№ 4850
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря В. М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110175661 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове от „Дженерали застраховане“ АД чрез юрк. С. М.,
с пълномощно по делото/л. 22/, с правно основание вр. чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на
сумата от 550 лв., частично от 839,20 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, включващо 15 лв. ликвидационни
разноски за вреди, причинени при ПТП на 15.07.2022 г. на лек автомобил "Дачия Дъстър", с
рег. № СВ 1385 РН, вследствие противоправно поведение на водач на лек автомобил
"Мерцедес Ц220", с рег.№ ЕН 3852 КН, чиято гражданска отговорност е застрахована от
ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.
По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” за л.а. "Дачия Дъстър", с рег.
№ СВ 1385 РН, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети
на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 3075,02 лв., като поддържа да
е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение, както и да е
сторил разходи за ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че ответникът е
застраховал гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца
възниква регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Ответникът не е
възстановил дължимата сума изцяло, въпреки че е поканен с регресна покана.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок чрез юрк. Д., с който
оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП и вината на водача на л.а.
"Мерцедес Ц220", с рег.№ ЕН 3852 КН. Счита, че ПТП-то е настъпило по вина на водача на
л.а. "Дачия Дъстър", с рег. № СВ 1385 РН. Оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между ПТП-то и описаните в молбата щети. Твърди, че размерът на заплатеното
обезщетение покрива изцяло претърпените вреди. Счита размера на ликвидационните
разноски за завишен. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.
Допуснато е увеличение на иска на осн. чл. 214 ГПК от сумата 550 лв., частично, до
сумата 839,20 лв., пълен размер.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ
От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване
на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице – 1) за
което да е възникнало вземане по деликтно правоотношение на осн. чл. 45 ЗЗД; 2) да е бил
сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3) застрахователят да
е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителят на вредата да
има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” /ГО/.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е изведено, а и се
установява от доказателствата по делото, че към 15.07.2022 г. е било налице валидно
облигационно правоотношение по договор за „Гражданска отговорност на автомобилиста”
между собственика на автомобил "Мерцедес Ц220", с рег.№ ЕН 3852 КН и ответното
дружество ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“.
Видно е от представената по делото застрахователна полица, че към 15.07.2022 г.
между собственика на автомобил "Дачия Дъстър", с рег. № СВ 1385 РН и ищцовото
дружество ЗАД „Алианц България“ АД е било налице облигационно правоотношение по
договор за имуществена застраховка „Каско”.
Видно от справка по сметка представена по делото е, че от страна на застрахователя
ЗАД „Алианц България“ АД на доверен сервиз е заплатена сума в размер на 3075,02 лв. за
отстраняване на вредите по автомобил "Дачия Дъстър", с рег. № СВ 1385 РН.
Като безспорно е изведено също, че ответното дружество ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ е заплатило по регресната претенция на ищеца за процесното ПТП сумата
в размер на 2250,82 лв.
Следва да се установи механизма на ПТП, включително наличието на причинно-
следствена връзка, противоправността на деянието и вината на дееца.
За настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол от 15.07.2022 г.
Същият е частен писмен документ, подписан от двамата водачи, съдържанието на който
съдът кредитира, тъй като не противоречи на останалия доказателствен материал по делото.
Също така от заключението по САТЕ, което съдът цени като обективно и
компетентно, се изяснява механизмът на настъпване на ПТП-то, а именно:
На 15.07.2022 г. около 12:15 часа в гр. Добрич, на ул.“Орфей“, л.а. "Мерцедес Ц220",
с рег.№ ЕН 3852 КН е паркирал пред бл. 47 и водачът отваря предна лява врата, в следствие
на което настъпва съприкосновение между отворената лява врата и страничната дясна част
на преминаващия отляво лек автомобил "Дачия Дъстър", с рег. № СВ 1385 РН.
Горният механизъм, се потвърждава и от останалия доказателствен материал по
делото, като няма данни в обратна насока.
Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена
връзка между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и описаните увреждания
на л.а. "Дачия Дъстър", с рег. № СВ 1385 РН.
Според чл. 95, ал. 1 ЗДвП водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят
отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано,
след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението.
В случая, с оглед приетия механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на л.а. "Дачия
Дъстър", с рег. № СВ 1385 РН е отворил предната лява врата на автомобила без да се увери,
че няма да създаде опасност за останалите участници в движението.
2
Следователно, при така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че
водачът на л.а. "Мерцедес Ц220", с рег.№ ЕН 3852 КН е осъществил нарушение на правилата
за движение по пътищата, а именно на чл. 95, ал. 1 ЗДвП, което е предизвикало процесното
ПТП.
Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено.
Още повече поведението на ответното дружество, изразяващо се в
изплащане/прихващане на част от обезщетението, представлява извънсъдебно признание
относно част от фактическия състав, а именно за механизма на ПТП-то, причинно-
следствената връзка, вината и противоправността на деянието.
С оглед горното следва да се приеме, че с плащането на застрахователното
обезщетение/стойността на услугата по възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна
на ищеца за него е възникнало по силата на закона суброгационно право спрямо
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” - ответника. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил, и от размера на
обезщетението, което третото лице като деликвент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на
застрахования. Причинителят на вредите, респ. неговия застраховател по ГО, не може да
бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията на деликвента към увреденото
лице, нито повече от платеното от самия застраховател.
Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да
надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ . При положение, че
друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно
действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да
се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на
увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и
частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване
на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със
същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е
неговата действителна вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
Съгласно заключението на вещото лице стойността необходима за възстановяване на
процесното МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП-то, е 3432,36 лв.
По тези съображения съдът намира, че възстановителна стойност на МПС-то е в
определения от вещото лице размер от 3432,36 лв.
В настоящия случай ищецът е заплатил обезщетение в размер от 3075,02 лв. до който е
възникнало неговото суброгационно право.
3
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Експертизата сочи, че обичайните
разноски за определяне размера на обезщетението са в границите между 15 лв. и 25 лв. За
ликвидационни разходи се претендира сумата от 15 лв., която също следва да бъде
присъдена.
Като безспорно е изведено, че ответното дружество ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ е заплатило по регресната претенция на ищеца за процесното ПТП сумата
в размер на 2250,82 лв.
По тези съображения искът следва да бъде уважен в пълен размер, представляващ
разликата между сумата от 3090,02 лв./платен размер + ликвидационни разноски/ и
заплатената от ответното дружество сума от 2250,82 лв. или за сумата от 839,20 лв.
Относно разноските по производството:
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в пълен размер от 830 лв.,
включващи: ДТ- 50 лв., Депозит АТЕ – 300 лв., адвокатско възнаграждение – 480 лв. с ДДС.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.“Позитано“ № 5, да заплати на ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Сребърна“ № 16, както следва:
- на основание чл. 411, ал.1 КЗ сумата 839,20 лв., представляваща неплатен размер
на регресна претенция за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски
по имуществена застраховка „Каско” относно л.а. "Дачия Дъстър", с рег. № СВ 1385 РН,
поради настъпило в гр. Добрич, на ул.“Орфей“ пред бл. 47, пътнотранспортно произшествие
на 15.07.2022 г. по вина на водача на л.а. "Мерцедес Ц220", с рег.№ ЕН 3852 КН, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2024г. до окончателното изплащане.
- на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 830 лв., представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5