях тъжителката Д.М.
е получила кръвонасядане на клепачите на дясното око и скулата. Оток
с кръвонасядане по десния клон на долната челюст.
Описаните увреждания били причинени по
механизъм на действие на твърд тъп предмет
и можели да се получат по начина и обстоятелствата описани от тъжителя,
като същите били причинили страдание без разстройство на здравето. Времето необходимо за пълно възстановяване е
15 дни.
Съгласно
заключението на втората експертиза включително и по допълнителната задача,
подсъдимият Д. е можел да извършва движения в областта на раменната става на
лявата и дясната ръка в пълен обем и да нанася удари с юмруци. Освен това от
допълнителната задача и изготвеното заключение по нея, според ВЛ не е имало
пречка към датата на деянието, подс.Д. да може да
вдигне лявата или дясната си пъка и да нанесе удар с
която и да е от тях. захватът с дясната ръка е бил
затруднен поради раната на втори пръст, което е била с наложен шев и вероятно с
превръзка.
Така изложената
фактическа обстановка се установи изцяло
от показанията на разпитаните свидетели:
св.А. А., св.М. Е. и св.С. М., както и от заключенията на съдебно медицинските
експертизи и другите писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото. Отчасти възприетата от съда фактическа обстановка се
потвърждава и от показанията на св. Б.Б., св.Я. В., Г.
Д., св.Ц.А., св.А.Д., св.С.М. и св.П.К.. Останалите свидетели както вече бе
отбелязано не са били на работа и са разбрали че е имало кнфликт
между подсъдимият и тъжителката, но не са възприели лично, нищо относимо по казуса, затова и съдът няма да обсъжда техните показания по-надолу в
мотивите си. Частично относими по отношение на възприетата фактическа обстановка
са и обясненията на подсъдимия в съдебното следствие.
Събраният по
делото доказателствен материал, налага следните
наказателно правни изводи:
От обективна
страна подсъдимият Д.Ж.Д. ЕГН **********, е осъществил престъпния
състав на престъплението
по чл.130 ал.2 от НК, като на 04.06.2017г., в гр. Хасково, причинил на Д.З.М. с ЕГН **********,*** лека телесна
повреда /кръвонасядане на клепачите на дясното око и
скула и оток с кръвонасядане по десния клон на
долната челюст/ изразяваща се в причиняване на страдание, без
разстройство на здравето. По същество получените от пострадалата М. телесни
увреждания и конкретно – кръвонасядане на клепачите
на дясното око и скула и оток с кръвонасядане по
десния клон на долната челюст– описани подробно по вид, характер и механизъм на
причиняване, несъмнено се установиха от съдебно- медицинската експертиза.
Съгласно същата тези увреждания на
тъжителката са били причинени именно по механизъм на действие на твърд тъп предмет и можело да се получи при побой с юмрук -
по начина и обстоятелствата, описани от нея. Последните наранявания са
причинило страдание та тъжителката. Времето за което следвало да отзвучи това
нараняване бил 15 дни. Последната правна квалификация е в съответствие и с
Последната правна квалификация е в съответствие и с т.16 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на
ВС. Според последното при този вид
телесна повреда пострадалият претърпява само болка или страдание. Съдържанието
на тези увреждания се свежда до краткотрайни телесни болки, предизвикани от
посегателството върху различни части на тялото. В случая описаните
по-горе наранявания определят вида и
характера на телесната повреда. В случая
се касае за страдание или за телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК.
Преки
доказателствени източници за нанесени
удари с юмрук в лицето на
тъжителката, от страна на подсъдимия, са събрани основно посредством
показанията на свидетеля очевидец А. А.. Последният е категоричен, че
подсъдимият в един момент се е нахвърлил на тъжителката и с лявата си ръка я държал, а с дясната и
нанесъл няколко удара с юмрук. Съда
кредитира изцяло тези показания тъй като те са единствените непротиворечиви,
еднопосочни, описват една и съща фактическа обстановка с тази описана в тъжбата
и се подкрепят както от назначената по делото медицинска експертиза, така и от
останалите доказателства по делото. В случая единствено показанията на този
свидетел се подкрепят отчасти както от показанията на другите присъстващи на
инцидента свидетели Б. и Я. В., така и частично от обясненията на подсадимия. От изключително важно значение в случая с оглед
кредитирането на свидетелските показания е факта къде точно се е намирал св.А.
и къде останалите свидетели които са били в цеха. Видно от разпита на св.А., а
и от показанията на св.Ванев, свидетелят А. е бил на първата позиция, след св.В.
и е бил качен на маса, тоест е бил на високо и е можел да вижда случващото се.
Това е така защото както казва св.Ванев, св.А. е бил от страни на стеничката отделяща местото за убиване на животните, а останалите
не са имали визуален контакт, не са можели да видят нищо. Това, че св.А. е бил
на първата позиция се потвърждава и от подс.Д. в
неговите обяснения. Затова и съдът кредитира показанията н св.В. и обясненията
на подсъдимия в тази им част. Това, че св.А. е бил на първата позиция този ден
и че е можел да възприеме изцяло случващото се потвърждава и от показанията на
св.М. А.. Тук показанията на св.Б. се
различават от тези на другите цитирани малко по-горе свидетели - св.В., св. А.
и св.М. А., както и от обясненията на подсъдимия. Св.Б. твърди, че той и св.А.
не са можели да видят какво се е случило именно поради това и съдът не
кредитира тези показания в тази им част, както и в частта им по кое време на
деня се е случил инцидента, до колкото и в тази си част показанията на този
свидетел се разминават с останалите свидетелски показания и писмени
доказателства по делото и най-вече с показанията на св.А., св.А., св.К. и от
изготвеното от последният Разпореждане по отношение на подсъдимия. Категорично
по делото се доказа, че между подсъдимия Д. и тъжителката М. е имало
първоначален словесен конфликт, започнал с отправената забележка от страна на
подсъдимия към тъжителката с оглед несвършена от нея работа. Последното е
довело до размяна на реплики в това число и обидни между тъжителката и
подсъдимия. За това свидетелства св.А. и св.Б.. И двамата свидетели са
категорични, че е имало обиди и от двете страни. Косвени доказателства в тази
насока потвърждаващи тези свидетелски показания са и подадената от тъжителката
жалба до полицията и свидетелските показания на св.С. М.Отчасти за разменените
реплики, но само от страна на тъжителката свидетелства и св.Я. В., но тези
показания в тази им част остават изолирани и
на практика се подкрепят само от обясненията на подсъдимия, които пък
съдът приема за защитна теза и поради
това не кредитира и показанията на св.Я.
В. в тази им част. Съвсем житейски неоправдано и нелогично е когато явно между
двама души е имало някакво напрежение от преди и в ситуация като тази при която
единият в случая подсъдимият без да има каквото и да е право, от гледна точна
на длъжностните му задължения, а и в случая е бил и в болнични, прави остра
забележка на тъжителката, дори придружена с квалификации, другата страна да не
отговори по същият начин. Именно тази забележка е станала причинна и за словестния конфликт межда подсъдимия и тъжителката прирастнал в размяна на обиди и в последствие в нанасяне на
телесни повреди на тъжителката от подсъдимия. В тази връзка следва да се
отбележи, че почти идентичен е момента с доказателствата за нанесените от
подсъдимия удари с юмрук по лицето на тъжителката. Тук основен свидетел отново
се явява св.А. А., чийто показания се подкрепят от една страна от показанията
на св.М. А., който веднага след случилото се е възприел състоянието на
пострадалата М. и нейните викове за помощ и от друга страна от обективните
находки по лицето на тъжителката установени и описани от вещото лице д-р Е. в издаденото от него съдебно -медицинско удостоверение
№223/2017 год. Съгласно последното удостоверение тъжителката е получила кръвонасядане на клепачите на дясното око и
скулата. Оток с кръвонасядане по десния клон на
долната челюст, като описаните увреждания били причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет и можели да се получат по начина и
обстоятелствата описани от тъжителката, като същите били причинили
страдание без разстройство на здравето.
