Р Е Ш Е Н И Е
№…
В И
М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VІІІ административен състав, в
открито съдебно заседание на 25.10.2023г. в състав:
СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА
ЗЛАТЕВА
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия
Златева адм.дело №796 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано е по жалба на „Технострой
80“ ЕООД, ЕИК ********* представлявано
от С.Б.Р., седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, бул.“Христо Ботев“ №47,
вх.А, ет.6 против ревизионен акт № P-160U1321005256-091-001/12.04.2022г.,
потвърден с
решение №
282/04.07.2022г. на Директора на Дирекция “ОДОП“ -гр. Пловдив в частта на
установените задължения по ЗДДС и ЗКПО.
Твърди се в жалбата, че в хода на данъчното
производство органите по приходите не са изследвали изцяло всички факти и
обстоятелства, имащи отношение към определяне на задълженията на дружеството -
жалбоподател. Излага подробни съображения.
Моли съдът да отмени ревизионен акт № P-160U1321005256-091-001/12.04.2022г.,
потвърден с
решение №
282/04.07.2022г. на Директора на Дирекция “ОДОП“ -гр. Пловдив в частта на
установените задължения по ЗДДС и ЗКПО. Претендира разноски.
Ответникът - Директорът на дирекция
"ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Излага съображения. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема
от фактическа и правна страна следното:
Ревизионното производство е започнало със
заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001321005256-020-001/14.09.2021г. и
ЗИЗВР № Р- Р-16001321005256-020-002/22.12.2022г., №Р-16001321005256-020-003/25.01.2022г.,
спирана със заповед №Р-16001321005256-023-001/28.01.2021г., възобновявана със
заповед №Р-16001321005256-143-001/07.02.2022г., всички издадени от началник сектор при ТД на НАП-Пловдив.
Предмета на ревизията за задължения –
корпоративен данък за периода 01.01.2015г. – 31.12.2020г. и задължения по ЗДДС за
периода 01.12.2015г. – 31.12.2020г.
За резултатите от ревизията
е съставен ревизионен доклад (РД) №Р-16001321005256-092-001/21.03.2022г.,
връчен на ревизираното лице на 22.03.2023г. по електронен път , като не е
подадено възражение срещу него по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
Обжалваният РА е издаден от Теменужка Петкова
на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Мария Колева на длъжност
главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията – съгласно заповед
№РД-09-1979 от 30.09.2021г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив. Същите са
материално и териториално компетентни по смисъла на чл. 119 и чл.112 вр. чл.7
от ДОПК и чл.7, ал.1 от ЗНАП, в какъвто смисъл са указанията, дадени в ТР №5 от
22.06.2015г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС.
Предвид
изложеното и с оглед разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК съдът приема, че ревизионният
акт е валиден административен акт - издаден от компетентен орган по приходите на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след провеждане на ревизия,
възложена от надлежно оправомощен административен орган съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма
и съдържащ реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на
чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт и
изложените в РД мотиви по същество са мотивите на РА – в какъвто смисъл е
трайната и непротиворечива практика на ВАС.
В ревизионния акт са посочени фактическите и
правните основания за неговото издаване, ревизиращият орган е извършил анализ
на доказателствата и е приел, че ревизираното лице следва да довнесе задължения
общо в размер на 71 993,83лв и лихви за просрочия към тях размер на 22 744,32лв., от които 23 768,30лв
корпоративен данък и 6 561,68лв лихви и 48 225,53лв ДДС и 16 182,64лв лихви.
РА е връчен на жалбоподателя на 29.04.2022г.
По подадената срещу него на 05.05.2022г. жалба по реда на чл.152 от ДОПК е
постановено решение №282 от 04.07.2022г.
на Директора на Д“ОДОП“ – гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с което е потвърден ДРА. В
срока по чл.156 от ДОПК е подадена жалба срещу решение №282 от 04.07.2022г. на Директора на Д“ОДОП“
– гр.Пловдив при ЦУ на НАП.
