№ 3931
гр. София, 23.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. К.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. К. Административно
наказателно дело № 20221110207067 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.72 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на жалбоподателя Б. А. Х., ЕГН: ********** с вх.
№ 104330/25.05.2022г. чрез адвокат К. М. срещу Заповед за задържане на
лице с рег. № 225зз-516 от 19.05.2022 г., издадена от В. К. Ц. на длъжност
„ст.полицай“ в 01 РУ-СДВР, с която е постановено на основание чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР за задържане за срок от 24 часа на жалбоподателя Б. А. Х., ЕГН:
**********.
В жалбата на жалбоподателя Х. и в съдебно заседание от адвокат М. се
излагат подробни съображения, касаещи съществото на съдебния спор и
водещи до материалната и процесуална незаконосъобразност на постановения
индивидуален административен акт. Предявява се искане въпросната заповед
да бъде отменена и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът и въззиваема страна по жалбата В. К. Ц., редовно призован,
оспорва чрез юрисконсулт Х. в производството депозираната жалба и моли
съдът да я остави без уважение. Претендират се разноски.
Ответникът и въззиваема страна по жалбата Началникът на 01 РУ-СДВР
не излага становище по депозираната жалба. Не се заявява претенция за
разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Жалбата е депозирана в законоустановеният срок, от процесуално
легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан
правен интерес, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на
1
законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА
ПРИ ДОПУСТУМО пред СРС НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО с оглед
константната съдебна практика, че първа инстанция по разглеждане на жалби
срещу заповеди по чл.72 от ЗМВР е районният съд, а не административния
съд, последният представляващ касационна инстанция на съдебния акт,
поставен от районния съд в такова производство.
Съдът е конституирал в процеса като въззиваема страна Началникът на
01 РУ-СДВР, тъй като по силата инвокираните фактически и правни
твърдения в жалбата, жалбоподателят Х. е възвел правен интерес от
разпростирането на правните последици на търсената от съда правна защита
на субективните си права и правни интереси спрямо двете въззиваеми страни
при постановяване на благоприятно съдебно решение в настоящото и бъдещи
такива (например по ЗОДОВ), доколко се твърди наличие на накърняване на
правото му на свободно придвижване с твърдение за фактическото му
задържане без основание и предвид липсата на основания за задържането му в
сградата на 01 РУ-СДВР по изложените в жалбата съображения.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят Б. А. Х. е осъждано лице с влязла в сила на 16.05.2022 г.
присъда по НОХД № 3491/2022 г. по описа на СРС за престъпление по чл.195,
ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК на наказание
лишаване от свобода за срок от пет месеца, чието ефективно изтърпяване е
отложено с изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК.
На 19.05.2022 г. около 02.35 часа в гр.София, по ул. „Ген. Гурко“ с
посока на движение от бул. „Васил Левски“ към ул. „6-ти септември“
жалбоподателят Б. А. Х. е управлявал с около 40.00 км/ч. след употреба на
алкохол (водка джин) МПС – мотопед, марка „Супер Соко“, модел „ЦУХ“ с
рег. ..., който е собственост на дружеството „Рентаскут“ ЕООД, ЕИК:
*********. При управлението на своя мотопед жалбоподателят Х. загубил
равновесие, паднал от мотопеда си и се озовал на земята. Мотопеда останал
разположен до него. Жалбоподателят Х. бил забелязан от автопатрул АП-27 и
съвместно със свидетеля Г. К. М. от 01 РУ-СДВР, била му извършена
проверка от свидетеля З. Н. Х. от СДВР-ОПП и свидетеля В. Р. В. от СДВР-
ОПП в присъствие на въззиваемата страна В. К. Ц.. Жалбоподателят Х. се бил
изправил на крака. Той имал концентрация на алкохол в кръвта си на 1.2 на
хиляда, а имено 1.84 % на хиляда, установено по надлежния ред с техническо
средство Алкотест дрегер“, модел „7510“ ARDM 0207, с поредна проба №
4473, извършена в 02.57 часа на 19.05.2022 г. С жалбоподателя Х. друг
спътник не е имало. Жалбоподателят Х. бил единственото лице, което е
управлявало ползваното МПС - мотопед, марка „Супер Соко“, модел „ЦУХ“ с
рег. .... На жалбоподателя Х. бил издаден талон за медицинско изследване №
093270 същият до 40 минути да посети МБАЛ Св. Анна в гр.София за кръвна
2
проба. В писмена декларация за ПТП от 19.05.2022 г. жалбоподателят Х.
самопризнал, че е причинил ПТП със себе си, тъй като е употребил алкохол,
както и че бил единствен водач на МПС, което ползвал. С писмен протокол за
химическо изследване № 269 от 19.05.2022 г. в кръвта на жалбоподателя Х.
била установена концентрация на алкохол в кръвта му от 1.69 % на хиляда.
В 01 РУ било образувано ДП № ЗМ 776/2022 г. и пр.пр. № 12746/2022 г.
по описа на СРП за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
На 19.05.2022 г. жалбоподателят Б. А. Х., ЕГН: ********** бил задържан
за срок до 24 часа в 01 РУ-СДВР за времето от 03.00 часа до 11.20 часа на
19.05.2022 г. във връзка с извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК за
управление на МПС след употреба на алкохол с оглед извършване на
проверка. Била съставена от В. К. Ц. на длъжност полицейски инспектор –
старши полицай от 01 РУ-СДВР писмена заповед № 225зз-516 от 19.05.2022
г. за задържането на жалбоподателя Х. по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Препис от
заповедта била връчена на задържаното лице. При обиска на жалбоподателя
Х. по ЗМВР не били установени в него вещи или други забранени от закона
предмети. Същият бил във видимо добро здравословно състояние. Същият
имал нетрезво състояние. Заявил, че не желае да ползва адвокатска защита
при задържането си, че не желае провеждането на медицински преглед, че е
уведомен за правата си, че не желае да се свърже с членове на своето
семейство. Преди изтичане на срока на задържането си от 24 часа в 11.20 часа
на 19.05.2022 г. по силата на издадената заповед, жалбоподателят Х. бил
освободен от длъжностно лице М. Живков на длъжност „инспектор“ в 01 РУ-
СДВР.
Спрямо жалбоподателя Х. била издадена заповед № 22-4332-002329 за
наложена ПАМ по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП от полицейски инспектор
Руслан Б.лавов Нацев, с която за срок до 18 месеца е било отнето СУМПС на
санкционирания субект Б. А. Х..
В образуваното ДП № ЗМ 776/2022 г. и пр.пр. № 12746/2022 г. по описа
на СРП жалбоподателят Х. не е бил привличан като обвиняем, тъй като
прокурорът в постановление за прекратяване на ДП от 14.07.2022 г. е приел,
че извършеното от него престъпление по чл.343б, ал.1 от НК е било
недоказуемо.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и
несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства и
материалите на СРП от ДП № ЗМ 776/2022 г. и пр.пр. № 12746/2022 г. по
описа на СРП за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, прочетени по реда на
чл.283 от НПК, както и от показанията на свидетелите Г. К. М. от 01 РУ-
СДВР, и от показанията на свидетелите от СДВР-ОПП - З. Н. Х. и В. Р. В.,
включително и от удостоверението за компетентност на въззиваемата страна
В. К. Ц., които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни,
изчерпателни и детайлни на изложената фактическа обстановка, като предвид
липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички
писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на
основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.
3
Съдът намира, че показанията на свидетелите Г. К. М. от 01 РУ-СДВР, и
свидетелите от СДВР-ОПП - З. Н. Х. и В. Р. В. кореспондират на писмените
доказателства по делото и са свързани с изясняването на фактическата
обстановка по случая, която се установява, не само въз основа на показанията
им, но и въз основа на цялостната писмена документация по делото, от която
съдът изведе настоящата фактическа обстановка, описана по-горе в мотивите
на решението си. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия на конкретната личност е
нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по
различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се
обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са
предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало
време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко
лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема
със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в
пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно
възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време.
В показанията на свидетеля свидетелите Г. К. М. от 01 РУ-СДВР, и
свидетелите от СДВР-ОПП - З. Н. Х. и В. Р. В. се съдържат възприятия за
факти, намиращи подкрепа в цялата събрана по делото доказателствена
съвкупност. Показанията на свидетеля М. дори да не посочват конкретни
факти и обстоятелства, свързани с предмета на доказване, с оглед заявената
пред съда липса на спомени, то показанията на свидетелите Х. и В. носят
изчерпателна доказателствена информация, сочеща на извод, че същите са
преки очевидци на последиците от самото ПТП. Свидетелите по делото са
възприели, че единствения водач на мотопеда е бил жалбоподателя Х., който
самокатастрофирал, поради употребата на алкохол. В декларацията за ПТП
жалбоподателят Х. заявява, че е загубил равновесие на мотопеда си, тъй като
е бил употребил алкохол, като концентрацията на алкохолната проба
надхвърля законовият предел от 1.2 на хиляда по смисъла на чл.343б, ал.1 от
НК съгласно данните от използвания Алкотест дрегер и протокол за
химическо изследване на кръвна проба, които съдът кредитира изцяло като
достоверни и неопровергани от събраните в производството доказателства.
Съдът отчита, че жалбоподателят Х. доброволно е отказал да ползва
адвокатска защита, медицинска помощ, като съгласно регистъра на
влизащите и излизащите в сградата на 01 РУ СДВР лица, състоянието на
жалбоподателя Х. е било добро общо състояние, но бил алкохолно повлиян.
Налице са доброволни откази от адвокатска защита, медицинска помощ и
преглед, от релевирането на възражения по повод на задържането му за срок
от 24 часа и тези факти съдът приема за пряко установени.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
4
Съгласно Решение № 149 от 2.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 654/2018 г.,
III н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова необходимо условие за
задържане, основано на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е наличието на достатъчно
данни за извършено престъпление, без да е необходимо събирането на
доказателства за участието на лицето в престъплението, каквото е
изискването при задържане на обвиняем по реда на НПК.
Основанието за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наличието на
данни лицето да е извършило престъпление или да е налице вероятностен
извод за възможна съпричастност към извършено в обективната действително
престъпление по НК. Пределите на оперативната самостоятелност на
полицейския орган се свеждат до преценка да издаде или не, заповедта за
задържане при предпоставките по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Обхватът на съда при
проверката за законосъобразност на оспорения пред него акт е съобразен с
правилото на чл. 169 от АПК, като е обсъдено и прилагането на принципа за
съразмерност. Съдържанието на наложените с акта ограничения в правната
сфера на адресата му и съответствието му с характера на ограничението по чл.
72, ал. 1 от ЗМВР, изключват възможността да са несъразмерни по степен (чл.
6, ал. 2 от АПК); не са възможни по-благоприятни мерки, с които да се
постигне целта на закона (чл. 6, ал. 3 от АПК) и не съществуват повече от
една законосъобразни възможности в обхвата на дискрецията (чл. 6, ал. 4 от
АПК). Вредите от акта не са явно несъизмерими с преследваната цел, при
което органът да е бил длъжен да се въздържи от издаване на акта. Всъщност,
вредите от акта са типичните и презюмирани. Това са предвидимите
ограничения в правната сфера на задържания като резултат от задържането.
Разпоредената с индивидуалния административен акт мярка е съобразена
с целта на закона (чл. 4, ал. 2 АПК). Принудителната административна мярка
има преустановително и превантивно (охранително) действие. Задържането
осуетява продължаването на противоправното поведение и препятства
последващи прояви, които са несъвместими с принципите на правовата и
демократична държава. Задържането по ЗВМР е принудителна
административна мярка, която се прилага в изпълнение на правомощията на
служителите на МВР да предотвратяват и разкриват престъпления,
респективно същото е правен способ/инструмент и за събирането на
релевантна информация от лице, което е извършило престъпление от общ
характер, в случаите, когато не се установяват преки източници на
доказателствени факти, насочващи установяването на автора на конкретно
обществено опасно посегателство по НК или в случаите, когато
самопризнанието на извършителя на престъплението следва задължително да
бъде подкрепено от други преки и/или косвени източници на доказателствени
факти, които да преодоляват забраната на НПК и КРБ, че никое лице не може
да бъде осъдено за извършено престъпление от общ характер само и
единствено въз основа на своето самопризнание.
Според Закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде
мотивирана, като този съдебен състав счита, че няма пречка фактическите
обстоятелства към основанията за заповедта по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР да се
извеждат от доказателствата по делото и доколкото съгласно Решение № 149
5
от 2.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 654/2018 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Блага Иванова достатъчно е да има данни за извършено
престъпление към момента на постановената заповед за 24 часово задържане
на жалбоподателя Б. А. Х.. Правото му на защита не е нарушено според
съдебния състав с оглед задържането му за срок до 24 часа в 01 РУ-СДВР.
Задържането му е продължило по време за срок по-малко от 24 часа за
времето от 03.00 часа до 11.20 часа на 19.05.2022 г. или малко повече от 8
(осем) часа.
Липсата на конкретни мотиви в обжалваната заповед, както и буквално
излагане на установените фактически обстоятелства според съда не
представлява съществено процесуално нарушение, след като спецификата на
конкретната дейност, осъществявана от органите на МВР предполага
обозначаване на фактическите обстоятелства, които в случая са установени в
хода на образуваното досъдебно производство и данни за него са посочени в
оспорваната заповед. Именно установените факти за извършеното
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК по ДП № ЗМ 776/2022 г. и пр.пр. №
12746/2022 г. по описа на СРП и съпричастността на задържаното лице Х.
към него и с оглед закрепването на самопризнанието на извършителя на
престъплението с други преки и/или косвени източници на доказателствени
факти, които да преодоляват забраната на НПК и КРБ, че никое лице не може
да бъде осъдено за извършено престъпление от общ характер само и
единствено въз основа на своето самопризнание, са мотивите за налагане
спрямо същия на предвидената принудителна административна мярка. В този
смисъл е допустимо и в съответствие на закона тези факти да са изложени в
обозначеното и приетото по делото досъдебно производство, съгласно
Тълкувателно решение № 16 от 31. III. 1975 г., ОСГК на ВС , в какъвто
случай не се ограничава възможността за надлежна проверка за
законосъобразност на издадената заповед, каквото по същество е настоящото
производство.
Съдът приема, че задържането на жалбоподателя Х. за срок до 24 часа е
имало за цел прилагането на разпоредбите на ЗМВР от правоохранителните
органи с оглед събиране на информация, която да насочи органите на
полицията към събирането на други доказателствени източници, които да
преодоляват забраната на НПК и КРБ, че никое лице не може да бъде осъдено
за извършено престъпление от общ характер само и единствено въз основа на
своето самопризнание. Целта на издадената заповед е била и да се попречи на
жалбоподателя Х. да се укрие или да извърши друго престъпление от
идентичен вид съгласно условното му осъждане влязло в сила на 16.05.2022
г., което е три дни преди датата на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК от
19.05.2022 г., съгласно приложената по делото справка по НОХД №
3491/20202 г. по описа на СРС, в случай че прокурорът би повдигнал
обвинение на дееца Х. и би преценил законовите основания по НПК за
вземане на мярка за неотклонение спрямо него. Жалбоподателят Х. същият
сам, доброволно и съзнателно като пълнолетен човек в зряла възраст се е
привел преди качването си на ползвания от него мотопед, марка „Супер
Соко“, модел „ЦУХ“ с рег. ... в алкохолно опиянение (т.нар. „пияно
6
състояние”). Жалбоподателят Х. е имал сравнително завишен процент на
алкохолна концентрация от употреба на етилов алкохол, която към 02.35
часа на 19.05.2022 г. е установена с протокол за химическо изследване на
основание кръвните проби иззети при 1.69 % на хиляда – три пъти
надвишаваща законовите предели от 0.5 % на хиляда на
административното нарушение и почти 1.5 пъти съставомерния
престъпен предел от 1.2 % на хиляда, а това води до извод, че към момента
на настъпването на ПТП на 19.05.2022 г. около 02:35 часа жалбоподателят
Х., по силата на аргумента на по-силното основание – “argumentum a
fortiori”, е бил с по-висок процент на алкохолна концентрация в кръвта си,
установена с използваното техническо средство „Алкотест дрегер“ - 7510
ARDM 0207 с поредна проба № 4473 от 1.84 на хиляда, като при
пътуването си преди 02.35 часа на 19.05.2022 г. по посоката си на
движение от началната й точка, отново по силата на този принцип
“argumentum a fortiori”, то процентът на алкохолната концентрация в кръвта
на жалбоподателя Х., докато е управлявал МПС е била още по-висока. Съдът
намира, че няма как водач на МПС с алкохолна концентрация в кръвта от 1.69
% на хиляда да може нормално, координирано и планово да управлява
същото, според пътната обстановка, участниците в нея и законовите
ограничения (маркировка и др.), тъй като според свидетелите З. Х. и В. В.,
жалбоподателят Х. е бил неадекватен, бил е във видимо нетрезво състояние.
Съдът приема, че след като жалбоподателят Х. доброволно е
употребил етилов алкохол до 1.69 % на хиляда към 19.05.2022 г. около
02.35 часа, същият сядайки като водач на ползвания от него мотопед,
марка „Супер Соко“, модел „ЦУХ“ с рег. ... е съзнавал обществено опасния
характер на своето поведение и общественоопасните му последици, които
са завишени за деянията от същият вид, тъй като са създадени и отделни
предпоставки за накърняване, респ. застрашаване и на обществените
отношения, предмет на закрила на Раздел II от глава XI от НК –
престъпления против транспорта и за засягане живота, здравето и
имуществото на водачите на МПС-та в конкретният инкриминиран пътен
участък, който е бил натоварен с много преминаващи участници в
движението по него по всяко време на денонощието. Съдът счита, че
жалбоподателя Х. е имал изградено съзнание и осъзнатост у личността му, че
същият, карайки МПС при употреба на алкохол със сравнително завишена по
размер промилна алкохолна концентрация, създава предпоставки да застраши
и увреди обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта в
гр.София. При тези отчетени от съда условия, то и моралното волевите
задръжки на жалбоподателя Х. и психологическите му бариери срещу
обективиране на престъпно поведение против транспорта, каквито се очаква
да покаже на обществото като правоспособен водач на МПС в началото на
своята кариера като такъв. Също така, съдът приема, че само чиста
случайност и късмет от настъпилото ПТП, предизвикано от жалбоподателя Х.
след употребата на алкохол, не е довела до по-сериозни вреди и загуби за
живота и здравето или имуществото на останалите участници в пътното
движение от конкретното инкриминирано място. Съдът отчита, според
7
справката картон водач на МПС, че спрямо жалбоподателят Х. са били
издавани санкционни актове по ЗДвП, което води до извод, че същият има
завишена степен на обществена опасност като водач на МПС да не се
съобразява с административните запрети на регламентите на ЗДвП.
Съдът отчита, съгласно събраните по делото доказателства, че
жалбоподателят Х., имащ в кръвта си завишен процент алкохолна
концентрация от 1.69 % на хиляда преди настъпването на събитието на
инкриминираната дата и място, е управлявал ползваният от него
мотопед при изминат дълъг пътен участък от посока в гр.София, по ул.
„Ген. Гурко“ с посока на движение от бул. „Васил Левски“ към ул. „6-ти
септември“. При такова дълго разстояние и висока степен на алкохолна
концентрация в кръвта на жалбоподателя Х. няма как за съда да е
възможно, същият адекватно на пътната обстановка условия към
инкриминираният момент и място да управлява своето МПС – факт за
този извод е дори необичайното ПТП – падането от мотопеда и падането
на земята на жалбоподателя Х., който бил изправен от служителите на 01
РУ-СДВР. По делото не са налице преки доказателства или косвени
данни, във връзка с които, съдът да приеме, че престъплението по
чл.343б, ал.1 от НК по отношение на жалбоподателя Х. е инцидентна
и/или случайна проява в живота му, респ. не са налице доказателства,
оправдавайки житейски престъплението му, например да е предприето в
защита на човешки живот или друга ценност за всяка правова и
демократична държава – да спаси човешки живот или да е искал
например да закара болен човек в болница, което е довело до
управляването на МПС с концентрация на алкохол на кръвта над 1.69%
на хиляда, за да не представлява деянието престъпление по чл.9, ал.2 от
НК например.
По делото не са налице преки доказателства или косвен данни, във
връзка с които, съдът да приеме, че и здравословното състояние на
жалбоподателя Х. е влошено или да са налице други факти от неговият
социален статус – семейно положение, наличие на деца, невъзможност за
тях да се полагат грижи, и такива за негови възходящи и др. такива.
Събирането на доказателствени факти и/или оперативни данни по
ЗМВР се извършва от полицейските служители чрез т.нар. оперативни
способи. Тези оперативни способи притежават дискретност и тайнственост,
за да бъдат функционални и ефективни на преследваните чрез тях законови
цели. Органите на реда по силата ЗМВР имат за правомощия да се
противопоставят на извършените престъпления и да ги разкриват. Чрез
прилагането на конкретни оперативни способи органите на МВР установяват
авторите на престъпленията. Същите имат задължение да реализират тези
законови цели на ЗМВР в съответствие с принципите на правовата и
демократична държава, повеляващи, че Държавата чрез правоохранителните
си органи следва да се противопоставя на извършените престъпления по НК,
да ги предотвратява, да ги разкрива и да ангажира към наказателна
отговорност техните извършители по установения от закона ред. Държавата
не може да бездейства и да остави неразкрито престъплението от 19.05.2022
8
г., без да положи усилия за събирането на доказателства с цел закрепването
на самопризнанието на извършителя на престъплението с други преки и/или
косвени източници на доказателствени факти, които да преодоляват забраната
на НПК и КРБ, че никое лице не може да бъде осъдено за извършено
престъпление от общ характер само и единствено въз основа на своето
самопризнание. Държавата чрез органите на МВР прилага за постигане на
тази законова цел оперативни способи като наблюдение, подслушване,
контрол, проследяване, и др. Тези способи се прилагат скрито и тайно. В
практиката на органите на МВР по мнението на този съдебен състав са налице
и явни способи за установяване на информация, свързана с разкриване на
авторите на извършените престъпления по НК. Един от най-важните явни
способи по силата на разпоредбите на ЗМВР съдът счита, че е свързан със
събирането на информация във връзка с реализирано задържане по ЗМВР на
лице като принудителна административна мярка, имаща превантивна и
преустановителна функция. Този съдебен състав счита, че прилагането на
такава принудителна административна мярка – фактическо задържане на лице
по ЗВМР дава възможност на органите на МВР да установяват такава
информация от задържания субект по такъв явен начин, когато за конкретно
престъпление и за разкриването на неговия автор, няма доказателствен
източник с оглед закрепването на самопризнанието на извършителя на
престъплението с други преки и/или косвени доказателствени факти, които да
преодоляват забраната на НПК и КРБ, че никое лице не може да бъде осъдено
за извършено престъпление от общ характер само и единствено въз основа на
своето самопризнание. Единственото изискване на такава наложена
принудителна административна мярка по ЗМВР е същата да съответства на
закона и неговата цел – да предотвратява извършването на престъпления и да
ги разкрива по установения от закона ред. В заповедта за задържане и в
рамките на административната процедура, и оформена документация
органите на МВР имат редица задължения – да разяснят правата на
задържаното лице, да му дадат възможност да се консултира с адвокат, да
ползва медицинска помощ, да се свърже със свой близък и т.н. Налице са
съответни гаранции, при проявлението на които се ограничават
пропорционално и съответно правата на задържаното лице, което по
оперативни данни има вероятност да бил съпричастен към престъплението,
което следва да се разкрие от органите на МВР. Съдебният състав приема, че
тези субективни права и правни възможности по ЗМВР по отношение на
задържаното лице, зачитането на които са свързани с изпълнението на
задълженията на полицейския служител В. К. Ц. да ги разясни и спази спрямо
жалбоподателя Х., са осъществени и за съда няма съмнения, че това не е
евентуално сторено спрямо него. Съдът в тази насока се довери на
показанията на свидетеля Г. К. М., които кореспондират на писмените
доказателства по делото. Съдът намира, че полицейския служител от СДВР В.
К. Ц. е разяснил правата на жалбоподателя Х. от момента на задържането. В
случая формата на административния акт е спазена, тъй като заповедта е
издадена в писмена форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат
реквизитите, посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността,
9
местоработата на служителя, неговата компетентност, който е издал
заповедта и основанието за задържане на лицето. Посочени са година, дата и
час на задържането на лицето Б. А. Х., както и къде същият следва да изтърпи
това задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни за
самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и
адрес. От представената декларация е видно, че на задържаният са разяснени
правата му, и доколкото същият не е имал никакви обективирани,
респективно записани в заповедта негови възражения при задържането му и
освобождаването му като привременна мярка за срок до 24 часа, нито са били
посочени от него данни, че е имал евентуален проблем със здравословното си
състояние.
Съдебният състав намира, че заповедта на въззивемата страна В. К. Ц. е
законосъобразна. Това е така, тъй като на първо място са налице данни за
извършено престъпление от общ характер по чл.343б, ал.1 от НК , за което е
образувано ДП № 776/2022 г. по описа на 01 РУ-СДВР и пр.пр. № 12746/2022
по описа на СРП, което е прекратено на 14.07.2022 г., поради липсата на
доказателствени източници с оглед закрепването на самопризнанието на
извършителя на престъплението с други преки и/или косвени доказателствени
факти, които да преодоляват забраната на НПК и КРБ, че никое лице не може
да бъде осъдено за извършено престъпление от общ характер само и
единствено въз основа на своето самопризнание.
Освен това съдебният състав намира, че посоченото основание за
задържане изпълнява целта на закона, тъй като цели чрез привременна мярка
да обезпечи целите на разследването и за да не се създава основание за
евентуално отклонение от органите на ДП от задържания субект, с цел
предотвратяването извършването на други престъпление и за настъпване на
други неблагоприятни за разследването правни последици – укриване на
доказателства, въздействие на свидетели, тяхното предупреждение, укриване
и др. В случая, задържането на жалбоподателя Х. по ЗМВР за установяване на
възможна доказателствена информация и с оглед извършване на проверка по
случая, предвид факта на извършеното в изпитателния срок по влязлата в сила
на 16.05.2022 г. присъда по НОХД № 3491/2022 г. на СРС престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК с оглед приложението на чл.1 от НПК, е предопределило
налагането на ПАМ задържане за срок от 24 часа по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
спрямо него насочена към събирането в образуваното ДП № 776/2022 г. по
описа на 01 РУ-СДВР и пр.пр. № 12746/2022 по описа на СРП на
доказателствени източници с оглед закрепването на самопризнанието на
извършителя на престъплението с други преки и/или косвени доказателствени
факти, които да преодоляват забраната на НПК и КРБ, че никое лице не може
да бъде осъдено за извършено престъпление от общ характер само и
единствено въз основа на своето самопризнание. Тази наложена ПАМ по
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР спрямо жалбоподателя Х. се явява съразмерна,
адекватна, съответна, справедлива и пропорционална административна
принудителна мярка и необходима такава спрямо личността на същия с оглед
факта на извършено престъпление от общ характер по чл.343б, ал.1 НК,
доколко досъдебно производство по НПК се образува винаги по факта на
10
извършено престъпление. От материалите по преписката и събраните по
делото писмени и гласни доказателствени средства, се извежда, че
принудителната административна мярка е насочена към защита на правовия
ред на страната и на принципите на правовата и демократичната държава, на
правата и свободите на гражданите и към спазване на обществените правила –
чл. 2, ал. 1 от ЗМвР, тъй като доказателствата потвърждават тези принципи и
тяхното охраняване, което е съобразено от ответника по жалбата В. К. Ц.. В
тази насока е Решение № 3272 от 13.05.2022 г. на АССГ по адм.дело № 2190
по описа за 2022 г., според което за прилагане на процесната принудителна
мярка е достатъчно само наличието на данни, обосноваващи извод, че има
вероятност лицето да е извършител на престъпление, което дава право на
административния орган при условията на оперативна самостоятелност да
наложи същата.
Настоящият съдебен състав се позова и на Решение № 6868 от
22.11.2021 г. по адм.дело № 7411/2021 г. на АССГ, по повод на оставена
без уважение жалба срещу заповед за задържане за срок от 24 часа,
съгласно което „в производството пред СРС, както и в протекото
адм.производство пред адм.орган е без правно значение (т.е. ирелевантно)
дали впоследствие или в рамките на евентуално образувано ДП- тези данни за
извършено от задържанпто лице престъпление ще се докажат, респективно
дали ще се докаже вината на същото. За издаване на Заповедта е достатъчно
наличието на данни към момента на издаването й - а такива са съществували
(доказано е пред СРС). Което води до извод, че Заповедта - освен съдържаща
всички реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК (включително фактически и правни
основания, които си кореспондират), е била и материално законосъобразна,
издадена на относимо и доказано правно основание. Правилно СРС е приел,
че мотивите за издаване на Заповедта може да се съдържат в други
документи, а не в самата нея (в този смисъл е твърдата съд.практика по
адм.дела). Но в случая мотивите се съдържат в самата Заповед и
представляват изписаното в нея фактическо основание за издаването й -
“съществуват достатъчно данни за извършено престъпление/притежание на
наркотични вещества/”.
Ето защо, жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна и недоказана.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав присъжда на страните на разноски по реда
на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от
АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.14 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, жалбоподателят следва да разноските за юрисконсулт на Началника
02 РУ-СДВР в размер на 150.00 лева, определена от съда в пределите от
60.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема на осъществените
процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата страна.
11
Така мотивиран, СРС, НО, 9 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА депозираната жалба на жалбоподателя Б. А. Х., ЕГН:
********** с вх. № 104330/25.05.2022г. чрез адвокат К. М. срещу Заповед за
задържане на лице с рег. № 225зз-516 от 19.05.2022 г., издадена от В. К. Ц. на
длъжност „ст.полицай“ в 01 РУ-СДВР, с която е постановено на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за задържане за срок от 24 часа на жалбоподателя Б.
А. Х., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА жалбоподателят Б. А. Х., ЕГН: ********** да заплати на
въззиваемата страна 01 РУ-СДВР чрез законният й представител с адрес
гр.София, ул. „Антим I” № 5 на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от
АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.14 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, сумата от 150.00 лева за дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12