№……….…./14.08.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
РАДОСТИН
ПЕТРОВ
като разгледа
докладваното от съдия Маринов
въззивно търговско дело № 1188 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба вх. № 37911/28.05.2019г., подадена от Д.Я.Т., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез особен представител адв. Д.П., срещу Решение
№1963 от 08.05.2019г. по гр.д. №6951/2018г. по описа на Районен съд Варна, 33
с-в, в частта, с която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Профи кредит България" ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София 1404, обл.София,
район Средец, жк.Мотописта, бул.България №49, бл.53Е,
вх.В, ет.7, сумата в размер на 730.40лв., дължими по договор за потребителски
кредит №********** от 21.04.2017г. от която главници в общ размер на 600.00лв.
за периода от 10.06.2017г. до 10.04.2018г. вкл., и договорни /възнаградителни/ лихви в общ размер от 130.40лв., за
периода от 10.06.2017г. до 10.04.2018г. вкл., ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 02.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 3225/2018г. по описа на Варненски районен съд, 10-ти състав.
Сочи се в жалбата, че решението в посочената част е
неправилно, необосновано, незаконосъобразно и недопустимо. На първо място въззивникът оспорва извода на първоинстанционния
съд, че ищецът не е твърдял предсрочна изискуемост, тъй като в заявлението си
по чл.410 от ГПК, т. 12 последният е заявил, че: „Предсрочната изискуемост е
настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
за което длъжникът е бил уведомен.". Изявления в посочения смисъл се
съдържали в исковата молба и в молба с изх.№1106 от 06.02.2019 г., постъпила в
съда на 07.02.2019 г., а такова, че сумите се претендират на основание настъпил
падеж липсвало в заявлението по чл. 410 от ГПК. Жалбоподателят възразява още
срещу заключението на съда, че макар да не се установява предсрочна изискуемост
на кредита, поради липсата на обявяването й от кредитора-ищец на
ответника-длъжник, то сумата в размер на 600лв. и уговорената договорена лихва
в размер на 130.40лв. подлежи на връщане, тъй като към датата на подаване на
заявлението - 02.03.2018г. са падежирали първите
девет вноски а към датата на приключване на съдебното дирене пред ВРС е изтекъл
и последния срок по погасителен план, доколкото падежна дата на последна погасителна
вноска по кредита е 10.04.2018г. /ИМ е подадена на 14.05.2018г., а съдебното
дирене по делото е приключило на 12.04.2019г. Оспорва, че на длъжника е
надлежно обявена предсрочната изискуемост на неговото задължение, тъй като
обявлението е извършено едва с връчване на препис от исковата молба и излага
становище, че то не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след
предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл.235, ал.З от ГПК, нито да обуслови основателност на установителния
иск по чл.422, ал.1 от ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на
настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за
предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за
изпълнение.
Изложеното в исковата молба становище за недопустимост на
съдебното решение въззивника обосновава с твърдения,
че за несъответствие между издадената заповед за изпълнение и петитума на исковата молба, съответно диспозитива
на съдебния акт. Сочи, че със заявлението си ищецът претендира сумата от общо
1420.26лв. от които 1390.95лв. - главница, 20лв. такса по Тарифата за
извънсъдебно събиране на вземания, 9.31лв. - лихва за забава, докато в исковото
производство отправеното искане е сумата от 1390.95лв., като е заявил, че се
отказва от търсенето на сумата в размер на 9.31лв. представляващи лихва за
забава поради липса на материален интерес без да уточни дали поддържа искането
си за присъждане на такса за извънсъдебно събиране. С молба от 07.02.2019г.
ищецът е направил ново изявление, че в условията на евентуалност иска в случай,
че съдът приеме, че предсрочната изискуемост по процесния
договор не е надлежно обявена на ответника, то да се приеме за установено, че
длъжника дължи сбора от непогасените вноски с настъпил падеж до момента на
приключване на устните състезания, но съдът не постановил определение, с което
да допълни доклада си по делото в посочения смисъл, нито за изменение на
отправеното към него искане. В същото време първоинстанционния
съд уважил частично заявения петитум с новото
основание и размер на иска в размер на 1390.95лв., различно от това заявено в
заповедното производство в размер на 1420.26лв., което се намирало в
противоречие със специфичния предмет на производството по чл. 422 от ГПК, чиято
цел била установяване със сила на пресъдено нещо
съществуването на вземането. По изложените съображения счита, че заявлението,
съответно предявените искове е следва да бъдат отхвърлени изцяло, а първоинстанционно решение обезсилено на основание чл.293,
ал.4, вр.чл.270 от ГПК.
На следващо място въззивникът
оспорва становището на първоинстанционния съд за
настъпването на падежа на присъдените вноски по кредита към момента на
приключване на устните състезания, тъй като същите не били наведени в
заявлението или исковата молба, а едва с молба от 07.02.2019г. по делото, като
с последваща молба от 11.04.2019 г. същите не се
поддържали, а се поддържало искането съобразно петитума
на исковата молба. Посоченото водило до неправилност на решението, в частта, с
която е прието, че когато предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита
не е била надлежно обявена, като твърди, че изискуеми са само вземанията,
представляващи незаплатени вноски по кредита и други акцесорни
вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване на ИМ. По отношение
на извършеното с исковата молба признание за извършено плащане, жалбоподателят
излага становище, че предявените искове следва да бъдат изцяло отхвърлени, тъй
като по делото не се съдържат доказателства, опровергаващи признанието.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от
насрещната страна.
Срещу Решение № 1936/08.05.2019г., постановено по гр.
дело № 6951/2018г. по описа на Районен съд - гр. Варна е депозирана още въззивна жалба с вх. № 40705/06.06.2019
г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София,
бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника си юрк.
Радина Иванова Илиева, в частта, с която е отхвърлен искът му за признаване за
установено в отношенията му с Д.Я.Т., ЕГН **********, с адрес ***, че ответникът му дължи сумата от 660,55лв.,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги във връзка с
договор за потребителски№ ********** от 21.04.2017г.
Жалбоподателят излага становище за неправилност на
съдебното решение, като оспорва извода на съда, че споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги се явява нищожно, поради
заобикаляне на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, на основание чл.
21, ал. 1 от ЗПК. Сочи, че от представените с исковата молба искане за
отпускане на потребителски кредит и стандартен европейски формуляр е, че
ответникът Д.Я.Т. предварително е посочил параметрите на желания от него кредит
и съответно е бил запознат с възможностите, които предоставя дружеството. Можел
е да прецени дали параметрите на уговорения кредит отговарят на финансовите му възножности, като по свое желание е приел по сключването на
споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги, доколкото за него
е бил налице интерес от приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на
датата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства. На било предоставено по силата на чл. 7.1 от Общите условия към процесния договор да се откаже от него при желание, без да
дължи неустойка, което Д.Я.Т. не е сторил. Въз основа на гореизложеното счита,
че клаузите, определящи задължението за заплащане на закупения пакет от допълнителни услуги не са недействителни и не
противоречат на добрите нрави, на първо място защото предоставянето на услугите
не е задължително за кредитополучателя. Твърди, че ответникът е пожелал да
закупи пакет от допълнителни услуги, като е декларирал това в искането си за
отпускане на кредит, а по този начин си е гарантирал приоритетното разглеждане
и отпускане на поискания кредит, както и че при настъпване на неблагоприятни за
него събития, той няма да изпадне в забава, а кредитът му да бъде обявен за
предсрочно изискуем, а ще може да отложи плащането на определен брой вноски,
така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята
платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с
невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Подписвайки
споразумението ответникът е договорил в своя полза, ако доходът му намалее, да
може да намали размера на определен брой вноски. Бил си гарантирал, че ако
сменят датата на заплащане на месечното му възнаграждение, ще може да промени и
падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него, както и че ако има
необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и
лесно, без да е необходимо да попълва и представя различни документи, поради
което заключава, че предоставените допълнителни услуги гарантират спокойствието
на длъжника и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация.
Сочи, че предлаганите допълнителни услуги не са пряко свързани с договора за
кредит и последния съществува в правния мир и без допълнителни услуги, които са
договорени в резултат на свободната воля и индивидуално желание на длъжника и
не са били задължително условие за отпускане на кредит, поради които
обстоятелства законодателят е извадил разходите за такива допълнителни услуги
от общите разходи по кредита. Позовавайки се на разпоредбата на т. 14 от ДР на
ЗЗП сочи, че законът предоставя свобода на кредитора да предоставя допълнителни
услуги, които са извадени от договора за потребителски кредит, съответно е
допустимо уговарянето на такива, а дължимото възнаграждение се дължи от
кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, респективно
не следва да се включва при изчисляването на ГПР и не противоречи на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения отправя искане към съда за отмяна на
решението в обжалваната част.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна по жалбата Д.Я.Т., с който изразява становище за
неоснователност на същата и се претендира оставянето и́ без уважение.
Твърди се, че в допълнителното споразумение не е посочено как е формирана
сумата от 660. 55 лева, че липсват данни кредитополучателят да е получил по
сметката си сумата, поради което той не дължи връщането и́, както и че дължимата
сума не гарантира каквото и да е право на длъжника, което да може да бъде
упражнено без да бъде обусловено от насрещната воля на доставчика. Излага, че
допълнителния пакет услуги представляват средство за съществено увеличаване на
цената на основното кредитиране, с което се заобикалят законоустановени
забрани и са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК са правилни и
законосъобразни, поради което претендира потвърждаване на решението в
обжалваните части.
Жалбите са депозирани в законоустановения двуседмичен срок и съдържат изискуемите
по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК. Не са направени доказателствени искания.
По гореизложените съображения и на осн.
чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на ВОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по търг. дело № 1188/2019г. на 11.09.2019г. от 13:30 часа, за която дата и час да се уведомят
страните.
УКАЗВА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител
за контакти -
Нора Великова.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.