Р Е Ш
Е Н И Е
№ 301/05.06.2018 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в открито съдебно заседание
на двадесет и пети май две хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Д*** и с участието на прокурора А***
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 243/2018 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
С решение № 122 от 05.04.2018 г.,
постановено по АНД № 320/2018 г., Районен съд Монтана е потвърдил наказателно
постановление № 12-001178/30.01.2018 г. на директор на дирекция "Инспекция
по труда" гр.Монтана, с което на "Б*** България” ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. С*** , р-н Т*** ,
бул.Б*** № * , представлявано от Б*** М*** С*** и В*** Д*** Д*** -С*** ,
за нарушение по чл.9а, ал.1 от Наредба за работното време, почивките и
отпуските, на основание чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 414, ал.1 КТ
е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Недоволен от така постановеното решение,
касаторът, чрез пълномощника адв. Л*** , го обжалва и развива доводи, че е неправилно и
незаконосъобразно, като моли да се отмени, като се постанови решение, с което
бъде отменена наложената имуществена санкция. По същество на жалбата касаторът
преповтаря доводите изложени пред въззивния съд и моли да се отмени обжалваното
решение.
Ответникът, представляван от
юрк.Кръстева оспорва жалбата, твърди неоснователност на същата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и
атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради
което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА при следните доводи.
За да потвърди наказателно
постановление, Районен съд Монтана е приел, че касаторът е извършил
установеното с АУАН № 12-001178/18.01.2018 г. и издаденото въз основа на него наказателно
постановление № 12-001178/30.01.2018 г. на директор на дирекция "Инспекция
по труда" гр.Монтана нарушение на разпоредбата на чл.9а, ал.1 от Наредба
за работното време, почивките и отпуските Действително /Наредбата/ и на
основание чл. 416, ал.5 във
вр. с чл. 414, ал.1 КТ
е санкционирал дружеството. Въззивния съд е приел нарушението и съпътстващата
фактическа обстановка за безспорно установени, което го е мотивирало да потвърди
обжалваното наказателно постановление, като е изложил и мотиви, които са
обосновали извода и за размера на наложената имуществена санкция на минимума,
предвиден в правната норма. Настоящият
съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна при следните доводи:
Не могат да бъдат споделени
развитите от касатора доводи, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Обосновано и правилно при кредитиране на събраните писмени и гласни
доказателства, в мотивите си въззивния съд е приел, че по безспорен начин е
установено извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 9а, ал.1 от
Наредбата. Конкретно установяване на обстоятелствата свързани с
извършената проверка са установени от въззивния съд въз основа на свидетелските
показания на свидетелите А*** - актосъставител и М*** – свидетел по
установяване на нарушението и съставяне на АУАН и А*** – свидетел при
установяване на нарушението и съставянето на АУАН, чиито свидетелски показания съпоставени
със събраните по делото писмени доказателства установяват безспорно извършеното
административно нарушение, както обосновано е приел в мотивите си въззивния
съд. Съдът правилно не е кредитирал свидетелските показания на свидетеля К*** –
управител на магазина на „Б*** България”, т.к. безспорно същият е заинтересован
и излага защитни доводи, но същите са в разрез с останалите събрани
доказателства.
При наличието на безспорни доказателства, че
работниците не са запознати с утвърдените графици за работа преди започване на
работа, обосновано въззивния съд е приел, че в случая законосъобразно
административно наказващия орган е наложил имуществена санкция за нарушение на
разпоредбата на чл. 9а, ал.1 от
Наредбата.
Действително в решението си въззивният съд не е обсъдил
изложените в жалбата възражения относно пропуска в НП където е записано, че
работодателят „ изготвил и утвърдил поименни графици, но е запознал работниците
и служителите в магазина..„, където очевидно е пропусната отрицателната частица
НЕ, който пропуск не може да бъде приет като съществен, както се твърди
в касационната жалба, т.к. и в приложените и подробно посочени в НП писмени
доказателства, а именно: Протокол за извършена проверка от 18.01.2018 г.,
констативен протокол, призовка от 15.01.2018 г., поименни графици за месеците
януари, февруари и март 2018 г. и най-вече АУАН № 12-001178/18.01.2018 г.,
много ясно е посочено, че нарушението се състои в това, че работодателят НЕ
е запознал работниците и служителите с
утвърдените графици. Съгласно разпоредбата на чл.416, ал.1 КТ ”
Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от
държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат
доказателствена сила до доказване на противното.” В хода на производството пред
въззивния съд, от събраните писмени и гласни доказателства не е доказано
противното и не са допуснати твърдените съществени нарушения на процесуалните
правила. Въззивният съд е събрал всички допустими и относими доказателства, въз
основа на които е постановил своето решение, макар доста пестеливо да е
мотивирал същото. За прецизност следва да се посочи, че в мотивите въззивният
съд е следвало да обсъди по-обстойно всички възражения изложени в жалбата.
Липсата на обстойни мотиви обаче не може да бъде прието като съществено
нарушение на процесуалните правила, както се твърди в касационната жалба.
Настоящият съдебен състав споделя изложените,
макар и доста пестеливи мотиви на въззивния съд, свързани с точната
индивидуализация на нарушителя и фактическата обстановка съпътстваща
извършването и установяването на нарушението, като не счита за необходимо
отново да ги повтаря, като отбелязва, че размера на наложената имуществена
санкция е на минимума предвиден в материалния закон и изцяло с тежестта на
извършеното административно нарушение. Както АУАН, така и наказателното
постановление съдържат необходимите реквизити, респективно в тях изчерпателно
са описани всички релевантни обстоятелства, които са дали възможност на
касатора надлежно да упражни правото си на защита. По разбиране на настоящият
съдебен състав твърдените съществени нарушения на процесуалните правила не
са от категорията на съществените,
които да нарушават правото на защита на
административнонаказаното дружество, а пропуснатата частица НЕ, очевидно е
технически пропуск и не може само на това основание да се приеме, че НП е
незаконосъобразно.
Настоящият съдебен състав
установява в рамките на служебна проверка по чл. 218 АПК,
че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с
приложимия материален закон, като на основание изложеното, касационната
инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е
законосъобразно и следва да остане в сила.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 221 АПК
във вр. чл. 63, ал.1 ЗАНН
настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила решение №122 от
05.04.2018 г., постановено по АНД № 320/2018
г. по описа на Районен съд Монтана.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: