П Р О Т О
К О Л
Година:
2019
град:
Стара Загора
Районен съд Осми наказателен състав
на 20 ноември година: 2019
В
публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА РИБЧЕВА
Съдебни заседатели: 1. М.С.
2. Д.П.
Секретар:
МАРИАНА ПЕНЕВА
Прокурор:
ИЛЧО ПЕТРОВ
сложи
за разглеждане докладваното от съдия
МИЛЕНА РИБЧЕВА
наказателно общ характер
дело № 1248 по описа за 2019 година.
На именното повикване в 11.30 часа се явиха:
ЗА
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - СТАРА ЗАГОРА
– редовно призовани, явява се прокурор
ИЛЧО ПЕТРОВ.
ПОДСЪДИМ:
А.А.А. – уведомен в предходното съдебно
заседание, лично се явява и със защитник
адв. В.Д. ***,
упълномощен от по-рано – уведомен в предходното съдебно заседание, лично се
явява.
Ч.ОБВИНИТЕЛ:
К.Х.К. - уведомен в предходното съдебно
заседание, лично се явява и с пълномощник адв.
А.А. *** – упълномощен от по-рано – уведомен
в предходното съдебно заседание, лично се явява.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.
АДВ.А.: Да се даде ход на делото.
Ч.ОБВИНИТЕЛ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Д.:
Да се даде ход на
делото.
ПОДСЪДИМ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
НАМИРА, че в днешното съдебно заседание са налице процесуални предпоставки
на чл.271 от НПК за даване ход на разпоредителното заседание, предвид
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СЪДЪТ
пристъпи към обсъждане
на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, като покани страните да вземат отношение
по тях, както следва:
ПО
ВЪПРОСА подсъдно ли е делото на съда:
ПРОКУРОР:
Считам, че делото е подсъдното на настоящия съд.
АДВ.А.: Считам, че делото е подсъдното на
настоящия съд.
Ч.ОБВИНИТЕЛ: Считам, че делото е
подсъдно на настоящия съд.
АДВ.Д.:
Считам, че делото е подсъдното на настоящия съд.
ПОДСЪДИМ:
Съгласен съм със защитника си.
ПО
ВЪПРОСА има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство:
ПРОКУРОР: Считам, че не са налице
такива основания.
АДВ.А.: Считам, че не са налице такива
основания.
Ч.ОБВИНИТЕЛ:
Считам, че не са налице такива основания.
АДВ.Д.: Считам, че са налице основания
за прекратяване на наказателното производство за престъплението по чл.131 от НК, като ще взема подробно становище във връзка и с третата точка, тъй като,
считам че са налице процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт.
ПОДСЪДИМ: Съгласен съм със защитника си.
ПО
ВЪПРОСА допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права
на обвиняемия:
ПРОКУРОР: Считам, че не са налице
такива нарушения.
АДВ.А.: Считам, че не са налице такива
нарушения.
Ч.ОБВИНИТЕЛ: Считам, че не са налице такива
нарушения.
АДВ.Д.: Считам, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, като аргументите ми за това са следните. В обстоятелствената част на обвинителния акт не са
изложени факти, касателно обвинението по чл.270 от НК. Не се сочат фактически
обстоятелства, с които подзащитният ми съзнателно да е пречил на орган на власт
да изпълни задълженията си. Напротив, сочи се, че същият е бил без документи за
самоличност, което го поставя в обективна невъзможност да ги представи. Това,
обаче, е сторил, след като са му били донесени от негова близка. Това обстоятелство е посочено и от прокурора. Последният започнал да се
оправдава, като обяснил, че чакал жена си и нямал никакви документи в себе си.
Съзнателно да е пречил на орган на власт
да изпълни задълженията си, каквото обвинение му е повдигнато. Тази правна
квалификация не е подплатена с факти. Напротив, сочи се, че същият е бил без
документ, а обстоятелството, че е бил в обективна невъзможност да ги представи,
не е посочено. Това, обаче, същият е сторил и са му били донесени документите
от негова близка и последният започнал да се оправдава, че чака жена си и няма
документи в себе си. В крайна сметка ги е представил и е безспорно, тъй като
същият е административно санкциониран. Съставен му е акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление, което е приложено по
настоящото дело.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г.,
т.4.2., в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да се
посочат всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на
престъплението и участието на обвиняемия в него. Относно това обвинение това не
е сторено и съществено накърнява правото ни на защита.
