ПРОТОКОЛ
№ 13148
гр. София, 25.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
Гражданско дело № 20221110157515 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:17 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ П. В. П. редовно уведомена се явява лично с адв. М, с
пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Д. А. И. редовно уведомен, не се явява, представлява
се от адв. Б., с пълномощно по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. А. С. уведомен по телефона, се явява.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА молба от 03 РУП-СДВР-МВР, с която ни уведомява, че
копие от видеозаписи от камери за видео наблюдение се съхраняват за период
от 1- месец със заповед №513з-12854/2020 г. на директора на СДВР.
1
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ на допуснатият на ответника свидетел:
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
*** - роден на **** година, неосъждан, без дела и родство със
страните.
Снета самоличност по ЛК№****** ет.1.
Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 ГПК.
Свидетелят обеща да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Познавам Д. преди повече от 20 години, така да се
каже добри познати сме с него. През 2020 г. Д. ме потърси в качеството ми на
адвокат, работя като адвокат към Адвокатска колегия – гр. Търговище, и по
него време бях нает от него, като адвокат, да го представлявам по две дела,
едното по Закона за домашното насилие, заведено от П. П., а другото за
родителски права – издръжка, режим на лични контакти с децата. През
м.01.2020 г. започнаха делата помежду им, доколкото аз разбира се си
спомням. Делото по Закона за защита от домашно насилие, по това време
беше отхвърлена молбата на П. П., но като краен ефект имаше заповед по
време на процеса - той беше ограничен и не можеше да си вижда децата в
продължение на 8 месеца, от м. 01.2020 г. до м.08.2020 г., но въпреки, че
делото приключи благоприятно за него, но беше неблагоприятно за личните
отношения за децата. По другото дело, което касаеше родителските права, то
не беше дело за развод, защото нямат граждански брак, по това дело беше
направено искане от П. за определяне на привременни мерки, докато тече
процеса относно родителските права. Съответно месец май 2020 г. бяха
определени мерки, при които тя трябваше да ги упражнява в гр. Търговище,
но междувременно, след като ограничителната заповед /временната/ м.август
изтече, тя напусна семейното жилище и доведе децата в гр. София, в
нарушение на заповедта на РС-Търговище от м. май 2020 г. без да поиска
промяна на местоживеенето. Ние направихме искане като привременни
мерки, да бъдат предоставени родителските права на Деян и през м.09.2020 г.,
бяха изменени привременните мерки и беше предоставено упражняване на
родителските права на Деян. След това П. П. подадена молба за нова промяна
в нейна полза някъде началото на м.10.2020 г. излезна ново определение на
съда, с които съдът разпореди незабавно да върне децата в гр.Търговище, но
не бяха върнати. Те не бяха върнати фактически до месец декември 2020 г., в
2
продължение на 4 месеца, в нарушение на три влезли в сила определения на
РС-Търговище, стояха в София, съответно посещаваха детска градина и
училище в гр. София. Чак през м.12.2020 г. бяха изменени привременните
мерки от Окръжен съд, тъй като делото се качи в Окръжен съд, на първа
инстанция делото бе спечелено от Д., а на втора от П. и така се стига до
въпросната дата - 05.11.2020 г., когато в гр.София бяха образувани нови две
дела по ЗЗДН срещу Деян, по двете дела си оттегли молбите и бяха
прекратени, които се водиха в Софийски районен съд. На 05.11.2020 г. бяхме
в гр. София по тази причина, във връзка с образуваните от П. П. дела по
ЗЗДН, някъде преди обяд беше заседанието в тази сграда, в този съд, както
казах приключи с оттегляне на молбата и прекратяване. След това аз, адвокат
Б. и Деян А. решихме да отидем да видим децата в детската градина, където
посещаваше малкото дете Янина и съответно после смятахме да отидем в
училището да видим – Антоан и евентуално ако доброволно се случат нещата
да вземем децата, тъй като при влезлите в сила актове на съда, трябваше да
живеят в гр. Търговище. Намеренията ни бяха да видим децата и да ги вземем
ако П. се съгласи. Отидохме с автомобила на Деян до детската градина, не
зная коя е детската градина, открихме я, оказа се, че наистина детето Янина
посещава тази детска градина. Обяснихме на служител на детската градина,
не помня точно на каква длъжност беше, за какво сме там, като обяснихме, че
това е бащата на детето, легитимирахме се, че сме адвокати, показахме
съдебните актове/заверени и подпечатани от съда/, но се оказа, че П. е
подписала декларация, никой друг да не взима децата от градината. От там
служителите казаха, че не могат да вземат никакво решение без директорката
да разреши и ние поискахме да разговаряме с директорката на детската
градина. Свързахме се и разговаряхме с нея по телефона, тя в момента не
беше на работа – в болничен или отпуска, не си спомням точно, така ни
обясни по телефона. Отидохме към обяд или ранният следобед. Директорката
не взе решение като краен резултат. От нея поискахме да изведат детето, да го
видим и евентуално ако П. се съгласи да го вземем. От там нататък, се случи
така, че там стояхме много дълго време - около 2-3 часа в двора на детската
градина и то стана време вече - 17.00 часа, за да взимат децата от градината,
при което предположихме, че най-вероятно са се обадили на П. да дойде.
Тогава ние подадохме сигнал на тел.112, просто, че бащата не може да си
види детето с всички налични документи. Дойде патрулен екип на МВР. Не
3
зная дали по повод на нашето обаждане, но дойдоха два екипа един след друг,
първият екип бяха двама полицаи, а вторият – трима полицаи. Дадоха ни
възможност всички да влезнем във фоайето, във входа на детската градина,
озовахме се вътре – аз, адвокат Б., Деян, П., адвокат Вътов/ не си спомням
точно/ и полицаите. Тогава излезна една служителка и каза, че е временно
изпълняваща длъжността директор. Пред полицаите и служителката на
детската градина извадихме документите, видяха за какво става въпрос. В
детската градина П. отказа да предостави децата, коментира се дали има
образувано дело и че само със съдия изпълнител ще ги предаде. Полицаите
казаха, че не могат да вземат в момента решение и ни поканиха всички да
посетим 3 РУП-СДВР, където да се опитаме доброволно да решим къде ще
останат тези деца. Пред градината Деян успя да се види с детето в момент,
когато го изведоха – детето много се радваше и се хвърляше на врата му,
голяма радост, даже не искаше да се разделя с него. Към 17.00 ч. -18.00 ч.
отидохме в 03 РУП, почти беше тъмно. Спомням си, че там има параден вход,
стълбище, което беше много високо, нивото на тротоара долу е на нивото на
входа на трето районно, качихме се влезнахме във фоайето, голямо колкото
тази зала и през цялото време там имаше около 2-3 полицаи, а на моменти
ставаха около 7-8-10 полицаи. Във фоайето имаше един единствен стол,
поставен в лявата част на стената, след като влезнеш през входа, на който стол
седна Деян, детето искаше да стои в него, взе го в скута си, прегръщаха се,
целуваха се, говориха си. Вътре във фоайето освен Деян, детето и П., която
стоеше права до тях и обикаляше из фоайето, беше нейният адвокат, аз, като
стоях от дясната страна на Деян и полицаите. Започна се едно въртене на
телефони от страна на П. и нейният адвокат. След което дойдоха две жени, не
мога да определя възраст, по-млади, вероятно извикани от тях, като свидетели
на нещо, което смятат, че ще се случи там. Първоначално влезнаха, едната
влезна вътре във фоайето, но стоя много малко. Полицаите помолиха всички
странични лица, които нямат отношение по спора да напуснат фоайето и да
слезнат долу на тротоара и излезнаха по стълбите. Имаше ситуация, в която
детето искаше да отиде до тоалетна и майка му каза „да те заведа“, но то каза
„искам татко“ и отидоха с Деян. Там просто стояхме, полицаите искаха да
четат тези определения на съда, които носих, аз им ги предоставих, те ги
предоставиха на дежурен разследващ полицай, след малко той излезна и каза,
че тук всичко е ясно, децата трябва да са с бащата. Попита за какво точно
4
става въпрос и за какво спорите, като видяха, че П. не отстъпва, обясниха, че
не могат да вземат решение и ние знаем, че не могат да вземат решение,
просто тя трябва да изпълни съдебния акт. Там непрекъснато имаше полицаи,
но излезна един, който явно им беше ръководител с по-висок чин, ни обясни,
че е разговаряно с дежурен прокурор и прокурорът им е казал, че децата
тръгват с единия родител само със съгласието на друг. Стояхме си там и нищо
съществено не се случваше. Нейният адвокат искаше незабавно да ги оставят
да си тръгнат с детето, защото нямало изпълнително дело, питаше ги за
имената, защото искаше да им търси отговорност и да пише жалба. Те казаха,
че никой няма да си тръгне докато не се разберат доброволно. Имаше една
ситуация, за която следва да дам показания, това е, че в един момент те
влизаха, излизаха в една стаичка, там ги поканиха полицаите да си говорят
само двамата, доколкото зная е оборудвана с камери, и там си разменяха
детето – ту стоеше в бащата, ту в майка си. Бях свидетел на входа на
стаичката бях, когато детето протяга ръце и иска да го вземе баща му, но тя го
дърпа, звънеше по телефона да поръчва храна, да ядат в полицията. Няколко
пъти влизах и в стаята, но не съм стоял с тях, те стояха много малко там,
повечето време бяхме във фоайето, а нейният адвокат с тези две момичета,
които П. беше извикала стояха долу на стълбите. В един момент, когато
излизаха от стаята Деян тръгна с детето към входа. Пред входа застанаха
може би 3-4 полицаи, просто застанаха пред него и казаха, докато няма
съгласие от майката, няма да напускате сградата, просто го спряха да не
излиза. Детето го беше прегърнал и той го държеше и в този момент, аз стоях
в дясно от него, горе долу на разстояние –два метра, това се случва във
фоайето, а не в стаята, той беше застанал към входа, беше стигнал пред входа,
отпред между него и вратата бяха 3-4 полицаи, които влезнаха отвън, пред
вратата – входната на районното управление имаше полицаи, и аз наблюдавах
от два метра, странично към дясното му рамо към тях. П. беше седнала на
стола до мен, непосредствено на същото разстояние, тя стана от стола, както
държеше той детето, той гледаше към полицаите и с периферното си зрение
той не я виждаше, защото тя дойде леко от дясната му страна и отзад, и
буквално се блъсна в него, той въобще не реагира. П. почна да прави някакви
театрални, от моя гледна точка, изпълнения и леко така се свлече на земята,
той въобще не се обърна, защото държеше детето. След това, както уточних,
полицаите казаха, че няма да се случва нищо повече от това, и ние написахме
5
жалба срещу П., че тя отказва да изпълни съдебните решения. На двамата
родители съставиха и предоставиха предупредителни протоколи за подпис, за
да не създават проблеми. Аз посъветвах Деян да го подпише, а П. отказа да
подпише предупредителният протокол. След което, като разбрахме, че няма
да има доброволно предаване, първо си тръгнаха те с детето, а ние тръгнахме
към 20-21 ч. към гр. Търговище. В детската градина П. беше много арогантна,
настъпателна и доста ядосана, категорично отказа, достатъчно ясно, че няма
да изпълни тези определения, които носим. Това го декларира пред
полицаите, пред трима адвокати, и служители на детската градина. Нямам
спомен да е имало физически контакт между тях в детската градина. Относно
обиди, П. вместо да коментира и да вземе становище от своя адвокат, какво
трябва да се прави, тя извади някакви снимки на заснето тяло, не помня –торс
или горна част на тяло, леко съблечено, с някаква синина и започна да ги
размахва и да заплашва, че ще има дела. На снимката не се виждаше кой е. В
03 РУП нямаше никаква вербална или физическа агресия, аз не съм видял.
Детето искаше непрекъснато да бъде с баща си на стола и в тоалетната като го
води, и в стаичката, демонстрира голяма привързаност към баща си – направи
ми силно впечатление. Когато бащата тръгна към вратата, адвоката на П. и
двете жени бяха долу под стълбището, разстоянието поне 10 метра, главите
им бяха на нивото на нашите крака. Вратата беше алуминиева дограма, не
помня дали всичко е стъкла или е имало нещо затворено.
Въпрос на адв. Б.: „Майката представили някакви документи, които да
й дават право да вземе децата?
СЪДЪТ НЕ ДОПУСКА въпроса като неотносим към предмета на спора.
Въпрос на адв. Б.: Към този момент Вие знаете ли кой е трябвало да
упражнява родителските права?
СЪДЪТ НЕ ДОПУСКА въпроса, от една страна като неотносим към
предмета на спора, а от друга страна, поради това че свидетелят даде
подробни показания за това ,на кого са присъдени привременните мерки.
На въпроси на ищцовата страна – От 3 часа в сградата на 03 РУП,
имам престой извън сградата на стълбите около 2-3 мин. През цялото време
съм бил във фоайето, а в стаичката не съм бил през цялото време. В стаичката
са седели около 10-15 мин. Когато Деян тръгна с детето към вратата, аз бях на
6
около 2 метра от неговата дясна страна и на метър и нещо от самата врата. В
стаичката дочух как поръчваше храна, но не съм чул Деян да произнася
обидни думи. Имаше една ситуация, в която П. П. поръчваше храна, с едната
ръка държеше телефона, а с другата държеше детето, Деян и направи знак,
протягайки ръцете си, без да я докосва, да му даде детето, за да говори
спокойно по телефона, тя се обърна на другата страна и се отдалечи с детето.
Нямам спомен да е имало физически сблъсък между Деян и П.. П. не е
изричала обидни думи, а тонът й беше арогантен и отказваше да изпълни
съдебни актове.
Въпрос на ищеца: Подадохте ли жалба за обявяване на национално
издирване на децата?
Отговор на свидетеля: Подадохме жалба, която Деян я попълва, аз бях
с него, но не си спомням каква беше тематиката на жалбата.
Те твърдяха това, че няма да предоставят децата без съдия-изпълнител,
което ние обяснихме, че се носи наказателна отговорност за неизпълнение на
съдебни актове.
Въпрос на ищеца: Знаете ли за решение по повод на молба, подадена от
П. по ЗЗДН във връзка с тази случка?
Отговор на свидетеля:Да, зная, че има такова заведено дело.
Доколкото ми е известно няма окончателен акт. Не зная съдържание на
заповед. Не съм адвокат по това дело, мисля, че адвокат Б. го представлява.
Продължавам да бъда процесуален представител на Деян по делото
частен характер пред СРС, НО, по чл. 182 НК, касае се за неизпълнение на
влезли в законна сила съдебни решения – три на брой /за непредаване на
децата/.
ДОКЛАДВА заключение на съдебномедицинска експертиза.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ на вещото лице, както следва:
К. А. С. – 60 г., неосъждан, без дела и родство със страните.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.291, ал. 1 НК.
Вещото лице обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.
Вещото лице: Представил съм заключение в срок, което поддържам.
На въпроси на ответната страна: Не съм извършвал личен преглед, с
оглед на времето, в което се е получило увреждането. С категоричност не
7
може да се установи развитието на хематомите, развитието на кръвоизливите,
зависят от много фактори, като време, сила на удара, много неща за които
нямам информация. Те са получени вследствие на въздействие на контакт на
твърди предмети – тъпи предмети с неспецифична форма и повърхност, в
които не може да се направи заключение, това е получено от еди-какъв си
предмет, това е получено от ъгъл, това е получено от дръжка на шкаф, нещо
като го видиш и да кажеш, това е получено от еди-какво си. Може да се
получи по най-различни начини стига да има данни за това. Цвета на
кръвоизлива зависи от силата на удара, като един по-силен удар може да
причини по тъмен кръвоизлив, но може да се появи по–късно, ако не е
повърхностен. При повърхностно нараняване кръвоизлива може да се прояви
веднага, може да има друг цвят, тъй като химическото развитие, цветът на
кръвоснабдяване зависи от химията, през която протича хемоглобина.
Описаните кръвоизливи отговарят по-скоро на повърхностните наранявания.
Чувството за болка е много относително и субективно усещане и зависи от
самия пострадал по какъв начин усеща, от нервна система, под въздействие
на адреналина болката намалява. Тези увреди не са описани като дълбоки и
биха увредили някакви функции, могат да се извършват ежедневните
дейности. По делото има само съдебно-медицински документ. Полученото
нараняване на ходилото говори по-скоро за по-голяма дълбочина, предвид
най-вероятният начин по-който е получен и цвета, който е о писан, както и
нараняването на бедрото.
Адв. М:Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
Адв. Б.: Нямам повече въпроси. Да се приеме заключението.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на съдебно-почерковата експертиза. На
вещото лице да се изплати възнаграждение от внесения депозит в размер на
400 лв., за която сума се издаде един брой РКО, който беше връчен лично на
вещото лице.
8
Адв. М: Представям съдебно решение по образуваното дело по ЗЗДН,
същото не е влязло в сила.
Адв. Б.: Да не се приема, същото е неотносимо, не е влязло в сила. Не
сме запознати с него все-още.
СЪДЪТ НАМИРА, че следва да бъде прието представеното в днешното
съдебно заседание решение от 16.05.2023 г. по гр.д.№58078/2020 г. по описа
ти
на СРС, 89 –състав.
като доказателство по делото, като неговата стойност ще бъде
преценена с акта по същество.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ, предвид процесуалното поведение на страните, счете делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. М: Моля да постановите решение, с което уважите предявения иск
с правно основание чл. 45, във вр. с чл. 52 ЗЗД, както предявения иск чл. 86
ЗЗД, като основателен и доказан. Подробни съображения ще изложа в
писмени бележки и моля за срок.
Претендираме разноски, представям списък с разноски.
Съдът предостави на процесуалният представител на ответника да
се запознае с разноските.
Адв. Б.: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите така
предявените искове като неоснователни и недоказани. По делото не бе
установено категорично извършено действие, което да е причинило
твърдените от ищцата физически и емоционални вреди. Считам, че
причинно-следствената връзка не беше установена от ищцата. Моля срок за
писмени бележки. Претендираме разноски, представям списък.
Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
9
Адв. М: Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в 10 - дневен срок от днес да
представят по делото писмена защита с препис за другата страна.
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:22 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
10