Именно за такива удари с юмрук в лицето на тъжителката, свидетелства св.А.,
за такива зачервявания говори и св.А. и св.М.. Освен това косвени доказателства
в тази насока са и подадената жалба от тъжителката, както и показанията на св.К.
пред когото тя е разказала за случилото се, както и издаденото от него
разпореждане срещу подсъдимия. Тук следва да се отбележи, че освидетелстването
е станало още на следващият ден и то е нямало как принципно да стене друго яче, тъй като случилото се е било около 15.30-16 часа, а
докато отиде полицията и да вземе отношение е минало още време и на практика
тъжителката няма как да се освидетелства още същият ден. Тук съдът намира за
необходимо да отговори на доводите на защитата, че виждате ли никой не бил
видял наранявания по лицето на тъжителката. това съвсем не е така с оглед вече
изложените мотиви и посочени свидетелски показания на очевидци, които твърдят,
че веднага след инцидента и малко по-късно, след около час и половина, за св.М.
са възприели нараняванията и то конкретно в дясната половина на лицето на
тъжителката. За нанасянето на тези наранявания от страна на подсъдимия е
категоричен и св.А. и св.А.. Що се отнася до твърдението от страна на защитата,
че и св.А.Д. не била видяла след три дни никакви синини и зачервявания, то
съдът намира това за твърдение „Про кауза“ и за
недоказано, тъй като тази свидетелка твърди, не че не е видяла, а че не си
спомня. Тоест това не изключва горните наранявания които се потвърждават от
изнесените доказателствени източници. На следващо
место неоснователно е и твърдението на адв.С., че към
процесната дата на практика подсъдимия не е можел да
нанесе на тъжителката описаните в тъжбата увреждания, защото едната му ръка, в
случая лявата била претърпяла операция в областта на рамото и с нея подсъдимият
не можел да удря, а другата му ръка била порязана в областта на втори пръст и с
нея също не можело да се нанесат тези удари твърдени в тъжбата. Видно от
назначената съдебномедицинска експертиза вещото лице е категорично, че
подсъдимият е можел да извършва в пълен обем движение и с двете ръце в
раменната област, да вдига и двете си ръце и да нанася удари с тях така както е
описано в тъжбата. Тези заключения не са и оспорени от страните и са приети от
съда като обективни, пълни и безпристрастно дадени. Единственото нещо което
горната експертиза изключва, е евентуален захват с
дясната ръка, който се ограничавал от порезната рана на втори пръст, която е
била с шевове и превръзка. Такъв захват обаче и не се
твърди в тъжбата. Твърди се от тъжителката, че подсъдимият и е нанесъл удари с
юмрук, като в един момент с едната си ръка я бил хванал за врата а с другата е
продължил да и нанася удари. Тоест тъжителката не твърди, че подсъдимият я е
бил хванал с дясната ръка за гърлото. Напротив в подкрепа на това хващане и
по-точно на приетото от съда хващане за дрехата под врата на тъжителката от
страна на подсъдимия има доказателства и съдът ги кредитира изцяло, че това е
станало с лявата ръка. В тази насока са показанията на св.А. и св.В., както и
обясненията на самия подсъдим. Тук следва да се направи едно уточнение, а
именно, че единствената част в която съдът не кредитира показанията на св.А. е
тази в която се твърди, че хващането е за гърлото на тъжителката, а не за
дрехата под гърлото, както съдът приема и както твърди св.В. и самият подсъдим
в неговите обяснения. Само в тази им част показанията на св.А. остават
изолирани от останалият доказателствен материал и
затова само в нея съдът не ги кредитира. Последното е изцяло в съответствие със
заключението на съдебномедицинската експертиза, както и с липсата на каквито и
да са обективни находки по врата на тъжителката, които да подкрепят твърденията
и в тъжбата а и показанията на св.А., че подсъдимият я е държал за гърлото. При
едно такова хващане и нанасяне на удари, съпроводено с дърпане от страна на
тъжителката, според настоящият състав на съда, с оглед житейската практика, при
всички случаи би останала обективна находка / зачервяване, синини от пръсти и
дори драскотини/, за каквито липсват доказателства по делото, затова и съдът
кредитира показанията на свидетеля В., както и обясненията на подсъдимия, в
тази им част в която се твърди, че хващането е било за дрехата /яката, под
врата на пострадалата/.
В обобщение от
обсъдените по-горе доказателствени източници
по безспорен начин се доказа, че подсъдимият първи е станал причина за
конфликта,а и първи и единствен е нанесъл удари на тъжителката. Съвсем
изолирани и недоказани, в сферата на защитната теза остават твърденията на
подсъдимия за блъскане и удряне от страна на тъжителката по отношение на
подсъдимия. Нито един от разпитаните свидетели не твърди такова нещо, затова и
съдът приема, както вече бе отбелязано, че твърденията на подсъдимия в тази им
час са „Про кауза“. Именно на база горните
доказателства съдът прие, че с нанесените юмручни удари подсъдимият Д. е
причинил описаните в експертното заключение по назначената съдебномедицинска
експертиза, наранявания на тъжителката М..
От тези удари тъжителката е получила кръвонасядане на
клепачите на дясното око и скула и оток с кръвонасядане
по десния клон на долната челюст, което е довело до страдание и осъществяващо
състава на лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, за която подсъдимия бе
признат за виновен.
От субективна
страна деянието е извършено при условията на
пряк умисъл като форма на вината, изразяващ се в конкретното му
психическо отношение към извършеното от него деяние, към обществено опасните му последици и обществено опасния
му характер. Това е така, защото доказателствата обективно сочат, че подсъдимия
е нанесъл удари
с ръка в областта на лицето на
тъжителката, които безспорно
са средство годно да причини
констатираното телесно увреждане и
осъществило пряк контакт с
главата на пострадалата /дирекетни удари
/ и
е целял настъпването на противоправния
резултат- причиняването на леки телесни
повреди. Именно за това подсъдимия
следва да отговаря за причинената
повреда, защото е причинена в условията
на пряк умисъл. Причина за извършване на престъплението е незачитането на
неприкосновеността на човешкото здраве, от страна и на подсъдимия.
От друга страна
в конкретния случай не бе установено по безспорен, несъмнен и категоричен
начин, че подсъдимият е причинил на тъжителя
увреждания на здравето, твърдени
в тъжбата, изразяващи се в отчупване на част от зъб, в случая пети горен
десен зъб на тъжителката. Първо това нараняване се твърди само в частната тъжба
и по никакъв начин не са ангажирани доказателства от тъжителя и повереника за отчупването на парченце от този зъб и нещо
повече, не се доказа причинно следствената връзка между деянието и отчупването
на част от този зъб. Липсват каквито и да са доказателства в тази насока с
изключение на констатациите в съдебно
-медицинско удостоверение №223/2017 год. издадено от доктор Е.. Най важното
обстоятелство поради което съдът прие, че по отношение на това твърдяно
нараняване не е налице лека телесна повреда както се твърди в тъжбата е факта,
че при разпита в съдебно заседание доктор Е. подробно обясни, а и същото е
записано и в горното съдебно -медицинско удостоверение, а именно, че процесният зъб е болен и се саморазрушава
във времето. Този зъб според вещото лице не е здрав и отчупването на парченце
от зъба не е отделна телесна повреда. Ето защо и съдът призна подсъдимия Д. за
невинен и го оправда в тази част на обвинението повдигнато с частната тъжба.
Основавайки се
на вече изложеното по-горе съдът намира за необходимо да отговори и на
направеният довод от страна на адв.С. за
преквалификация на деянието по чл.132 от НК, а именно, че деянието е извършено
в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия. В тази насока
следва да се отбележи само факта, който вече бе обсъден подробно по-горе, а
именно, че според доказателствата по делото и според приетата от съда
фактическа обстановка на база на същите, то подсъдимият Д. пръв е станал
причина и е предизвикал конфликта. Веднага му е било отговорено
от тъжителката с която не са били в цветущи отношения и двамата са си разменили обидни реплики един
за друг. Едва тогава подсъдимият е нанесъл ударите с юмрук на тъжителката, без
тя да е опитала да му нанесе каквито и да са физически наранявания. Принципно
това пострадалата да посегне на подсъдимия, би било и житейски нелогично, като
се има предвид на първо место, че става въпрос за спречкване между жена и мъж
от една страна, на второ место този мъж е доста едър и на трето е работата която
е вършел в момента, свързана с
използването на нож. За това и съдът не споделя тези доводи на защитата и не
счита, че деянието е извършено в състояние на раздразнение и не следва да се
преквалифицира като престъпление по
чл.132 от НК. Пак с оглед вече изложеното и до колкото съдът подробно мотивира
по-нагоре липсата на нападение и нанасянето на удари от страна на тъжителката
по отношение на подсъдимия и то преди той да и нанесе юмручните удари причинили
нараняванията описани в експертизата, съдът приема, че в случая липсва и реторсия. Още повече, че не се доказа по делото, а и не се
твърди от подсъдимият, той да има причинени каквито и да са наранявания от
страна на тъжителката.
Признавайки
подс.Д. за виновен
в извършване на гореописаното престъпление, при определяне на вида и
размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена опасност на
деянието и дееца, а от друга страна причините и подбудите за извършване на
деянието/ коренящи се в предхождащите отношения между подсъдимия и пострадалия/. Обществената
опасност на престъпното деяние на подсъдимия не е висока предвид вида, броя и
механизма на получаване на телесните увреждания и конкретните по интензитет
болки, търпяни от пострадалата. Личността на
подсъдимия, в контекста на събраните по делото данни не го
определят, като деец със завишена обществена опасност. Видно от
справката за съдимост, подсъдимия не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност. За осъщественото от подсъдимия престъпно деяние материалноправната норма на закона предвижда наказание „лишаване от
свобода” до шест месеца или пробация
или глоба от 100 до 300 лв. Наред с това от деянието
няма причинени съставомерни имуществени вреди.
Следователно са налице положителните и липсват отрицателни предпоставки на чл. 78а от НК,
поради което императивът на текста следва да бъде приложен. При определяне
размера на наказанието съдът се съобрази с наличието на смекчаващи вината
обстоятелства- чисто съдебно минало и добри характеристични данни. Отегчаващи
отговорността обстоятелства липсват. Имайки предвид тежестта на деянието, съдът
прие, че наказанието "глоба" следва да бъде определено в минималния
размер, а именно глоба от 1000 лв. С така наложеното по вид и размер наказание
ще бъдат постигнати целите, заложени в чл. 36 от НК.
По
предявения граждански иск:
Постановената
осъдителна присъда обосновава основанието на предявения граждански иск. Налице
са елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД- противоправно поведение, вреда, пряка причинна връзка между
тях и доказаната вина на подсъдимия. Установен по основание, искът е завишен досежно пълния предявен размер. Причиненото нараняване ,изразило се в кръвонасядане на клепачите на дясното око и скулата и
оток с кръвонасядане по десния клон на долната челюст според данните, изнесени от вещото лице е предизвикало у пострадалата страдание, което
като времетраене е било общо взето
краткотрайно – продължило е до 15 дни. Изхождайки от начина на
причиняване на телесното увреждане у пострадалата, характера и естеството на
нараняването, неговото времетраене, интензитета на въздействието му и периода
на пълното му отшумяване, във връзка с
нормите на справедливостта, съдът намери, че сумата от 400 лева е достатъчна да
възмезди причинените на тъжителката неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпяното страдание. Поради това и осъди подсъдимия да заплати на
тъжителя сумата от 400 лв. за обезвреда за неимуществените вреди, ведно със законната лихва от увреждането -04.06.2017 г. до окончателното
изплащане , като иска до пълния предявен размер от 3500 лв., като неоснователен
и недоказан отхвърли.
По
отношение на разноските:
Предвид доказаното престъпление, за което
подсъдимия бе признат за виновен съдът осъди същия на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати
на тъжителя сумата в общ размер на 712 лева, представляваща ДТ за
образуване на настоящото дело, разноски за вещо лице и за повереник
/адвокат/, а по сметка на РС – Хасково общо сумата от 250 лв., от която
държавна такса в размер на 50 лева, съобразно уважения размер на гражданския
иск, както и сумата от 200 лв. за възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран
от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар: В.К.