Жалбата е подадена в установения за това
преклузивен 14-дневен срок от активно легитимирано лице, против годен за съдебен
контрол административен акт и пред местно компетентния административен съд – в
този смисъл е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна.
Предмет на спора са неприети доставки както следва:
- по 14 бр. фактури от „ДЕЛТА ГРУП 2020“ ЕООД
- 16 бр. фактури от „СТРОЙ КОРЕКТ Каменов“ ЕООД
- 1 бр. фактура от „БОБИ“2018 ЕООД
- 7 бр. фактури от „ПОКРИВСТРОЙ –ДОБРЕВИ“ ЕООД
- 1 бр. фактура от „РОСИ КОМФОРТ“ ЕООД
- 2 бр. фактури от „КАЛИЙС“ ЕООД
- 1 бр. фактура от „ДЖЕЙ КАР 4 КОНСЕПТ“ ЕООД
- 1 бр. фактура от „ЕОТЕРМ БГ“ ЕООД
- 10 бр. фактури от „ВИРАМАКС ЛИМИТЕД ВД“ ЕООД
- 2 бр. фактури от „ЛЕМТРАНС“ ЕООД
- 7 бр. фактури от „ЕВРОГРУП 7“ ЕООД
- 4 бр. фактури от „ХИДРОСТРОЙ БИЛДИНГ БГ“ ЕООД
- 1 бр. фактура от „ИВОН БИЛДИНГ 95“ ЕООД
- 3 бр. фактури от „ЕМ СИ СТРОЙ“ ЕООД.
С
обжалвания РА данъчният орган е отказал да признае правото на данъчен кредит по
ЗДДС и увеличаване на финансовия резултат по ЗКПО за посочените в горните фактури материали и услуги – СМР с мотиви, че
дружествата - доставчици не са открити на данъчния
си адрес, не са подали декларация по чл. 92 от ЗКПО или не са подали информация
по чл. 55 от ЗОДФЛ. Така ДО е приел, че не е налице реално осъществена доставка
по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС – именно поради непредставянето
на документи при насрещната проверка от страна на доставчика по фактурите -,
което е наложило извода, че не възниква правото на приспадане на данъчен кредит
съгласно чл. 68, ал.1 от ЗДДС. Мотивите за отказа по отношение на всички
изброени по-горе доставчици са идентични - доставчикът не може да докаже по
безспорен начин реална доставка при издаването на процесните фактури, както и невъзможност
да бъде установена необходимата техническа, материална и трудова/кадрова
обезпеченост за извършване на доставките.
Законодателят е предвидил правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на всяка доставка, за която са налице условията на чл. 68. ал. 1 и чл. 69 от ЗДДС, съответно липсват ограниченията на чл. 70 от ДДС, ако това право е упражнено при изпълнение изискванията на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно
чл. 68. ал. 1, т.1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която
регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този
закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Когато
стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното
лице облагаеми доставки, то същото има право да приспадне данъка за стоките или
услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице - му е доставил
или предстои да му достави. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен
кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т, 1 - т. 6 от ЗДДС.
Неправилно от събраните в хода на административното производство доказателства ревизиращият орган е приел, че липсват реални доставки – позовал се е единствено на липса на данни в проверените дружества – доставчици, непредставянето на всички изискани от тях документи и обяснения при насрещните проверки, без да обсъди представените от жалбоподателя доказателства за реализирането на доставките - първични счетоводни документи, приемо-предавателни протоколи, платежни документи, договори, договори за последваща реализация, фактури и протоколи за последваща реализация, счетоводни справки и справки по образец на НАП – неоспорени от ДО в съдебното производство. В решение №720 от 16.01.2009 г. на ВАС, 5-членен състав е прието, че ако такова оспорване не е извършено, а само в административния акт е записано, че документите са неистински, то съдът изгражда правните си изводи и се позовава в мотивите си и върху неоспорените доказателства, независимо от мотивите на административния орган в обжалвания акт. Отделно от това непредставянето на документи и обяснения от доставчика, както и липсата на данни - посочено като основание за отказа в РА и РД - не може да бъде единствено основание за отказ за признаване на данъчен кредит и да обоснове извод за липсата на технологична кадрова и материална обезпеченост. Реалното изпълнение по договорите се установи освен от приетите писмени доказателства, но и от показанията на разпитаните свидетели – лица,заети пряко и непосредствено в извършването на СМР. Съдът изцяло кредитира показанията им, предвид че са депозирани от незаинтересовани от изхода на делото лица, взаимно се допълват и кореспондират на писмените доказателства, събрани по делото. И доколкото според решение № 12664/14.10.2020г. по а.д. № 6790/2020 г. на ВАС, I-во о. не съществува ограничение за установяване на правно релевантния факт за осъществяване на доставките с гласни доказателствени средства, то съдът приема, че такова осъществяване е налице.
Установява се от
заключението на допуснатата ССчЕ, че всички фактури са намерили счетоводно отражение по
съответните разходни счетоводни сметки, начислен е ДДС по счетоводна сметка 453.1, начислен е ДДС на
покупките; извършени са плащания, отчетени по сметки 501 и 503.
По отношение на корпоративния данък за 2016г. няма фактури, издадени от
процесните доставчици, които да не са включени в дневниците за продажби. Затова
дължимият корпоративен данък остава непроменен спрямо декларираните данни от
жалбоподателя. За 2017г. доставчикът „Строй корект Каменов"' ЕООД е
декларирал фактура № 30/19.05.2017г. с по -малка стойност - вместо 4166,67лв
данъчна основа и 833,33лв ДДС е посочена стойност 2166,67лв и 433,33лв ДДС, което
налага увеличение на финансовия резултат /ФР/ с 2000лв.
Доставчикът „Геотерм БГ" ЕООД не е включил в справка-декларация фактура
№168/14.12.2017г. с данъчна основа 2583,33лв, поради което с тази сума се
увеличава ФР. Съответно общият размер на увеличението на ФР за 2017г. е 4583,33лв.
За 2018г. и 2019г. няма фактури, които да не са включени в дневниците за
продажби, поради което дължимият корпоративен данък остава непроменен спрямо
декларираните данни от жалбоподателя.
За 2020г. доставчикът „Делта груп 2020" ЕООД не е декларирал
фактури №**********/23.12.2020г. с данъчна основа 8316,67лв,
№**********/22.12.2020г. с данъчна основа 8316,67лв и №**********/29.12.2020г.
с данъчна основа 12597,80лв. Обща сума на данъчните основи, с които се
увеличава ФР е 29 231,14лв. Доставчикът „Хидрострой билдинг БГ" ЕООД
не е декларирал фактури № 62/30.11.2020г. с данъчна основа 4116,67лв, №**********/19.12.2020г. с данъчна основа 3500лв,
№**********/21.12.2020г. с данъчна основа 1233,33лв. и №*********/07.12.2020г.
с данъчна основа 6766,67лв. Обща сума на данъчните основи, с които ще се
увеличи ФР е 15 616,67лв. Общият размер на увеличението на ФР за 2020г.
е 44847,81лв.
Така общият размер на увеличението на финансовия резултат за 2020г. е 44847,81лв. и при общо дължим корпоративен
данък в размер на 4693,41лв и внесен такъв в размер на 208,63лв, остава дължим
данък в размер на 4484,78лв. Съответно дължимата лихва е в размер на 356,32лв.
Органите по приходите са били длъжни в хода на
ревизията да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение
за правата, задълженията и отговорността на задълженото лице и да изяснят
всички факти и обстоятелства от значение за установяване и събиране на
публичните вземания, включително като направят пълна проверка на счетоводството
на всеки един от доставчиците и анализ на счетоводните книжа и договорите, във
връзка с реализацията на които са издадени, за да установят
извършените доставки. Недопустимо е да се вменява във вина на жалбоподателя
липсата на първични документи, касаещи доставчика, доколкото той няма
задължение да ги съхранява - количествено-стойностни сметки, разходни норми за
стоки, материали, труд, транспорт, извършени от доставчика, както и данни дали
са извършени от лица, заети по трудово правоотношение или от подизпълнители на
доставчика. Отделно от това резултатите от тези данни са обективирани в
окончателните актове по строителството, които са приети безспорно.
От
изложените обстоятелства в РА не се налага извод по отношение на никоя от
процесните фактури да са налице данни, които да сочат на измама по смисъла на
правото на ЕС в областта на косвеното данъчно облагане. Доставчикът е потвърдил
издаването на фактурите с включването им в дневниците си за продажби. Според решение
по дело С-18 от 13.02.2014г. на СЕС националният съдия следва да съобрази
всички фактически обстоятелства и въз основа на тях да изгради заключението си
за реалност на доставките, като се уточнява, че „обстоятелството, че
доставената услуга не била действително извършена от посочения във фактурите
доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не
разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната
услуга, не били оправдани в счетоводната им документация или се оказало, че
някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица,
само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане.
Според
СЕС режимът на правото на приспадане на данъчен кредит, предвиден в Директива 2006//1
12, не допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело или не е могло да знае,
че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че
сделка по веригата от стоки преди и след осъществената от данъчнозадълженото
лице сделка е опорочена поради измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му
бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. В решение от 06.09.2012г.
по дело С- 324/11 и решение от 21.06.2012г.
по съединени дела С-80/11 и С-142/11 е прието, че добросъвестният получател по
облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги не следва да бъде санкциониран с
отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на
неговия доставчик. Непредставянето на доказателства за обезпеченост за
изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при наличието на
данни за безспорно извършени доставки, не следва да лишава ревизираното
дружество от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на
начисления ДДС по издадената фактура.
Ревизираното лице е удостоверило
доставките със съставянето на съответните протоколи и акт. обр.19. Това са и
документите по изпълнението, върху чието съдържание получателят може да влияе.
Съставянето и съдържанието на останалите документи, приети от ревизиращия орган
като основания за издаване на оспореното
решение, зависи изцяло от съответния изпълнител и непълнотите в съдържанието им
или изначалната им липса не следва да се вменяват в отговорност на
жалбоподателя /напр. решение №12664/14.10.2020 г. по а.д. № 6790/2020 г. на
ВАС/. Също и СЕС в решение по дело С-516/14 приема, че принципът на неутралитет
на ДДС налага да се допусне приспадането дори и при неизпълнението на някои от
формалните изисквания, стига да са изпълнени материалноправните предпоставки.
Последователна е практиката на ВАС, че възприятията на органите по приходите
нямат доказателствена сила, а следва да бъдат установени в производството с
допустимите доказателствени средства - решение №2114/17.02.2021г. на ВАС по
а. д. № 10931/2020 г., I о.
Дори да са налице отделни пропуски при доставчици, то същите не биха били самостоятелно основание за отказ на платения ДК. Подобен подход предполага да се поставят допълнителни изисквания към доказването на предпоставките за правото на приспадане, което е в противоречие с материалния закон /в този смисъл решение по дело С-18/13, т. т. 46 и 47 на СЕС, решение № 2689/11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2243/2014 г., I о./. Отделен е въпросът, че данъчният орган не е обсъдил предоставените от доставчиците документи по повод извършените насрещни проверки и е формирал изводите си въз основа на неотносими такива. Както е прието в решение № 407 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7962/2019 г., VIII о. задължение на получателя по доставката е да установи реалното изпълнение на същата, като негова е доказателствената тежест да я докаже с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства, като за целта са ангажирани двустранно подписани документи, удостоверяващи извършването на доставката на услуги. С какви работници е работил доставчикът и дали е спазил трудовото и осигурителното законодателство не може да се вменява като отговорност на получателя. ЗДДС не обуславя правото на данъчен кредит за получателя на доставката от наличието или не на конкретно ангажирани от изпълнителя работници.
В решение по дело С-324/11 на СЕС е прието, че Директива 2006/112/ЕО не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът на строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.
Непротиворечива е практиката на ВАС, когато приема, че дори да не е доказан произхода на стоките и кадровия и технически потенциал на съответния доставчик, щом е установена тяхната наличност или последваща реализация, то следва да се приеме, че доставките са реално извършени и да не се отказва данъчен кредит / напр. решение № 1316 от 05.02.2015г. по а.д.№4995/2014 г. на ВАС и др./.
Ирелевантно е за признаване правото на данъчен кредит в случая дали отделните доставчици са подали или не годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО и изобщо дали са изпълнили свои задължения към НАП, вкл. дали имат изискуеми публични задължения в големи размери / напр. решение №407 от 13.01.2020г. на ВАС по адм. д. №7962/2019г., VIII о.; решение № 1472 от 29.01.2020 г. на ВАС по а. д. № 9946/2019 г., I о., решение № 11211 от 31.07.2013 г. по адм.д. № 210/2013 г. на вАС и др./.
Така е прието и в решение на СЕС по дело
С-384/04, решение по дело С-642/11 и
дело С-643/11, в които е прието, че правото на данъчен кредит се установява на
база обективни данни, а не въз основа на издаден ревизионен акт на доставчика.
По отношение на задължението за
довнасяне на сумата от 23 768,30лв корпоративен данък и 6 561,68лв
лихви съдът приема, че е жалбата е неоснователна за сумата от 4484,78лв. корпоративен данък и 356,32лв лихва. Този извод се налага по изложени по-горе съображения и
с оглед заключението на ССчЕ, което съдът възприема изцяло като обективно,
неоспорено и кореспондиращо с останалите събрани по делото доказателства.
Всичко това мотивира съда да приеме, че
незаконосъобразно данъчният орган е приел, че ревизираното лице следва да
довнесе задължения в размер 48 225,53лв ДДС и 16 182,64лв лихви, както и за
разликата над 4484,78лв. корпоративен данък до сумата от 23 768,30лв
и над 356,32лв лихва до сумата от 6
561,68лв и в тази част решението, с
което е потвърден ревизионния акт, следва да бъде отменено, като в останалата
част жалбата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
делото следва да се присъдят разноски съобразно уважената и отхвърлената част
от жалбата, или в тежест на ответника следва да се възложат сторените от
жалбоподателя разноски в размер на 1595,69лв, а в тежест на жалбоподателя
следва да се възложат сторените от ответника разноски в размер на 553,54лв.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя, тъй като с оглед материалния интерес същото е под минималния
предвиден размер в чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените
съображения Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ ревизионен акт №P-160U1321005256-091-001/12.04.2022г., потвърден с решение № 282/04.07.2022г. на Директора на Дирекция “ОДОП“
-гр. Пловдив, с който са установени допълнително данъчно-осигурителни
задължения в размер на 48
225,53лв ДДС и 16 182,64лв лихви върху тях и допълнително данъчно-осигурителни задължения за размера над 4484,78лв.
корпоративен данък до сумата от 23 768,30лв и над 356,32лв лихва върху тях до сумата от 6
561,68лв., като отхвърля жалбата в останалата част.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да
заплати на „Технострой
80“ ЕООД, ЕИК ********* представлявано от С.Б.Р.,
седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, бул.“Христо Ботев“ №47, вх.А, ет.6
сторени съдебно-деловодни разноски
в размер на 1595,69лв.
ОСЪЖДА „Технострой 80“ ЕООД, ЕИК ********* представлявано от С.Б.Р., седалище и адрес на
управление гр.Пазарджик, бул.“Христо Ботев“ №47, вх.А, ет.6 да заплати на Националната агенция за приходите сторени
съдебно-деловодни разноски в размер на 553,54лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: