Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V-ти въззивен състав на осемнадесети април две хиляди и шестнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
ЯНА
ФИЛИПОВА
на секретаря П.Ц., в присъствието на прокурора Пламен Райнов, разгледа докладваното от съдия Кехайова наказателно дело ВНОХД № 921 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 24.10.2012г., постановена по НОХД №17233/2010г. по описа на СРС, НО, 95 състав, подсъдимият И.С.Л. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 170, ал. 2, пр. 3, вр. с ал. 1, пр. 6 от НК и във вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, което е отложено за изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. В тежест на подсъдимия Л. са възложени направените по делото разноски в размер на 307,16 лева на основание чл. 189, ал. 3 от НПК. С посочената присъда подсъдимият Р.Н.Р. също е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 170, ал. 2, пр. 3, вр. с ал.1, пр.6 от НК и във вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, което е отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК. В тежест на подсъдимия Р. са възложени направените по делото разноски в размер на 307,16 лева на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
В депозираните жалба и допълнение към тях от адвокат Г. и адвокат Ч., защитници съответно на на подс. Л. и подс. Р. се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и постановена в противоречие със събраните по делото доказателства. Посочва се, че съдът не е изследвал пълно, всестранно и обективно събраните по делото писмени и гласни доказателства като неоснователно са кредитирани показанията на свидетелите А.А., Р. А., И., Д., П., М. и Р., не са обсъдени съществените противоречия между показанията на свидетелите А.А. и Р. А., както и не са кредитирани показанията на свидетеля очевидец В.Г.
Неправилно според защитата са кредитирани опороченият протокол за оглед на местопроизшествие и начина и средствата във връзка с приобщаване на веществените доказателства по делото. Защитниците намират, че двамата подсъдими Л. и Р. не са осъществили от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 170, ал. 2, пр. 3, вр. с ал.1, пр.6 от НК, поради което молят да бъде отменен първоинстанционния съдебен акт и вместо него да бъде постановена нова оправдателна присъда по отношение на подсъдимите Л. и Р.. Алтернативно се прави искане за отмяна на присъдата на първостепенния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС, поради липса на анализ от правна страна в мотивите към нея, както и поради неправилен анализ на доказателствената съвкупност, водеща до грешна правна квалификация на деянието.
С оглед депозираните жалби е било образувано въззивно производство по ВНОХД 904/2013г. по описа на СГС, НО, XIII въззивен състав, приключило с постановяването на присъда по реда на чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК. Присъдата е била протестирана от Софийска градска прокуратура и с решение № 338 от 05.03.2015г. на ВКС, III н.о. по н.д. № 1045/2014г. същата е била отменена и делото върнато за разглеждане на същия съд от друг състав, от стадия на съдебното заседание.
Съобразявайки депозираните жалби и решението на ВКС № 338 от 05.03.2015г., ІІІ н.о. по н.д. № 1045/2014г. с указания за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, е било образувано ВНОХД № 908/2015г., по описа на СГС, НО, ІІ въззивен състав, приключило с постановяването на присъда по реда на чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК. Присъдата е била протестирана от Софийска градска прокуратура и с решение № 25 от 24.02.2016г. на ВКС, I н.о. по н.д. № 65/2016г. същата е била отменена и делото върнато за разглеждане на същия съд от друг състав, от стадия на съдебното заседание.
С определение по реда на чл. 327 НПК въззивният съд е допуснал допълнителен разпит на св. А.Г.А..
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Л. – адв. Г. подържа жалбата, моли за отмяна на обжалваната присъда и за постановяване на нова оправдателна присъда.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Р. – адв. Х. подържа жалбата, моли за отмяна на обжалваната присъда и за постановяване на нова оправдателна присъда.
Представителят на СГП счита, че жалбата е неоснователна, като предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена при съобразяване на указанията на ВКС.
В с.з. пред въззивната инстанция подс. Р. заявява, че не е виновен и моли да бъде оправдан.
Подс. Л. пледира за оправдателна присъда.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е провел надлежно съдебно следствие. Събрал е необходимите и възможни доказателствени средства при спазване на гаранциите за правото на защита на подсъдимите Р. и Л., както и принципа за разкриване на обективната истина по делото. Въз основа на доказателствения материал по делото е достигнал до фактическа обстановка, която напълно се подкрепя от обективните данни, явява се обоснована, постановена при верен и обективен прочит на доказателствата.
Подс. И.С.Л. е роден на *** ***, българин, български гражданин, средно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********, с адрес ***.
Подс. Р.Н.Р. е роден на *** ***, българин, български гражданин, средно образование, разведен, работи, неосъждан, ЕГН **********, с адрес ***.
В периода през м. март, 2010 г. свид. Р. И. живеела в гр. *******************. На 09.03.2010 г. сутринта около 06,30 часа свид. И. излязла за работа, като заключила вратата, която била с обикновена секретна брава. Нямало допълнителни заключващи устройства. В апартамента срещу нейния, на същия етаж живеел свид. А.А., който този ден си бил в къщи, заедно с майка си. Около 11,00 часа свид. А. чул, че някой звъни продължително на звънеца от домофоните на вратата на входа, която се заключвала. Свид. А. погледнал през прозореца на стаята, но не видял кой звъни. Не след дълго на вратата на апартамента му се почукало силно, тъй като звънецът не работел. Свид. А. погледнал през шпионката и видял подс. Л., подс. Р. и свид. Г.. Свид. А. решил да не отваря, тъй като не познавал мъжете. Подсъдимите продължили да тропат по вратата на жилището на свид. А., тропали по вратите и на трите апартамента, находящи се на етажа. Свид. А. отишъл при майка си и я помолил да намали звука на телевизора, като й казал, че пред вратата им има трима мъже, които не познавал. Свид. А. се върнал до входната врата и започнал да наблюдава действията на подсъдимите Л., подс. Р. и свид. Г. през шпионката и през ключалката на вратата. Мъжете позвънили на отсрещния апартамент, където живеела свид. Р. И.. След като установили, че в жилищата на етажа нямало никой, подсъдимите отворили вратата на жилището на свид. И. чрез специално извита тел, като използвали и подбрани и подправени ключове. Подсъдимите влезли в жилището и започнали да разхвърлят вещите. В същото време свид. А. се обадил на своя позната, която работела в полицията, обяснил й, че трима мъже разбиват вратата на жилището, което се намирало срещу това, в което живеел той и тя го посъветвала да се обади на спешен телефон. Свид. А. се обадил на спешен телефон 166 и след около пет минути на място били изпратени полицейски служители. Когато пристигнали полицейските служители, свид. А. успял да привлече вниманието им като хвърлил в тяхната посока снежна топка, след което от прозореца им обяснил с жестове, че става въпрос за трима мъже. Когато чули, че някой влиза във входа, подсъдимите се качили нагоре, в посока към покрива и оставили там раницата, в която били техническите средства. След това слезли надолу. Подс. Л. и подс. Р., както и свид. Г. били задържани от органите на полицията.
При направения оглед полицаите и свид. А., открили на горния етаж раница, в която имало метален лост, отвертки, клещи, брава, тел огъната във формата на буквата „Р” и други инструменти. Раницата с инструментите била иззета от разследващите.
Същевременно свид. И. се прибрала в дома си около 14,30 часа и установила, че входната врата на апартамента е разбита, вътре в жилището имало разхвърляни вещи. Свид. И. не установила да липсва нещо от жилището. Извършен бил оглед и зад вратата на жилището били намерени чифт текстилни ръкавици.
На 09.03.2010г. и 10.03.2010г. било проведено процесуалноследствено действие разпознаване, в хода на което св. А.А. категорично в присъствието на поемни лица, разпознал и посочил подсъдимия Р. Ракйков и подс. И.Л. като извършители на престъплението. Св. св. А.А. посочил и признаците по които разпознал подсъдимите Р. и Л..
От заключението на ДНК експертизата на веществени доказателства се установява, че по намерените зад вратата на жилището на св. Р. И. ръкавици има биологичен материал, произхождащ от поде. И.Л..
Подс. Р. е осъждан е определение на СРС по н.о.х.д. № 14675/05 г., влязло в сила на 23.05.2006 г. за престъпления по чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК и по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК, като му е наложено едно общо наказание в размер на пет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. На основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК поде. Р. е реабилитиран по право към 23.05.2009 г.
При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което е признал подсъдимите Р. и Л. за виновни в извършеното престъпление.
Както фактическите констатации, така и правните изводи на първата инстанция се споделят изцяло и от настоящия състав, защото те почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства.
Фактите по делото са правилно установени от СРС и настоящата инстанция се солидаризира с изводите на първостепенния съд, че обвинителната теза е доказана по несъмнен начин. Този извод се основава на събраните по делото гласни доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетелите А.Г.А., Р. С. А., Р. Г. И., В.В. Г., Н.Т.Д., Г.Д. П., В.Ц. М., Д. Р., проведената очна ставка между свид. А.А. и Р. А., писмените доказателства и доказателствени средства - справки за съдимост на подсъдимите, протокол за оглед от 09.03.2010 г., ведно с фотоалбум към него, протоколи за разпознаване на лица, ведно с фотоалбуми към тях, протокол за доброволно предаване, заключенията на трасологичната експертиза, дактилоскопната експертиза и ДНК експертизата, както и веществените доказателства по делото - раница с различни инструменти и чифт текстилни ръкавици.
По отношение на главния факт - извършеното деяние и
неговите автори, с
най-висока степен на информативност се отличават показанията на свидетеля А.А.. Именно той е лицето,
което е възприело
подсъдимите, като лицата, които след като са звънели продължително и са
тропали по вратите на апартаментите на етажа на жилището на св. А. и св. Р. И.
е сигнализирал органите на МВР, както и е наблюдавал действията на подсъдимите,
включително ги е видял да излизат от дома на св. Р. И.. От показанията на този
свидетел се установява също така, че впоследствие заедно с разследващите органи
се е качил на етажа над този, на който се е намирало неговото жилище и това на
св. Р. И., където е видял раница, в която се намирала щанга и за която по
категоричен начин сочи, че преди инкриминираната дата не е била на мястото, на
което е била намерена. Не на последно място
показанията на св. А.А. свидетелстват и за това, че именно трите лица които е
видял на стълбищата площадка пред неговия апартамент да звънят и да тропат по
вратите на апартаментите са именно трите лица, които в последствие са били
задържани от органите на МВР.
От изложеното действително се налага изводът, че единствените преки доказателства за деянието и неговото авторството, установяващи като такива подсъдимите Р. и Л. са показанията на св. А.А. и извършените с негово участие разпознавания в досъдебното производство. Това налага внимателното обсъждане на показанията на свидетеля на плоскостта на собственото им съдържание и вътрешна логика, както и по отношение на останалите доказателства. Обстоятелството, че св. А.А. е единствен-очевидец, възпирал действията на двамата подсъдими и св. В.Г. през шпионката и ключалката на апартамента си не е основание за тяхното подценяване. Принципно, запаметяването и впоследствие възпроизвеждането на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен човек, която се влияе от множество фактори - възраст, наблюдателност, способност за точно пресъздаване, интелектуални възможности, добросъвестност. Показанията на св. А.А. - в млада активна възраст, показват, че той се отличава със значителни възможности да възприема точно детайлите на ситуацията и да запомня и възпроизвежда прецизно хронологията на събитията. Добросъвестността на свидетеля се проявява в обстоятелството, че той не преувеличава, нито изопачава факти. Това е видно и от описанието на конкретните действия на подс. Р. и подс. Л., както и реакцията на св. А.А. на тяхното поведение. Нещо повече показанията на св. А.А. относно основните факти, свързани с предмета на доказване остават непроменени във времето от разпита му непосредствено след инкриминираното деяние до този проведен пред настоящия съдебен състав.
Въззивният съд извърши самостоятелен и внимателен анализ на показанията му и констатира, че те са последователни, точни и не съдържат вътрешни противоречия. Обосновано районният съд е отчел обективността на свидетеля, който съобщава фактите, без да ги оценява или квалифицира. Въззивният съд намира, че не е налице непоследователност на свидетеля при описание на извършителите, като той изрично уточнява и пред настоящия въззивен състав, че е разпознал лицата, които е видял да стоят на етажната площадка непосредствено преди да се установи, че апартаментът на св. Р. И. е бил разбит, като включително ги посочи и в с.з. Уточни също така, че ги е видял и при задържането им от полицейските служители като включително ударил подс. Р.. На практика всичко това установява увереност в авторството на инкриминираното деяние, като практически изключва възможността да греши. Св. А.А. подробно описва в съдебно заседание и начинът и мястото, от което е наблюдавал действията на двамата подсъдими и св. Г., като не посочи да има или да е имал някакво колебание, както при проведеното в досъдебното производство разпознаване, така и в последващите му разпити пред различните съдебни инстанции, че тъкмо подсъдимите Р. и Л. са били лицата, които са звънели по звънците, тропали по вратите, а в последствие видял да излизат от апартамента на св. Р. И..
Поради това въззивният съд намира за обосновани доводите на районния съд, че показанията на св. А.А. са надеждна основа за установяване на механизма и авторството на инкриминираното деяние, респ. за участието на подсъдимите Р. и Л. в извършваното му. Св. А.А. прецизно изяснява последователността на действията на подсъдимите и категорично заявява убедеността си, че извършителите са именно те. Показанията му за обстоятелствата, при които ги е наблюдавал изясняват без всякакво съмнение обосноваността на убеждението му, че е могъл да разгледа и впоследствие да разпознае подсъдимите.
На следващо място въззивният съд намира, че достоверността на показанията на св. А.А. се подкрепя от събраните по делото непреки доказателства, в това число от показанията на полицейските служители – Н.Д., св. В. М.; св. Г.П. и св. Р. А., които бяха категорични, че след като са пристигнали на местопроизшествието са установили двамата подсъдими – Л. и Р., като малко по-късно към тях се присъединил и св. В.Г..
Така от показанията на св. А.А. се установяват извършителите на деянието, а именно подсъдимите Л. и Р., които са били задържани на място от органите на полицията по сигнал именно на свид. А.. От показанията на свидетелите Н.Д., В. М., Г.П. и Р. А. се установяват обстоятелствата относно задържането на двамата подсъдими Л. и Р. и на свид. Г. във входа на блока. От показанията на свид. Р. А. също се установяват и обстоятелства във връзка с това къде и какви вещи са били намерени, които са приобщени към делото като веществени доказателства.
По отношение това дали подсъдимите Р. и Л. са лицата, които са влезли в жилището на св. Р. И., съдът кредитира освен показанията на св. А.А., дадени от него по време на разпита му в хода на съдебното следствие, така и тези, които св. А.А. е дал по време на извършените от него разпознавания и които са били отразени в протоколите за разпознаване на лица и предмети. Същевременно присъствалите по време на разпознаването поемни лица са подписали съответните протоколи без да направят каквито и да било възражения или бележки срещу начина на провеждане на тези процесуалноследствени действия. С оглед изложеното съдът кредитира протоколите за разпознаване на лица и предмети, като счита, че същите са изготвени в съответствие с изискванията на НПК, като по време на самото разпознаване не са допуснати съществени нарушения на процедурата- разпознаванията са извършени в присъствието на поемни лица, като на свидетеля А.А. са били предоставени за разпознаване по четири лица. Протоколите за разпознаване са подписани, както от св. А.А., така и от поемните лица и от присъстващите по време на разпознаването без нито една забележка или възражение, включително досежно фрапантни разлики във външния вид и възрастта на лицата, представени за разпознаване, както и досежно отразеното в протоколите дали и по какво св. А.А. е разпознал подсъдимите.
Предвид всичко изложено съдът прие, че протоколите за разпознаване са годно доказателствено средство по смисъла на НПК и удостоверяват отразените в тях факти и обстоятелства.
Относно показанията на св. Р. А.
и св. А.А. в частта в която посочват мястото,
на което са били намерени бели платнени ръкавици, съдът намира за нужно да
посочи, че същите не пораждат противоречие относно констатираната и подробно
описана по-горе фактическа обстановка, доколкото от една страна показанията на св.
Р. А. се подкрепят изцяло от писменото доказателствено средство, а именно
протокол за оглед на местопроизшествие, а от друга обстоятелството, че са били
намерени бели платнени ръкавици между саксии на междуетажната площадка между
шести и седми етаж, не означава, че такива не са били установени и до входната
врата на жилището на пострадалата св. Р. И.. Следва да се подчертае, че извод за възможността в района на местопроизшествието да е имало повече от един чифт ръкавици съдът
прави и въз основа на обстоятелството, че се касае за деяние, към което е била
установена съпричастност на две лица – подс. Р. и подс. Л..
Същевременно настоящата съдебна инстанция не намери основание да не
кредитира протокола за оглед на местопроизшествие, респ. не намери основание да
не приеме отразените в него констатации, доколкото относно достоверността на
същия са налице и гласни доказателствени средства, а именно показанията на св. Д.
Р., от които се установяват извършените от разследващите действия в хода на
проведения оглед на местопроизшествие.
Първостепенният съд в достатъчна степен задълбочено е обсъдил по каква причина не дава вяра на показанията на св. В.Г. в частта, в която излага причините, поради които той, подс. Р. и подс. Л. са били на инкриминираното място. При преценката на достоверността на показанията на св. Г. не може да бъде подминато и от тази съдебна инстанция обстоятелството, че по отношение на св. В.Г. са налице данни за участието му в инкриминираното деяние, респ. да заяви причина поради която той и двамата подсъдими са били на местопрестъплението, различна от тази която е посочил, би означавало св. Г. да уличи себе си в извършването на престъпление. Не на последно място следва да се посочи, че показанията на св. Г. са в противоречие и с приобщените по делото писмени доказателствени средства, а именно протокола за оглед на местопроизшествие, като настоящата съдебна инстанция счита, че в разрез с всякаква житейска логика е да се приеме, че св. Г. и двамата подсъдими са отишли да оглеждат апартамент с оглед наемането му, като в последствие в жилището на пострадалата св. Р. И. е била намерена платнена ръкавица с ДНК материал от подс. Л.. Следва да се подчертае, че остава необяснен и начинът, по който тя е попаднала там, доколкото се установи по делото, че когато подсъдимите и св. Г. са били установени от органите на МВР в дома на св. И. не е имало никого.
Правилно са били кредитирани заключенията на вещите лица, изготвили назначените на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие трасологична експертиза, дактиилоскопна и ДНК експертизи, т.к. последните са пълни, ясни и обосновани и по делото не възниква съмнение относно тяхната правилност. Съдът изцяло приема фактите, установени от заключението на посочените експертизи.
Съдът обоснова изводите си и въз основа на писмените и веществените доказателства по делото, които са годни доказателствени средства, тъй като те са изготвени и приобщени по правилата на НПК.
В обобщение на гореизложеното, съдът счете, че по делото са събрани убедителни доказателства в подкрепа на обвинителната теза, поради което въззивният съд намира, че инкриминираното поведение на подсъдимите Р. и Л. в съгласие с материалния закон е било квалифицирано като престъпление по чл. 170, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1, пр. 6 НК.
Първоинстанционният съд е изложил правни съображения за съставомерността и на деянието, които не изискват допълнение или корекция от настоящата въззивна инстанция.
Правилно е било прието от районния съд, че от обективна страна на 09.03.2010 г., около 11,00 часа поде. Л. и подс. Р. влезли в чуждо жилище, собственост на свид. Р. И.. Влизането на двамата подсъдими в жилището е противозаконно, тъй като е осъществено без съгласие на неговия собственик. На следващо място, за да влязат в чуждото жилище подсъдимите Л. и Р. са използвали специални технически средства - парче тел, огънато във формата на буква „Р” и заострено в долния край, както и подбран или подправен ключ. На следващо място, деянието е извършено от две лица, а именно поде. Л. и подс. Р.. С оглед на това, първостепенният съд правилно е приел, че е налице квалифициращия признак по чл. 170, ал. 2, пр. 6 НК.
От субективна страна деянието е извършено от двамата подсъдими при пряк умисъл. Поде. Л. и подс. Р. са съзнавали, че влизат в чуждо жилище, без съгласието на собственика, като деянието се извършва и от двамата. Подсъдимите са съзнавали противообществения характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване.
Правилно е било прието на следващо място и че доколкото участието на две лица - двамата подсъдими е включено като квалифициращ съставомерен признак на престъплението по чл. 170, ал. 2 НК, то обвинението и по чл. 20 НК следва да отпадне, доколкото посочената разпоредба урежда задружната престъпна дейност и нейните форми. Поради това настоящата съдебна инстанция прие, че в съответствие с материалния закон подс. Л. и подс. Р. са били оправдани по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
По отношение на индивидуализацията на наказанията, въззивният съд намира, че законосъобразно и обосновано районният съд е определил и наказанието и при условията на чл. 54 НК, тъй като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Районният съд е обсъдил детайлно и при какви смекчаващи и наличието на какви отегчаващи отговорността обстоятелства е индивидуализирал наказанието, които се споделят изцяло и от настоящата съдебна инстанция.
Правилно е било прието, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, тъй като не са налице двете кумулативно дадени предпоставки, позволяващи приложението на този текст. По делото не били събрани доказателства за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито за изключителни такива- налице са смекчаващи отговорността обстоятелства, но само обичайните такива. От друга страна този съдебен състав счита, че и минимално предвиденото в разпоредбата на чл. 170, ал. 2 от НК наказание, не е несъразмерно тежко с оглед степента на обществена опасност на деянието и на двамата подсъдими и най-вече и с оглед обстоятелството, че се касае за престъпление против неприкосновеността на жилището, извършено през деня в светлата част на денонощието.
Правилно е била приложена и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, доколкото подсъдимите Р. и Л. не са били осъждани към момента на извършване на инкриминираното деяние на наказание „лишаване от свобода”, наложеното наказание по настоящето дело е „лишаване от свобода” за срок до три години, както и за поправянето и превъзпитанието на подсъдимите Р. и Л. не се налага ефективно изтърпяване на наложените наказания, с оглед което законосъобразно е било отложено изтърпяването на наказанието за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
Въззивната инстанция намери за неоснователно становището на защитата, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви относно мотивите на подсъдимите да извършат деянието, за което е ангажирана наказателната им отговорност. Видно от разпоредбата на чл. 301 и сл. от НПК въпросът за мотивите за извършването на деянието не е задължителен за съдържанието на присъдата.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че съдът е интерпретил неправилно показанията на свидетеля Г., като съображенията за това бяха изложени от настоящия съдебен състав подробно по-горе.
Предвид изложеното и с оглед на извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи нейното изменение или отмяна.
Предвид всичко изложено атакуваната присъда, като правилна и законосъобразна, постановена без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 24.10.2012г., постановена по НОХД №17233/2010г. по описа на СРС, НО, 95 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.