Решение по дело №46/2020 на Окръжен съд - Перник

 

 

 

 

 

Р         Е       Ш       Е       Н        И        Е

 

 

№  56/ 18.02.2020 год.  град Перник

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

           Пернишкият окръжен съд, в закрито заседание на 18.02.2020год. /осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година/ в следния състав:  

 

                                                                           Председател: Милена Даскалова       

                                                                                 Членове : Рени Ковачка       

                                                                                                    Антон Игнатов

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Ковачка гр.дело № 46 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.435 и следв. от ГПК.

         Пернишкият окръжен съд е сезиран с жалба, подадена от Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане„ АД гр. София против Постановление от 19.12.2019год.  на ЧСИ Д. по  изп.дело № 20197510400519/2019год., с което е отказано да се уважи възражение вх.№ 10021/19.12.2019год., подадено от жалбоподателя и съдържащо искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя, както и за коригиране размера на начислената по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса. В жалбата се излагат доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвокат пълномощника на взискателя и за липса на основание таксата по т.26 от Тарифа към ЗЦСИ да бъде начислявана и върху адвокатско възнаграждение, поради което се иска редуциране на адвокатското възнаграждение до  минималния размер от 200лева съгласно чл. 10, т.1 от Наредба № 1 / 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и намаляване на размера на определената по т.26 от Тарифа на ЗЧСИ пропорционална такса.

          При уважаване на жалбата жалбоподателят претендира присъждане на разноски в настоящото производство.

          Ответникът по жалбата не е депозирал писмен отговор.

          Частният съдебен изпълнител е изложил мотивите си по обжалваните действия съгласно чл.436, ал.3 от ГПК.

           Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства –съдържащите се такива в изп.дело № 20197510400519/2015год. по описа на ЧСИ Д., намира подадената жалба за допустима, поради което същата следва да се разгледа по същество.

          Изпълнително дело № 20197510400519/2015год по описа на ЧСИ Д. е  образувано въз основа на молба от В.М.С. –лично и като законен представител на В.М. и изпълнителен лист от 25.10.2019год., с който ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да им заплати на основание по чл.226, ал.1 от КЗ / отм./ обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от ПТП, станало на 10.08.2015год., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2016год. до окончателното им изплащане, както и разноски, направени в съдебното производство.  Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена от адв. Р.К. като пълномощник на взискателите, с нея е поискано присъдените суми да бъдат събрани чрез „всички способи, разрешени от закона“ и чрез налагане на запор върху банковата сметка на длъжника и е представен договор за правна защита и съдействие № *** с уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 800 лева.

                С молба вх.№ 08698/13.11.2019год. адвокат пълномощника на взискателя е поискал назначаване на съдебно-икономическа експертиза,  като от изготвената такава се установява, че дължимите съгласно изпълнителния лист суми са следните: 12 835.60лева главница, 3 762.03лева лихва до 18.11.2019год. и 1 198 лева разноски или общо 17 795.63лева. В заключението е посочено, че адвокатския хонорар по изпълнителното дело е в размер на 800 лева, както и че дължимата се такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е в размер на 1346.76 лева без ДДС.

                На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от него на 23.11.2019год. По делото не се твърди, нито се установява доброволно плащане на дълга от длъжника. Приложените доказателства сочат, че сумата по изпълнителния иск е събрана и изплатена на взискателите в срока за доброволно изпълнение, но след наложен запор.

                При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

                Съгласно чл.79, ал.1 от ГПК длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство  само в два случая. Когато  не е дал повод за предявяване на  изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия са изоставени от взискателя и отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноските в изпълнителното производство. В случая се поставя въпроса относно обема на отговорността за разноските в изпълнителното производство.

               Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, взискателите  са упълномощили адв. К. да подаде молба за образуване на  изпълнителното дело, както и да осъществява процесуално  представителство по същото. В този смисъл, учредената на адвоката представителна власт обхваща не само действия по образуване на изпълнителното дело,но и  процесуално представителство, защита и съдействие на доверителя му в производството. За тези действия по образуването  и воденето на делото  му се дължи съответно възнаграждение в справедлив и обоснован размер, не по-нисък от посочения в чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от наредба № 4 /2009год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За образуване на изпълнителното дело и съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата се дължи възнаграждение в размер на 200 лева, както и такова за осъществено процесуално представителство по реда на чл.10, ал.1, т.2 във вр. с чл.7, ал.2 ,т.4 от Наредбата- една втора от размера, изчислен по реда на чл.7  според материалния интерес по делото / 1/ 2 от 830 +3% от 7 955.63лева/, а именно 534.34 лева или общо 734.34лева.  Предвид на изложеното  определеният адвокатски хонорар в размер на 800лева не се явява прекомерен и необоснован, поради което този размер не следва бъде редуциран до законоустановения минимум от 734.34лева. Същият се явява съобразен с фактическата и правна сложност на делото и съответен на извършените от процесуалния представител на взискателите  процесуални действия.   

                Неоснователно се поддържа в жалбата дължимост единствено на възнаграждение по чл. 10,т.1 от Наредба № 1 / 2004год. за образуване на изпълнително дело. Действително съдебната практика приема, че в случай на извършено плащане в срока за доброволно изпълнение, липсва основание за плащането на възнаграждение за водене на изпълнителното производство и е обосновано намаляването на възнаграждението само до дължимото за образуване на изпълнителното дело. Настоящият случай не е такъв. Дългът е изплатен в срока за доброволно изпълнение, но това плащане не се установи да е извършено по волята на длъжника, а в резултат на наложен запор върху банковите му сметки.  Действията по налагане на запора върху банковите сметки на длъжника са предприети от съдебния изпълнител по искане на взискателя, направено в молбата за образуване на изпълнителното производство и съставляват такива с цел удовлетворяване на вземането на ищеца, за които се дължи възнаграждение съгласно чл. 10, ал.1 ,т.2 от Наредба № 1 / 2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

                  Неоснователно е оплакването в жалбата, че върху разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство не следва да се начислява пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. По този въпрос, в съдебната практика са налице две противоречиви становища, като настоящият състав застъпва това, спрямо което, адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство се включва както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл.83, ал.1 от ЗЦСИ, така и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т.26 от ТТРЗЧСИ и респ. служи за база за начисляване на пропорционалната такса. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защита по изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по изпълнението, което е за сметка на длъжника,съгласно чл.79, ал.1 от ГПК, поради което то  се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Ето защо таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ следва и в случая правилно е определена и върху сумата от 800 лева, разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат пълномощника на взискателите.

                 Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че липсват основания за редуциране на адвокатското възнаграждение на адвокат пълномощника на взискателите в изпълнителното производство и за намаляване на размера на дължимата се такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

                  Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд

 

                  Р     Е        Ш        И:

 

                  ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 10037/20.12.2019год., подадена от  Застрахователно акционерно дружество ОЗК –Застраховане“ АД гр.София против Постановление от 19.12.2019год. по изп.дело № 20197510400519/2019год. на ЧСИ Е.Д..

                  РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

Председател :                                                   Членове: