Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09.05.2022г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
двадесет и втори март година 2022
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 10632 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са главен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 от ЗС
и евентуален иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС.
Производството
е образувано по предявен от Б.М.Г. ЕГН ********** срещу С.Д.Г. ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79 от ЗС за признаване за установено по отношение на
ответника С.Д.Г., че ищецът Б.М.Г. е собственик на основание давностно владение
на ½ /една втора/ идеална част от АПАРТАМЕНТ №1, представляващ
самостоятелен обект в сграда е идентификатор 68134.107.73.1.1, представляващ:
жилище, апартамент, находящ се в гр. София, район „СРЕДЕЦ”, на улица „*****” №
17-а, на I етаж на жилищна сграда, който апартамент е със застроена площ от
97.96 кв.м. и има следното разпределение: три стаи, вестибюл, кухня и сервизни
помещения, заедно с Таван № 1, с площ от 24.18 кв.м., заедно с 9.119 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с
идентификатор 68134.107.73, която ½ идеална част по документи се води на
ответницата. Претендира разноски.
В
условията на евентуалност Б.М.Г. ЕГН ********** е предявил срещу С.Д.Г. осъдителен иск с
правно основание чл.30, ал.3 от ЗС за заплащане на сумата от 38 690 лева
представляваща половината от общата стойност на всички СМР включени в извършен от
ищеца през 2015 г. основен ремонт на
семейното жилище, целия на обща стойност 77 381.71 лв., ведно със законна
лихва, считано от датата на предяваване на иска – 13.08.2019г. до изплащането.
Твърди се,
че ищецът и ответницата сключили граждански брак на 09.05.1982г. Сочи се, че като съпрузи на 20.12.1985 г. на
основание замяна, оформена с Нотариален акт № 123, том II, дело № 653 от
20.12.1985 г. на Елин-Пелинския районен съдия, вписан в книгите за вписване в
гр. София с акт № 85, том II на 07.04.1986г. придобили в съпружеска имуществена
общност процесния недвижим имот. Твърди се, че през 1990 г. съпрузите заминали
за чужбина, като се установили да живеят в САЩ. Отношенията им се влошили и
през 2008 г. се развели. Ищецът твърди,
че с ответницата Г. се споразумели всичко, което са придобили в САЩ, да остане
за нея, а апартаментът в гр.София да остане за него. Сочи се, че бракоразводното
решение е постановено в САЩ, поради което споразумението им относно софийския
имот нямало как да бъде включено. Ищецът твърди, че след завръщането му в
България през 2008 г. той ползва имота с убеждението, че е негов изключителен
собственик на основание споразумение с ответницата. Твърди, че през 2015 г.
предприел основен ремонт на жилището, за което заплатил сума в размер на 77
381. 71 лв. подробно описани в исковата
молба видове и количества СМР. Поддържа, че част от
ремонтните работи били необходими за запазване на имота, който се намирал в
окаяно състояние, а други ремонтни работи били полезни, тъй като увеличавали
стойността му.
В срока
и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата С.Д.Г., чрез пълномощника
адв. В. Г., в който е изложено становище за неоснователност на исковите
претенции. Ответницата оспорва твърдението, че между страните е налице
споразумение съсобственият им недвижим имот да остане в собственост на ищеца.
Заявява, че след връщането на бившия и съпруг в България, с нейно разрешение същия започнал да живее в съсобствения им
апартамент, без да заплаща наем за това. Сочи се, че през 2018г. ищецът поискал
да продадат недвижимия имот, като тя отказала да продаде своята част от имота.
На ответницата е изестно, че ищецът е в тежко финансово състояние и има дългове.
Твърди се в отговора, че ищецът Бопислав Г. прехвърлил своята ½ ид. част
от процесния апартамент на Цаньо Б., чрез сделка оформена като замяна и изпълнение на дълг, което станало без
съгласие на ответницата. Наведено е възражение за нищожност на тази сделка като
привидна е сключена без основание.
В
съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.Л.Т. поддържа предявените
предпочитан и евентуален иск. Представя писмена защита и списък на разноски.
В
съдебно заседание ответницата чрез пълномощника си адв.В.Г. оспорва
предявените искове. Представя списък на разноски и писмена
защита.
По реда
на чл.214, ал.1 ГПК в о.с.з. на 22.03.2022г. по искане на ищеца е допуснато
изменение /намаление/ на размера на предявения евентуален иск от 38 690,00 лв.
на 38 262, 50лв.
Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, след като взе предвид доводите и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори, че ищецът Б.Г. и ответницата С.Г. са бивши съпрузи,
сключили брак през 1982г.
Безспорно е, че по време на брака им на 20.12.1985 г. съпрузите Б.Г. и С.Г.
придобили на основание замяна, обективирана с Нотариален акт за замяна на
недвижим имот № 123, том II, дело № 653 от 20.12.1985 г. на Елин-Пелинския
районен съдия, вписан в книгите за вписване в гр.София с акт № 85, том II, на 07.04.1986г.
процесното жилище, представляващо
апартамент №1, находящ се в гр. София, на улица „*****” № 17, на I-ви етаж на
жилищна сграда, който апартамент е със застроена площ от 97.96 кв.м., със
следното разпределение: три стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения, заедно
с Таван № 1, с площ от 24.18 кв.м., заедно с 9.119 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото./л.10
от делото/
Видно от приетата схема №15-446013 от 03.07.2018г. издадена от СГКК гр.
София, процесното жилище е заснето като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.107.73.1.1, предназначение: жилище, апартамент, находящ се
в гр. София, район „Средец”, на улица „*****” № 17-а, на I етаж на жилищна
сграда в поземлен имот с идентификатор 68134.107.73, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.София одобрени със Заповед №РД -18-33/15.06.2010г.
на изпълнителния директор на АГКК./л.11
от делото/
Не се спори, че през 1990г. семейството
на ищеца и ответницата заминало в чужбина и се установило да живее в САЩ.
С
решение №8/04.11.2014г. на кмета на Столична община, район „Възраждане“ по реда на чл.118 от КМЧП, е признато на
територията на Репубика България, окончателно решение за разтрогване на
гражданския брак на Б.М.Г. и С.Д.Г.,
постановено от Апелативния съд на дванадесети съдебен окръг Сарасота, Флорида,
САЩ по дело №2007 DR 706. /л.13 от
делото/
Видно от приетото в превод от англиийски на български език окончателно
решение за разтрогване на гражданския брак по дело №2007 DR 706, вписано в
официалните регистри като документ номер ********** 5 PGSA,
бракът на Б.М.Г. и С.Д.Г. е разтрогнат, прието е семейното жилище находящо се
на Н. Тамиами Треил 750, блок 818, Флорида да остане еднолична собственост на
съпругата, която ще бъде отговорна за всички заеми свързани с посочения имот.
Постановено е още, че трите автомобила на името на жената остават нейна
собственост, както и заемите. Според бракоразводното решение останалите вещи и
задължения са разделени по равно. В решението е отразено, че съпругата живее
във Флорида, а съпругът се е върнал в България и няма контакт с жена си от
октомври 2007г. /л.14 –л.18 от делото/
Видно
от приетата справка за кредитополучател с изх.№47600 от 24.04.2018г. издадена
от БНБ, ищецът Б.М.Г. към 24.04.2018г.
има четири банкови кредита, три от които към „Банка ДСК“ ЕАД и един към „У.К.“./л.111
от делото/
Със заявление от 04.04.2018г. до ТД на НАП Б.М.Г., като управител на „МИГ Т.“,
поискал разсрочено плащане на натрупано задължение, поради финасови затруднения./112 от делото/
От приетия неоспорен договор
за заем от 08.08.2018г., се установява, че ищецът Г. като заемополучател
сключил договор за заем с М.С.Б., като заемодател за сумата от 30 000лв., която
да бъде преведена по сметка на Б.М.Г., в деня на подписване на договора. Съгласно
чл.3 от договора за заем от 08.18.2018г. ищецът Г. се задължил за обезпечаване
на заема да учреди в полза на М.С.Б.
договорна ипотека върху собствената си ½ идеална част от апартамент №1/едно/,
с идентификатор
68134.107.73.1.1, предназначение: жилище, апартамент, находящ се в гр. София,
район „Средец”, на улица „*****” № **, на I етаж./л.113 от делото/
По делото е приета неоспорена
разпечатка на електронна кореспонденция между страните във връзка с процесното
жилище, евентуалната му продажба и възможностите за по-добра продажна цена./л.62-л.85 от делото/
Видно от приетия Нотариален акт за
замяна на идеална част от недвижим имот срещу движими вещи и вместо
изпълнение на задължения от 04.07.2019г. по нот. д. № 2211/2019г. на Нотариус И.Д.с
рег.№039 от НК, ищецът Б.М.Г. прехвърлил на М.С.Б. собствената си ½ /една втора/ идеална част от апартамент №1/едно/, с идентификатор 68134.107.73.1.1, предназначение:
жилище, апартамент, находящ се в гр. София, район „Средец”, на улица „*****” №
17, на I етаж, целия с площ от 97.96 кв.м., заедно с Таван № 1, с площ от 24.18
кв.м., заедно с 9.119 % идеални части от общите части на сградата, вместо
изпълнение на задължение в размер на 35 000лв.
по договор за заем от 08.08.2018г. и в замяна на две картини на
художника И.Н.Г. с артистично име П.Ж., озоглавени „Момиче в реката“ и „Дъх от
миналото“, които М.С.Б. прехвърлил на Б.Г../л.108 – л.110 от делото/
Видно от приетата неоспорена разпечатка
на писмо от 19.06.2019г. изпратено по
електронна поща, М.Б. изпратил на ответницата С.Г. предложение за закупуване на
нейната 1/2 идеална част от процесното жилище за сумата от 72 000 евро, заедно
с проект на предварителен договор за покупко –продажба на недвижим имот и пълномощно./л.102 – л.107 от делото/
Не се спори, като е видно и от писмо изпратено по електронна поща
24.06.2019г., че ответницата С.Г. не приела предложението на М.Б. за закупуване
на нейната ½ идеална част от процесното жилище./л.106 от делото/
По делото с определение от
о.с.з. на 16.11.2021г. е прието за безспорно обстоятелството, че в процесното
жилище е извършен основен ремонт през 2015г. Ответницата не оспорва и
извършените СМР в съсобсвения имот.
За
установяване стойността на извършения от ищеца ремонт в процесното жилище са
представени касови бонове, стокови разписки, фактури издадени в периода м. август
– м. октомври 2015г. и е изслушана СТЕ. /л.146 –л.179 от делото/
За установяване
на спорните обстоятелства, вкл. и владението върху спорното жилище в хода на съденото дирене са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на четирима свидетели – двама на ищеца и двама на ответника.
Свидетелката Д.И./53г.
без родство/
сочи в показанията си в о.с.з. на 16.11.2021г., че познава ищеца Б., т.к. била негов кредитен посредник. Установява, че Б.
искал да изтегли кредит от около 100 000 лв., за развитие на бизнеса му, като
свидетелката му обяснила, че единственият вариант за този заем е обезпечаване с
ипотека.
Б. заявил, че има апартамент. Споделил още, че е разведен и с жена му, като
са се разбрали имуществото което е в Америка да е за нея, а имота в България да
е за него. Свид. И. сочи,
че е изпратила документите за собственост на юристите на „Банка ДСК“,
но оттам отговорили, че Б.Г. не може да ипотекира имота без съгласие на бившата си съпруга. Свид. И.
ходила в апартамента на ул.“*****“, който бил обзаведен луксозно. Свидетелката пояснява,
че не е контактувала с ответницата, но знае, че Б. и С. имали разговори по
имейл, но не знае подробности.
В
показанията на свидетеля П..М./58г., без родство/ дадени в о.с.з. на 15.06.2021г., се съдържат данни за ремонта на жилището на ул. „*****“ № **извършен през м. юни-юли 2015 г.
Свидетелят, сочи, че е строителен инженер и се запознал с Б. във фирма за
мебели през 2015г. Поговорили и се
стигнало до това свидетелят лично да организира и подбере хора и фирми
за извършване на ремонт на апартамента на Б.. През лятото на
2015г. няколко месеца свидетелят М. се занимавал с тази задача. Апартаментът представлявал старо
жилище на ет. 1 на ул. „*****“ № 17А, състоящо се от антре, баня,
кухня и вестибюл с хол, от който се влиза в две спални. Състоянието на
апартамента било трагично. Според свидетеля ремонтът бил
сложен и включвал всякакви видове СМР. Извършена била смяна на всички
инсталации – водопровод, парно, ел.инсталация и понеже апартаментът е на 1 ет.,
се стигнало до подмяна на части в мазетата отдолу. Била извършена подмяна на дограми, къртене и изнасяне на старо
дюшеме с 15 – 18 см. сгории и боклуци и подмяна със съвременна настилка.
Стените били с рушащи се мазилки. Всичко било сринато до тухла, измазано с
мрежа. Старото било изкъртено, изхвърлено и
подменено. Бил поставен санитарен фаянс,
плочки, ламинати, всякаква техника. Включвал още нова
кухня, мебели, врати. Свид.М. напътствал Б.
при избора на фирми и майстори, както и
при проверка на отчетите им за заплащане на работата. Сумата за ремонта била около 80
000 лв. – 90 000,00 лв. общо.
Мебелите били взети от фирма от гр.Стара Загора и
стрували
8 000,00 лв.- 9
000,00 лв., а вратите взели от
фирма
„Славянка“, познати на свидетеля. За ламинатите ходили във
фирма „Берг“.
Свидетелката А.К.З./45г. без родство/ сочи в показанията си
в о.с.з. на 16.11.2021г., че има фирма за недвижими
имоти и била натоварена от ответницата С. за продажба на неин наследствен имот
през 2014г., както и за продажбата на апратамента на ул.“*****“ през
2018г. Свид. З. сочи, че във връзка с
това се е срещала с Б., като същия не е твърдял, че е собственик на
целия апартамент на ул. „*****“. Когато разговаряли още през 2014 г. знаела, че
апартаментът им е обща семейна собственост, както и че
Б. живее в него. Свидетелката посещавала домът на Б. ***,
когато трябвало да направи снимки, защото били решили да го продават, защото
той имал някакви дългове. Това се случило през
средата на 2018 г. Свидетлеката помолила и двамата да ми
подпишат договор за посредничество, което той отказал. През целия
процес, в който се уговаряла продажбата, докато правили огледи и т.н., включително и в пълномощното, коетоС.била изпратила идеята била да се направи сметка на нейно име
и да се раздели сумата по равно.
Свидетелката В.Ф./66г., без родство/, сочи,
че познава Б. и С. от години. Сочи, че е работила като брокер на недвижими
имоти и у нас и в САЩ. От съпрузите свидетелката разбрала, че искали да
продадат апартамента си на ул.“*****“ в гр.София. С. предоставила пълномощно на
друга брокерка и апартаментът бил обявен за продажба. Свидетелката Ф. знаела,
че Б. и С. са съсобственици на апартамента, от чиято продажба по- късно се
отказали.
Показанията на свидетелите Д.И. и П..М.са последователни, житейски логични и непротиворечиви, почиват на лични впечатления, поради което, съдът ги кредитира.
Показанията на
свидетелите Албена З. и В.Ф.са взаимно
допълващи се и корспондират с приетите писмени доказателства, с оглед на което
съдът им дава вяра.
От приетото заключение на
съдебно- техническата експертиза на вещо лице инж.П.В.Я. – специалност ПГС, се установява, че
процесния апартамент №1, находящ се в гр.София, СО, район Средец, ул.“*****“
№17-а, на 1-ви етаж на жилищната сграда /в непосредствена близост до Орлов мост и до СУ
„Кл.Охридски“/, е със застроена площ 97.96 кв.м. и има следното разпределение:
три стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения, заедно с Таван №1 с площ 24.18
кв.м., Мазе №14 с площ 14.44 кв.м. При огледа на място, в.л. инж. П. Я. е констатирало следните характеристики
на имота:
Апартаментът се намира на първи етаж в
четириетажна жилищна сграда, строена около средата на миналия век.
Конструкция: масивно, монолитно строителство
с носещ ст.бетонен скелет, тухлени стени, покрив с керемиди, фасада - с външна
пръскана мазилка.
Изпълнение
на довършителните работи, инсталации: настилки с ламинат, плочи в антре и
кухня; стени на латекс върху гипсова шпакловка, частична облицовка с
гипскартон; дограма - ПВЦ прозорци, фолирани в кафяво, с метални декоративни
предпазни решетки, като на един е монтирана охранителна ролетна щора, като
аварийна решетка; врати- сменени интериорни; входна врата - блиндирана с
естествен фурнир ; баня с тоалетна и предверие с плочки по под и стени,
монтирано санитарно обзавеждане; монтиран кухненски фронт по мярка от място -МДФ;
инсталации- функциониращи, ВиК инсталации, СОТ, интернет и ТВ, отопление -
централно от ТЕЦ като монтираните радиатори са алуминиеви.
В заключението на СТЕ е обоснован извод,
че жилището е в много добро състояние, поддържано, като е видно, че скоро е
правен ремонт.
Установените на място ремонтни работи в
имота, по вид, количество и стойност са онагледени от вещото лице в таблица №1
от заклаючението на СТЕ. Във вида СМР са включени разходи за материали, труд,
допълнителни разходи, доставно-складови разходи, ДДС и т.н. Остойностяването е
направено към настоящия момент, като в отделна колона са дадени стойности с
отчетено овехтяване и от там е изходено за увеличената стойност на имота.
В приетото заключение на СТЕ /оспорено от
ответната страна/ се установява, че стойност на строително-ремонтни работи с отчетено
овехтяване към настоящия момент възлиза
на 72 225,86лв.
Движимите вещи, представляващи 3 броя
климатици и кухненско обзавеждане „Горение“ – вградена кухня, керамичен плот за
два котлона и абсорбатор са оценени отделно в Таблица №2 от СТЕ, като е
обоснован извод, че тяхната стойност с отчетено овехтяване към настоящия момент
възлиза на 5 834,58лв. Според приетото заключение на СТЕ увеличената стойност
на имота в резултат на извършените СМР е в размер на 73 329 лв.
От приетото, неоспорено заключение на Допълнителна
СТЕ на вещото лице инж. П. Я. се установява, че стойността на строително-ремонтни
работи към есента на 2015г. в процесния
апартаамент възлиза на 63 026,03 лв., а стойността на движимите вещи към
2015г. е в размер на 4 993,59 лв. От
заключението се установява, че увеличена стойност на имота в резултат на
извършените СМР към есента на 2015г. възлиза на 63 020 лв (шестдесет и три хиляди и двадесет)
Заключение на СТЕ и ДСТЕ, съдът възприема, като обективно и
компетентно дадено и кореспондиращо на писмените доказателства и кредитираните
показания на свидетеля Манов.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По
предпочитания иск по чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗС.
Предвид
поддържаните от ищеца твърдения за спорни факти и изтъкнатото въз основа на тях
искане за защита, определят предявения иск като положителен установителен по
чл.124, ал.1 от ГПК.
Предявеният иск
е допустим - налице е активна и
пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване: ищецът твърди,
че е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот на оригинерно основание –
давностно владение упражнявано в период от 2008г. до предявяване на иска 13.08.2019г.
В случая е допустимо установително искане за ищеца, който цели да установи
обема на притежаваните идеални части в имота /в тази насока Решение № 10 от
22.02.98г. по гр.д.№3037, ВКС, ІV, г.о./, касателно допустимостта на
установителните искове за идеална част, независимо от факта на владение/.
По основателността:
По правилата на
доказателствената тежест ищецът следва да следва да установи с
доказателствената си активност /арг. чл.154, ал.1 от ГПК/, че е титуляр на
правото на собственост върху процесния материален обект, чрез доказване
осъществяването в неговия патримониум на сочения придобивен способ – оригинерен
или деривативен /чл.77 от ЗС/. Ищецът твърди, че е собственик на 1/2 идеална
част, която по документи е на бившата му съпруга С.Г. на основание давностно владение.
Безспорно е, че процесното жилище е придобито през 1985г. по време на брака на
ищеца и ответницата в режим на бездялова СИО.
След прекратяване на брака с развод през 2008г. бездяловата СИО е
трансформирана в обикновена дялова съсобственост, при равни дялове за всеки от
бившите съпрузи.
Ищецът поддържа, че е собственик
на ½ ид. част от апартамента след развода, като и че придобил идеалната
част на ответницата, която след прекратяване на брака е съсобственик на процесното жилище.
В случая следва да намерят
приложение задължителните за съдилищата указания по Тълкувателно решение № 1 от
6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС. Съгласно указанията
по ТР №1 /6.08.2012г. при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от
един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не
бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил
фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици,
то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена
презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение
/включително когато съсобствеността произтича от юридически факт, различен от
наследяването/. Според задължителните тълкувателни указания тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар.
преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец.
Ако се позовава на придобивна давност, той
трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е
започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието
на останалите съсобственици. Според тълкувателните указания завладяването частите на останалите и
промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е
обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва
да бъдат доказани.
В случая се установи, че ищецът след развода
си с ответницата се е установил в процесния апартамент – бивша СИО, но като
влазелец на своята ½ ид. част и държател на ½ идеална част на
ответницата. От доказателствената съвкупност не се установи ищецът като съсобственик, който не е владелец на
идеалната част на ответницата, да е извършил явни действия, с които да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Не се установиха действия на ищеца, с които по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на ответницата като съсобственик.
В хода на съдебното дирене се установи, че
ищецът е живял в съсобствения им дом със съгласието на ответницата, като
двамата са водили интензивна кореспонденция за продажба на жилилището. Това
обстоятелство се потвърждава и от кредитираните показания на свидетелките З. и Ф.,
които са били наети в качеството им на представители на ответницата, с цел да
извършат продажбата на процесния апартамент. И пред двете свидетелки ищецът е
заявявал че имотът е съсобствен с ответницата.
Не се доказа и твърдението на
ищеца, за наличие на устно споразумение
по време на развода, съгласно което двамата бивши съпрузи са се споразумяли
съсобствения им апартамент в гр.София да остане в еднолична собственост на
ищеца. Напротив според признатото по реда на чл.118 от КМЧП бракоразводно
решение останалите вещи и задължения /извън имота в САЩ възложен на съпругата/,
се разделят по равно.
Предвид гореизложеното предявения положителен
установителен иск за собственост относно процесната ½ идеална част,
следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Предвид изхода на спора по предпочитания иск, се е
сбъднало вътрешно -процесуалното условие за разглеждане на предявения при
условията на евентуалност осъдителен иск.
По евентуалния иск с правно
основание чл.30, ал.3 ЗС
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 30, ал. 3
от ЗС. По своята същност това е
осъдителен иск, с който се защитават правата на съсобствениците, които са
направили необходими разноски, свързани с наложителността за запазване
съществуването на самия имот, без извършването на които имотът би погинал или
състоянието му би се влошило съществено. Чрез извършването им се предотвратява
загубата на собственика от разрушаването или погиването на имота.
Ищецът поддържа, че през 2015г. е предприел основен
ремонт на процесното жилище, като част от ремонтните работи били необходими за
запазване на имота, който бил в окаяно състояние, а други полезни, т.к.
увеличавали стойността му. При тези твърдения, решаващият състав намира, че
предмет на осъдителната претенция са необходими
разноски за общата вещ и подобрения.
Подобрение на един имот е налице, когато вложените
труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. Доколкото
подобрителят-съсобственик единствено влага средства и труд за подобряване на
имота и увеличаване на стойността му, отношенията между съвладелците по повод
на вложените средства за увеличение стойността на общата вещ за подобренията
следва да бъдат уредени по правилата на чл. 30, ал. 3 ЗС, частна хипотеза на
неоснователното обогатяване при което има неоснователно разместване на имуществени блага между
правните сфери на съсобственика подбрител и съсобственика, който само ползва
облагата.
Извършените в имота подобрения по силата на
приращението увеличават дяловете на всички съсобственици съобразно частта,
която всеки от тях има в съсобствеността. Поради това съсобственикът, който е
извършил подобренията може да иска от другите съсобственици само сумата, която
се припада на техните дялове. За сумата, която се следва на неговия дял той не
може да претендира, тъй като е налице сливане на качеството кредитор и длъжник.
Съгласно ППВС № 6/27.12.1974 г. по гр. д. №№ 9/1974 г.
по някои въпроси относно подобренията върху недвижим имот, в т. 6 е указано на
съдилищата, че подобрение на един имот е налице, когато вложените труд,
средства и материали са довели до увеличаване на стойността му, като
увеличението се заплаща, доколкото съществува към деня на постановяване на решението
за заплащането му, а в т. 8 е указано, че движимостите, които могат да бъдат
отделени без съществено увреждане на имота, не подлежат на заплащане, тъй като
не представляват подобрение. В ТР № 85/68 г. на ОСГК на ВС е прието, че когато
съсобственикът извършва подобрения в общия имот, без да промени намерението, с
което държи частите на останалите съсобственици, в случай че има тяхното
съгласие, то отношенията между него и останалите съсобственици се уреждат по
правилото на чл. 30, ал. 3 от ЗС, а когато е извършил подобренията без да има
тяхното съгласие, отношенията по повод тези подобрения ще се уредят по
правилата за водене на чужда работа без пълномощие.
По делото се установи, че страните, след прекратяване
на брака им са собственици в процесното жилище, като всяка от страните е съсобственик
при квоти ½ ид. част за ищеца и
½ ид. част за ответницата. Остоятелството, че от страна на ищеца е
извършен основен ремонт в съсобственото жилище през 2015г., както и извършените
СМР е прието за безспорно по реда на чл.146, ал.1, т.3 ГПК. /протоколно
определение в о.с.з. на 16.11.2021г./
В
настоящата хипотеза според решаващият състав по безспорен начин се доказа
необходимостта от извършването на процесния ремонт на жилището. Съдът кредитира
показанията на разпитания в тази посока свидетел П..М./доведен от ищеца/,
според който имотът е бил в окаяно състояние, доколкото същите съответстват на
останалите събрани по делото доказателства /закл. СТЕ/. Ответницата е знаела за ремонта и не се е противопоставила, т.е. същият е бил извършван
със съгласието и и без изрично противопоставяне от нейна страна. Установи се от
кореспонденцията между страните /ел. съобщение на л.136 с текст „доколкото си
спомням ти направи голям ремонт не много отдавна“/, че ответницата е била в
течение с извършения ремонт и не се противопоставила на извършването му.
Предвид изложеното и съобразно посочената по –горе задължителна съдебна
практика по тълкуването и прилагането на материалния закон, настоящият състав на
СГС, намира, че отношенията между
страните съсобственици следва да се уредят по реда на чл.30, ал.3 ЗС,
като се присъждат действително направените разходи.
От приетото неоспорно заключение на допълнителната съдебно-техническа
експертиза се установи по безспорен начин обема и стойността на извършените
строително-монтажни работи и тяхната стойност към 2015г. – момента на
извършването. В заключението си от извършената ДСТЕ, вещото лице инж.П.Я. е
изчислило, че стойността на извършените строително ремонтни работи в
съсобствения имот към есента на 2015г. възлиза на 63 026,03лв., а стойността на движимите вещи към
2015г. е в размер на 4 993,59 лв., в
това число кухненско обзавеждане „Горение“ –вградена кухня, керамичен плот за
два котлона и абсорбатор -1 493,59лв. и
доставка и монтаж на климатици 3 бр. – 3 500лв.
В заключението на СТЕ вещото лице е посочило с
категоричност, че ремонта е реално извършен, като е описало отделните видове и
количества СМР в Таблица №1.
В
съответствие с гореизложеното и с оглед извода, че ищецът е реално е извършил
необходими разноски за запазване целостта и функционалното предназначение на
съсобствения апартамент и подобрения в него на стойност 63 026,03лв., като
ответницата съобразно притежаваната от
нея ½ ид. част следва да му заплати припадащата се съобразно дела й част от разходите в размер на 31 513.02 лева
съгласно заключението на ДСТЕ, прието в о.с.з. на 22.03.2022г. За разликата над
този размер, до предявения – 38 262, 50 лева, искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. За дължима следва да бъде призната и законната лихва върху
главницата от 31 513.02 лева, считано от датата на предявяване на иска–
13.08.2019г., до окончателното изплащане.
Относно кухненско обзавеждане „Горение“ – вградена кухня,
керамичен плот за два котлона и абсорбатор и трите климатика, съдът намира, че
се касае за движими вещи, които могат да бъдът отстранени от недвижимия имот,
без това да предизвиква значителни изменения на същия, то очевидно не се касае
за подобрение, което да изисква заплащане от другия съсобственик, поради което
в тази част осъдителният иск е неоснователен.
Възражението на ответницата, че от стойността на
извършените СМР, следва да бъде приспаднат пазарния наем за ползаването на
имота от ищеца направено в заявление вх.№275747 от 21.03.2022г., по същество
представлява възражение за прихващане, което не е въведено в отговора на
исковата молба, нито в срока по чл.131 ГПК, поради което се явява прцесуално
преклудирано и не следва да бъде обсъждано.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и
двете страни, ищецът съобразно уважената част от исковете, ответникът съобразно
отхвърлената.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят 709, 26лв. разноски, съобразно уважената
част от исковете, като общо сторените разнски са 2110,50лв. В полза на
ответницата по иска в настоящото производство следва да се присъдят разноските
по делото в размер на 2 071,50лв. на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, като общо
сторените са 3500 лв. съгласно представения списък. /л.282/.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Б.М.Г. ЕГН **********,***, партер,
адв.Л. Т., п р о т и
в С.Д.Г.
ЕГН **********, иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79 от ЗС
за признаване на установено по отношение на ответницата, че ищецът Б.М.Г.
е собственик на основание давностно владение на ½ /една втора/ идеална
част от апартамент №1, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.107.73.1.1, предназначение:
жилище, апартамент, находящ се в гр. София, район „Средец”, на ул. „*****” №
17-а, на I етаж на жилищна сграда, който апартамент е със застроена площ от
97.96 кв.м. и има следното разпределение: три стаи, вестибюл, кухня и сервизни
помещения, заедно с Таван № 1, с площ от 24.18 кв.м., заедно с 9.119 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с
идентификатор 68134.107.73, която ½
идеална част се води на ответницата, КАТО неоснователен .
ОСЪЖДА С.Д.Г. ЕГН **********, на основание чл.30, ал.3 от ЗС да заплати
на Б.М.Г. ЕГН **********,
сумата от 31 513.02 лева,
представляваща припадащата й се съобразно дела и от съсобствен на страните имот
- част от общата сума в размер на 63 026,03лв.
- стойност на строително ремонтни работи включени в основен ремонт на апратамент
№1, находящ се в гр. София, р-н „Средец”, на улица „*****” № 17-а, на I етаж на
жилищна сграда, извършен от ищеца през 2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 13.08.2019 г., до окончателното изплащане, КАТО за
разликата от присъдения до предявения размер –
38 262, 50 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
С.Д.Г. ЕГН **********,***, адв.В.Г., да заплати на Б.М.Г. ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 709,26лв. разноски по
делото пред СГС, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
Б.М.Г. ЕГН ********** да заплати на С.Д.Г. ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 2071,50 лв. разноски по делото пред
СГС, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: