Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4889 18.12.2019 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 11702
по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни
искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 203
ЗВ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
"Шести септември" № 250, представлявано от ***С.Л.Н., чрез ***Н., е
предявил против Р.Г.П., ЕГН ********** *** иск за признаване на установено, че
ответникът дължи следните суми: 435,48
лева главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална
вода за периода 12.06.2015 г. – 15.02.2019 г. за обект, находящ се в с. ***;
17,03 лева обезщетение за забава за
периода 31.08.2015 г. – 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.05.2019
г. до окончателното погасяване, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр. дело № 8257/2019 г. по описа на ПдРС.
В исковата молба се твърди, че за
периода от 12.06.2015 г. – 15.02.2019
г. ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по
доставка и отвеждане на канална вода за
ползван от него обект, находящ се в с. ***
по партида с аб.№ ***, като за потребените количества вода били издадени
съответни фактури, подробно описани в исковата молба. При забава в плащанията
абонатът следвало да дължи и законна лихва, в която връзка също били издадени
фактури. Отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично
известни общи условия. Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу
ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за
дължимите суми, но по образуваното по случая частно гр. дело № 8257/ 2019 г. на
ПдРС, на ищецът било указано в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК да предяви
установителен иск за горните суми. Претендират се и разноските в настоящото
производство.
Ответникът не е депозирал писмен
отговор и не се явява в първото по делото заседание, редовно призован и
уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК.
Препис от исковата молба е редовно
връчен на ответника, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано,
че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание, проведено
на 21.11.2019 г. ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено
искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото
ищецът чрез пълномощника си е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай
всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл.
131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението
за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца
за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от
представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи
изводът, че искът е вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав
счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл.
239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявения
иск следва да се уважи изцяло, като се признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 435,48 лева главница,
представляваща неплатени задължения за
консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 12.06.2015 г. –
15.02.2019 г. за обект, находящ се в с. ***; 17,03 лева обезщетение за забава за периода 31.08.2015 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.05.2019 г. до окончателното.
По отношение на
разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния
им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 75 лв.
Следва да бъдат присъдени и направените по ч. гр. дело № 8257/19 г. по описа на
ПдРС разноски- 25 лв. за държавна такса и 50 лв. –юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Г.П., ЕГН
********** ***, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. "Шести
септември" № 250, представлявано от ***С.Л.Н., следните суми: 435,48 лева главница, представляваща
неплатени задължения за консумиране на
питейна и отведена канална вода за периода 12.06.2015 г. – 15.02.2019 г. за
обект, находящ се в с. ***; 17,03
лева обезщетение за забава за периода 31.08.2015 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2019 г. до изплащане на вземането, които суми са
присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр. дело № 8257/2019 г. по описа на ПдРС, І гр. с.
ОСЪЖДА Р.Г.П., ЕГН **********
***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. "Шести
септември" № 250, представлявано от ***С.Л.Н., направените по делото
разноски в размер на 75
лева, както и направените по частно гр. дело № 8257/ 2019 г. на ПдРС разноски в
размер на 75 лева, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Заверен препис от решението, ведно с
приложеното ч.гр. дело № 8257/2019 г. по описа на ПдРС, І гр. с. да се изпратят
на ПдРС, І-ви гр. с.
Ответникът разполага със защита срещу
решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно
с оригинала!
ДГ