РЕШЕНИЕ
№310/12.08.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор ……………….………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 951 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Н.Д.К. ***, с
посочен съдебен адрес:*** подадена чрез пълномощник, против Заповед №276з-201/18.06.2019г.,
издадена от Началник на РУ – Ивайловград към ОДМВР Хасково, с която на
жалбоподателя, на основание чл. 194, ал.2, т.2, чл.200, ал.1, т.11, пр.1 и 2,
във връзка с чл.197, ал.3, т.2 и чл.204, т.4 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 1 /една/ година.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на заповедта. Сочи се, че същата е издадена в нарушение на
чл.210 от ЗМВР, като не били спазени изискванията за форма и съдържание. Навеждат
се доводи, че описаното в т.1 заповедта нарушение било неясно. Очевидно било,
че датата на извършване на твърдяното нарушение на служебната дисциплина не
била конкретизирана. Не личало посоченият период от време как и защо бил
определен и през кой конкретно момент от същия следвало да се осъществи
твърдяното задължение на жалбоподателя.
Неясно било откъде произтича задължението на полицай К. да състави АУАН срещу
конкретно лице и кога възникнало то. Още по-малко пък се твърдяло, че било
налице нарушение на ЗДвП, което налагало съставянето на АУАН и то точно от
жалбоподателя срещу посоченото лице. А относно нарушението, което следвало да
се санкционира, нито личало какво е, нито пък кога и от кого било извършено и
дали било умишлено и подлежало на наказване. Въобще по начина, по който описал
нарушението, наказващият орган лишил жалбоподателя от възможността да разбере
ясно и конкретно кога, какво и защо следвало да направи, какви задължения
следвало да изпълни, откъде произтичат те и на какво основание следва да се
носи отговорност за тяхното неизпълнение.
По отношение на визираните в т.2, 3 и 4
от заповедта деяния, квалифицирани като нарушения на служебната дисциплина, се сочи,
че не личало кога, по какъв начин и на какво основание въпросните СРМПС и
регистрационни табели били предоставени на жалбоподателя, той ли ги съхранявал
и по какъв начин бил уведомен за приключването на АНП или наказателните
производства. Относно и трите посочени в т.2, 3 и 4 от заповедта деяния не била
посочена датата на извършване на нарушението от страна на жалбоподателя, а
фактите, с които поведението му било описано, били объркани и противоречиви.
Относно последното описано в заповедта
нарушение, за което било прието, че е осъществено на 03.08.2018г. се твърди, че
изпълнителното му деяние е напълно неразбираемо. Не ставало ясно било ли към
този момент в компетентността на оспорващия да издава ЗППАМ и да изземва
документи на основание такива, кога и какво точно следвало да направи.
Сочи се, че неяснотата относно
съществени обективни и субективни елементи от твърдените нарушения винаги
представлявала несъответствие на издадената заповед със закона. Неясна в
заповедта била и правната квалификация на твърдените за извършени от
жалбоподателя нарушения. В заповедта се визирало само едно общо и неконкретно
изписване на разпоредбата на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, без да е направена
връзка между описаното в същата поведение на жалбоподателя и неизпълнение на
конкретни служебни задължения , което да съставлява дисциплинарно нарушение по
силата на този закон. Цитирана била и разпоредбата на чл.200, ал.1, т.11, пр.1
и 2 от ЗМВР, без да е изяснено кои точно конкретни задължения и заповеди били
нарушени от жалбоподателя с всяко едно от конкретните му деяния. Очевидно било,
че се твърди осъществяване на пет на брой нарушения. Липсвали обаче каквито и
да е аргументи за прилагането в случая на разпоредбата на чл.197, ал.3 от ЗМВР,
който задължавал наказващият орган да определи наказание за всяко нарушение
поотделно, след което да се мотивира защо налага едно общо наказание и как е
определил неговия срок. Очевидно било в случая неизпълнението на това негово
задължение.
В
заповедта не били изброени доказателствата, на база на които било вменено извършването
на дисциплинарни нарушения от страна на жалбоподателя. Посочената в заповедта
справка №УРИ276р-4698/15.03.2019г. представлявала една докладна за направени
констатации, но не и доказателство за извършено дисциплинарно нарушение. Такова
доказателство следвало да бъдат налични документи, сведения и други по смисъла
на закона. Не били изложени доводи и не
били установени всички критерии и факти, имащи значение за вида и размера на
наложената дисциплинарна санкция, като тежест на нарушението, последиците от
него, формата на вина, цялостното поведение на служителя, както изисквали
разпоредбите на чл.206, ал.2 и чл.210, ал.7 от ЗМВР.
В жалбата се релевират и доводи за
издаване на заповедта при съществени нарушения на
административно-производствените правила. Не била спазена предвидената в ЗМВР
процедура по издаването ѝ. Не били обсъдени и взети под внимание
обясненията на служителя. При тяхното събиране била нарушена разпоредбата на
чл.206, ал.1 от ЗМВР. Не били поискани и
иззети от жалбоподателя обяснения досежно нарушенията, вменени му в т. 2, 3 и 4
от заповедта. За образуваното във връзка с тях дисциплинарно производство той
дори не бил уведомен. Не били положени от наказващия орган усилия за
установяване на истината, както задължава разпоредбата на чл.206, ал.4 от ЗМВР.
Нарушена била и разпоредбата на чл.195 от ЗМВР относно сроковете за налагане на
дисциплинарно наказание, като се сочи, че били изтекли предвидените в ал.1 от
цитираната правна норма такива.
Излага се и твърдение за издаване на
акта в нарушение на материалния закон, поради липса на фактическите и правни основания
за това , тъй като описаните в него нарушения не били извършени от служителя.
На последно място се счита, че оспореният акт не съответства на целта на закона
и е несправедлив. Липсата на твърдение
за наличието на каквито и да е вредни за службата последици от конкретно
поведение на служителя правело издаването на заповедта несправедливо и ненужно.
По изложените съображения се иска отмяна
на оспорения акт. Претендират се разноски.
Ответникът – Началник на РУ – Ивайловград при ОДМВР –
Хасково, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата
по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със Заповед №272з-2983-26.11.2018г. на ОДМВР Хасково е наредено
на Началник РУ Ивайловград при ОДМВР Хасково да създаде организация за
сформирането на комисия от служители от същото РУ с цел извършване на проверка
за установяване на данни за допуснати дисциплинарни нарушения от служители на
РУ Ивайловград при ОДМВР Хасково във връзка с констатациите от извършена
проверка на цялостната дейност в ОДМВР Хасково по линия на „Пътна полиция“ през
периода 01.09.2017г. до 31.08.2018г., отразени в Доклад Рег.
№4575р-3948/25.10.2018г. по описа на Дирекция „Инспекторат“ – МВР до министъра
на вътрешните работи, както е указано в заповедта.
Със Заповед №276з-332/11.12.2018г., Началникът на РУ
Ивайловград е наредил да се извърши проверка с оглед събиране данни за
допуснати дисциплинарни нарушения от служители на РУ Ивайловград при ОДМВР
Хасково във връзка с констатациите от извършена проверка на цялостната дейност
в ОДМВР Хасково по линия на „Пътна полиция“ през периода 01.09.2017г. до
31.08.2018г., отразени в Доклад с №4575р-3948/25.10.2018г. по описа на Дирекция
„Инспекторат“ – МВР. Указано е да се
съберат всички допустими, относими и необходими за установяване на
обстоятелствата по констатираното в горецитирания доклад, писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, както и да бъдат извършени и други
допълнителни действия по преценка на комисията с цел пълното изясняване на
постъпилите данни за допуснати дисциплинарни нарушения от служителите на РУ.
Проверката е възложена на комисия в поименно определен състав като е даден срок
за изготвяне на писмена справка и докладването ѝ най-късно до
31.12.2018г.
С последващи заповеди срокът на проверката е удължаван
неколкократно (л.43-л.47), като последното удължаване е до 15.03.2019г. (л.47).
С тези заповеди Н.К. е запознат на 13.12.2018г. срещу подпис.
По повод образуваната проверка дисциплинарно разследващият
орган е събрал писмени доказателства, като в хода на разследването е получил и
писмено сведение от настоящия жалбоподател Н.Д.К. - №276р-17907/19.12.2018г.
(л.49).
Проверката е завършила с изготвяне на Справка УРИ 276р
4698/15.03.2019г., адресирана до Началник РУ Ивайловград. В справката са
описани извършените от комисията действия, направените констатации и събраните
в хода на проверката доказателства. По отношение на жалбоподателя констатации
са обективирани в т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от справката. Прието е, че с
действията си последният е извършил нарушения на служебната дисциплина по
смисъла на чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР, като
описаните в т.4 и в т.8 са съставомерни по чл.200 ал.1 т.11, пр.1 от ЗМВР –
неизпълнение на служебни задължения, за което се предвижда наказание
„порицание“ за срок от 6 м. до 1г., а описаните в т.5, т.6 и т.7 са съставомерни по чл.200 ал.1
т.11, пр.2 от ЗМВР – неизпълнение на заповед, за което се предвижда същото наказание.
Предвид изложеното в т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от справката,
за едновременно установените дисциплинарни нарушения, извършени от инсп. „ПК“ –
Н.Д.К., комисията е счела, че е налице хипотезата на чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР,
а именно налице са предпоставки за налагане на едно общо наказание за
максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията
са предвидени еднакви по вид наказания. В справката е посочено, че в случая са
установени едновременно пет нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,
ал.2, т.2 от ЗМВР, за които съгласно чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР за неизпълнение
на служебни задължения или на заповеди, се предвижда наказание – „порицание“ за
срок от шест месеца до една година.
На 17.04.2019г. дисциплинарно наказващият орган се е
запознал с изготвената справка, видно от обективираната върху нея резолюция.
С Покана за запознаване с обобщена справка и даване на
допълнителни обяснения или възражения с рег. №276р-6616/18.04.2019г., инспектор
Н.Д.К. – инспектор пътен контрол при РУ – Ивайловград е поканен да се яви на
18.04.2019г. в 13.10 часа в стаята на Началник РУ в сградата на РУ Ивайловград,
за да се запознае със справката и всички материали от извършената проверка по
чл.205, ал.2 от ЗМВР, съгласно Заповед рег. №276з-332/11.12.2018г. на Началника
на РУ Ивайловград. Указано е, че в срок 24 часа след запознаването с обобщената
справка има право да даде допълнителни
обяснения или възражения относно посочените в обобщената справка фактическа
обстановка, правна квалификация на деянието и предложеното наказание, както и
да представи доказателства за твърденията си. Посочено е също, че ако на
указаната дата, час и място не се яви да се запознае с обобщената справка или
не даде допълнителни обяснения или възражения, това ще бъде считано за отказ по
зависещи от него причини. Поканата е връчена на лицето на 18.04.2019г. в 13:00
ч. срещу подпис.
С изготвената справка жалбоподателят се е запознал на
18.04.2019г. в 13:20 часа.
На 18.06.2019г. е издадена оспорената Заповед
№276з-201/18.06.2019г. на Началник РУ – Ивайловград към ОДМВР – Хасково, с
която на инспектор Н.Д.К. – инспектор „ПК“ при РУ – Ивайловград, е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 година, за следното:
1. През периода от 11.01.2018г. до 11.03.2018г. не е съставил
АУАН на основание чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП, с което не е била образувана
административно наказателна преписка в указания тримесечен срок съгласно ЗАНН
на собственика на лек автомобил „Фолксваген“ Пасат с рег. №***– Д. И.Д.,
въпреки това, че същият му е станал известен още при съставянето на АУАН
№13/11.01.2018г. /бл. №282296/ по описа на РУ – Ивайловград срещу водача Т.Д.Д.,
непритежаващ СУМПС;
2. След като на 25.12.2017г. е съставен АУАН от мл. инс. Г.С.
с бл.№282326 за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП от лицето Е.Х. К., като
при съставянето на акта са иззети СРМПС част II
с №********* и 1 бр. рег. табела с № СТ 5979 ТТ. На 29.12.2017г. е издадена
ЗППАМ №17-0276-000078 по чл.171, т.2А, с която Заповед е прекратена
регистрацията на посоченото МПС за срок от 180 дни и са били отнети СРМПС описано по-горе и 1 бр.
регистрационна табела. След приключване на административно наказателното
производство – 01.03.2018г. инспектор „ПК“ Н.Д.К. не е предприел съответните
действия да изпрати иззетите със ЗППАМ №17-0276-000078/29.12.2017г.
регистрационни табели с №СТ 5979 ТТ на сектор „ПП“ – ОДМВР – Стара Загора след
приключване на административно-наказателна преписка, като не е изпълнил т.1 от
Заповед №276з-42/20.02.2017г. на Н-к РУ – Ивайловград, с която същият е
определен да отговаря за иззетите в случаите на чл.171, т.2а от ЗДвП
регистрационни табели на МПС ведно с цялата административнонаказателна
преписка. ;
3. След като на 17.10.2017г. е съставен АУАН от мл. инс. Г.С.
с бл. №282364 за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП от лицето Г. Н.Г., като
при съставянето на акта са иззети СРМПС част II
с №********* и 2 бр. рег. табела с №***. На 17.10.2017г. е издадена ЗППАМ
№17-0276-000061 по чл.171, т.2А, с която е прекратена регистрацията на
посоченото МПС за срок от 180 дни и са били отнети СРМПС описано по-горе и 2
бр. регистрационни табели. Инспектор „ПК“ Н.Д.К. не е предприел съответните
действия да изпрати иззетите със ЗППАМ №№17-0276-000061/17.10.2017г.
регистрационни табели с №*** на сектор „ПП“ ОДМВР – Хасково след приключване на
административнонаказателна преписка, като не е изпълнил т.1 от Заповед
№276з-42/20.02.2017г. на Н-к РУ – Ивайловград, с която същият е определен да
отговаря за иззетите в случаите на чл.171, т.2а от ЗДвП регистрационни табели
на МПС ведно с цялата административнонаказателна преписка.;
4. След като на 22.11.2017г. е съставен АУАН от мл. инс. Г.С.
с бл. №282369 за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП от лицето М. К. М., като
при съставянето на акта са иззети СРМПС с №… – Р. Гърция и 2 бр. рег. табели с №***.
На 23.11.2017г. е издадена ЗППАМ №17-0276-000070 по чл.171, т.2А, с която
заповед е прекратена регистрацията на посоченото МПС за срок от 180 дни и са
били отнети СРМПС с №… и 2 бр. рег. табели с № ***, инспектор „ПК“ Н.Д.К. не е
предприел съответните действия да изпрати иззетите със ЗППАМ
№№17-0276-000070/23.11.2017г. регистрационни табели с № ***
на сектор „ПП“ – ОДМВР – Хасково след приключване на административнонаказателна
преписка, като не е изпълнил т.1 от Заповед №276з-42/20.02.2017г. на Н-к РУ –
Ивайловград, с която същият е определен да отговаря за иззетите в случаите на
чл.171, т.2а от ЗДвП регистрационни табели на МПС в едно с цялата
административно наказателна преписка.;
5. На 03.08.2018г. полицейски инспектор „ПК“ Н.К. при
съставяне на АУАН №141/03.08.2018г. /бл. №009831/ по описа на РУ – Ивайловград
против К.Д.Д. с посочен ЕГН, за това, че управлявал МПС при наличие на
неплатени глоби по ЗДвП, като налице е било основание за прилагане на ЗППАМ по
чл.171, т.1, буква Д от ЗДвП и е следвало свидетелството за управление на МПС
на водача да бъде отнето, спрямо лицето не са били предприети мерки за
издаването на съответната ЗППАМ, като не е изпълнил Заповед №272з-355/2017г., с
която служителите от звено „Пътен контрол“ при РУ – Ивайловград са оправомощени
да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки.
В заповедта е посочено, че деянията на служителя
съставляват дисциплинарно нарушение по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР – неизпълнение
на служебните задължения, за което е предвидено налагане на дисциплинарно
наказание по чл.200, ал.1, т.11, пр.1 и 2 във връзка с чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР – „порицание“ за срок от шест месеца до една година. Посочено е също, че му
се налага едно общо дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 (една)
година, считано от датата на връчване на заповедта.
Екземпляр от обжалвания акт е получен от оспорващия на
26.07.2019г., срещу подпис, видно от отбелязаното върху акта.
Жалбата срещу заповедта е подадена директно в
Административен съд – Хасково на 01.08.2019г., видно от поставени входящ номер.
По делото са представени документите, част от
административната преписка по издаване на оспорения акт, сред които и Заповед
№276з-42/20.02.2017г., издадена от Началник на РУ Ивайловград. Съгласно т.1 от същата заповед, инспектор Н.Д.К.
– инспектор пътен контрол при РУ – Ивайловград е определен да отговаря за
иззетите в случаите на чл.171, т.2а от ЗДвП регистрационни табели в едно с
цялата административно-наказателна преписка към тях, да следи за срока на
наложената ЗППАМ, както и за изпращането им в съответния отдел/сектор „Пътна
полиция“ при СДВР/ОДМВР по регистрация на ПС, след приключване на адмнистративно-наказателното
производство или в случай на съдебно решение при обжалвана ЗППАМ. Представена е
и Заповед №272з-355/16.02.2017г., издадена от Директор ОДМВР – Хасково, с която
се оправомощават длъжностни лица от ОДМВР – Хасково, които да прилагат с мотивирана
заповед принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква
„а“ и т.6 от ЗДвП съобразно тяхната компетентност, сред които и държавните
служители от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР Хасково – полицейски органи
по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи (т.9 от
заповедта).
По делото беше разпитан свидетелят Г.Т.С., който заяви, че
работи като мл. автоконтрольор в РУ – Ивайловград. С Н.К. били колеги и работили
заедно. Той (К.) бил инспектор „Пътен контрол“, а свидетелят - мл.
автоконтрольор. През 2018 г. работили заедно с Н.К. и били в една служба в
полицията. Свидетелят посочва, че според установената практика в „Пътна
полиция“ Ивайловград за съставяне на АУАН
по отношение на собствениците на лек автомобил, управляван от неправоспособен
водач, ако лицето е непълнолетно или пълнолетно, му се съставя акт в момента на
установяване на нарушението, а когато автомобилът не е негов, впоследствие
трябва да изготвят докладна до началника, той да им постави резолюция за
издирване на собственика и след това евентуално за съставяне на акт на
собственика на автомобила. Това издирване на собственика и събиране на допълнителни
сведения преди да му съставят акта било необходимо, защото понякога собствениците
на автомобили живеели на друго място или извън България, и за да са убедени, че
автомобилът е даден от собственика на неправоспособното лице. Трябвало да се
установи, че последният знае за управлението на автомобила от неправоспособно
лице, за да му вземат сведения и той там да обясни, че е предоставил автомобила
и след това да му се състави акт на собственика. На въпроса дали знае за
случаи, в които наказателни постановления, съставени въз основа на актове срещу
собствениците на автомобили, са отменяни на това основание, че собственикът не
знае и няма вина за ситуацията, и съответно това ли била причината в цялата
дирекция да се въведе практика по издирване и събиране на допълнителна
информация, свидетелят отговори, че това била причината. През 2018 г. до м. октомври или ноември
някъде, свидетелят не е сигурен, заповедите за принудителни административни
мерки ги издавала колежката им С. П., тъй като те на пътя нямали такива готови
бланки и нямало регистър, в който да се впишат тези заповеди и да им дадат
номер, който да впишат на пътя на бланката и нарушителят да я подпише. След
това въвели регистър, който стои при дежурния и при установяване на такова
нарушение, му се обаждали на него, той им давал пореден номер на ПАМ-а и се
пишел на място. Регистърът го въвели през м. октомври или м. ноември някъде
2018 г., след като направили една проверка от София и от тогава ги съставяли на
място, който вече установи нарушението. На въпроса до ноември 2018 г. имало ли е
случаи, когато те издавали ПАМ или всички се издавали от г-жа С. П., свидетелят
отговори, че всички се съставяли от нея. Те пишели актовете и ги давали на нея,
тя ги въвеждала в системата и след това издавала и ПАМ-а на съответното лице. Връчвали
ги по принцип териториална полиция или така наречените квартални, т.е.
районните инспектори или младши полицейските инспектори. Ако имало случай да се
свалят табели, по принцип за неправоспособен водач се сваляли на място веднага
и табелите който ги свали, си ги държи при него. Кварталните, ако ги свалят, си
ги държали при тях и след това ги предавали на С. П.. В края на 2018 г. или
началото на 2019 г., след тази същата проверка от София, който свали табели,
освен тях двамата, има предвид от териториална полиция, ако свалят табели на
пътя, ги предавали с протокол.На въпроса те като служители на „Пътна полиция“
по някакъв начин били ли уведомявани за това колко време тези табели трябва да
се съхраняват и кога е приключила административнонаказателната преписка, за да
ги изпратят за връщане в КАТ, свидетелят отговори, че никой не ги уведомявал,
че е изтекло наказанието, което по принцип било от шест месеца до една година. Приключването
на административнонаказателната преписка се следяло от С. П.. На въпросите кой следял приключването на
административнонаказателната преписка и кой можел обективно да има информация
за това, че е изтекъл срокът за съхранение на табелите, свидетелят посочи, че това
го следяла С. П.. Тя издавала документи за самоличност и вършела
административната работа. По принцип тези табели вече не вършели никаква
работа, защото колата трябвало да се пререгистрира наново. Т.е. трябвало някой
да следи кога е изтекъл срокът за съхранение, да ги изпрати в КАТ и това била С.
П. до 2018 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с
правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспорената
заповед е издадена
от материално компетентен орган по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР.
Съдът счита, че при издаването ѝ не са спазени в цялост изискванията на императивната норма на чл.210, ал.1 от ЗМВР. Според същата дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
С оспорената заповед на жалбоподателя са вменени общо 5 дисциплинарни нарушения.
По отношение на нарушението по т.1 от заповедта липсва ясно и пълно описание на обстоятелствата, при които е извършено. Не става ясно от къде произтича задължението на служителя да състави АУАН срещу посоченото лице – собственик на автомобил, управляван от неправоспособен водач. Не се визират доказателства, въз основа на които е прието, че е следвало съставяне на акт за нарушение на чл.177 ал.1 т.3 от ЗДвП, респ. образуване на административнонаказателна преписка. Необходимо е да се отбележи, че съставянето на АУАН е служебно правомощие, а не задължение. В тази връзка е следвало да се опишат факти и обстоятелства, сочещи, че действително са били налице предпоставките за образуване на административнонаказателно производство срещу посочения собственик на МПС, управлявано от неправоспособен водач, а в случая това не е направено. Единствено установената собственост на МПС не е достатъчна за вменяване на нарушение по чл.177 ал.1 т.3 от ЗДвП.
Липсва яснота
и в обстоятелствата, при които е прието да са извършени описаните в т.2, т.3 и
т.4 от заповедта нарушения. Тези
нарушения се изразяват в неизпълнение на т.1 от Заповед
№276з-42/20.02.2017г. на Н-к РУ – Ивайловград, съгласно която жалбоподателят е
определен да отговаря за иззетите в случаите на чл.171, т.2а от ЗДвП
регистрационни табели, ведно с цялата административно-наказателна преписка към
тях, да следи за срока на наложената ЗППАМ, както и за изпращането им в
съответния отдел/сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР по регистрация на ПС,
след приключване на адмнистративно-наказателното производство или в случай на
съдебно решение при обжалвана ЗППАМ.
По отношение на тези нарушения в заповедта не се посочва уведомен ли е жалбоподателят за изземването на регистрационните табели и кога, което е следвало да се впише при положение, че визираните АУАН са съставени от друг служител. Не е посочено кога са приключили административнонаказателните преписки (за нарушенията по т.3 и т.4 от заповедта ) т.е. кога НП, издадени въз основа на съставените АУАН са влезли в сила, които пък НП въобще не са отразени в съдържанието на заповедта. Във връзка с последното е необходимо да се отбележи, че производството по издаване на ЗППАМ не е административнонаказателно, а административно такова и не става ясно защо изпращането на иззетите регистрационните табели в съответния отдел/сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР по регистрация на ПС се обвързва с приключване на адмнистративно-наказателната преписка, финализиращият акт по която е НП. В този смисъл неясна е и самата т.1 от Заповед №276з-42/20.02.2017г. на Н-к РУ – Ивайловград, за неизпълнение на която е наказан жалбоподателят.
По отношение
на описаните в т.2, т.3, т.4 и т.5 от заповедта нарушения не е посочена дата на
извършването им. Липсва и посочване на
доказателствата, които ги потвърждават.
Предвид изложеното съдът счита, че наказващият орган не е
изпълнил задължението си да се произнесе с мотивиран акт. В производството по
налагане на дисциплинарни наказания изискванията към мотивиране на заповедта са
завишени в сравнение с общото изискване към административните актове по чл.59
от АПК. Специалният текст на чл.210 ал.1 от ЗМВР налага подробно мотивиране на
този вид актове, което следва да е обективирано в самия акт, а не да се извлича
от съдържащите се в преписката материали. Липсата на изискуеми реквизити от
съдържанието на акта, е съществено нарушение на изискването за спазване на
установената му форма, препятства възможността да се извърши адекватна преценка
за съответствието му с материалния закон и е самостоятелно основание за
отмяната му.
При преценка относно наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на дисциплинарната процедура, съдът намира следното:
При издаване на оспорената заповед не е спазен 2-месечният преклузивен срок по чл.195 ал.1 от ЗМВР. Нарушенията, за които е ангажирана отговорността на оспорващия са „открити” по смисъла на чл.196 ал.1 от ЗМВР при получаване на Справка УРИ 276р 4698/15.03.2019г. Видно от поставената върху справката резолюция, същата е получена от Началник РУ-Ивайловград на 17.04.2019г. , а оспорената заповед е издадена на 18.06. 2019г. – извън законоустановения двумесечен срок от откриване на нарушенията, изтекъл на 17.06.2019г. Издаването на оспорената заповед след изтичането на 2-месечния срок по чл.195 ал.1 от ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание, е достатъчно да обоснове отмяната ѝ като незаконосъобразна без оглед на това дали е изтекъл 1-годишния срок от извършване на нарушенията. Следва само за пълнота да се отбележи, че към датата на издаването ѝ е изтекъл едногодишният срок от извършването на нарушението по т.1 от същата, а по отношение на нарушенията, описани в т. 2,т.3 и т.4 от заповедта такава преценка не може да бъде извършена, доколкото за същите не е посочен момент на извършването им. Едногодишният срок по чл.195 ал.1 от ЗМВР не е изтекъл единствено по отношение на описаното в т.5 от заповедта нарушение, но това обстоятелство е ирелевантно в случая, предвид изтеклия двумесечен срок за налагане на наказанието.
Гореконстатираното съществено нарушение на административнопроизводствените правила е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на оспорената заповед, респ. отмяната ѝ.
По изложените съображения съдът счита, че оспорената
заповед следва да се отмени като незаконосъобразна по смисъла на чл.146 т.2,
т.3 и т.4 от АПК.
Съдът
счита, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Със
същата на жалбоподателя са вменени пет дисциплинарни нарушения , на които общо
е дадена квалификация по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебни
задължения. Тази квалификация обаче е съответна само на описаното в т.1 от
заповедта деяние. Останалите такива, описани в т.2, т.3, т.4 и т.5 от заповедта
се изразяват в неизпълнение на заповеди и представляват дисциплинарни нарушения
по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР. Неправилната правна квалификация на тези
деяния не се е отразила на наложеното дисциплинарно наказание „порицание“,
доколкото съгласно чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР
това наказание се налага както за неизпълнение на служебни задължения,
така и за неизпълнение на заповеди. Независимо от последното, допуснатите съществени нарушения при провеждане на дисциплинарната
процедура възпрепятстват извършването на преценка извършени ли са от обективна
и субективна страна вменените на жалбоподателя нарушения. От друга страна,
предвид неспазване на двумесечния срок по чл.195 ал.1 от ЗМВР, такава преценка
не се налага.
По изложените съображения съдът счита, че оспорената
заповед следва да се отмени като незаконосъобразна по смисъла на чл.146 т.2,
т.3 и т.4 от АПК.
Предвид изхода на спора, на жалбоподателя следва се
присъдят направените по делото разноски в размер на 810.00 (осемстотин и десет)
лева, от които 10 (десет) лева платена държавна такса за образуване на
производство и 800 (осемстотин) лева договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение. Разходите в размер 19.20 лв, заплатени за снабдяване с преписи
от документи по делото, не следва да се присъждат, доколкото не представляват необходими
деловодни разноски.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №276з-201/18.06.2019г., издадена от Началник на РУ – Ивайловград към ОДМВР Хасково.
ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково да заплати на Н.Д.К. ***, с посочен съдебен адрес:*** направените по делото разноски в размер 810.00 (осемстотин и десет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: