Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 13.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Григорова ч.гр.д. № 13877 по описа на съда за 2020 г., констатира
следното:
Производството е по реда на чл. 436 вр.
чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба на З. „О.“ АД срещу постановление
от 05.10.2020 г. на частен съдебен изпълнител рег. № 851 на Камарата на ЧСИ по
изп.д. № 20208510401797, изразяващо се в отказ да се намали размера на адвокатския
хонорар в полза на взискателя ЗД „Б.И.“ АД от 360 лева и за намаляване на
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Жалбоподателят
твърди, че адвокатският хонорар от 360 лева е прекомерен и не съответства на фактическата
и правна сложност, а също и при липса на активно поведение от страна на
взискателя. Моли съдът да намали размера на адвокатското възнаграждение до размера
на сумата от 50 лева, евентуално до 100 лева и 200 лева. Отделно от това, и пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ следвало да се изчисли само върху размера на
вземането по изпълнителния лист.
Ответникът по
жалбата ЗД „Б.И.“ Ад не изразява становище по жалбата.
Частният съдебен
изпълнител е депозирал мотиви, според които жалбата е неоснователна. Хонорарът
не бил прекомерен, а таксата – съобразена с ТТРЗЧСИ.
Съдът, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Изпълнително дело
№ 20208510401797 по описа на ЧСИ рег. № 851 на Камарата на ЧСИ е образувано по
молба на процесуалния представител на ЗД „Б.И.“ – адв. М. Г.от 21.09.2020 г., с
приложено към молбата пълномощно, въз основа на изпълнителен лист от 30.06.2020
г. по гр.д. № 6408/2019 г. по описа на СРС, 148 състав.
В молбата се
съдържа искане за събиране и на разноските за адвокатски хонорар. Приложен е
договор за правна защита и съдействие, според който сумата от 300 лева е
заплатена в брой от взискателя на адв. М. Г..
На 21.09.2020 г.
съдебният изпълнител е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение за
заплащане на сумата от 1 543.31 лева, от които главница в размер на 385.20
лева, законна лихва от 65.59 лева за периода 31.01.2019 г. – 05.10.2020 г., 80.91
лева мораторна лихва, 417.89 лева присъдени разноски, 360 лева разноски по
изпълнителното дело, 233.72 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 05.10.2020
г.
Поканата е
получена 24.09.2020 г.
На 01.10.2020 г.
длъжникът „З.О.“ АД е подал възражение до съдебния изпълнител с искане приетите
разноски за адвокатски хонорар в размер на 360 лева да бъдат намалени, както и
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ да бъде редуцирана.
С постановление
от 05.10.2020 г. ЧСИ, рег. № 851 е отказал да намали адвокатското възнаграждение
и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Постановлението е
връчено на длъжника на 06.10.2020 г. и на 20.10.2020 г. по пощата е подадена
жалба от длъжника срещу постановлението от 05.10.2020 г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав приема, че
жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
В разпоредбата на
чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК е изрично посочено, че длъжникът може да обжалва
разноските по изпълнението.
Според нормата на
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за
процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лева – 200 лева.
Не се спори, че длъжникът
не е заплатил доброволно посочената в поканата сума. Към
датата на изпращане на частната жалба в СГС доказателства за извършено от ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД плащане на задължението по изпълнителния лист от
30.06.2020 г. липсват.
Следователно, съдебният
изпълнител дължи да извърши действия по събиране на сумите от имуществото на
длъжника. На взискателя се дължи адвокатско възнаграждение не само за
образуване на изпълнителното производство, но и за процесуално представителство
с цел удовлетворяване на парични вземания, които в случая са под 1 000
лева.
Адвокатското
възнаграждение от 360 лева не е прекомерно и се дължи от ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД поради неизпълнение на задължението му в двуседмичния срок по
чл. 428, ал. 1 от ГПК.
Таксата по т. 26
от ТТРЗЧСИ в размер на 90.55 лева е определена върху материален интерес,
образуван само от сумите по изпълнителния лист. Адвокатското възнаграждение от
360 лева не е включено в основата, върху която е събрана таксата. Поради това
последната не подлежи на коригиране.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на З.
„О.“ АД срещу разпореждане от 05.10.2020 г. на частен
съдебен изпълнител рег. № 851 на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 20208510401797,
изразяващо се в отказ за намаляване на размера на адвокатския хонорар в полза
на взискателя ЗД „Б.И.“ АД от 360 лева и на пропорционалната такса по т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.