Що
се касае за обвинението по чл.131, ал.2, предложение 4, т.3, във връзка с чл.130,
ал.1 от НК следва много внимателно да изясним дали не е дублираща административна
процедурата по природа bis и след това дали е налице
фактическа идентичност или съществено сходство на преследваните деяния idem.
В
случая е издадено
наказателно постановление №
18-1228-003362, приложено по делото, и е
затова, че подзащитният ми виновно е нарушил чл.40, ал.1 от ЗДвП. И на основание чл.53 от ЗАНН и на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, му
е наложено наказание „Глоба”. В
случая това, въпреки че това деяние не е престъпление, квалифицирано по нашето национално право има формална и относителна стойност. Прегледът на практиката на
Европейския съвет по правата на човека показва, че ясно показва, че
систематичното място и класификацията на нарушението извън наказателноправната
сфера съгласно националното законодателство на държавите не е сигурна основа,
елиминираща наказателния характер на производството по смисъла на чл. 6, § 1 от
Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7 към нея.
В случая, основният
белег, върху който следва да се акцентира е неограничения кръг от адресати на
тази разпоредба, каквато всеобхватна насоченост на правната норма е характерна
и за наказателното обвинение. В този смисъл са решенията на Европейския съвет
по правата на човека по делата Лауко срещу Словакия, Матиек срещу Полша, Юсила срещу Финландия, Золотухин
срещу Русия, Цоньо Цонев срещу България, Лутц срещу Германия, Кадубец срещу
Словакия и др.
В допълнение, сходството на
административното нарушение с престъпните деяния нараства и с оглед легалното
му определение (чл.6 от ЗАНН го обявява за противоправно виновно деяние,
нарушаващо установения ред на държавно управление), препращането в ЗАНН към
понятия и институти на наказателното право (чл.11 и чл. 85), предвидената
възможност за субсидиарно приложение на НПК (чл. 83ж и чл. 84) и др.
Третият от дефинираните по делото Енгел
и Отерс срещу Холандия критерии - вид и тежест на предвиденото
от приложимата норма наказание - изисква проверка дали предвиденото от
съответната разпоредба на ЗМВР наказание по своето естество и степен на тежест
влиза в полето на наказателната материя. Решения по делата Станчев срещу България - § 44, Камбуров с/у България - § 22 и др., в които последователно се поддържа
тезата, че характера и естеството на нарушението и вида и „строгостта" на
наказанието (вторият и третият критерии), се намират помежду си в съотношение
на алтернативност, а не задължително на кумулативност. За приложението на чл.6,
§ 1 от ЕКПЧ и чл.4, § 1 от Протокол № 7 е достатъчно конкретното правонарушение
да е наказателно по природата си или предвидената санкция да разкрива сходство
с наказанията за престъпления.
Ако естеството на нарушението в достатъчна
степен разкрива наказателния характер на обвинението, не е наложително то да
бъде изследвано и в светлината на третия критерий.
Следва да се отбележи,
че предвиденото наказание „Глоба”,
освен административно наказание, е включена и в системата на наказанията по НК
- чл. 37, ал.1, т.4 от НК. В практиката на ЕСПЧ двойката цели - наказване и
възпиране, са признати за характерни черти на наказателните санкции. Решение по
делото
на Езе и
Конърс срещу
Обединеното кралство – параграф 102 и 105. Предвидената като административно
наказание санкция по чл.257, ал. 1 от ЗМВР не цели репарация на вредите, а има
репресивна и превантивна насоченост, както и наказанията по НК. Следователно,
може да се заключи, че се налага по силата на разпоредба „с възпиращ и
наказателен характер". Решение по делото Юсила срещу Финландия.
Що се касае до елемента идем недвусмислено установено е, че релевантните факти на инцидента,
третирани в двете производства, са едни и същи. Прокуратурата е инкриминирала
по отношение на подсъдимия А. телесна повреда при движение назад с автомобила.
За същото поведение - движение на заден ход, водачът блъска със задната част
намиращият се зад него пешеходец. А. е санкциониран и с влязлото в сила първо
по ред наказателно постановление. Тъй като обективно и двете производства са
образувани по повод една и съща случка, то логично се констатира тъждество на
деянието с оглед време - 22.08.2018 г., около 14:40, място на извършване - гр.
Стара Загора. Това са ми аргументите за прекратяване на наказателното
производство по отношение обвинението
по чл.270 от НК.
Отделно
от това, считам че в обвинителния акт са допуснати процесуални нарушения по
отношение на това обвинение при описване на деянието от фактическа страна, тъй
като Районна прокуратура сочи следния механизъм (цитира абзац от стр.2 от обвинителния
акт). Сочат се в тази част от обвинителния акт два противоположни механизма на
причиняване на телесна повреда. В единия момент се твърди, че причиняването е
станало отдолу нагоре по крака, а в следващия – отгоре надолу. Твърдят се
различни механизми на деянието. За нас не става ясно в крайна сметка кое приема
Районна прокуратура за установено и кой точно механизъм е залегнал в извода на
прокуратурата за причинена телесна повреда по чл.131 от НК.
Поради изложеното,
считам че наказателното производство по чл.131 от НК следва да бъде прекратено,
тъй като има нарушение на принципа non
bis in idem. Касателно другото
обвинение обвинителният акт да бъде върнат за допуснати съществени процесуални
нарушения. Ще цитирам в подкрепа на принципа – решение № 143 на ВКС 2016 г. по
нак.дело № 518/2016 г.
ПОДСЪДИМ: Съгласен съм със защитника си.
ПРОКУРОР: Видно от приложените по делото
материали наказателното производство наистина е издадено въз основа на
съставения акт за установяване на административно нарушение, но деянието по
своята същност представлява и престъпление, поради което съм го предал на съд.
Относно престъплението по чл.270, ал.1 от НК със самия израз: „Айде да видим
как ще ме глобиш!”, той осъществява деянието осуетяване на извършване на
проверката от длъжностно лице, затова съм го дал по този член.
АДВ.А.: След като изслушахме подробните
съображения на защитата, считам същите за неоснователни. На първо място, няма
да посочваме тълкувателни решения, нито решения на Европейския съюз за правата
на човека, нито на ВКС, те са ноторно известни на съда.
По отношение на обвинението за извършено
престъпление по чл.270, ал.1 от НК, бих се позовал изцяло на цитата от
обвинителния акт на защитата, защото при един нормален прочит на внесения обвинителен
акт става ясно, че пострадалият, в настоящото производство – частен обвинител,
при изпълнение на служебните си задължения е приближил до автомобила на
подсъдимия, направил му е забележка, предупредил го е за съответната санкция и репликирането
му: „Айде да видим как ще ме глобиш”, му е разпоредено на подсъдимия да си даде документите. Оттук
нататък, това което ще ползваме за престъпление по чл.131 от НК е едно
двустепенно деяние - предприемане на заден ход, блъскане в коленете, описано в обвинителния
акт и подкрепено от доказателствата по делото, т.е. нарушение на ЗДвП, а именно
нормата, че не се е убедил, движейки се на заден ход, че няма да застраши друг
участник в движението, било то пешеходец, като никъде не се пише, че е
полицейски служител. Удар с ръка от служителя на задния капак, повторното му приближаване
до предната врата е подкрепено с доказателства. Защитата се основава на
механизма, описан в акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, където според административно-наказващия орган подсъдимият е дал
назад, блъснал е полицейският служител в коляното, след което продължил и го
прегазил и затова съответно е ангажирана административно-наказателната
отговорност. Тук говорим за лека телесна повреда, причинена на полицейски служител
при изпълнение на служебните си задължения и държавното обвинение, което се
явява квалифициран състав на чл.131 и чл.130 от НК. Не виждам противоречие или
неяснота в акта, като ще цитирам (цитира стр.2 от обвинителния акт). До тук
нямаме никакво твърдение за обективна невъзможност, че подсъдимият не е могъл
да си представи документите, защото не са били в него. Това става след деянието
и не виждам неяснота по обвинението по чл.131 от НК. Твърди се единствено, че
свидетел Д. Колева е видяла както първия удар, т.е. в коляното, така и
последващото прегазване с предна лява гума, както и по нейн сигнал подсъдимият
е дал напред и е слязъл от крака на доверителя ми. Не е възможно да бъде
ангажирана наказателна отговорност на едно и също лице за едно и също деяние.
Действително в административно-наказателната преписка, в така съставения акт за
установяване на административно нарушение за самото прегазване не е изяснен
механизма, но не бих кредитирал с доверие действията на съставилите го
служители, защото си противоречат частично, тъй като е описано, че е нанесена
някаква вреда, а именно блъскане на пешеходец, преминаване през коляното, но не е описана леката
телесна повреда, не е извикан екип на спешен център, не е констатирана каква е.
Между административно-наказателното производство и настоящото производство няма
идентичност на деянието. Безспорно, според нас, е доказано самото престъпление,
а именно неизпълнение и възпрепятстване на полицейски служител да изпълни
функциите си. Ако евентуално приемете, че е налице идентичност, наличие на
механизъм, а именно спиране на производството и внасяне на предложение на Окръжна
прокуратура за отмяна на наказателното постановление и продължаване на наказателното
производство.
РЕПЛИКА
НА АДВ.Д.: Цитираното от
защитата изречение, където се твърди, че не било посочено да не е имал
документи, намирам отговор в едно изречение по-горе, където се сочи, че същият
е бил без необходимите документи при управление на МПС. За нас е ново
обстоятелство твърдението на Районна прокуратура, че всъщност изпълнителното
деяние за пречене на орган на власт: „Айде да те видя как ще ме глобиш!”. В
крайна сметка подзащитният ми е глобен, санкциониран, съставен е акт за
установяване на административно нарушение. Разбира се, че в акта за
установяване на административно нарушение не би следвало да се описва телесна
повреда, тъй като за нарушението на принципа дали има тъждество на деянието, а
вече каква е санкцията е отделен въпрос. Важно е тя да е наказателна по своята
природа. Разбирам, че представителя на пострадалия се съглася, че има издадено наказателно
постановление за същото деяние, тъй като казва, че може да се отстрани, но
считам, че сроковете за това и тази възможност
са преклудирани, ето защо, считам че следва да бъде прекратено делото и
върнато на Районна прокуратура, както вече посочих.
РЕПЛИКА
НА АДВ.А.: По отношение
на изявлението на защитата е налице едно превратно тълкуване, че посоченото
изречение, отпред е поставено и води до извода, че това е установено преди
извършване на нарушението. Прокурорът съставя обвинителния акт, когато са
събрани всички доказателства. На него му е известно, че лицето не е носило
документите и затова е предприел тези маневри, защото не е носел документите
си.
СЪДЪТ, след съвещание, намира, че във внесения
от Районна прокуратура – Стара Загора обвинителен акт, в обстоятелствената част
на същия, е описана фактическа обстановка относно причиняване на телесно
увреждане по отношение на пострадалото от деянието лице, несъобразена с представената по делото съдебно-медицинска
документация. В тази връзка съдът е в невъзможност да проследи действително
волята на обвинението относно причиняване на телесното увреждане на пострадалия,
по какъв начин, в какво се състои и съобразено ли е същото със свидетелските показания
на разпитаната в хода на досъдебното производство свидетелка Колева.
От друга страна, налице е влязло в сила наказателно
постановление, което представителят на Районна прокуратура е следвало да вземе предвид,
съобразявайки се с изложената фактическа обстановка в наказателното постановление
като съобрази дали е налице идентичност със същите и тези посочени в обвинителния
акт по отношение на обвинението против А., като вземе предвид принципа non
bis in idem по обвинението
по чл.131, ал.2, пр.4, т.3, вр. чл.130, ал.1 от НК. Допуснатото противоречие в
обстоятелствената част на обвинителния акт с находящата се по делото съдебно
медицинска експертиза, а също така и между нея и заключителната част по пункт
първи не дава ясна представа за действително причиненото на св.К.К. увреждане и
механизма на неговото причиняване.
По отношение на обвинението по чл.270,
ал.1 от НК съдът намира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт следва
да бъдат посочени неизпълнението на конкретните задължения, които подсъдимият А.
е попречил да бъдат изпълнени от свидетел К.К. при изпълнение на служебните му
задължения.
В тази връзка поради неясно формулирана и
противоречива обвинителна теза, изготвения обвинителен акт не е годен да
изпълни основното си предназначение да формулира предмета на доказване в
съдебната фаза, което от своя страна несъмнено рефлектира върху правото на
подсъдимия А. да разбере за какво обвинение е привлечен в качеството на
обвиняем по делото и съставлява съществено процесуално нарушение на правата му
по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК. Поради изложеното съдебното
производство следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на Районна
прокуратура – Стара Загора за отстраняване на допуснатите в хода на досъдебното
производство отстраними нарушения на процесуалните правила.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №
1248/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Стара
Загора за отстраняване на
допуснатите в хода на досъдебното производство отстраними нарушения на
процесуалните правила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред
Окръжен съд – Стара Загора в 7-дневен срок от днес.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което
приключи в 12.10 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: