№ 14278
гр. София, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110159491 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 и 2 и ал. 2 ЗЗД, както и с правно основание чл. 124, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата С. Н. П. твърди, че е сключила договор за заем с ответника ************ за сумата
от 1000 лв., по силата на който се е задължила да предостави едно от посочените в договора
обезпечения. В изпълнение на това задължение, при сключване на договора за заем ищцата
е подписала и договор за поръчителство с ответника *********** по който последният е
обезпечил пред кредитора задълженията на заемателя срещу възнаграждение в размер на
500 лв., платимо от заемателя разсрочено към всяка от месечните му вноски по заемния
договор. Счита, че в отношенията си със заемодателя и гаранта ищцата има качеството
потребител, като и двата договора следва да отговарят на специалните изисквания на ЗПК, а
доколкото обезпечителната сделка има акцесорен характер, нейната действителност зависи
от наличието на валидно заемно правоотношение. Намира, че клаузата на чл. 4 от договора
за заем е нищожна поради противоречие с разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и чл. 11, т. 10 ЗПК, а
договорът за поръчителство е изначално лишен от основание поради липса на насрещна
престация от ответника срещу получаваното възнаграждение предвид наличието в негова
полза на регрес в случай на погасяване на задълженията по заемния договор. Твърди, че
ответникът и заемодателят са свързани лица, като възнаграждението по оспорената сделка
на практика се е усвоявало като печалба от заемното дружество, същото е било уговорено в
прекомерно завишен размер и не се е включвало в ГПР по заемния договор, като по този
начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се накърняват добрите нрави. Ето
1
защо претендира по иск срещу ************ за прогласяване на нищожността на договор за
паричен заем № 4450704/06.04.2022 г., поради противоречие на закона, а при условията на
евентуалност за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 4 от договор за паричен заем
№ 4450704/06.04.2022 г., поради противоречие на закона, както и по иск срещу ***********
за прогласяване на нищожността на договор за поръчителство № 4450704/06.04.2022 г.,
поради противоречие на закона, добрите нрави и поради липса на основание, както и за
установяване недължимостта на сумата от 500 лв., представляваща възнаграждение по
нищожния договор за поръчителство.
Ответникът *********** оспорва исковете при твърдението, че процесният договор
представлява гаранционна сделка, по която ищецът е платил възнаграждение за насрещна
услуга – гарантиране от страна на ответника на изпълнение на задълженията по договора за
заем, благодарение на което заемателят да избегне неблагоприятните последици по това
правоотношение. Ето защо намира, че договорът не е лишен от основание, нито накърнява
добрите нрави предвид обстоятелството, че е сключен в съответствие със свободата на
договаряне по чл. 9 ЗЗД. Счита, че възнаграждението по гаранционната сделка не е
прекомерно, доколкото е изчислено след преценка на риска и при положение, че гарантът е
поел солидарно задължение да отговаря за всяко неизпълнение по заемния договор,
включително по отношение на разноските по събиране на вземането. Твърди, че договорът
за гаранция е сключен единствено поради възлагането от страна на ищеца, който е имал
избор между три вида обезпечение по договора за паричен заем. Счита, че евентуалната
нищожност на клаузи от договора за заем няма отношение към действителността на
гаранционния договор, доколкото отговорността на гаранта е функция на отговорността на
длъжника такава, каквато е била към датата на сключване на договора, като намира и че
разпоредбите на ЗПК са неприложими към процесното правоотношение.
Ответникът ************ оспорва исковете, като счита, че клаузата за неустойка не
противоречи на добрите нрави и не е нищожна, а размерът й не следва да се включва при
изчисляване на ГПР по договора, тъй като представлява обезщетение за неизпълнение на
задължение на потребителя. Намира, че договорът за заем не е нищожен, като в същия е
посочен размер на ГПР, който е фиксиран и не подлежи на промяна, поради което не е
необходимо посочване на механизма на пресмятането му.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По отрицателните установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 и
ал. 2 ЗЗД
За основателността на предявените искове в тежест на ищцата е да докаже сключването на
процесните договори за заем и за предоставяне на гаранция (поръчителство) с посоченото в
2
исковата молба съдържание, което противоречи на императивна законова разпоредба и/или
на добрите нрави, респ. ответникът *********** следва да докаже валидността на
процесния договор за поръчителство, сключен при наличие на основание.
От приетите по делото писмени доказателства е видно, че С. Н. П. и *********** са
сключили договор за предоставяне на поръчителство/гаранция № 4450704 от 05.04.2022 г.,
като съгласно чл. 3, ал. 1 от същия потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер
на 530,25 лв., платимо разсрочено на седмични вноски от по 25,25 лв. с падежи в периода
15.04.2022 г. – 02.09.2022 г. В чл. 3, ал. 3 от договора е посочено, че гарантът овластява
************ да приема вместо него изпълнение на задължението на потребителя за
плащане на това възнаграждение.
Видно от съдържанието на договора за гаранция (уводната му част след посочване и
индивидуализиране на страните и преди чл. 1), същият е сключен във връзка с договор за
потребителски кредит, сключен между ищцата и ответника ************ – договор за
паричен заем № 4450704/05.04.2022 г., по силата на който ************ се е задължило да
предостави на ищцата сумата от 1000 лв., срещу задължение за връщането й разсрочено на
21 погасителни вноски в срок от 21 седмици. Съгласно чл. 4 от договора заемателят се
задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на
заемодателя едно от посочените обезпечения – двама поръчители, банкова гаранция или
одобрено от заемодателя дружество-гарант, като е несъмнено, че процесният договор за
поръчителство е сключен от ищцата с ответника *********** в изпълнение именно на това
задължение по чл. 4 от договора за потребителски кредит, сключен с ответника
************.
Процесните договори се подчиняват на правилата на ЗПК и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това
число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
При анализ на разпоредбите на чл. 114 и чл. 169 от ДФЕС и Хартата на основните права –
чл. 38, трябва да се направи извод, че ПЕС изисква висока степен на защита на
потребителите в Съюза. Законодателството на Съюза в областта на защитата на
потребителите допринася за правилното функциониране на вътрешния пазар и има за цел да
гарантира, че отношенията между стопанските субекти и потребителите са справедливи и
прозрачни, което като крайна цел подпомага общото благосъстояние на европейските
потребители и икономиката на Съюза.
Посочените изисквания от правото на ЕС предпоставят, че националният съд има
задължение при тълкуване на съответната норма на националното право да я прилага в духа
и смисъла на съответното общностно право – вж. Решение от 10.04.1984 по делото Von
Colson, C-14/83. Съгласно трайната практика на СЕС – вж. т. 20 от Решение от 12.07.1990 г.,
Foster, C-188/89; т. 23 от Решение от 14.09.2000 г., Collino и Chiappero, C-343/98; т. 40 от
Решение от 19.04.2007 г., Farell, C-356/05; т. 39 от Решение от 24.01.2012 г., Dominguez, C-
282/10, националният съд има задължение да тълкува националното законодателство в духа
на общностния правен ред. Следователно, за да бъдат осигурени ефективни средства за
защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това, е необходимо, когато
3
се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между
свързани лица, съдът да изследва релациите и връзките в отделните договори не като
отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща
икономическа дейност, която при кредитирането има цел печалба. Тоест, дори при
множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на
отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се
постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване
на императивните правила на закона и добрите нрави.
В случая след извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че
едноличен собственик на капитала на *********** е ************ - кредитор на ищеца.
Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
След като кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството - поръчител, то с
договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен с
************, доколкото, плащайки задължението на потребителя, кредиторът плаща
вземането си сам на себе си, т.е. посоченото възнаграждение не е насрещна престация срещу
предоставеното обезпечение, а на практика представлява „скрита възнаградителна лихва“,
която обаче не е включена в оскъпяването на ползваната сума.
Настоящият съдебен състав намира, че уговореното възнаграждение за гаранта представлява
разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл.
19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от § 1, т. 1 ДР на ЗПК, според която „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. При цялостния анализ на процесните правоотношения, е видно, че
сключването на заемния договор и получаването на сумата по него е било обвързано от
предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя – предоставянето
на обезпечение по заемния договор не е било по избор на потребителя, а задължително
условие за сключване на сделката. Този договор за гаранция с трето лице представлява
форма на лично обезпечение, което разкрива белезите на договор за поръчителство,
доколкото съгласието на кредитора да бъде обезпечен е било изрично заявено. По правило
договорът за поръчителство е едностранен и безвъзмезден – т.е. по него задължения
възникват само за поръчителя. Възможно е обаче договорът да има двустранен и възмезден
характер – както е в случая, тъй като кредитополучателят се е задължил да заплаща
възнаграждение на поръчителя, като в този случай поръчителството се доближава по-скоро
до договора за застраховка, а застрахователните премии несъмнено представляват общ
4
разход по кредита.
С оглед на изложеното, предвид хипотезата на „свързани лица“ и сключването на
обезпечителната сделка като задължително условие за предоставяне на кредита, настоящият
съдебен състав намира, че възнаграждението по договора за гаранция е част от общите
разходи по заемния договор, която следва да се включва при изчислението на ГПР.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на
Република България. В настоящия случай, сумата по договор за заем № 4450704 от
06.04.2022 г., сключен с ************, е в размер на 1000 лева, а възнаграждението по
договора за гаранция е в размер на 530,25 лева, т.е. над 50 % от главницата по договора за
заем. Посочено е, че ГПР по договора е под максимално допустимия размер – 46,83 %, но
при съпоставка между размера на отпуснатия кредит – 1000 лв. за срок от 21 седмици (5
месеца), и размера на дължимото по договора за поръчителство възнаграждение за същия
период от 5 месеца – 530,25 лв., е видно, че ГПР надхвърля 50 % - дори без добавяне на
дължимата възнаградителна лихва, възнаграждението на поръчителя за пет месеца се
равнява на над 50 % от размера на отпуснатата главница по заема, като несъмнено води до
надхвърляне на допустимия размер на ГПР и до нарушение на императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изложеното се потвърждава от приетото и неоспорено заключение на
ССЕ, съобразно което, като се вземе предвид размера на уговорените суми по договора за
кредит и договора за предоставяне на гаранция и въз основа на нормативно установената
формула на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 5 ЗПК, действителният размер на ГПР по
договора за заем е 151,10 %. Описаното погрешно посочване на размера на ГПР
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като се
явява пречка пред потребителя да узнае точния размер на дължимите разходи по заемното
правоотношение и като краен резултат не позволява на кредитополучателя да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора.
Следователно, макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуемите
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по т. 10 - годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да
служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да
се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
5
кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на чл. 11, т. 10 ЗПК. Ето защо,
предявеният срещу ************ отрицателен установителен иск за прогласяване
нищожността на заемния договор е основателен и следва да се уважи, като предвид
основателността на главната претенция не следва да се разглежда по същество евентуалният
иск за прогласяване на нищожността само на клаузата на чл. 4 от договора.
При множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, на
отделните правоотношения следва да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за
да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за
спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. Договорът, сключен между
потребителя и ************, и договорът, сключен между потребителя и *********** се
намират във взаимовръзка помежду си и представляват система от правоотношения между
страните, поради което последиците от недействителността на договора за потребителски
кредит неминуемо рефлектират върху договора за предоставяне на гаранция, поради
естеството на правоотношенията. Въпреки че договорът за кредит и договорът за
предоставяне на гаранция формално представляват самостоятелни сделки, те следва да се
разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост
от предоставяне на обезпечение, без друга възможна практическа алтернатива (предвид
характера на предоставените други две опции на обезпечение), чрез сключване на договор за
гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице - гарант,
сключването на договора за гаранция в деня, в който е сключен самият договор за кредит,
както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на
гаранция, ведно с основното задължение по кредита, в полза на самия заемодател. Ето защо
следва да се приеме, че недействителността на договора за кредит води до недействителност
на свързаната с него обслужваща сделка – договорът за гаранция (поръчителство), който без
валиден заемен договор се явява безпредметен.
Следователно, предявеният срещу *********** отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за гаранция е
основателен и следва да се уважи, поради което и не са налице условията за разглеждането
на другите релевирани от ищцата основания за нищожност на сделката.
По отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
Предвид установената нищожност на сключения между ищцата и ответника ***********
договор за гаранция, в тежест на страните по съглашението не са възникнали предвидените
в договора парични задължения, респ. в тежест на ищцата не съществува задължение за
заплащане на възнаграждение по него в уговорения размер от 530,25 лв. От приетото и
неоспорено от страните заключение на ССЕ обаче се установява, че ищцата е платила по
договора за гаранция част от възнаграждението в размер от 129,25 лв. При служебна
проверка на допустимостта на предявения иск, която следва да бъде извършвана в хода на
цялото висящо производство, съдът намира, че за платената част от възнаграждението искът
е недопустим. При предявен отрицателен установителен иск ищецът следва да докаже
6
твърденията, с които обосновава правния си интерес, като установи наличието на заявена
извънсъдебна претенция от ответника за плащане на оспорените вземания. Наличието на
правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в
исковата молба, като ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. В случай на
изпълнение на оспореното парично задължение длъжникът няма правен интерес от защита
чрез предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като при евентуалното му
уважаване последиците от неоснователното разместване на имуществени блага не биха били
заличени, т.е. ищецът не би получил обратно неоснователно платената сума, поради което за
платените вече парични задължения, по отношение на които ищецът претендира липса на
основание за плащане, същият има интерес от предявяване единствено на осъдителна
претенция. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да
следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът
няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по
основателността на претенцията – дали ответникът е титуляр на претендираното от него и
отричано от ищеца облигационно право (в този смисъл – Тълкувателно решение №
8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8.2012 г. на ВКС, ОСГТК).
В настоящия случай от заключението на ССЕ и приетите писмени доказателства се
установява, че по нищожния договор за поръчителство се претендира възнаграждение в
размер на 530,25 лв., от които ищцата е платила сумата от 129,25 лв. За посочената сума
искът се явява недопустим поради липсата на правен интерес за ищцата да установява
недължимостта й, след като същата вече е погасена чрез плащане и не се претендира
връщане на сумата с осъдителна претенция. Ето защо, исковата молба в посочената част
следва да бъде върната (арг. чл. 130 ГПК), като на разглеждане по същество подлежи
единствено искът за установяване на недължимостта на неплатената част от главницата от
530,25 лв. в размер на 401 лв. За тази сума искът е основателен и следва да бъде уважен
(предвид установената нищожност на договора и липсата на основание за плащане на
възнаграждение по него), а за разликата до пълния предявен размер от 500 лв. исковата
молба следва да се върне.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на направените от
нея разноски съобразно уважените искове в размер на 100 лв., платена държавна такса
(съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК), 237,81 лв., депозит за вещо лице, както и
възнаграждение за един адвокат (съобразно приложения договор за правна защита и
съдействие по конкретното дело – л. 82 от делото). В отговора на исковата молба
ответниците са навели възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно.
Предвид действителната фактическа и правна сложност на делото платеният от ищцата
хонорар по приложения договор за правна защита и съдействие по конкретното дело от 500
лв. (доколкото само тази сума е платена по установителния иск, а остатъкът от 500 лв. е
платен по осъдителен иск, какъвто в настоящото производство не е предявен) се явява
7
прекомерен и следва да бъде намален до минималния размер, съобразно разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. – 400 лв., като припадащият се на ищцата дял съобразно
уважената част от исковете е 380,50 лв., т.е. дължимите на ищцата разноски са в общ размер
от 718,31 лв. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответниците имат право на разноски съобразно
частта от исковата молба, която е върната, в размер на по 4,88 лв., юрисконсултско
възнаграждение за всеки от тях.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 235293/02.11.2022 г., по която е
образувано гр. д. № 59491/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I гражданско
отделение, 26 състав, в частта, в която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК от С. Н. П., ЕГН **********, с адрес: г************, срещу
*********** ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *************, за
разликата над 401 лв. до пълния предявен размер от 500 лв. (т.е. за сумата от 99 лв.),
възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция № 4450704/06.04.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Н. П., ЕГН **********, с адрес:
г************, срещу ************, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
*************, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, че
договор за паричен заем № 4450704/06.04.2022 г. е нищожен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от С. Н. П., ЕГН **********, с адрес:
г************, срещу *********** ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*************, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и
чл. 124, ал. 1 ГПК, че договор за предоставяне на гаранция № 4450704/06.04.2022 г. е
нищожен, както и че С. Н. П. не дължи на *********** сумата от 401 лв., възнаграждение
по договор за предоставяне на гаранция № 4450704/06.04.2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от С. Н. П., ЕГН **********, с адрес:
г************, срещу ************, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
*************, при условията на евентуалност отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 4 от договор
за паричен заем № 4450704/06.04.2022 г.
ОСЪЖДА ************, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
*************, и *********** ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*************, да заплатят на С. Н. П., ЕГН **********, с адрес: г************, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 718,31 лв., разноски в производството.
ОСЪЖДА С. Н. П., ЕГН **********, с адрес: г************, да заплати на ************,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: *************, на основание чл. 78,
ал. 4 ГПК сумата от 4,88 лв., разноски в производството.
8
ОСЪЖДА С. Н. П., ЕГН **********, с адрес: г************, да заплати на ***********
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *************, на основание чл. 78,
ал. 4 ГПК сумата от 4,88 лв., разноски в производството.
Решението в частта му на определение, с което частично се връща исковата молба по делото,
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
връчване на препис на страните, а в останалата част подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9