ОПРЕДЕЛЕНИЕ
21.12.2020г.,
гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на двадесет и първи декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
като разгледа докладваното от съдия Байнова Адм. дело №330 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.215, ал. 1, във вр. с чл.214, т.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба от П.К.А. ***, против Виза за проектиране, издадена на 14.05.2015 г. от Главен архитект на Община Хасково, обективирана върху Комбинирана скица за проектиране №607/06.04.2015г.
Жалбоподателят твърди, че е собственик на апартамент, находящ се на горепосочения адрес. На 10.03.2020г. разбрал, че източно от блока, в който се намира жилището му, започват да се строят 4 бр. гаражи в имот №77195.709.39 по КК на гр. Хасково, УПИ I “за жилищно строителство и обществено обслужване“, кв.9 по РП на гр. Хасково от лицето М.А.Х. ***. На посоченото лице било учредено право на строеж за построяване на гараж №4, както и било издадено разрешение за строеж №242/25.07.2019г. Оспорващият твърди, че като собственик на жилище и носител на вещни права върху имота, който се засягал с посочената по-горе виза за проектиране, бил заинтересовано лице по смисъла на чл.131 от ЗУТ, което и обосновавало правния му интерес от депозиране на жалбата. Счита, че визата, предмет на обжалване е незаконосъобразна. Със същата се нарушавала разпоредбата на чл.140 от ЗУТ. На първо място, УПИ I в кв.9 по РП на гр. Хасково, в който имот попадал и жилищния блок, бил общинска собственост. Следователно искане за издаване на виза можело да бъде направено единствено и само от собственика на имота – Община Хасково чрез Кмета на Общината или от лицето – носител на право на строеж и то към датата на издаване на визата. В конкретния случай такова искане не било направено, поради което оспорващият счита, че Главния архитект издал недопустим административен акт. Обжалваната виза не съдържала всички необходими реквизити по смисъла на чл.140 ал.2 от ЗУТ. Визата за проектиране представлявала копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако имало такива, както и допустимите отклонения по чл.36 от ЗУТ, които в конкретния случай липсвали. Не ставало ясно,, поради липсата на посочените реквизити, дали са нарушени устройствените показатели на действащия устройствен план за посочения квартал. Следвало да се отбележи също, че преди издаването на визата не било потърсено съгласие от оспорващия по реда на чл.140 ал.3 от ЗУТ и то в предвидената от закона форма. Освен това, визата не била обявена на никого от заинтересованите лица. Моли се за отмяна на издадената виза.
Ответникът, Главен архитект на Община Хасково, не ангажира становище по жалбата.
Заинтересованата страна М.А.Х., в представена по делото писмена молба оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Заинтересованата страна Община Хасково не ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 14.06.1990г., на П.К.А. се продава следния недвижим имот, собственост на Държавата, ведомствен на ТК „Химмаш“ Х., находящ се на ул. „А. М.“ №*, представляващ ап. № , вх. , етаж , построен върху държавна земя, състоящ се от две стаи, кухня и сервиз. помещения, със застроена площ 62,74 кв.м. и с принадлежащите избено помещение №1 с полезна площ 4,00 кв.м. с 2,706 % идеални части от общите части на блока и с 2,706 % идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото при съседи: на жилището: ап. – Н. А. и асансьорна шахта, на мазето: стена и мазе №2 – Н. А..
Не е спорно по делото, а и се установява от приетите писмени доказателства, че Община Хасково е собственик на поземлен имот №77195.709.39 с площ от 37.271 дка, находящ се в гр. Х , с административен адрес бул. „В Л “.
Според издадената от Община Хасково Комбинирана скица за проектиране №607/06.04.2015 г., на поземлен имот №77195.709.39, находящ се в гр. Х , с адрес: бул. „В Л ”, площ по кадастрална карта 37.271 дка, трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – комплексно застрояване, стар идентификатор кв.9, п.I, като собственици са посочени: 1. Община Хасково, Документ: акт за ЧОС №22 от 22.01.2015г., издаден от Служба по вписванията гр. Хасково, том:2, регистър: 418. Отразено е, че за имота има учредено право на строеж за следните лица: Е З А , Т.З.З., Е.Б.Х., А.Ст.М., З.Б. П., Д.А.С., Т. Б. П..
На
14.05.2015г. от Главен архитект на Община Хасково е издадена Виза за
проектиране на гаражи при указания начин съгласно чл.134 ал.6 от ЗУТ, в ПИ
№77195.709.39, върху Комбинирана скица за проектиране №607/06.04.2015г.
Видно от писмо рег. индекс 11-36-95 от 23.06.2020г. на Община Хасково, на 28.07.2015г. е проведен таен търг за отстъпване право на строеж за 4 бр. гаражи, находящи се в ПИ 77195.709.39 по КК на гр. Хасково. На търга се е явила само М.А.Х. за гараж № . За останалите три гаража не е имало кандидати, поради което не е съставен договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя. Между М.А.Х. *** има сключен Договор №217/31.08.2015г. за отстъпено право на строеж върху общинска земя. На 25.07.2019г. е издадено Разрешение за строеж №242 от ВрИД Главен архитект на Община Хасково, арх. Т. Г. за строеж: „Изграждане на гараж №4“, местоположение: ПИ 77195.709.39 по КК, УПИ I, кв.9, гр. Х., бул. „В. Л.“.
Жалбата е подадена на 13.03.2020г. чрез Община Хасково, видно от поставения входящ номер.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението, във връзка с първия поставен въпрос – Съдържат ли се всички необходими реквизити на обжалваната виза съгласно изискванията на чл.140, ал.2 от ЗУТ, вещото лице е цитирало разпоредбата на чл.140, ал.2 от ЗУТ и е посочило, че УПИ I, кв.9 по плана на гр. Хасково е отреден за „Жилищно строителство и обществено обслужване“ съгласно действащия в момента ПРЗ за тази част от града, одобрен със Заповед №РД-02-14-369 от 1987г. Визата представлява копие на част от УПИ I в кв.9, тъй като размера на имота е много голям, а третираната територия, върху която се издава виза за проектиране е в югоизточния край на имота. Отразени са и съседните части от УПИ през улица. В обхвата на комбинираната скица са отразени всички налични сгради и постройки както в УПИ I, кв.9, така и в съседните УПИ през улица. Във връзка с изискването във визата да са нанесени линии на застрояване вещото лице посочва, че ограничителни и/или задължителни линии на застрояване се нанасят само и единствено за основно застрояване, каквото в УПИ I е жилищно строителство. Гаражите се явяват допълващо застрояване по смисъла на чл.42 от ЗУТ. С процесната виза не са предвидени отклонения (намалени отстояния). Визата е издадена върху комбинирана скица от кадастралната карта и ПУП-ПР. Вещото лице е посочило, че така издадената виза съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на чл.140, ал.2 от ЗУТ.
Във връзка с втория поставен въпрос, вещото лице сочи, че съгласно издадената виза за проектиране гаражите следва да отстоят на 5.00 м. от североизточния край на жилищния блок. Минимално допустимото отстояние е 3.00 м.
В отговор на третия въпрос – Какви са плътността и интензивността на застрояване в УПИ I, кв.9 по плана на гр. Хасково, вещото лице е посочило, че съгласно чл.20 от Наредба 7 УПИ I в кв.9, отреден за комплексно жилищно застрояване, Пз следва да е до 50 %, Кинт – до 2.50, Оз – от 40%.
В отговор на четвъртия въпрос дали с новопредвидените застройки на 4 бр. гаражи, за което е издадена процесната виза тези показатели се влошават, вещото лице сочи, че площта на УПИ I в кв.9 е 37 271 кв. м. Реални показатели на УПИ I без гаражи – Пз – 26,55 %, Кинт – 1,45; Реални показатели на УПИ I с гаражи – Пз – 26,75%, Кинт – 1,45. По петия поставен въпрос – дали отразеното в процесната виза за проектиране съответства на предвиденото в действащия регулационен и застроителен план за УПИ I, кв.9 по плана на гр. Хасково, вещото лице дава отговор, че ПРЗ за тази част от града, одобрен със Заповед №РД-02-14-369 от 1987г., в който попада УПИ I, кв.9 по плана на гр. Хасково, в който е издадена виза за проектиране на 4 бр. гаражи, предвижда жилищно строителство и обществено обслужване (отреждане на регулационния план), което напълно съответства на предвидените за проектиране гаражи от оспорваната виза за проектиране. В отговор на шестия поставен въпрос, вещото лице е посочило, че визата за проектиране на 4 бр. гаражи изцяло отговаря на предназначението на имота – УПИ I, кв.9 по плана на гр. Хасково е отреден за „Жилищно строителство и обществено обслужване“ съгласно действащия в момента ПРЗ за тази част от града, одобрен със Заповед №РД-02-14-369 от 1987г.
В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното писмено заключение. Посочва, че е извършил проверка на място, както и че визата за проектиране съдържа всички необходими реквизити като са спазени коефициентите за плътност и интензивност на застрояване.
С
определение от 12.11.2020г. делото е обявено за решаване.
След повторна преценка относно правния интерес на жалбоподателя от оспорване на Виза за проектиране, издадена на 14.05.2015 г. от Главен архитект на Община Хасково, обективирана върху Комбинирана скица за проектиране №607/06.04.2015г., съдът намира следното:
Визите за проектиране се причисляват към актовете, свързани с устройство на териториите. Визата за проектиране е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ в случаите, при които с нея се допуска ново строителство ( чл. 41, ал. 2 и чл. 134, ал. 6 ЗУТ), което е различно от предвиденото по устройствения план или не е предвидено в същия, без да се изменя самият план. Характеристиката и предназначението на визата за проектиране по чл. 140 от ЗУТ я определят като индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 214, т. 1 от ЗУТ. Като такава тя подлежи на съдебно оспорване по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, а заинтересуваните лица, на които специалният ЗУТ признава правния интерес от оспорването й, са посочените в чл. 131 от закона.
С обжалваната виза за проектиране се допълват предвижданията на действащия ПУП – ПРЗ за УПИ І, кв. 9, представляващ ПИ №77195.709.39 по КК на гр. Хасково, поради което същата подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Кръгът на заинтересуваните лица, легитимирани да оспорят акт със съдържание на процесния, е изчерпателно определен с разпоредбата на чл. 131 ЗУТ.
Видно от разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ (в действащата към момента на издаване на процесната виза редакция), заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, както и лицата, на които е предоставена концесия, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.Ал. 2 на цитирания чл. 131 от ЗУТ определя в пет хипотези имотите, които признава за непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП, а именно: 1. имотите – предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато са включени в свързано застрояване; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота – предмет на плана; и 5. имотите, които попадат в сервитути, в защитени територии за опазване на културното наследство или в забранени, охранителни или защитни зони, включително такива за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот.
Жалбоподателят твърди, че е заинтересувано лице по чл.131 от ЗУТ, тъй като е собственик на жилище и носител на вещни права върху имота, засегнат от предвиденото с визата за проектиране т.е. твърди, че е заинтересувано лице по смисъла на чл.131 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗУТ.
Съдът счита, че тази хипотеза не е
налице по отношение на жалбоподателя.
Жалбоподателят не е собственик на имота, за който е издадена процесната виза за проектиране, нито е носител на ограничени вещни права върху имота. Визата касае ПИ №77195.709.39, който е общинска собственост и се явява засегнатият по смисъла на чл.132, ал.2, т.1 от ЗУТ имот.
Жалбоподателят, съгласно представения Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 14.06.1990г., е собственик на самостоятелен обект в сграда, за която не е спорно, че се намира в общинския имот, а именно апартамент в жилищен блок , вх. , находящ се в УПИ І, кв. 9, представляващ ПИ №77195.709.39 по КК на гр. Хасково. Действително, според този договор, описаният в него недвижим имот, построен върху държавна /към момента на продажбата/ земя се прехвърля в собственост на жалбоподателя, вкл. с 2,706 % идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото. Така отразеното обаче е във връзка с правото да се държи вече построеното в чужд имот. Притежаването на идеални части от правото на строеж върху държавна/общинска земя, принадлежащо на апартамента на жалбоподателя не го легитимира като заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Правото на строеж е осъществено и е вече само право на собственост върху самостоятелния обект в сградата.
При липса на предпоставките по чл.131, ал.2, т.1 вр. ал.1 от ЗУТ за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалване на административния акт, което обуславя недопустимост на оспорването.
По изложените съображения следва да се отмени определението от 12.11.2020г., с което е даден ход по същество на делото. Жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Водим от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението от 12.11.2020г., с което е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от П.К.А. ***, против Виза за проектиране, издадена на 14.05.2015 г. от Главен архитект на Община Хасково, обективирана върху Комбинирана скица за проектиране №607/06.04.2015г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№330/2020г. по описа на Административен съд-Хасково.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: