Определение по дело №94/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 8/28.07.2010 год., постановена по Н.о.х.дело № 760/2010 год., Кърджалийският районен съд е признал М. С. А. от с.Ц., О.К., обл.К. за виновен в това, че на 14.07.2010 год. в Г. К. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Астра” с рег. № РВ ****ХВ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно - 1.35 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б ал.1, във вр с чл.55 ал.1 т.2 б.„б” от НК го е осъдил на наказание „пробация”, като на основание чл.42а ал.2 т.1, 2 и 4 от НК му е определил следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година и шест месеца с периодичност два пъти седмично; „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и шест месеца, и „включване в курсове за обществено въздействие и професионална квалификация” за срок от една година и шест месеца. На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК съдът е приспаднал времето, през което А. е бил задържан в поделенията на МВР за срок от 24 часа, при изпълнение на наказанието „пробация”. С присъдата, на основание чл. 343г, във вр. с чл.343б ал.1, във вр. с чл.37 т.7 от НК съдът е наложил на подсъдимия М. С. А. и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, като е зачел времето, през което му е било отнето свидетелството за правоуправление по административен ред, считано от 14.07.2010 год. Осъдил е М. С. А. да заплати по сметка на КРС направените по делото разноски за вещо лице, в размер на 30 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият М. А. С. от с.Ц., О.К., обл.К., който чрез защитника си я обжалва като необоснована, незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния закон. Твърди се в жалбата, че при определяне на вида и размера на наказанието, съдът е следвало да направи цялостна преценка на обстоятелствата, следващи да бъдат взети предвид при индивидуализиране на наказанието, определящи конкретната тежест на извършеното деяние и характеризиращи личността на дееца. Твърди се още, че при определяне на размера на наказанието съдът следвало да вземе предвид освен степента на обществена опасност на деянието, още и подбудите за извършването му, както и всички смекчаващи и отекчаващи вината обстоятелства. Излагат се съображения, че постановената присъда се явява по отношение на подсъдимия прекалено тежка и нецелесъобразна като вид и размер, тъй като той и семейството му живеели трайно в Р. Т. Подсъдимият бил трудово ангажиран в Р. Т. и оставането му в Р. Б. за една година и шест месеца, какъвто е срокът за изпълнение на наложеното му наказание, би го отделило за значителен период от време от семейството му, както и би го лишило от работа и средства, с които да поддържа жизнения стандарт на близките си в Р. Т. Моли да бъде изменена обжалваната присъда, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за срок от 3 години, както и да бъде намалено наложеното му наказание „лишаване от правоуправление на МПС” от 12 на 6 месеца. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата така, както е предявена и по изложените в нея съображения. Представя нови писмени доказателства относно трайното установяване на подсъдимия да живее със семейството си и да работи в Р. Т.

Прокурора от О. П. – К. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита присъдата на първоинстанционния съд за правилна, обоснована и законосъобразна, а наложените на подсъдимия наказания намира за справедливи – съответстващи на обществената опасност на деянието и дееца. Моли обжалваната присъда да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е частично основателна, макар и по съображения, различни от изложените в нея.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, като в проведеното съдебно следствие от въззивната инстанция са събрани нови писмени доказателства относно трайното установяване на подсъдимия А. да живее със семейството си и да работи в Р. Т. - копия от лични карти и от удостоверения за адресна регистрация на подсъдимия и членовете на семейството му, издадени от каймакамството в Г.Л, Р. Т.; Документ за визитация на подсъдимия, издаден от Националния осигурителен институт на Р. Т. /всички посочени документи на турски език, придружени с превод на български език от заклет преводач/; както и удостоверение за раждане на Т. М. А. – син на подсъдимия, издадено от Община К. въз основа на Акт за раждане № 1007/04.08.2005 год./заверено ксероксно копие/ и заверено ксероксно копие от задграничния паспорт на подсъдимия. От събраните по делото от двете съдебни инстанции доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. А. С. е роден на 15.10.1979 год. в Г.Д., като настоящият му адрес в Р. Б. е в с.Ц., О.К., обл.К.. Има българско и тур±ко гражданство, като се е установил трайно да живее със семейството и да работи в Г.Л., Р. Т. С основно образование е, женен, баща на едно малолетно дете, не е осъждан /през 2005 год. е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. по реда на чл.78а от НК, за извършено на 26.09.2005 год. престъпление по чл.343б ал.1 от НК/. Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.

На 13.07.2010 год. срещу 14.07.2010 год. подсъдимият М. А. С. бил в дома си в с.Ц., О.К. с приятели, като консумирал алкохол - бира. Тъй като му свършили цигарите, подсъдимият решил да купи цигари от Г. К.. Около 03.00 часа на 14.07.2010 год. се качил в лек автомобил „Опел Астра” с рег. № РВ****ХВ, и въпреки че бил употребил алкохол, потеглил към Г. К.. Около 03.20 часа в Г.К., управлявайки автомобила по ул. „М. М.”, подсъдимият бил спрян за проверка от свидетелите С. С. и Н. А. - полицейски служители от състава на дежурен автопатрул на РУ на МВР - К.. При извършената проверка полицейските служители изпробвали подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест” с № 0049, който отчел концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия 1.37 на хиляда. На подс. А. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 3418/14.07.2010 год., който бил подписан от него без вързажения, както и му бил издаден издаден талон за медицинско изследване, след което бил отведен в „СПО” при МБАЛ „Д-р А. Д.” –Г.К., където дал кръвна проба за химическо изследване. Подсъдимият А. бил задържан за срок от 24 часа в РУ на МВР – К. със Заповед за задържане на лице от 14.07.2010 год.

От заключението на вещото лице по извършената на досъдебното производство химическа експертиза - Протокол № 335/14.07.2010 год., се установява, че в кръвта на подс.А. е констатирано наличие на летливи редуциращи вещества, изразени като етилов алкохол в количество 1.35 на хиляда.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 227/14.07.2010 год. на Началника на РУ на МВР - К., на основание чл. 171 т.1 б.„б” от ЗДвП, е било отнето временно свидетелството за управление на МПС на подс. А., до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства, които са логични, последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си, а именно: от обясненията на подс.А., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, с които е направил пълни самопризнания и на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на разпитаният по делото свидетел С. С., дадени пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло, като логични, последователни, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото, вкл. и с обясненията на подсъдимия; от писменото заключение на вещото лице С. М. по извършената на досъдебното производство съдебна химическа експертиза – Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръв № 335/14.07.2010 год., прочетено в съдебно заседание и приобщено от първоинстанционния съд към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл.282 ал.3 от НПК - без разпит на вещото лице, със съгласието на страните; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от двете съдебни инстанции.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б ал.1 от НК – на инкриминираните дата и място – на 14.07.2010 год. в Г. К. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Астра” с рег. № РВ ****ХВ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно - 1.35 на хиляда, установено по надлежния ред, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд е извършил анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като изложените съображения относно установената фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка, както и относно осъществяване на инкриминираното деяние от обективна и субективна страна от подс.А. – авторството на деянието, начина, времето и мястото на осъществяването му, квалификацията на същото, както и формата на вината /при пряк умисъл/ при извършването му, няма между страните, като единственото оплакване на подсъдимия с въззивната му жалба касае справедливостта на наказанията „пробация” с определените пробационни мерки, и комулативното наказание „лишаване от правоуправление на МПС, наложени на подсъдимия от първоинстанционния съд.

За да определи и наложи посочените по-горе наказания на подсъдимия А., първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства - чистото му съдебно минало, направените пълни самопризнания, съдействието му за разкриването на обективната истина, изразеното съжаление за извършеното, както и типичната обществена опасност на деянието. Въз основа на тях съдът е приел, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, поради което и при приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК е заменил предвиденото в чл.343б ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода” /което няма определен минимум/ с наказание „пробация”, като на основание чл.42а от НК му е определил следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и 6 месеца при периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година и 6 месеца, и „включване в курсове за обществено въздействие и професионална квалификация” за срок от 1 година и 6 месеца. На основание чл. 343г, във вр. с чл.37 т.7 от НК първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия и комулативно предвиденото наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 12 месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството му за правоуправление – 14.07.2010 год. При налагане на наказанието „пробация”, респ. при определяне на вида и сроковете на отделните пробационни мерки, обаче, първоинстанционният съд е проявил неоправдана строгост. Въпреки, че е отчел множество смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, посочени по-горе, първоинстанционният съд не е съобразил и други такива – семейното му положение, трудовата му ангажираност, добрите му характеристични данни, минималното превишение на концентрацията на алкохол в кръвта му над инкриминираната граница от 1.2 на хиляда, както и обстоятелството, че семейството на подсъдимия /съпругата и малолетното му дете/ трайно пребивава в Р. Т., при което така наложените му пробационни мерки в посочените по - горе вид и срокове биха създали значителни и неоправдани затруднения в контактите на подсъдимия със семейството му. При това положение, посоченото наказание „пробация” с така определените от първоинстанционния съд по вид и срокове пробационни мерки се явява явно несправедливо, несъответстващо на тежестта на извършеното конкретно престъпление, както и на обществената опасност на деянието и дееца, като първоинстанционният съд е нарушил принципа на справедливост и съответност на наказанието на престъплението. Изложеното налага изменение на обжалваната присъда в частта й, с която за извършеното престъпление по чл.343б ал.1 от НК, на подс.А. е наложено наказание „пробация” с определените на основание чл.42а ал.2 т.1, 2 и 4 от НК пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и 6 месеца при периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година и 6 месеца, и „включване в курсове за обществено въздействие и професионална квалификация” за срок от 1 година и 6 месеца, като бъдат намалени сроковете на пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” от по 1 година и 6 месеца, на по 1 година за всяка от тях. Следва също да бъде отменена наложената на подсъдимия с обжалваната присъда пробационната мярка „включване в курсове за обществено въздействие и професионална квалификация” за срок от 1 година и 6 месеца. Това е така, по следните съображения: с налагането на пробационната мярка „включване в курсове за обществено въздействие и професионална квалификация” за срок от 1 година и 6 месеца първоинстанционният съд е нарушил материалния заÛон. Пробационната мярка по чл.42а ал.2 т.4 е мярка за подкрепа и подпомагане на осъдения с цел трудова интеграция и/или изграждане на социални навици и умения за законосъобразно поведение. Същата съдържа в себе си две проявни форми – включване в курсове за професионална квалификация, както и включване в програми за обществено въздействие, които две проявни форми имат различни цели и обхват и са насочени към постигане на различни резултати за осъдения, напр. придобиване на знания и/или професионални умения от лице, което не притежава такива /за първата/, респ. ограмотяване, преодоляване на зависимости, постигане на промяна в нагласите, ценностите и поведението на осъдения чрез програмите за обществено въздействие /развиващи или корекционни/. Освен че е допуснал смесване на тези две проявни форми при налагане на посочената пробационна мярка - курсовете за професионална квалификация и програмите за обществено въздействие с обжалваната присъда /в която ги е подвел под общото наименование „курсове за обществено въздействие и професионална квалификация”/, в мотивите към същата първоинстанционният съд по никакъв начин не е обосновал необходимостта от придобиване от подсъдимия А. на каквато и да било професионална квалификация, знания или умения, нито пък необходимост от осъществяване на обществено въздействие спрямо него, имайки предвид и вида на престъплението, за извършването на което е признат за виновен и осъден подсъдимият – управление на МПС след употреба на алкохол. Отделен е въпроса, че налагайки и тази пробационна мярка на подсъдимия, наред със задължителните такива, и имайки предвид изложеното по-горе относно отчетените от настоящата инстанция допълнителни смекчаващи отговорността на подсъдимия А. обстоятелства, така определените от първоинстанционния съд пробационни мерки по вид и срокове очевидно надхвърлят целите, които се преследват с наказанието. Настоящата инстанция намира, че в настоящият случаи не е необходимо включването на подс.А. в курсове за професионална квалификация или в програми за обществено въздействие, както и че наказанието „пробация” с пробационни мерки в определените от настоящата инстанция вид и намалени срокове, посочени по-горе в мотивите на настоящото решение, е достатъчно и напълно в състояние да постигне целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото. Правилно първоинстанционният съд е приспаднал при изпълнение на наказанието „пробация” времето, през което подс.А. е бил задържан в поделенията на МВР за срок от 24 часа, тъй като е безспорно установено по делото, че подс.А. е бил задържан за посочения срок по ЗМВР, което съгласно чл.59 ал.2 от НК представлява задържане по смисъла на чл.59 ал.1 от НК и подлежи на приспадане при изпълнението на наказанието „пробация”. Следва да се отбележи в тази връзка, че направеното оплакване от защитника на подс.А. с въззивната жалба и в хода на съдебните прения – за прекалена тежест и нецелесъобразност на наложеното му наказание „пробация”, респ. направеното в тази връзка искане за налагане на подсъдимия на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, с отлагане на изпълнението му за срок от 3 години по чл.66 ал.1 от НК, са изцяло неоснователни. Това е така, тъй като настоящият състав намира, че именно наказанието „пробация” с определените му с настоящото решение пробационни мерки по вид и срокове, е необходимо и достатъчно за постигане на целите на наказанието, както бе посочено и по-горе в решението, същото отговаря в пълна мяра на характера и тежестта на престъплението, както и на обществената опасност на деянието и дееца, като замяната му с наказание „лишаване от свобода” по жалба на самият подсъдим е абсурдно. Безспорно е, че наказанието „лишаване от свобода” е по-тежко такова от наказанието „пробация”, видно от систематичното им място в разпоредбите на чл.37 от НК, т.е. с посоченото искане на защитника на Ж. по същество се иска влошаване на положението на обжалващия, чрез увеличаване на наказанието, без да е налице съответен протест на прокурора, което е недопустимо, съгласно разпоредбата на чл.337 ал.2 т.1 от НПК. Още повече, че при определяне на наказание на подсъдим за извършено престъпление съдът следва да държи сметка само и единствено за посочените в НК критерии за индивидуализация на наказанието – смекчаващи и отекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и дееца и подбудите за извършване на деянието /чл.54 от НК/, респ. наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко /чл.55 от НК/, но не и за „целесъобразността” на наказанието, т.е. дали същото е удобно на подсъдимия за изпълнение или не.

Що се отнася до наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 12 месеца, то съдът намира, че същото е съобразено с характера и тежестта на извършеното престъпление, както и със степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради което не е явно несправедливо. Следва да се вземе предвид в тази връзка още, че престъпление по чл.343б ал.1 от НК подс. А. извършва за втори път, макар и за първото такова деяние да е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание „глоба” по реда на чл.78а от НК. Ето защо, искането на защитника на подсъдимия за намаляване на посоченото наказание е неоснователно.

Съдът намира, че в останалата й част /извън изменението й относно наложеното наказание „пробация”/ обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва присъдата да бъде потвърдена в същата част.

Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.3 и 6, във вр. с чл. 337 ал.1 т.1 и чл.338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Присъда № 8/28.07.2010 год. по Н.о.х.дело № 760/2010 год. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта й, с която за извършеното престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, на М. С. А. от с.Ц., О.К., обл.К., с ЕГН *, е наложено наказание “пробация” с определени на основание чл.42а ал.2 т.т.1, 2 и 4 от НК пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 /една / година и 6 /шест/ месеца при периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, и „включване в курсове за обществено въздействие и професионална квалификация” за срок от 1 година и 6 месеца, като НАМАЛЯВА срока на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” при периодичност два пъти седмично от 1 година и 6 месеца на 1 /една/ година, и срока на пробационната мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител” – от 1 година и 6 месеца на 1 /една/ година; както и ОТМЕНЯВА пробационната мярка „включване в курсове за обществено въздействие и професионална квалификация” за срок от 1 година и 6 месеца.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.